Как вие оцелявате в джунглата, наречена работно място. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121588)
 Любов и изневяра (29818)
 Секс и интимност (14411)
 Тинейджърски (21918)
 Семейство (6491)
 Здраве (9620)
 Спорт и красота (4715)
 На работното място (3194)
 Образование (7319)
 В чужбина (1660)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1742)
 Други (18630)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Как вие оцелявате в джунглата, наречена работно място.
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3437 пъти
Има си неписани закони, които ако спазва човек, би оцелял на работа. С времето след поредица от грешки, човек научава една част от тях, друга част научава от приятели и сайтове като този. Нооо, нещата не са толкова прости, когато човек десетина години се е забърквал в някаква каша. Трудно е след толкова много време да смениш имиджа си пред колегите и шефа. По-надолу е личната ми история.

Разпределение на ролите в нашата фирма:

- Шеф и собственик на фирмата – господин на 60+ години който от една страна не е много наясно с детайлите на извършваната работа и от друга няма завършено някакво образование, даже курс свързан с управление. Управлява фирмата според личните си опит и интуиция, като главно следи и дебне кога ще влезе клиент и после пита колко пари сме му взели и иска обяснение защо точно толкова (ако пък не сме успели “да му вземем парите” понеже не предлагаме това което търси, тогава е видимо разочарован). Рядко раздава задачи, а когато се опита обикновено е трудно да се разбере човек с него какво иска. Уж той определя възнагражденията във фирмата, но се предполага че до голяма степен се влияе от мнението на бригадира. Не е способен лично да прецени приноса на всеки служител. По отношение на възнагражденията, него го интересува по-скоро до колко дадения служител има нужда от пари. Може да си най-големия лентяй, но ако го убедиш че си закъсал и много ти трябват пари то ще си получиш пълното възнаграждение, па даже и някой бонус може да намажеш. Не знам защо, но аз така и не успях да спечеля доверието на този възрастен господин.

- Бригадир – наемен служител познаващ всички детайли на работния процес с който работим рамо до рамо, но е дарен с пълното доверие на шефа и всъщност до голяма степен на него се крепи фирмата. Освен да работи заедно с нас, той следи за реда, контролира, оценява и докладва на шефа по свое усмотрение – доста трудна задача в предвид на това, че шефа трудно разбира какво точно вършим. За тежката си роля получава незнайно каква, но по косвени признаци, доста висока заплата. Самия той твърди, че разпределението на възнагражденията зависи изцяло от шефа. Също, аз не виждам каква мотивация може да има бригадира да похвали някой от екипа, след като баницата е обща и така би поощрил шефа да даде вместо на него, на някой друг по-голямо парче. Интересно, че точно бригадира редовно говори против шефа зад гърба му. Не мога да преценя точно каква игра играе.

- Аз и моя конкурент – водим се на еднакви позиции, официално уж сме с еднакво заплащане. Вършим същинската работа във фирмата, наред с бригадира. Моя конкурент е 10 години по-малък от мен и постъпи директно от университета при нас. Аз съм работил на много места и внесох във фирмата доста личен опит за разлика от конкурента ми. С готовност поех някои дейности за които преди моето идване се е плащало на външни подизпълнители. Тогава ми се видя логично, след като имам опит и умея да ги върша. Докато моя конкурент просто научи почти всичко което умее бригадира и сега е като негова сянка. За разлика от мен и конкурента ми, хващал съм бригадира, на който уж се има пълно доверие, да краде клиенти от фирмата и да ги обслужва лично. Подозирам, че шефа също може да го е хващал, но понеже е зависим от него, си трае и си му плаща стабилно въпреки това.

- Лицето на фирмата – девойче, което посреща клиентите и приема работата която искат да им свършим. Не е особено умно и съобразително по отношение на работата, но много добре се е ориентирала как да се мазни на собственика. Всъщност най-главната и функция е да клевети, е хайде, не да клевети, а по-скоро да доносничи. Често чула-недоразбрала някакви измислици, защото и тя подобно на собственика не е в час с детайлите на работата. Също е много добра в светските разговори (нямащи никаква връзка с работата ни). Благодарение на статута и, на нея са и простени всякакъв вид грешки. Често става дума не просто за недоволни клиенти, а директно за загуба на пари. Примерно да забрави да вземе плащане или да сбърка сумата която трябва да плати клиента. Предполагам не винаги я хващат, но когато я хванат просто се усмихва глуповато и и се разминава.

