Какво си потвърдих от моите 5 дни на работа
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 650 пъти
Здравейте! Имам няколко въпроса към вас.
1. Щяхте ли да ходите на работа, ако нямахте сметки за плащане и спокойно можете да живеете и без да работите?
2. Бихте ли предпочели да живеете без да работите, а вместо това да се разхождате, споделяте време с добри приятели и семейство, четете книги, гледате филми, но в същото време нямате пари да си купувате дрехи и скъпи неща, но пък не се бъхтите за нищо, защото всичко ви е платено.
3. Досадно ли ви е да ходите всеки ден на работа или ви е приятно и сте свикнали?
4. Бихте ли предпочели да живеете обикаляйки света и нямайки много вещи (защото не може да местите постоянно всичко) и да имате приключенски и минималистичен начин на живот, или предпочитате да не пътувате толкова много, но да имате много материални и луксозни дрехи и вещи?

И сега искам да Ви разкажа нещо за мен. Аз съм момиче на 20 години, зодия близнаци съм, животът ми е много непредсказуем, буквално днес може да е по един начин, а утре животът ми да е съвсем различен. Често си сменям мнението и начина на мислене, имам късмет в живота и с каквото и да се захвана се получава, имам много приятели и комуникирам отлично, много често се запознавам с нови хора, независимо къде, хората ме харесват и ми се доверяват лесно, в любовта също ми върви страхотно.
Имам онлайн бизнес, който не изисква много от времето и енергията ми, но има доста често купувачи, аз съм доволна, защото това е като пасивен доход, тъй като аз качвам снимка на продукта веднъж и след това не правя нищо друго натоварващо за мен, само накрая изпращам артикула и общувам с клиента и това е. Не се налага да плащам сметки или каквото и да било. Имам възможност да пътувам често, дори да се местя от едно място на друго, защото аз нямам нещо, което да ме задържа, а нямам и много вещи, защото живея минималистично. Животът ми е много свободен и щастлив, защото съм хедонист и правя само неща, които са ми приятни. Ако нещо ми е неприятно не го правя.
Започнах работа, защото исках да видя друга преспектива и начин на живот и да науча уроци, да изкарам малко пари, защото аз имам всичкото свободно време на света в момента и защо не и ако ми хареса да променя живота си и да започна за живея по даденият начин. Първата ми работа беше в фирма за почистване. Кола ме взимаше всеки ден от дома и ни закарваше на местата където чистехме с другите жени и после ме оставяше пак до дома. Беше ми забавно да чистя, аз обичам да върша домакинска работа, но след обяд вече започна да става много досадно и уморително и затова вече не чистех бързо и енергично, както преди, а бавно, беше и супер горещо също и това ми повлия. Работата беше от 7:00 до 16:00. Хубавото на работата беше, че имах осигурен транспорт и не трябваше да давам пари, аз живея много далече! Лошото беше, че е много уморително, а и жените макар да бяха добри и приятелски настроени пушеха в колата и димът идваше в мен и ме тровеха, това е нещо което за мен е крайно недопустимо. Аз не пия и не пуша и изключително много държа на здравето си, ям само полезна храна и спортувам, както и не поддържам отношения с пушачи. Казаха и да не пуши заради мен, но тя не спря и каза, че нея на младини са я тровили така и сега затова трябва и мен да ме тровят за да свикна и да стана силна (супер глупави разсъждения). На края на деня неочаквано шефът ме извика и ми даде надницата, каза че ме маха от работа, защото смята, че тя не е за мен, защото съм много млада и съм завършила компютърна графика, знам 5 езика, трябва да си намеря нещо по-добро, което да ме развива. И аз естествено се съгласих с него, нямах избор и си тръгнах. Преди това си казвах “Ох какъв тежък ден преживях и утре трябва да правя всичко това отвово”, и затова се радвам, че ме махнаха, шефът беше прав, не е за мен