Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В борбата за добра заплата по време на капитализъм се използват прийоми на сближаване с прекия началник особенно когато има конкуренция за даденото работно място. И това не се нарича връзки а борба! Разбира се винаги можеш да победиш подмазвачите ако блеснеш като най-добър в работата си кандидат, но и за това са нужни доста усилия.
Не знам какво наричаш канален ред, но всичко което си описала е канален ред, в борбата за добро място побеждават упоритите

7.   Това са знаци, че не си на правилния път. Мислила ли си за смяна на попрището изцяло, т. е. да работиш нещо съвсем различно. Ако сега работиш нещо в офис например да го смениш с нещо друго?

8.   Истината е, че когато си прекалено добър хоратя ти се качват на главата и започват да играят всички видове хора до като не кажеш баста! . И недей да си мислиш, че в мъжки колектив положението е по-добре. За предпочитане е, обаче и там и ги има тия курвенски номера. Пред теб ти се усмихва, пред другите те реди. Работил съм с такива лицемери мъже, в почивката като някакви тетки клюкарстват за други колеги и колежки за личния им живот по-най долен начин. И съм чувал как стари работници подковават началника да уволнява нови колеги, само защото просто не го кефи даден човек. Съвета ми е или започни нещо свое, или работа без колектив. Такава, която е индивидуална.

9.   Ако не се поправиш все така ще е. За съжаление ти си грешната. Това е борба за оцеляване. Като в джунглата. Не си ли нахакана и подлизурка(друг начин няма), до тук си. Тия са били отракани, веднага са пуснали език на шефката. Ако имаш 1, 2 гладни дечица да те чакат и някой друг кредит, набързо ще се ориентираш. Има време ще се научиш.

10.   Смени държавата.

11.   Благодаря за отзивите.
Първите две работни места бяха абсолютно неподходящи, но имахме нужда от втора заплата в къщи и затова търпях.
Цензът ми изобщо не предполагаше подобна на третата работа, но тя пък взе, че ми допадна. Смея да твърдя, че бях добра.
Клиентите ни (всякакви фирми) бяха особено доволни от представянето ми. Така се започна със злобните погледи и подмолни игрички на онази, която с връзки остана на постоянен договор.
Шефката се оказа безхарактерна и податлива на чужди влияния - така както в началото ми каза, че имат нужда от лъчезарен и кадърен човек като мен в колектива, така се обърна на 180 градуса седмици след като онази злобарка ме натопи пред нея.
Бяхме три допълващи се отдела в едно предприятие. Аз определено си имах приказка с колегите - всичките бяха кадърни и сериозни, работливи и настроени за диалог.
В моя отдел имаше само един мъж и не спряха да го плюят.
Пряката ми началничка, която всъщност ме нае, се оказа прогонена от гадната шефка - просто се махна от нашата агенция, но остана в предприятието. Веднага след нея напусна и я последва дясната й ръка, след тях и колегата - тримата най-кадърни набързо се ометоха. Не се и зачудих защо, то си беше ясно. Дошлата преди 2г шефка направи чистка по собствено осмотрение и най-кадърните изчезнаха.
Колегата ми каза, че след сума ти години в агенцията, вече нищо не било същото. Да съм си търсела нещо друго пряко свързано с ценза ми, да не стоя при разни кобри. Той дето е толкова сдържан се изпусна да говори така.
Това е в общи линии.
Може би наистина съдбата ми дава знак, че точно тази работа не е за мен.
За мъжкия колектив - с колегите контактите бяха песен. Наистина свестни момчета. С двама от тях се видяхме семейно извън службата, беше приятно. Но персоналът трепери пред онази дето коли и беси. Направо ужас. Наистина нямах нужда от подобен цирк.
Не бих работила сама, имам нужда от добри колегиални отношения, мъжете определено са създадени за това, винаги съм се разбирала безпроблемно с колеги, няма номера и игри.
Засега удрям яко на камък в търсенето.
Дано има промяна.

авторката

12.   До 10

Всичко това се случва в лицемерния Запад :-) където завърших висше.