Това е, няма повече – 5 човека сме общо. Това което винаги ме е тормозело, че от мен непрекъснато се изисква да умея всичко което умее бригадира, като не се справя с нещо, ме изкарват некадърник и в същото време, предполагам се очаква да си върша и моите си привнесени от вън дейности. Нищо не се споменава да получавам евентуално повече от бригадира – все пак механично пресметнато ако умея всичко което той умее и си върша и моите неща, на които фирмата не ме е учила и благодарение на които спестявам разходи за външни подизпълнители, от гледна точка на свършената работа, аз трябва да получавам повече. Но това което прави ценен бригадира е доверието което му има шефа. Винаги съм се стремял да имам добри отношения с всички. Ако забележа че някой има нужда от помощ – пръв се притичвам. Така обаче се оказах в ситуацията почти никой да не ме уважава и когато се случи да нямам възможност да свърша работата на някой друг, аз се оказвам лош и гадняр. Умувам с какви лостове мога да въздействам на “системата”. Разговорите вече съм наясно, че не вършат работа:

Шефа в позицията на изпитван.

Наскоро споделих със собственика на фирмата опасенията си, че моя принос за фирмата не достига до него и че за това до голяма степен съм си виновен аз, понеже не го държа в течение. Той отрече, каза че е запознат отлично и да не се безпокоя за това. Тогава аз го помолих да ми посочи какъв е приноса ми според него (естествено че бях си набелязал няколко неща с които бях успял да се справя много добре напоследък). Отговори ми с някакви шаблони фрази, които мога да се закълна, че ползваше и по време на интервюто когато ме наемаше на работа преди 10 години. След това му казах какво всъщност съм имал в предвид. Той неохотно си спомни, че всъщност знае за едната задача. Така си направих извода, че даже и да разбере за някое мое постижение, после бързо го забравя. Въпреки това, той продължи с някакви общи приказки да ме убеждава, че аз съм му много ценен служител. Понеже и той е доста нервен човек като мен, за негово успокоение му казах, че се радвам, че ме цени толкова високо. То е ясно, че който каквото да ти казва, за пари става дума, та през целия разговор шефа беше човека, който се опитваше да измести темата към коментиране на конкретната ми заплата (малко гузен – негонен сякаш), което аз тактично избягвах.

След този разговор с шефа, всички започнаха да се държат изкуствено мило с мен, да ме товарят с по-малко задачи и даже да се опитват сами да се справят с нещата с които аз обикновено се занимавам. Беше ми много странно как бригадира с дни се опитва да свърши нещо, което аз бих направил за минути, и едва когато се убеди, че със сигурност няма да се оправи, с неохота да ме вика мен. Приех тази изолация спокойно, без да създавам допълнително напрежение. Тоя разговор с шефа май беше грешка, как мислите?

Единственото за което се сещам, че зависи от мен е, дали ще приема или аргументирано ще откажа дадена задача. Ако отклонявам задачите които умеят бригадира и неговата сянка – мой конкурент, ме изкарват некадърник. Видите ли, те го могат това а аз не. Ако пък отклонявам моите привнесени дейности, които те не ги умеят, то тогава шефа съвсем логично ще си каже “че то едно нещо имаше заради което го държа на работа, а сега и него не иска да върши”. Имам усещането, че съм в класическата ситуация “борба с прасе” – прасето се кефи а ти ставаш в лайна до ушите.

Ако някой има идеи за конкретния ми казус, ще съм му много благодарен да ги сподели. Надявам се да се включат повече хора които преди да пишат – четат и мислят, но от позицията в която съм определено не трябва да имам капризи към хората които доброволно ще отделят време да напишат коментар.

