Липса на общуване на работното място
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 4397 пъти
Здравейте,
Искам да споделя нещо, което не е точно проблем, на фона на другите истории, които съм чела тук. По-скоро става въпрос за странна практика на работното място, за която имам нужда от странично мнение. Много ще съм благодарна на читателите да коментират от своята гледна точка ситуацията, която ще опиша, и ако някой е бил в положение като моето – ще се радвам да сподели своя начин за справяне със ситуацията.
Така, да започна по същество. От почти година съм на ново работно място. На пръв поглед всичко е наред, работата е почти това, което винаги съм искала да работя.
Обаче, има един проблем, който съм имала и на други работни места в моята сфера – в офиса се мълчи, не се говори, няма комуникация, не се обсъжда работата, ако питаш нещо – пак мълчат и може дори да не ти обърнат внимание. Така беше и като постъпих, още в началото, когато би трябвало да навлеза в работата, да питам, да ми обясняват и да ме въведат, поне малко, поне да ми кажат какво трябва да правя, с какво да се запозная и какво се иска от мен. Не съм искала някой да се занимава постоянно с мен и да ми обяснява от А и Б елементарни и излишни неща.
Е, както и да е – оправих се без това, навлязох, макар и бавно и трудно. Много по-лесно и полезно, както за мен, така и за работата, щеше да бъде по-рано да ме въведат, да ми покажат кое какво, да ми кажат какво трябва да се прави, да ми покажат евентуални грешки и т. н.
Но както казах – оправих се и без това. Понякога дори гадаех какво се иска от мен и какво трябва да правя. През време на изпитателния срок, особено към края му – усилено гадаех и се чудех дали няма да ми прекратят договора и ще ме оставят ли на работа. На края на изпитателния срок с шефа попълвахме някакви форми за оценка и аз тогава подпитах има ли някакви формалности по подновяването на договора (за да се убедя че оставам), и той само каза, че факта че оставам, е достатъчен, и че договорът се смята сключен за неопределен срок, в случай че не е прекратен до изтичането на изпитателния срок.
Явно са доволни от мен. Ако не бяха – може би щяха да го прекратят, знам ли.
Както и да е, аз доста се успокоих след минаването на постоянен договор. Приех го един вид като признание за моето представяне на работата. Защото никога не съм получила такова, нито една дума, никаква обратна връзка за нещата, които съм правила, никакъв коментар, нито забележка за някакви грешки, нищо. Абсолютно безразлично, безмълвно отношение, пълно мълчание, а от моя страна – чудене и гадаене какво става и защо. Тук ще спомена, че гадаенето и несигурността от моя страна доста ми пречат в работата, влияят ми зле психически, и бих могла да се справям много по-добре, ако имаше комуникация и връзка между мен, колегите и шефа.
Освен това, искам да кажа и друго: в отдела има една колежка, която е постъпила няколко месеца преди мен. Вършим почти сходни неща, с малка разлика. Имам чувството, че тя е доста по-напред и навътре в работата, върши повече неща в сравнение с мен, но това е защото шефът й дава повече работа, а на мен доста по-малко. Чудя се – дали ми няма доверие, дали не е бил доволен от това, което съм направила досега, дали е заради малката разлика в дейностите, които извършваме с колежката, или какво… незнам. Отново само гадая. Не съм сигурна, не знам дали някой ден шефът няма да реши да се отърве от мен… нямам идея.
Той се държи абсолютно безразлично със всички, включително и с тази колежка. Освен че й дава повече работа отколкото на мен, няма друга разлика в отношението му. Като че ли това е нормалния ход на нещата, а аз може би не мога да се приспособя, тъй като имам нужда от повече общуване.
В общи линии е това… Ще ми е интересно да прочета Вашите коментари върху тази ситуация и ако някой може да даде съвет как да се справя с несигурността на работното място, ще съм Ви много благодарна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: 945fe01ba6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   "в офиса се мълчи, не се говори, няма комуникация, не се обсъжда работата, ако питаш нещо – пак мълчат и може дори да не ти обърнат внимание. " Вероятно такъв е микроклиматът на работното място в тази сфера, както и ти казваш. Трябва да го възприемеш като нещо напълно нормално. Може би твоят характер не може да привикне на такова безлично и безразлично работно място. Представям си как всеки е забил нос в компютъра и си гледа работата. Ами честно казано, нищо лошо не виждам в това. Дори по-добре за тебе: няма клюки и интриги. Знаеш ли колко много хора си мечтаят за такова работна среда. Да, вярно е, че няма хахо и хихи, но по-добре така, отколкото да си пъхат носовете във врата ти. Или само да те занимават с глупости или някоя устата колежка да ти виси на главата и да те държи на кръстосан разпит. Що се отнася до другата колежка, съветвам те да не се сравняваш с нея. Като цяло мисля, че не трябва да се притесняваш за нищо. Нещата просто така ще си вървят и за напред. Ако не бяха доволни от тебе, досега да са намерили начин да ти го кажат.