чистенето. Те ми платиха изработените пари за деня, не съм имала никакви загубени пари и разходи, благодарна съм. Най-малкото научих, че не ми харесва и не е за мен и ще ми е по-лесно да разбера какво искам в живота и кое е моето, научих важни уроци. На другият ден отидох на интервю за брокер на недвижими имоти и ме взеха, понеделника ми беше първият ден. Можете да забележите каква рязка промяна, от чистач към брокер, което си се води вече престижна професия, макар и на пръв поглед ненужна. Ами на първият ден отидох с такси, по цял ден звънехме на телефони като в кол център. На връщане се прибрах с автобуса, защото таксито е 10 лв едната посока и аз не трябва да пилея пари така за глупости, след като има друг удобен вариант. Прибрах се от работа в 8 вечерта. Постоях малко на телефона и пак легнах да спя и на другият ден отново на работа. Ставане в 7:30 за да мога да хвана автобуса, който идва в най-неудобните времена за мен, за да отида на работа в 9. Колегите бяха много добри, обстановката беше приятна и се чувствах чудесно, но самата работа на мен ми беше крайно скучна, отделно не се хранех добре, защото наблизо имаше само един магазин за пиле и сандвичи на много висока цена. Отново звънене по цял ден по телефони, ходих на 3 огледа за деня в най-голямата жега вървях около 5 км в едната посока, защото си обърках автобуса, отделно самите огледи бяха на далечни разстояния един от друг. Имах мускулна треска и се чувствах ужасно, аз съм с много поднормено тегло и с това ходене отслабвам още повече, което е лошо, затова се старая да не ходя толкова много, но тъй като нямам кола се налагаше. Прибрах се отново в 7 след дългият уморителен ден. И след това спане и отново на работа! Домът ми беше станал кочина, защото дори нямах време да почистя и сготвя. При брокера нямаш заплата, а е само каквото си изкараш от комисионна. Колкото повече пари изкарваш, толкова повече работиш и по-малко време имаш. Аз се справях страхотно с работата, имах потенциал да стана успешна, но аз прецених, че предпочитам да имам свободно време, а не да прекарвам целият ден в офиса работейки. Хората, които работят там стоят, защото за тях е важно да имат много пари, някои от тях трябва да изхранват семейства, а аз не бях така-аз нямах чак такава нужда от пари, както казах аз и да не работя пак ще съм осигурена, изкараните пари бих ги спестила или инвестирала, но те не са за мен толкова важни и наложителни. На работата макар, че ми се отдаваше, аз бях крайно отегчена и постоянно се чувствах зле и се оплаквах пред приятелите ми и много се стресирах, а когато нещо не ми харесва е много трудно да изкарвам пари. Ако ми харесва нещо дори за без пари бих го правила, но това не е за мен и аз смятам, че моето време и щастие са по-важни от парите. Аз бях много нещастна тези дни заради работата. Днес пак седях до обяда и вместо да си губя времето отново и да чакам да свърши деня (аз така правех, макар, че тови е пагубно за мен, тъй като аз не съм на твърда заплата и бездействайки се саботирам, както и фирмата), аз напуснах работа. Тръгнах си и бях супер щастлива, чувствах се свободна. Ходих си по улицата с истинска усмивка и увереност, дори хората забелязваха моето щастие, напазарувах си любимата храна, говорих си с приятелите и семейството ми и се прибрах в уютният си дом, слушах си музика, танцувах, сготвих си вкусна храна, взех си една дреха, която си бях поръчала, гледах си забавни видеа, правих всички тези много и забавни за мен неща и се чувствах като преди-свободна и щастлива, а като си помисля, че през това време можех да съм отново на работа и да скучая и да се чувствам зле! Чувствах се невероятно! Искам да работя от вкъщи или да работя артистична професия и да сбъдвам мечтите си, моя мечта е да бъда модел, аз имам всички нужни качества и визия да стана, но по някакъв начин не го приемах насериозно, но сега смятам, че