Как да се справя с тази ситуация? Дискутирах с приятели, четох книжки и в интернет, и наблюдавах взаимоотношенията между колегите ми. И си направих следния списък:

- Може би най-важното правило: при 99% от хората “моркова” не върши никаква работа, така че вместо да си правиш труда да анализираш дали конкретен човек не е от този 1% изключения, направо действай с “тоягата”. Т. е. не разчитай, че някой ще си мръдне пръста, само защото учтиво си го помолил.

- Приеми, че е абсолютно нормално шефа да изтълкува една и съща ситуация по коренно различни начини в зависимост от конкретния човек на който се случва. Примерно забавянето на задача при един колега шефа да изтълкува като некадърност и да му отреже от заплатата, а при друг, че задачата явно е много трудна и той заслужава паричен бонус.

- Ако ще приемаш съвети от някой, то нека поне е човек от твоята черга, най-добре ако е изпадал и успешно се е справил със същата ситуация. Не слушай съветите на хора, които никога не са били в твоето положение (примерно HR специалисти обичащи в свободното си време да издават книжки на тема “как да изградим успешна кариера”).

- Не забравяй, че всичко описано в този списък е роля – каквото и да правиш и кроиш нека си остава в твоята глава, официалната ти версия е, че си безкрайно лоялен на шефа и страхотен приятел с колегите.

- Също, приеми че хората са повърхностни и внимавай какво първо впечатление оставяш.

- Пази си занаята. Крий своята лична “кухня” от очите на разни любопитковци. Бъди специалист по нещо, което никой друг не умее. Ако няма такова нещо, измисли го и го създай. Ако някой все пак се докопа до твоите професионални тайни, давай вид че е узнал само зрънце от тях. Нека другите зависят от теб в определени ситуации. Нека има моменти в които работата да не може да продължи без твоята намеса. И не забравяй, че ако те признаят за експерт по нещо си, то фирмата трябва да си плати за новата придобивка.

- Не приемай проблемите на фирмата като твои лични. Примерно, не приемай емоционално конфликт с партньор на фирмата в който участваш и ти.

- Подтиквай колегата си – конкурент да си изгради образ на умник, да поучава, да се прави на важен, така колектива ще го намрази. Съответно ти внимавай да не играеш такава роля.

- Нямаш полза да угаждаш на всеки каприз на клиентите и да изпипваш в детайли задачите. Претупвай ги набързо, но внимавай да не те хванат. Винаги имай оправдание, примерно че имаш информация, че дадения човек е псевдо клиент от конкурентна фирма, дошъл на проучване и за това си го отпратил. Познай как ще блеснеш в очите на шефа, а?

- Демонстрирай загриженост за шефа и за фирмата.

- С хората които са “на настроения” се дръж хладно. В милите им периоди те се опитват да задоволят нуждата си да са харесвани, дръж ги на диета, ще им се отрази добре. И точно в такива “дружелюбни” моменти е времето да напомниш за неадекватното поведение по-рано и евентуално да поискаш обяснение за него.

- Преди да кажеш или направиш нещо, подбери подходящ момент за това.

- Хората които се държат зле с теб не бива да ти влияят. Така те избиват комплекси и е почти сигурно, че се чувстват застрашени от теб.

- Взимай глупавите забележки, изказвания и предложения на шефа “на сериозно” и не пропускай възможността да ги повториш със съвсем сериозен вид и да ги подкрепиш пред публика. Така той ще започне да се замисля какво говори и все по-рядко ще говори празни приказки.

- Не спори с шефа, привидно се съгласи с него, но на практика направи това което ти смяташ за правилно.

- Даже и да има някакво образование в областта на управлението, то едва ли е променило характера и навиците на шефа ти. А точно те диктуват най-вече поведението му.

- Не прави на колегите си безвъзмездни услуги за да им се харесаш. Това е сигурен начин да загубиш уважението им (виж пак първото правило). Все пак внимавай. Ти не си неуслужлив, ти просто не разбираш от намеци.

- Давай вид, че си много ценен за фирмата. Така колегите и шефа ще се заразят от поведението ти. Все пак за себе си знай колко си ценен в действителност, не се самозабравяй.

