 |
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място
Останах без работа
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1310 пъти
Здравейте, искам да споделя с вас един проблем. Аз съм на 50 години, съкратиха ме от работа преди 3 месеца, оттогава не мога да си намеря работа... Със сигурност много хора се сблъскват с този проблем... Тук сигурно идват фирмаджии, управители в заведения, във фирми и други... Въпроса ми към тях е: ако човек е на 50 г. и остане без работа, той вече не може и да си намери. На практика не му се дава възможност да работи, и какво да прави той? Трябва да умира ли?
Трябва ли всички ние да умираме? Познавам една жена на 60, която я изхвърлиха като куче от работа... без основателна причина, тя е специалист и се справяше... Тя живее тука на квартира със сина си. Той е младо момче, има си приятелка, работи си и си живее... А какво да прави тя?
Моля ви, ако някой се е сблъсквал с това, нека пише.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
1. Здравей аз съм едноличен търговец занимавам се с дейност която не изисква никакви физически усилия.
От моя гледна точка няма значение на колко години е един човек стига да си върши работата, да не пречи на колегите си и да е в добри отношения с колегите си
лично аз предпочитам да наема човек с достатъчно опит а не някой младок който току що е завършил или е поработил една две години в областа в която съм аз защото той със сигорност ще има какво да учи и докато натрупа достатъчни умения и опит той ще пречи на колегите си със разни випроси това как да го направя, мога ли така да го направя и подобни.
според мен хората над 35 годишна възраст са много по зрели и ако са работили само в една област то това означава че този човек е наистина опитен и ще си върши работата какт отрябва няма да допуска грешки
ако обявя свободно аботно място и кандидатстват да речем 3-ма
1- 25 годишен с подходящо образование и да речем една година стаж в определената област
2- 40 годишен с подходящо образование но не е работил по професията си
3 - 50 годишен с неподходящо образование но цял живот е работил това за което на мен ми трябва а не по професията си
От тези тримата педпочитам да дам шанс на 3-я понеже той работил цял живот това което ще работи при мен и би трябвало да е запознат с работата до ента степен
другата причина поради която ще заложа на него е факта че той ще е олегнал, зрял и с трезво мислене
искам да каже че не трябва да има такова нещо като това
редно не зависимо от възраста и расата да си наравно с другите при търсене на работа и шансовете да са същите а не както е по възрастните да си намират по трудно работи
много хора не си дават сметка че по възрастните са по разумни и по опитни и могат да отреагират правелно в определената ситуация
Но има и нещо друго има дейносто които наистина не могат да бъдат извършвани от хора на твоята възраст (барман, сервитюр) една от причините е че човек на твоята възръст не може да искара повече от 2-3 часа на крака отделно че някакси ще изглежда много страно сервитюр на 50 години
надявам се да не ме разберете погрешно.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
2. Абе не е точно така. Аз смятам че работа се намира. Това да не вземат хора над 50 да речем, го правят неквми надути фирмаджии, дето са чули по ТВ че има неква криза сега и си мислят че 5383684353 човека чакат отвън. На такива бизнесмени им пожелавам по - скорошен фалит.
Номер 1 - ако това което си написал е така хубаво, но не всички са така.
Като цяло смятам че проблема е, че няма производство в България. Масово работата е в сферата на търговията, а там ви е ясно защо се търсят предимно по - млади хора.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
3. Да, правилно е човек да търси работа в сферата в която е работил. Това, че не издържаме да работим прави, не е така: аз цял живот съм била в производството... по печатниците, и после във "фурнир". Правехме фурнир за мебели, за износ. Там се работи прав, на крака. Шум, прах... но аз си обичах работата. С колегите се разбирахме, всеки на всеки помагаше. А като дойде петък, събирахме се една компания и отивахме след работа на заведение.
Но фурнир вече го няма, закриха го. Съсипаха едно печелившо предприятие, за да вземат местото и да си строят там хотелски комплекс. Останахме на улицата... няма друг такъв завод на територията на София.
А в печатница... бях за последно в една печатница, където се работи 4 дена по 12 часа, 2 дни почивка, и 4 нощни по 12 ч. и 2 почивка. Е, това нормално ли е? Хората дойдат, поработят малко и напускат, не издържат на такъв режим. А те точно на това и разчитат: да се сменява персонала
често, защото на новия плащат по-малко. А като няма производство, как ще ги стигнем и ще имаме висок стандарт?... Няма как да стане само с мошенически спекулации.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
4. Оле, знам, че тук не е място за критикуване, но Едноличният търговец под номер 1, да си оправи малко общата езикова култура. Ето затова скапаната ни държава никога няма да израстне икономически. С такава неграмотна управа... закъде сме?
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
5. До 4 какво значение има колко е грамотен един човек ?
То може да е грамотен но в таванската стая да няма никой
а може и да е неграмотен но таванската стая да е пълна
а за държавата изобщо не си прав тя няма да израстне защото някои хора са свикнали да си пълнят гушата за сметка на други ако спрат да присвояват бг ще се оправи за отрицателно време.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
6. Ок. Няма връзка грамотността с ума! И как да няма. Умните хора са грамотни! Поне аз не съм срещала неграмотен и въпреки това умен. Ако е достатъчно умен, би следвало да се стреми към успеха и върха. А на върха няма място за неграмотни. Той нека да е умен и да направи изказване от рода: "Аз много ми се ходи...", или пък да му се наложи да напише някое официално писмо (ако служителка например отсъства от работа)... Това не е ли срамно за която и да е фирма?
