Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здрасти и добре дошла в света на големите!
Работил съм с години на работни места, където постоянно се гонят крайни срокове, колеги и клиенти седят на "стенд-бай" и ти дават зор да свършиш работата, защото примерно - трябва да им се отпуснат кредити/да си вземат комисионната (ако са колеги). Ако не успееш навреме, се сърдят, че ги бавиш и ги задържаш след работно време, а реално ти оставаш още 2-3 часа след това да осчетоводяваш или да пишеш отчети.
Та така, работата винаги ще си е там. Разбирам много добре притесненията ти, аз също съм си мислил същите неща многократно - ако напусна какво ще стане, как ще се издържам и т.н.
Животът обаче си е твой, опитай се да не допускаш той да те управлява, а ти да си тази, която му е хванала здраво юздите и го направлява. Не всичко е работа, има далеч по-важни неща като здравето, като личен живот.
Като за начало мога да те посъветвам да се опиташ да се храниш по-добре. Дори и насила да е, яж повече, това с по една филийка на ден е далеч от здравословно. Опитай се да медитираш вечер преди лягане, може да те успокои и да изгони негативните мисли и тревогите от главата ти. Може да опиташ и накакъв спорт, с повече аеробни движения (по-динамичен).
Ако работата те натоварва и изцежда - помисли и за преквалификация. Не си посочила в каква сфера работиш, но може да помислиш за преквалификация към ИТ. И тук не говоря само за програмиране - има и други професии в тази сфера. А търсенето на кадри си е все така голямо и няма изгледи да се свие в следващите години.
Успех и не позволявай някаква си работа да те срине духом!

7.   То вече на всякъде се гонят големи таргети и аз не знам работа, където да няма стрес. Единствения вариянт е да правиш това, което можеш пък да става каквото ще.

Чингис Хан-Скандинавеца

8.   Единственото решение е да намериш друга работа. Да не е специалността дори. Щом трудно се справяш, намери нещо друго, по-спокойно.А като свършиш магистратурата помисли за чужбина.

9.   Здравей! Търси си друга работа, преди да станеш като мен. И аз почнах така, уж временно, освен моята работа, поех и работата на една колежка, която напусна. Идеята беше да намерят човек и да го обучат, но като гледам не бързат много и аз вече месеци работя като за двама, без заплатата ми да мръдне. На всичкото отгоре, работата, на вече бившата колежка, е малко по-различна от моята... и сега съм като теб, не спя (или сънувам фактури, отчети, шефове), нямам апетит и за да ида сутрин на работа задължително пия 2 таблетки "мента, глог и валериан". Страхотно!
В момента ударно си търся нова работа, но до тогава ще си пия хапчетата, ще плача тайно в обедната почивка и така.

10.   Да кажеш, че "следваш магистратура" е същото, като да кажеш, че "работиш работа". Докато ги следвате тези магистратури само заради магистратурите, така ще бъде.

Успех!

11.   Вървиш към бърнаут (прегаряне), депресия, паник атаки... Все страшни състояния, от които да се вдигнеш е изключително трудно, отнема месеци и то ако намериш правилните методи, а това е трудно и струва скъпо. Махни се от там, ако щеш стани чистачка или продавачка няколко месеца за да размисляш какво и накъде. Ти вече имаш нужда от възстановяване, а след месец, два, три - не искам да мисля каква развалина ще си. Спешно се махни и от това място и от професията за известно време.Успех и бързай!!!

12.   Мога да се досетя какво работиш и горе-долу сме в една сфера. За съжаление, в тези професии е така - или бачкаш ужасно много и печелиш много пари, или не работиш изобщо. Изтощавам се до край дори в момента, но си имам цел. Когато събера необходимите ми средства, смятам да стартирам друга дейност, където ще мога да организирам всичко по начин, по който да не съм в такъв огромен стрес. Отговорността е ужасна - срокове, пари, постоянно виси някой на главата ти, звъни ти се по телефона, съобщенията валят във Вайбър. Мога да те посъветвам нещо, което поне при мен намаля стреса. Изключвай си телефона за един час, ще свършиш ужасно много работа, която заради постоянните прекъсвания не можеш. Иначе оправия няма с такава професия, освен ако не си шеф и нямаш още няколко пчелички, които да работят 24/7 и да обират стреса за теб.

13.   Към н. 12-за работа в Счетоводството ли говориш?
Всички в темата сме дали добри съвети на авторката... , остава само тя да се вслуша в съветите ни... , тъжното е, че всички тези съвети са дадени от личен, горчив опит. Радвам се, че аз се освободих от бруталния стрес, на който щях да се обрека до края на дните си, ако не се бях насочила в друга сфера-навреме. Дори, по едно време си дадох сметка, че бях започнала и в новото поле на дейност, да бързам със срокове-което е тъпо и огромна грешка, предвид факта, че сега сама съм си шеф, работя за себе си и определено никой не ми поставя срокове, хората грам не бързат, аз съм тази, която често го прави и като се сетя-ми идва да си ударя един шмар, ха ха, да се посвестя малко, все пак-именно от такъв ад свързан с бързане, срокове, време и прочие-се освободих едно време. Но това са по-скоро механизми заложени в характера на даден човек-аз и в училище си бях притеснена-най-вече да не сбъркам, да не се проваля, да дам максимума от себе си-въпреки, че бях пълна отличничка и си знаех материала за даден изпит-пак стрес на максимум, същото беше и в тъпия университет-докато накрая съвсем изпуших и си казах-край-напускам и го направих:))) Не се чака-за утре, за догодина-действа се на момента, защото след 5 минути може и да не си на тоя свят, никой на никого не дава гаранция -за нищо. Връщайки се назад в спомените-малко ме е яд, най-вече заради стреса... , нямаше да е толкова зле, ако бях по-разхайтена, ха ха, по-неангажирана... Да, обичах да уча, кефех се да взимам стипендия за отличен успех, но стреса-не беше нужен....
Авторката на поста, не каза -за каква точно професия говори, но подозирам, че е Счетоводителка-а това си е брутален кошмар, поне за мен. Затова, като изключим стажовете-не съм работила това никога и Слава Богу, иначе щях да се побъркам на 5-тата минута. Не ги знам как издържат някои хора, които работят в офиси.
Предпочитам за по-малко пари да работя, но сама да съм си шеф:)

14.   Класната ни беше завършила счетоводство в университета, ни вместо това няма и ден стаж като счетоводителка, а предпочиташе да преподава икономически дицпиплини в училище, защото човешките взаимоотношения са и по - интересни. Аз в момента работя в една счетоводна кантора, шефовете са готини, но винаги си има стрес и напрежение особено първите 14 дни от месеца, задачите понякога валят една след друга. Засега стоя, но ще видя като дойде време живот и здраве да имам дете и се наложи да излизам по майчинство дали след това да се връщам или ще търся нещо по - спокойно. Не ми се иска цял живот да съм в постоянен стрес.