- Увлечен в работата, човек забравя постиженията си. Записвай си ги в актуален списък. Това ще ти даде самочувствие за предходната точка. Не базирай самочувствието си само на недостатъците ти. Да не говорим, че ако помислиш, би могъл да извлечеш дивиденти и от нещата които смяташ за свои недостатъци. Случва се дадена особеност в една ситуация да е недостатък, но в друга предимство. Търси изява в области където “недостатъците” ти са ценни.

- Напомняй непрекъснато за себе си и за уникалния си принос. Не работи незабележимо. Ако свършиш нещо прекалено лесно и бързо, сещаш се, че който и да е трудно ще оцени, че си го свършил. Освен това, базирайки се на своя актуален списък с постижения, си подготвяй кратки забавни разказчета за свършеното от теб (10-15 секунди) които в подходящ момент не натрапчиво да вмъкваш в ежедневните разговори. Имай винаги приготвено ново актуално разказче което не си споменавал. Не повтаряй вече разказвани, ще получиш точно обрания ефект.

- В даден момент работи само по една задача, която е с най-голям приоритет. Разпилявайки се да вършиш няколко задачи едновременно едно че се товариш повече, второ че вероятно никой няма да го оцени и трето, почти е сигурно, че ще пострада качеството на работата ти от там и имиджа ти. Не очаквай от шефа да възприеме доводи като “който не работи, той не греши” макар и да са логични.

- Не се връзвай на стимули различни от пари и лични облаги. Не бива да ти влияят разни тийм билдинги, потупвания по рамото, усмивки пред строя, фирмени тържества, знаци на внимание, обещания и други подобни евтини номера. И точно ако започнат прекалено много да те хвалят, трябва да си нащрек (хвалбите целят приспиване на бдителността ти).

- Чест трик е неофициалното поставяне на задачи. Просто ей-така, без адресат, във въздуха се споменава, че нещо трябва да се свърши, с надеждата някой от служителите да захапе въдичката и поеме инициатива. Един вид, той по желание да го свърши и едва ли не фирмата да му направи услуга, като му позволява да го свърши. Оставай глух за подобни “призиви”. Ако пък станат прекалено настойчиви и вече те посочат като конкретен изпълнител, може да се захванеш, но работи бавно и некачествено, като непременно имай обяснение защо толкова се бавиш, както и за качеството. Все пак това обикновено са задачи с които никой не иска да се заеме и ти трябва да ги третираш като такива, даже и когато за теб лично са леки и елементарни.

- Друг трик е наред със същинската задача което шефа иска да ти възложи, да ти предложи и още няколко, по-неприятни, от които сам да си избереш задача, с цел да останеш с впечатлението, че ти дава избор това твое мило и много добричко шефче. Не се вълнувай от подобни случки. Също при имаш възможност, самия ти прилагай метода.

- Критиката се ползва най-често като емоционален блъф. Не и се връзвай (не я приемай на сериозно). За да прекъснеш тази практика изисквай критиката да е конкретна а не по принцип. Така само може да спечелиш ако критиката случайно се окаже градивна. Добре е да знаеш как изглеждаш в очите на другите.

- Ако стане дума за обсъждане на възнаграждението ти, не поставяй ултиматуми на шефа а по-скоро води преговори с него без да изпадаш в крайности.

- Имай в предвид, че заплатата ти не е просто парите които ще можеш да похарчиш. Това е мерило колко си ценен в очите на твоя шеф и дали няма да си първия съкратен при евентуални проблеми на фирмата.

- Не очаквай, че ако тръгнеш да се доказваш, някой ще те оцени. Почти е сигурно шефа да си каже “гледай го тоя балък, какви чудеса прави за тая мижава заплатка”. Припомни си първото и най-важно правило. Времето да се доказваш е максимум до 3 месеца от назначаването ти, ако след това не получиш адекватно възнаграждение, просто работи толкова колкото ти плащат. Не подбивай цената на труда.

- Като започваш нова работа, не се изкушавай да се опитваш да правиш генерални и революционни промени. Да, те наистина биха подобрили работата, но това е в отговорностите на шефа. Ти не само че няма да получиш дивиденти, но е много вероятно да си навлечеш неприятности. Помни, че няма ненаказано добро.