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
7. Ми в случея никой не го задължава да пише грамотно. Това е просто сайт, грамотно ще пише когато се налага. Тук няма смисъл. Сега лошото е че съкращават без никаква причина доста от най-добрия персонал.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
8. Казват, че идва страшна криза и безработицата ще се увеличи два пъти, така че не е задължително да се търси работа точно по специалноста.
|
|
преди: 1 година, 5 месеца |
10. Здравей, на 50 съм. Преди 2 години мой познат с когото никога не сме се разбирали, ми стана управител. След 6 месеца съвместна работа ми предложи да се разделим срещу 4 брутни заплати. Можеше и да не приема, но не ми се работеше с глупави (не - неграмотни!) хора! Тогава той си мислеше че ще направи оборот. Назначи си млади хора, които не спореха с него, а го гледаха в очите! Преди във фирмата бяхме 2-ма - аз и счетовидителката. Правехме среден годишен оборот от 2,5 млн. евро. Сега са 6-има без него. Годишно правят 4 млн.
Споменавам всичко това заради №4. Трябва веднъж за винаги да си изясни на всички, че трябва да можем да работим и да създаваме печалба, не всички да са исключително добре с ("общата езикова култура" а да чакат правителството да им увеличи заплатите и да крадат учениците си с частни уроци! Това трябва да престане! Ако езикиви подготвените могат да дадат нещо полезно на някого - но не на всички! Моля! В Швейцария се убедих това какво е! Само който иска и маже да учи, само за него има! Не за всички! Там не изпитват по желание! И неграмотните произвеждат и то изключително качественна продукция, без обща езикова подготовка!
Ако ти решиш, че можеш нещо да работиш добре, а аз съм сигурен в това, според мен е най-важно да обясняваш това на всички работодатели с "добра езикова култура", които искат да правят пари и печалби, но не знаят как! Защото освен обща езикова култура нямат нищо друго. Теб няма да те карат да пишеш речи. И те самите ще спрат събранията, когато разберат че само приказват, но не печелят нищо!
На нашите години най-трудното е да убедиш един малоумен или средно статистически глупак - работодател с добра езикова култура, в своята правота и че ти знаеш какво и как да го направиш, много по-добре от теоретиците с езикова култура!
Желая ти повичи решителност и търпение. Особенно с работодателите! Затънахме в свят от тъпаци с тапии и празнодумкавци. Дано поне кризата и отвори очите!
|
|
преди: 1 година, 4 месеца |
11. Благодаря на № 10 за коментара. Обаче, това което си написал, си е изцяло грамотно. За работата да, така е. Всъщност съм работила само в производство и си търся такава работа, тъй като нищо друго не умея. Проблема е, че като се обадя, първо казват: на колко сте години? И като кажа, викат: ще ви се обадиме, или че местата са заети. Е, ще се оправя, все някак... успех ти желая, както и на всички в моето положение... Дай боже никой да не е самотен и без работа
|
|
преди: 1 година, 3 месеца |
12. 4. Оле, знам, че тук не е място за критикуване, но Едноличният търговец под номер 1, да си оправи малко общата езикова култура. Ето затова скапаната ни държава никога няма да израстне икономически. С такава неграмотна управа... закъде сме?
-------
Въртя огромна фирма. Бих казал, че съм доста неграмотен. С средно образование съм и съм жичкаджия. Това никога не ми е пречило. Има си хора за всичко. Не съм секретарка за да пиша добре. Мисленето ти е доста елементарно.
|
|
преди: 1 година, 3 месеца |
13. Аз също нямам против да наемам възрастни хора
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
14. Здравейте, аз също съм на мнение, че хората над 50 години си намират много трудно работа. Майка ми е на 52 години и където и да кандидатства за работа първото нещо, което чува, е че предпочитат млади хора. Много се ядосвам на това и ми е болно, защото освен, че от една страна са останали без работа, по една или друга причина, хората на тази възраст са поставени и в позицията да се чустват ненужни. Това е много несправедливо!
15. Проблемът е в законодателството ни. Частниците не наемат с охота 50 годишни защото трябва да им плащат допълнително за клас. А на тая възраст това са си бая пари. В държавния сектор обаче назначават и хора на вашата възраст- аз изпаднах преди 3 години в такава ситуация- записах се на курс по компютри и малко английски и ме взеха за секретарка.
16. Здравейте, подхванатата тема е доста сериозна и дори болезнена. Аз съм жена на 42г., разведена и имам син, който сега ще бъде в пети клас.Живея в общинско жилище с детето.
Не мога да си намеря сериозна и стабилна работа от около 2 години.
На 25г. започнах работа в една стартираща фирма - с много труд изградихме нейния имидж и тя стана №1 в бранша си. Аз се махнах, защото не издържах на нервното напрежение, а скоро научих, че идеята е целия персонал да се подмлади. Бившите ми колежки са бесни. Нима опита и рутината са по-маловажни от физическата сила???
Направо съм изумена.
Все едно - на 42 не ставам явно за нищо....да ама как да си плащам сметките??? А детето си как да гледам...боли ме като казвам "не може", "няма как"....Какво да направя? Да бягам в чужбина и да зарежа сина си??? ....Това ли е решението?
|
|
|
|
|
|