авторката

13.   На Запад или В България на всякъде е едно и също. Ако искаш да работиш в колектив и за началник, ще трябва да се научиш да бъдеш точно като хората, които плюеш. Трябва да се научиш да пускаш езици на шефа, и да са мазниш и спреятеляваш със силните в групата. Иначе ще си бъдеш вечния карък и за напред.

14.   И при мен е абсолютно същият сценарий. Живея в Германия, ако това има значение.

15.   12 ами в офисите е така, ти какво си очаквала. Аз за 10 години смених сигурно 7-8 работни места, очаквайки различен резултат.

И в БГ да си пак ще са такива, само че няма и да са лицемерни, направо ще си те солят на поразия в офиса и ще се чудиш откъде ти е дошло злобното коментарче.

Точно от запада, но предполагам и в БГ е така една латинка джаз певица каза, че нея са я приемали.

Ерго хората на изкуството са от друга мая, защо не пробваш да правиш нещо с изкуство, може там да са по-свестни? А и едва ли някога си мечтала да работиш в някакъв сив и скучен офис на компютър по цял ден, повечето хора го правим защото ни втълпяват в главите, че само това е почтена и истинска работа, а е точно обратното - това е робия.

16.   12 ами смени държавата с бивша соц, мен на ръце едва ли не ме носеха колегите и шефовете ми в Братислава.

Да, имаше токсични хора и там, но никой от тях не беше словак, бяха, о изненада - сръбкиня, грък и двама западняци.

Най-добрите колеги и шефове, които съм имал са словаци, дори и българите не могат на пръстите да им се намажат.

17.   Не мисля, че някога ще подгъзувам на когото и да било.
Отървах се от скапания им колектив, честно.
Онази, която ме натопи, вече се изпокара с хора, които просто не може да отстрани - на постоянен договор са.
Отвратителна харпия.
Далече от такива, не мога да вирея в обсега им.

Има хора, които ще оценят трудолюбието ми, всеотдайността, така както и професионализма ми.
Не губя надежда.
Ще пиша пак ако/като ми се отвори парашута!

Изобщо не бива да се заблуждаваме, че на Запад всичко е идеално.
Заминах да следвам веднага след езиковата гимназия и не съм работила в България затова нямам почва за сравнение - вие кажете.
Тук са прикрити завистници и в общи линии - посредствени, коне с капаци.
Още не мога да повярвам за Тина Търнър - не знаеха нищо за нея. А за Оскарите пък, да не говорим. Просто не ги интересува - ограничено, консуматорско общество.
Но има и много свестни хора, за които бих работила.
Да видим докога ще се мъча преди да ги открия? !?

авторката

18.   Наистина не виждам полза от злъчни коментари, запазете си ги за вас.
Най-добронамерено попитах, не е нужно да се заливаме с такива непоносими дози негативизъм.
Не работя офис работа на компютър, а съм в непрекъснат контакт с хора от всякакви фирми (на живо и по телефон), точно това ми харесва и там ми е силата.
Затова като те видят, че се справяш и са доволни от теб, злобите те смачкват.
Тук има огромни групи чехи - непрекъснато са заедно, празнуват и се веселят, но само помежду си.
Влязох в групата заради приятелка-българка, омъжена за чех. Запознали са се в Прага като студенти, после идват да работят тук. Тя беше следвала в Чехия и говореше чешки, той пък - перфектен български.
Като те опознаят и допуснат до себе си, разбираш колко всъщност сме близки!
Повечето работеха като компютърни специалисти, а жените им си гледаха семействата.
По повод на работата, продължавам да търся в същата насока, не е само една единствена фирма в държавата.
Но определено ми е ясно, че сме различни и няма да е лесно.
Но да стана лицемерен егоист като тях, за да успея, това няма да го бъде.

авторката

19.   17 така е, но ти сигурно работиш в някаква канцелария или офис. 90% от офисните хора по фирмите малко или много са коне с капаци, дори и в България.