- Поддържай ежедневен социален контакт с шефа и колегите. Чисто психологически за повечето хора е трудно да се отнасят зле с някой който в даден момент са чувствали близък. Внимавай да не споделяш много лична информация за себе си, съсредоточи се в това да разбереш максимално какви са колегите и шефа в личния им живот. В краен случай обсъждай времето и новините.

- Също, дискретно търси неформални контакти с ръководството. Не се свени, ако ти се отдаде случай, да се запознаеш и поговориш с някой по-висш ръководител, примерно на фирменото парти.

- Старай се личния ти живот и службата да имат минимум допирни точки. Бъди лаконичен ако те разпитва някой. Забрави за слабостите си, маниите си и хобитата си докато си на работа. В същото време се възползвай максимално от особеностите на другите за които си научил. Примерно може случайно да имаш информация къде в момента има промоция на тенис ракети, точно когато шефа ти си търси нова.

- Като изключение, личния си живот можеш да използваш като средство за получаване на по-голяма заплата. Много шефове са “социални” типажи и определят до голяма степен възнагражденията не по приноса на служителя, а от това до колко се нуждае от пари. Ако твоя шеф е такъв, не пропускай възможност да му се оплачеш колко си я закъсал.

- В една фирма, при еднакви полагани усилия, винаги служителите които са връзката на фирмата с околния свят са много повече ценени от тези служители, които вършат същинската работа. Така че се опитай да се намърдаш някъде “по периферията”. Там където са доставчиците на суровини и материали, работещите с клиентите, отговарящите за външните подизпълнители, за рекламата и т. н.

- И не се чуди дали шефа е схванал поредния ти намек. Бъди сигурен – много добре го е разбрал но се прави на несхватлив.

- Внимавай, някой опитен колега да не те набута да му свършиш черната работа. Напротив, ти гледай да подтикваш другите да свършат твоята. Примерно ако някой има лоша новина за шефа, и е достатъчно “печен”, то той би я казал на всеки друг, но не и на шефа, надявайки се, че все някой ще се изпусне и шефа ще я научи от друг.

- Ако си добре с финансите или си постигнал някакви лични успехи, трябва да пазиш това в строга тайна от колеги и шефове. Не ти трябват завистници на работа и шеф който си мисли, че може да ти плаща по-малко.

- Давай си непрекъснато сметка, че една от главните задачи заради която твоя пряк ръководител получава тлъста пачка в края на всеки месец, е да те кара да работиш повече за по-малко пари.

- Не се връзвай на сцените с викове и нерви които се разиграват периодично от страна на шефа ти. Това е манипулативен театър, не го взимай на сериозно. От друга страна, конфликтите и напрежението между колеги понякога биват “потушавани” с бонуси, ако се върже шефа де.

- Ако имаш възможност, обсъди прекия си ръководител с неговия шеф, като го хвалиш. Той неизбежно ще се притесни като научи че е говорено за него, ще започне да си фантазира, какво ли още сте говорили и определено ще внимава какви ги върши за напред. В никакъв случай обаче не “кови” прекия пред неговия шеф, нека това си останат негови предположения.

- Може да погъделичкаш егото на собственика като измислиш оригинална реклама или девиз, ново мото или лого на фирмата и др. подобни.

- Не се свени да си поискаш нужните за задачата която ти поставят условия: инструменти, материали, персонал и т. н. Не си длъжен да се справяш с “подръчни” средства.

- Ако работиш за някоя фирма в която ръководителите са повече от служителите, не пропускай възможност да ги противопоставяш един на друг. Примерно ако някой е разпоредил нещо, ти без да казваш че вече е разпоредено, можеш просто да поискаш мнение за това нещо от друг шеф и ако се разминават, да бездействаш докато се “разберат” какво искат. Провокирай ги да си противоречат (разделяй и владей).

- Контролирай своите емоции. Не си фантазирай, не предполагай и т. н. и още повече не предприемай действия базирани на предположения.