ако нещо ми харесва трябва да ходя след него и да не се хващам на други неща, които не са за мен като брокерството и чистенето. Имам идея за собствен онлайн бизнес с дрехи, тя ми действа много мотивиращо и когато бях брокер научих нови неща относно бизнеса и това е нещото, което още повече ме засили. Аз имам онлайн бизнес, но не е толкова сериозно, искам да създам бранд. Когато хората чуят името на марката, те ще се сещат за мен. Имам опит в бизнеса, различни неща съм опитвала, като бях на 6 дори тогава още имах този интерес. Спомням си, че като бях на 6 си правех някакви таблици и си поставях цели, правех картички и ги продавах на хората по улиците и на съседите, детски неща, тогава дори не съм осъзнавала какво правя и че правя бизнес. Като дете винаги като чуех правене на пари аз си представях това да продаваш нещо, да създаваш, никога не съм си и представяла, че могат да се правят пари по друг начин. Аз чета много книги, страшно много. Има една книга на Робърт Кийосаки, аз много го харесвам като автор - “Четирите потока на парите”. Там се говори за видовете изкарване на пари. Има 4 квадранта-Наемен работник, свободна професия, бизнес, инвестиране. Аз тези неща ги разбирах на теория. Но тази седмица аз буквално ги приложих в живота си и чрез опита успях да разбера тези неща много по-добре. Затова съм и благодарна, че опитах. Какво имам предвид? Работих като чистачка, това е наемен работник, имах фиксирана заплата, която не можех да увелича колкото и да работя, но и дори и да не се трудех особено аз така или иначе щях да си взема парите в края на месеца, само чаках да мине времето и да си ходя, продавах времето си за пари. Когато работих като брокер аз нямах таван на доходите, можех да правя супер много пари всеки месец, но трябва да изпуша от работа и да дам от времето си, също никой няма да ми гарантира сигурни доходи, може да има месец в който да нямам и изкарана стотинка, не може да си почивам както при наемните работници и да чакам да стане съответният час и да си ходя и утре наново. Без да осъзнавам аз физически в реалният живот бях в 2 от тези квадранти тази седмица и разбрах какъв наистина е животът на хората, в зависимост от различните им квадранти така да го нарека. За другите 2 квадранта-не мога да определя дали съм била в квадрант бизнес, тъй като аз нямам хора, работещи за мен, но в същото време бизнесът ми не изисква голяма част от свободното ми време, повечето неща се случват през софтуер. В квадранта на инвеститор мисля, че съм, тъй като всеки ден получавам пари от жена, защото и давам 2 коли под наем, както и давам апартамент под наем, аз не работя за тези пари, а те са пасивен доход. Какво да кажа за артистичните професии? Аз съм човек с талант за пеене, заложби за модел, спортист, рисувам чудесно също, това са професии, при които пак си наемен работник, имаш си шеф, но все пак те са много забавни и ако имаш талант, дори и да ти изискват много от времето, ти някак не си стресиран и не си като плъх във въртележка, както другите, ако наистина ти носят удоволствие те само биха направили живота ти по-хубав и не се усеща като работа. От известно време се чудех дали всичко е наред? Животът ми е много бързо сменящ се, утре дори не се знае дали няма да ми хрумне да замина да живея в друга държава, както често си сменям локацията, не се знае и какво ще ми хрумне че искам да правя, да работя и така нататък. Чудех се дали не греша, дали този хедонистки начин на живот не е неправилен, дали не трябва да променя нещо. Аз съм щастлива, няма и причини да не съм, аз буквално правя само неща интересни за мен. Но понякога скучая, защото нямам работа (освен бизнеса), имам и много свободно време, буквално цялото свободно време, което може да има човек, аз нямам задължения и отговорности. Затова и си намерих работа, за да съм заета и защото смятах, че това ще ми помогне