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 68742027a2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   На мене пък ми е странно такова "тихо" работно място! В момента съм безработен, но до скоро работих на място, където всички колеги и колежки бяхме в много близки отношения! Непрекъснато си говорехме, помагахме си в работата, пиехме си кафето заедно на почивка за фас! Знаехме си рожденните и именните дни и си правехме купони и подаръци по тези поводи! Когато някой е в отпуск винаги пращаше картичка или се обаждаше по телефона! Имаше и съвсем открито любовни двойки! Точно затова работата вървеше, защото се уважавахме, подкрепяхме и си помагахме! Шефовете също се държаха много приятелски с нас! Абе бяхме си едно голямо семейство, но дойде кризата и всичко се разтури! Търся си работа и ако попадна на работно място, където е както ти го описваш едва ли ще се примиря, защото съм много контактен! Ще търся начини да се получи колектив и ако видя, че не става ще се махна....! Все пак не всичко е пари!

 

...

преди: 10 години, 19 часа hash: 4eb2d790e1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Аз пък предпочитам запознанствата да ги градя извън работното място. На работа отивам да си свърша работата , да говоря с колегите ПО РАБОТА , да си взема заплатата и до там. Комуникации и лични пространства извън тази среда , къдета избора е мой с кой ще общувам и с кой не . А на работа има 5-10 колеги и до там. Ами ако не ти допадат длъжен ли си да говориш с тях по- не работа? С цивилизованите страни се пази уважение на работното място , не се говорят празни приказки и всеки си върши поставените задачи. Тия изрази като едно голямо семейство или открити флиртове и връзки , както и на лафче за по цигарка са за по нисшите слоеве работници . Ако е сериозна фирмата най- много докато се хранят някъде да полафят.

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 2e413ee7e4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторката не казва нито в каква област работи, нито каква е фирмата - българска или с чуждестранно участие. Предполагам, но само предполагам, че става дума за чужда фирма. Спокойно, там такива отношения са не само нормални, но се и изискват от служителите. Тази история с банкетите, клюките, кафетата и питиетата след работа, са български патент. Моя приятелка работи в българското издание на списание "ЕЛ". Та от нея знам, че там дори не е прието да се обърнеш с думи към колега, а трябва да му напишеш писмо и да му го изпратиш на електронната поща. Ако искаш някакво дребно съдействие по работа пък, трябва да напишеш докладна. Т. е. ако ти потрябва един кламер, не си го искаш от другарчето по бюро, а му пишеш писмо или депозираш докладна. А едно списание е все пак зона на творчески труд. В деловата сфера, предполагам, е още по-озадачаващо за нашия български манталитет.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: f8daccaa31

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хубаво е да има общуване, но често такова се изражда в клюки, интриги, пилеене на време и други непродуктивни дейности.

 

...