- И прилагай всичко това в момента на ситуацията. Утре всички ще са забравили за създалата се вчера ситуация. Забавената ти реакция ще те направи да изглеждаш странен.

- И да, вече си разбрал. Инструментите за напредък в кариерата са лицемерие, скатаване от работа, интригантстване, лъжа. Това са реалностите. Не си оставяй магарето в калта и отмъщавай на противниците си. Но все пак прецени реално силите си, до колко всеки един от тези съвети е подходящ за теб. Не изпадай в ситуацията “видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак”. Но искаш ли да имаш успех на работното място – това е пътя.

- Ако въпреки всичко нямаш успех и решиш да напускаш, вземи със себе си максимум знания и информация за “занаята” от сегашната си работа. На новото място хората няма да те познават и ще имаш възможност да си изградиш нов имидж. Всичко е в твоите ръце. Успех!

Тези отношения предполагам съществуват от векове.
На мен не ми допадат, но едва ли има начин да бъдат променени.
Най-разумно е просто да ги познаваме добре и да действаме според тях.
Все пак аз не съм убеден в 100%-товата им ефективност и за това търся странични мнения.
Очаквам коментарите ви за списъка и евентуални допълнения.
Също се надявам за съвети по конкретната ситуация в която съм поставен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 10 месеца
hash: 3deaa8d90b
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   ужасно е, аз за това никога няма за започна работа само заради парите. Ако не ми е приятно, чао.

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: f82e47a40e
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   „Но това което прави ценен бригадира е доверието което му има шефа. Винаги съм се стремял да имам добри отношения с всички. Ако забележа че някой има нужда от помощ – пръв се притичвам“

Правилно - доверието е най-дефицитното качество по принцип. т. н. „бригадир“ е модерно казано мениджър или управител. Сигурен съм, че е по ДУК или има редица пълномощни, с които може да продаде теоретично бизнеса или да го затрие. Затова и заплатката му е сочна, тя е дирекна функция от печалбата на шефА, а той съвсем добре осъзнава, че е с одрязани ръце и крака без „бригадира“.

Ти имаш много лошото качество да не можеш да делегираш дейности. Искаш да имаш контрол, винаги да имаш контрол над случващото се и затова работиш по 10 ч. на ден. Убеден си, че можеш да свършиш всяка задача по-добре от другите, дори от външните изпълнители, които вършат само това.

Още в началото си направил грешката да се заемеш с дейности, които нито са били твое задължение, нито са ти донесли бонос (поради това, че не са ти задължение). И тъй като денят винаги има само 24 ч. ти се налага на моменти да занемариш собствените си задължения.
Младият ти „конкурент“ прави много добре. Той се превръща в нещо като заместник за „брегадира“. Мога да се обзаложа, че е завършил икономика или някоя от хуманитарните специалности. Той може да делегира.

Ти не можеш да разбереш, че понякога да оставиш някой друг да върши работата, а ти да контролираш е много по-трудно от това сам да вършиш всичко.
Ако не промениш нещо в стила си на работа с разрастването на фирмата винаги ще си стоиш на твоята позиция, докато дори за младежът ще се измисли управленческа позиция. Проблемът на такива като теб е, че и вършат толкова много задачи, че не могат да ги повишат - кой ще върши работата тогава?

Начин за измъкване - търси начин отново част от задачите ти да минат към външни изпълнители. За целта трябва да намериш някого обаче, който е в състояние да извърши задачата по-добре от теб. В това се състои трудното на работата на мениджъра, а на контролен фанатик като теб ще е много трудно да делегира работа.

За другите неща имаш отчасти право.

Не си мисли обаче, че без колектив е по-лесно. Аз работех в голям колектив и в момента съм управител в прохождащ бизнес и мога да ти кажа, че точно такава тъпа русокоска ми трябва, която да ми ходи по институциите, да гледа тъпо и да изпълнява, каквото ? се кажат, да се усмихва тъпо на клиенти и на доставчици, когато закаснявам за среща, да ми носи папките и тем подобни. Предимството на такъв безмозъчен състав - простички момичета, момчета тип биче е, че не мислят, а изпълняват. Дори да сторят някоя грешка, тя ще е толкова голяма, че веднага ще се види и поправи. При хитретци като теб не се знае, какво ти ври в мозъчето. Празноглавците са най-добрите изпълнители. Не случайно в армията и полицията е пълно с такива хора.