по някакъв начин, така ми предлагаха хората. Но истината е, че тези няколко дни на работа бяха най-ужасните за мен, просто като начин на живот не е за мен. За мен не е нормално аз да стана в 7 супер рано, да пътувах, да скучая и да се стресирам, да се прибера вечерта, да си легна да спя пак и то гладна и след няколко часа пак да ходя на работа. И това до безкрай. И като брокер аз съм задължена да работя и в събота също, имам само 20 дни отпуска свободни, което означава, че няма начин да пътувам както сега си ходя до други държави и си пътувам по света насам натам когато ми скимне. За мен пътуванията са много важни, защото те те обогатяват. Майка ми е на 55 години и никога досега не е пътувала извън България, не е и видяла цялата България дори, баща ми също не успя да види свят за целият си живот (той почина). Понякога аз може да нямам много пари, но винаги ще намеря начин да отида на пътуване. Понякога искам някоя скъпа дреха на световно известна марка и наистина я искам, не е да се фукам, искам само най-доброто за себе си и няма да се примиря с по-малко, ще купя това, което наистина ми харесва, а не компромисен вариант, защото обичам себе си, когато сваляш летвата не си правиш услуга никога. Никога не съм си казвала “Не мога да си позволя”. Не се ощетявам. Моите родители си казвали не мога да си позволя да пътувам, не мога това, онова, сега какво-стари са, дори баща ми починал и никога не видяха свят, това не е правилно. Парите ще се върнат, пари винаги може да се направят, но като остарееш или умреш, като нямаш опит, не си пътувал, не си рискувал и постигнал, какво? За кога? На старини ли ще го правиш? Та ти си си изгубил целият живот вече, не си си ценил времето и си си стискал парите. Може да не съм най-богатият човек, да нямам пари, но искам ли тези обувки-търся начин и на всяка цена ще ги имам, скъпи или не, опитвам да намеря начин, не се примирявам в никакъв случай. Един ден като имам дете ще го уча да не слуша друтите и да не се примирява и да не сваля летвата, по-добре летвата да е много високо и да не може да я стигне, но да се опитва, да се стреми към нея и така дори да не я стигне пак ще е на някакво високо ниво и ше се е развило, а не да му е летвата на дъното и да се задоволява с посредствени неща и да няма мотивация и да опитва да постига, а да си каже “Няма начин, отказвам се, не мога да си го позволя”! Когато летвата е ниско и си казваш, че не можеш да си позволиш нещо, ти свикваш да бъдеш посредствен. И след време не е учудващо, че имаш посредствена работа, посредствени доходи, посредствен партньор, ПОСРЕДСТВЕН ЖИВОТ. Защото, ако искам страшно много и харесвам обувки на Гучи, аз няма да си купя обувки на Адидас, които не ми харесват, но са по-евтини и да се задоволя с тях. Ще търся начини да се сдобия с Гучи обувките, които искам, може да е сега, може да е с месец ако спестя, не се знае какво ще правя, но ще се търсят начини и ще ги имам. Не е до обувките и дрехите само, това е пример. Аз съм страхотен човек, заслужавам само най-доброто. Затова като дойде единственият мъж, който ме харесва и ме иска, никой друг кандидат да няма-аз няма да го приема, ако той не е добър и не е за мен. Може да седя сама и да чакам, но ще взема най-добрият мъж, който ще ме обича и ще прави всичко за мен. А не като някои хора, които се хващат с някой лош, само защото никой друг не са открили. Защото както казах посредствен партньор аз не искам. Посредствени дрехи-не искам, посредствен живот аз не искам, посредствено съществуване не заслужавам, заслужавам и искам само най-доброто и за това не случайно го имам. Тази тема започна да звучи като мотивираща лекция, но не е. Просто днес бях и съм много щастлива, малко се жегнах, не мога да спра да говоря. Много се радвам, че напуснах работа, много съм щастлива. Тези думи звучат някак странно. Но повечето хора си дават живота за да