 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Бихте ли останали?
преди: 3 месеца, 16 дни, прочетена 528 пъти
Бихте ли стояли на място, където ви удовлетворява единствено работното време и това, че можеш сравнително безпроблемно да ползваш отпуск и болнични и отчасти заплащането? От там нататък всичко е стрес, натоварване, кофти взаимоотношения, огромен обем работа, разнородни случаи, в които дори да нямаш нужната компетентност ти се налага да вършиш, съответно после ти си отговорен. В следствие на това започват да се проявяват и някои здравословни проблеми, личния живот също започва да страда. Понякога се моля да ме извикат и да ми кажат, че ме освобождават, така ще ми олекне от всичко.
Допълвам, че съм от сравнително малък град и възможностите не са големи. Отделно от това завършвам тази година и магистратура по специалността, която за жалост късно установих, че истински желая да практикувам, но пък в последните години е една от масово изучаваните и за едно място се борят доста хора. Да не забравяме и фактора шуробаджанащина.
Та, аз мисля, че за себе си знам отговора, но винаги съм била нерешителна точно в това отношение. Редица въпроси започващи с "Ами ако...? " се лутат в мен и ме спират от това да зарежа всичко. А имаше моменти, в които си харесвах работата и мислех, че тук ще се пенсионирам, едва ли не.
Основният ми страх е, че може би ще остана дълго време без работа, а имаме две деца, идея за закупуване на жилище с цел отдаване под наем, а без моите доходи на плещите на съпругът ми ще легне всичко, което пък не искам да се случва. Другото, което ме гложди е, дали пък на евентуалната нова работа няма да съжалявам после, че съм сменила кардинално професията. И така се въртя в един порочен кръг, а времето минава, годините, нервите и стресът не се връщат, а аз не мога да взема радикално решение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 16 дни hash: 0cb4abe61b |
|
1. Ми то навсякъде е стрес. Идеално щастие няма. Ако няма стрес, ще е друго.
|
| преди: 3 месеца, 16 дни hash: 393f45df42 |
|
2. Всяка работа си има предимства и недостатъци.
В твоя случай си прецени кое ти е по-важно и вземи решение.
|
| преди: 3 месеца, 16 дни hash: cf51bade6f |
|
3. Щом имаш две деца, си налягай парцалите и гледай да не си излаеш торбичката………. 99 процента от хората бачкат нещо, което не ги удовлетворява. Но сметки трябва да се плащат и трябва да се яде. Съвета ми е обърни повече на позитивите от твоята работа от колкото на негативите и така може да бъдеш по-удволетворена.
|
| преди: 3 месеца, 15 дни hash: 05fb5ba53b |
|
4. Търсиш, оглеждаш се, преценяш, събираш авариен фонд и внимаваш кога какви решения ще вземеш. Няма гаранция, че на новото място няма да се сблъскаш със същото, но има и шанс да не е.
|
| преди: 3 месеца, 15 дни hash: 4f47443376 |
|
5. Колко големи са децата ти? Много важен въпрос, защото ако са малки и може да ползваш без проблем отпуски и болнични, стои си там, докато попораснат. По-големи деца, по-големи разходи. Тогава и търсенето на по-високо заплатена работа ще ти доиде естествено някак.
Аз съм в подобно положение, като тебе. Седя, защото с мъжа ми си правим планове за бебе в скоро време и ми трябва работа, от която да мога да отсътвам.
А това с купуването на инвестиционен апартамент, пряко сили, не го разбирам. На родителите ми неочаквано им дойде едно наследство и си купиха апартамен, за да вложат парите, имаха ги готови демек. Ако нямате готови пари и при две деца да се пънете да купувате инвестиционен апартамент ми се струва доста рисковано. С наемателите може да има и големи проблеми.
|
...
| преди: 3 месеца, 9 дни hash: d5912d21a7 |
|
6. Сама гледам детето си, за съжаление. И да, работя стресова работа, но с най-прекрасното работно време (сама си го определям), с възможност да отсъствам когато се наложи и много добра заплата за града, в който живея. Проблемът е, че трябва да върша работа като за поне трима човека, сама. Друга драма, всъщност, няма. И когато съм в болничен, от вкъщи пак гледам нещо да върша, защото задачите са много, а няма кой да ги движи, като мен ме няма. От друга страна обаче колкото и да работя от вкъщи, винаги ми се плаща, шефът никога не е казал, че няма да ми даде пари за нещо, което съм направила.
Така че си налягам парцалите въпреки стреса. Няма да ми е по-комфортно, ако стоя гладна или нямам възможност да купя обувки на детето.
Ако съм сигурна, че на друго място, където е по-спокойно, ще изкарвам подобна сума и няма да ме уволнят заради болнични и отпуски, то бих се преместила. Но в този град надали ще намеря друго златно яйце като това. Поне имам надежда, че с времето шефът ще прецени, че е време и има възможност да вземе още един служител с моята длъжност, така че нещата да се случват по-спокойно.
|
| преди: 3 месеца, 7 дни hash: a00887fe03 |
|
7. Сигурност днес няма никаква и никъде. Работа до дупка е навсякъде. Хубаво е поне, че ти плащат. Свободното време никак не е за подценяване. Особено в твоя случай. Според мен по-добре стискай зъби. Съмнява ме, че лесно би си намерила по-устройваща работа.
От друга страна, почти 30 години бях на много отговорна и направо опасна работа. Случи се и на два пъти допуснах грешки, които можеха да имат много лоши последствия. Слава Богу, размина ми се. Но никой не застана до мен. Напротив и тези, които трябваше да понесат солидарно отговорност с мен, се покриха и стовариха всичко върху мен. Махнах се. И се родих. Вярно след малко лутане, но сега взимам значително повече пари, на значително по-спокойна работа. Но опира много до късмет!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