Като цяло обаче във вашият колектив ролите са разпределени много хармонично. Шефът ви е голям късметлия. Аз на негово място не бих променил нищо, просто бих назначил още няколко човека по новата програма на ЕС, които да поработят малко без пари, ако ми харесат - ще назнача половината и ще гледам да си отворя нов офис и да разрастна бизнеса, за да взимам парите на повече клиенти.

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: cac6706f31
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   "Конкурента" - груба грешка на всички /и работодатели, и служители/, които подддържат безнадеждно остарелия и грешен модел тип "Разделяй и владей". Вместо да сме приятели и сътрудници, ние сме врагове и конкуренти, от което никой не печели.

Работника, който отива на работа с чувството, че не го оценяват и уважават, няма да работи добре. Със сигурност това ще се отрази зле на продукцията, каквато и да е тя, която излиза от него, и ще отравя психическия климат във фирмата.

Шефа ако се държи непочтено и нехуманно с хората, няма да спечели кой знае какво. Парите, ако не знаете, имат и енергийна стойност.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 10 месеца
hash: cac6706f31
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   А за личния ти казус, авторе, ще се въздържа да коментирам. Само ще кажа, че си прав за джунглата - трудно се работи и се оцелява на място, където всеки гледа да изтъкне себе си за сметка на някой друг... не е чудно, че сме перманентно в криза при този начин на мислене, не визирам теб, говоря по принцип.

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: 70c231ac94
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   От автора:
Само искам да уточня, че не съм тук за да поучавам, а се надявам аз самия да получа съвет. За кое съм на прав път, за кое греша. Да чуя страничен поглед на ситуацията по възможност с конкретни съвети. Осъзнавам че поста ми е дългичък и ще съм благодарен на хората които отделяйки от времето си ще го прочетат в детайли.

Бригадира е точно това което съм написал, не си фантазирайте други неща. Все пак фирмата ни е 5 човека. Ценността му е в това, че той е човека на който се разчита, че ще е верен до гроб. Даже останалите да напуснем, той ще остане на поста си и ще обучи други хора за нашите позиции. Никакви пълномощни няма, шефа и да ослепее, с кръстче ще се подписва, но няма да си рискува бизнеса. Бригадира го държи с това, че за разлика от други собственици на малък бизнес, нашия не е способен сам да си го върти.

Работното време при нас се спазва стриктно. Това е закон. Работи се точно 8 часа. Друг е въпроса, че макар и да се налага много рядко намеса извън работно време, се прави опит да се изисква да сме на разположение 24 часа без да се плаща за това. И да, мога да кажа, че лично сготвеното от мен за мен е много нива над манджите по заведенията -> същото важи и за работата на изпълнителите. И замисля ли се някой, кой ще реагира по-бързо. Аз дето съм на място или подизпълнителя?

Иначе ДА, точно това си мислех и аз преди минутка, заех се с допълнителни неща с предположението, че шефа ще забележи това и ще ми плати. Уви, май трябваше просто да го питам навит ли е да плаща на мен вместо на подизпълнители. И ако не е навит да си гледам живота вместо да се натягам. Но грешиш за разрастването на фирмата. За 10 годни от както съм там се смениха 3-ма колеги на мястото на “конкурента” и един напусна като така и не назначиха друг на негово място. Така че разрастването на фирмата е със знак минус. Пък за управленческата позиция на конкурента ми, какво да коментирам. То в нашата фирма само той не ми дава работа. Наистина, ако и аз се вживея в ролята на мениджър и започна да делегирам, кой ще върши работата? Това ли е разбирането ти за добре работеща фирма, в която всички делегират а бачка само бай Иван. Шефа мисля само се прави на тъп, знае много добре, че само една от моите привнесени дейности ще му струва 6 пъти по-скъпо ако я върши външен човек. И пак казвам, като знам че за себе си, т. е. за нашата фирма ги правя нещата, наистина ги изпипвам. Докато подизпълнителя който ползвахме работеше през пръсти и често имахме рекламации към него. Отделно, че по някакво съвпадение, точно след една моя рекламна кампания шефа си купи нов хибрид. Нямам нищо против това шефа да взима голяма част от баницата – натоварен е с голяма отговорност и поема всички рискове на бизнеса. Но нека не прекалява, нека като има пари за него да си купи хибрид, да има и за нас да си купим по една, макар и скромна колица.