Ето пример от България - аз говоря на мои колеги за екскурзии по Скандинавия, Централна Европа, Испания, Португалия, но ме гледат като ненормални. Повечето си знаят само Гърция за почивка и туй то. На опера не ходят, защото слушат чалга и гредат бозави риалити по телевизията.

Ако работеше нещо в изкуствата или в модна агенция (но като актриса, певица или модел) щеше пак да има токсични хора (там его-тата са огромни), но пък ако си отдаден веднага се забелязва и ти излиза име на човек, с който се работи лесно. Точно защото повечето певци, музиканти, актьори и модели не може да се разчита и са вятърничави.

И нещо повече - хората в изкуството обикновено са по-либерално настроени, от многознайковците, работещи в офис, на които само претенциите им са огромни, но са токсични колеги.

Не знам какво си завършила, но се опитай да нетуъркваш с хора със собствен бизнес и хора от по-свободните сфери, изкуствата. Те са по-широкоскроени като цяло.

Виж Люси Дяковска - ако беше работила в завод, някаква рекламна агенция зад бюро или в офис мислиш ли, че щеше да е нещо? Като източно европейка щяха да я изгърбят с най-гадната работа, докато си повишават местни, но тя си прави изкуството и не й пука. Значи дори в Германия в музикантските среди можеш да пробиеш и ако си българин. Друг пример е Мария Бакалова, която са я забелязали като моделка още в Скандинавия.

Всъщност не е само в изкуството - много успешни бъргари в чужбина са университетски преподаватели, защо не помислиш за докторат?

И няма да е зле да споменеш коя е държавата, че да ти дадат хората специфични съвети.

20.   Има и други примери освен Люси Дяковска и Мария Бакалова. Христо Явашев - Кристо. Явно за хората на изкуствата и науката в чужбина е по-добре, за тези в заводи може би също заради парите, но ако ще си бачкатор в офис по-добре си ела в БГ. И тук ще е унижение и още по-ниско заплащане, но поне ще си сред свои. Ако някъде има щастлив българин в корпоративна среда в чужбина, то или е в друга страна от бившия соц блок като Чехия, Словакия, Унгария и пр., или е отишъл направо от тук на висок пост в същата фирма, в която е бил в България. Или работи в посолството ни. Съгласен съм, че масовия западняк е много ограничен, по лични впечатления в бившите соц страни са си по-осведомени.

21.   20 години живея и работя на запад. Още си млада и нищо не знаеш. Сменил съм двадесет работи. Само с качества няма да минеш, ако не подгъзуваш на шефа. На всякъде където съм бил е имало разни диви селяни където са на главни позиции и се имат за божества и, ако не им се кланяш и възхваляваш изхвърчаш. Реално и той до като е стигнал до там се е кланял на други преди него. Думата работник, идва от раб, което значи роб. Гледай българският филм, , Маргарит и Маргарита, , на края сцената където кметът Неризанов дава урок на негов служител как се , , връзват връзки на шеф, , за да разбереш как функционира и матрицата в живия живот.

22.   Виж, н 21, ясна ми е играта, но пусто, не мога да се пречупя.
Гледала съм филма, отвратителна, гадна действителност, явно не е само минало, а настояще и бъдеще.
Не мога да се гавря със собствената си съвест. Видях как тези, с които уж се разбирах (странно, все жени), бързо ми обърнаха гръб след като ме изхвърлиха. Пичовете само останаха. И пряката ми шефка, която също прогониха. Тя ми помага със съвети.
От над 20г съм тук. Зарязах докторантура, защото ми писна. Омъжих се, отгледах две деца и отскоро се сблъсквам с гадната действителност на професионално ниво. Отврат.
Понеже не съм и първа младост, още по-голям зор ще видя.
Но въпреки всичко, държа на принципите си и убивам с пренебрежение като ми ги оплюват директно в лицето. После си ходя безработна, но поне си знам, че подлизурковци от всякакъв пол в живота си не ща. Всички се обърнаха като фурнаджийски лопати, чак ми се гадеше, че даже не се и прикриваха. Буквално избягах, егати напредналия Запад, особено в гадното двуличие бият рекорди.
До 20
Не бих мола да си вадя хляба нито с изкуство, нито с външност. Увяхващ цвят съм вече, а киното и музиката са ми за собствено удовлетворение, не за професия.
Ти ако имаш талант и външност, давай.
На мен ми остава опцията преводач на свободна практика, че съм спец по езиците.