работят, дават една огромна част от времето си, което е някак плашещо, Просто така е устроен света, но не е правилно. Аз съм на 20 години и за 2 години, откакто навърших пълнолетие аз съм обиколила страшно много държави, дядовците и бабите за целият си живот не са посетили толкова държави, имам и доста знания за живота, които те досега още дори не са осъзнали. Не ги обвинявам, просто мисълта ми е, че животът не бива да се пилее, трябва да се цени и не трябва да си губим времето, а да живеем на пълни обороти. Да бъдем хедонисти, щастливи, да пътуваме, да спортуваме, да се виждаме с приятели, да си купуваме хубави неща, да се смеем, забавляваме, не всеки ден да се стресираме в трафика по пътя за работа, със ставането сутрин за работа и да скучаем на работа. Това не е малка част от живота, хора. Махнете времето, в което човек е на работа, махнете спането, махнете пътуването до работа, колко време остава-това е истинското ценно свободно време. Но се стресира човек и губи собственото си време, големият шеф на времето е работил здраво за определен период от време, но в момента ти работиш цял живот до 65, а той докато ти работиш днес и в момента, той в момента е на почивка кой знае къде или се забавлява с някое интересно занимание. Аз лично тези няколко дни прегрях от стрес. Нямах почти никакво свободно време, мразех да пътувам до работата, мразех си и донякъде работата и отвътре бях всеки ден нещастна. Знам, че има вариант да не се откажа и да свикна и да спре да ми прави впечатление, но няма начин аз да свикна, защото аз не искав да свикна. Защото това не е за мен нормален живот и добър живот, защо трябва да свиквам? По-добре да направя промяна и да живея истински. Не да съм като плъх във въртележка. Тичам, тичам, за да стигна сиренето (заплата) в колелото, моря се, потя се, хващам си сиренцето, изяждам го, после тичам пак за следващото сиренце, потя се, тичам. Така хората живеят от заплата до заплата. Ходят на работа, стресират се, чакат да мине времето за деня и да си ходят. На другият ден същото отново и отново и отново и отново. Цял месец така докато не дойде заплатата. Но заплатата свършва и те пак отиват на работа и тичат и чакат. И докато се усетят как си продават най-ценният и невъзвращаем актив-времето, то животът им вече е минал. Колкото и пари да имаш, с тях всичко можеш да купиш, но не и време. Него никога няма да си го върнеш, а ти си го продал лекомислено за пари. Давайте пари, за да си купите време, да спестите време за нещо приятно. Но да си даваш времето, за да вземеш пари е нерентабилно. Кое е по-ценно? Едното никога няма да си върнеш обратно след като си загубил, а другото има начини и може и да се сдобиеш с него под път и над път. Сега си помислих, някой може да ме нарече неудачник, защото той има работа, а аз не и не желая и да имам. Той също не е неудачник, защото може да му се налага, може да има семейство да изпранва, да няма изобр, или да има нужда от време и да събере капитал или просто така е решил, че му харесва да живее, окей е напълно. Няма прав или крив, всичко е до гледна точка. Обаче аз не съм неудачник, аз умея много неща, на почти всички работи, на които съм подала ме приеха, а аз кандидатствах на много, и като брокер цефовете бяха доволни от мен, за кратко време постигнах и мога да постигна страхотни резултати, всичко е до желание. Аз също мога да уча висше в университет и да завърша, аз също мога да си намеря работа и да работя, аз мога, просто съм направила изборът, че не искам, това не ме прави по-малко от някой висшист или работещ. Мога да направя и аз абсолютно същите неща, но това че съм решила да правя нещата по-различно и някой ще се защитава и ще съди, не ме прави неудачник. Защото знам, че ще има такива коментари под темата, колкото и позитивно да говоря и добронамерено, ще има някой който ще оплюе неадекватно с цел самозащита на егото.