авторката

23.   22 сбъркала си като си отказала докторантурата. Сега, подлизване и интриги си има и в университетите, но там поне имаш по-големи ваканции през които да не виждаш досадната част от колегите си, от друга страна имаш повече автономия и свобода, която никоя фирма не дава. И ако не се бориш да ставаш декан или там както водят началниците няма чак толкова да ти влизат с интриги и заяждания. И е доста по-сигурна работа.

Понеже казваш, че ти е късно за изкуство и смяташ, че не става да работиш с външност това е другият ти добър избор - да запишеш докторат или да станеш уни преподавател без него ако е възможно (в някои страни може).

В чужбина въобще не е оферта да работиш в офис на някоя фирма, там е яко гърч, много бързо ми се изясни това. То и в БГ е гърч всъщност да си във фирма, но там си има и ксенофобия.

Уни преподавателите в чужбина по-добре живеят от редовия корпоративен офис служител. И само за университет съм виждал да пишат "Чужденците и жените са особено поощрени да кандидатстват" в обява за преподавател в университет. И то в Германия, дето във фирмите са ултра ксенофоби. Хората в университетите са по-либерални и като цяло по-малко ксенофоби от тези в частните фирми. Ти по цели два показателя се класираш за diversity - диверсификация на персонала, хем си жена, хем чужденка.

Да, може и да си нещо на свободна практика, но да ти кажа да зависиш от клиенти и да нямаш сигурност не е за всеки, сама си прецени дали няма да ти липсва сигурността. Университета дава сигурност като всяка фирма, дори повече може би, но дава и повече свобода.

24.   И кажи коя е държавата, недейда да я щадиш, нека знаят и другите какво представляват! Мисля си, че ми звучи като Франция, Германия, Нидерландия, Англия.

25.   Държавата не е важна. Гадният Запад, това е.
Много ми се ще да си грабна шапката и да се махна.
Писнало ми е от посредствен и лицемерен блудкаж около мен.
Със сигурност е вярна приказката за професионалната реализация на чужденКите докторантКи, но не знам. Имах страхотен ръководител, женен за полякиня. Почина докато си пишех моите работи и се сринах.
Българите, с които следвах, се изнесоха още докато учехме.
И от тази липса, на оная липса, се прибрах и аз.
Беше ад тогава. Майка ми ме натири буквално да се връщам обратно, докато още имах валидна виза. Доста време мина и ми натресе, че ме били пратили тук, за да ги измъкна и тях.
Наивна съм си, наивна си останах.
Иде ми да си грабна багажчето и да се забия на първата дивотия пред очите ми. Като Исландия, гейзери, красоти. Дивотия до шия, спокойствие.
Тук нещо ми страда душата. Затова моят дом си е моята Трепост, но май вече наистина стигам прага на толериране на простотията около мен.
Нищо не идеализирам. Просто нещо ми липсва.
Безвъзвратно загубено ли е, не знам. Страдам си по нещо.
Сега с простотиите около работата, съвсем си казах “Аз мога ли…. или не мога? ”
Имам две близки приятелки - германка и унгарка. И трите сме омъжени за местни.
Видях промяната. Германката разви биполярно разстройство, унгарката стана хаплива материалистка точно като мъжа си.
И моята майка хапе, че много съм се променила. Еми как да не съм. И пън да си, с тези тук изкрейзваш.
Работата се появи като капката, с която всичко преля.
Докторантура?
Иде ми да се гръмна.
Това е.

авторката

26.   25 има значение, защото дори между западните държави разликите са огромни. Сигурно е Холандия, Белгия или Франция.