Много на малък бизнес се опасяват, че ако дават на служителя повече от това което му е нужно за елементарните ежедневни разходи, той ще натрупа спестявания и с тях утре ще отвори офис в отсрещната кооперация. И са прави де. И не мога да приема съвети за делегиране от мениджър, особено след моя личен опит. Колкото повече от моите лични знания предам на колегите, толкова по-заменим ставам. Има логика, не мислите ли? Нека започне да ми плаща като на бригадира и ще делегирам на драго сърце. Нека не изземвам пак чужди функции. Но си много прав за русокоската, грешките и са такива че се виждат от километри и сигурно нарочно не я хока, за да си ги признава сама.

Аз много добре знам, че подобни отношения похабяват излишно човешкия ресурс, но като наемен служител едва ли мога да променя нещо. Ако мога, кажете как?

 
  ...


...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: f8986be03b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   В стремежа си да се харесаш на Бригадира, правиш груби грешки. Притичкваш. Това поведение не му допада. Ако, смениш стратегията т. е притичкването с "един момент да довърша, тази работа и съм на ваше разположение". Бригадира ти ще погледне на теб по друг начин. Защо, предаваш знанията си и опита си? . Не се разгръщай целия. За да си винаги нужен. А това се получава, когато не са наясно и отново и отново питат, пак теб. Така с въпросите си към теб градиш собствения си авторитет, пред тях. Рано или късно това нещо ще бъде отразено и пред шефа ти. Доверието и авторитета се градят. Със знанията и моженето.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: f8986be03b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Сега да обобщим:" Един момент да довърша, тази работа и съм на ваше разположение. " Придавш в околните и на самия Бригадир важност. Тази работа е важна за теб. Това е твоята работа. Ти си сериозен човек на който може да се има доверие. Започваш една работа и я довършваш, докрай. Това прави впечатление в околните. Това.... ситуация по спешност.. "бързо, че не може да чака, тук и сега на момента. "Няма, такова нещо. Това е да създават хаос. Така остават нищо несвършени нещата и недовършени. Човека "хаос" не буди особенно, доверие в околните. Като"притичаш", за този, за онзи ти нищо не си направил, днес. Ставаш посредствен. Не се харесва особенно в другите. Няма, как да си изградиш доверието и авторитета, при този вид поведение. Едно привнесено спокойствие, трябва да има в теб. Т. е след малко, ако го свършиш ще със същия успех, ако си започнал да го правиш, преди тези 15 минути. За, които някои са способни да ти "извадят душата". Защото ти си обеден в своята компетентност и рутина. Така започваш да си "тежиш на мястото" и думата да ти се чува. Започнат ли да те чуват, ще започнат и да слушат. Започнат ли да те слушат, ще започнат да разбират от една дума, едно изречение. След, това се придобива опит в това и дори не влагаш особенни усилия в това. Ставаш човек, който буди в околните респект. И доверието си го изхрадил, така неусетно. Но, с него идват и по-големите отговорности и многото работа.
Защото на теб може да се разчита, хората ти имат, доверие.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: ce7589b9bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Съгласна съм с автора и за жалост на повечето места е така. аз не бих могла да прилагам тези методи за да съм успешна във фирма. И виждам, че и автора е просто прекалено честен и интелигентен и за това си пати.
А що се отнася до шефовете/собствениците, които прилагат тези номера, те не схващат колко бързо ще фалират, защото започват да снижават качеството на работа и ще загубят пари и клиенти. Доста такива фирми съм наблюдавала и всички фалират не след дълго.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: bc4ecf93c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Доста полезна информация :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: ff626ba669
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Пич, не прочетох цялата тема, но съветът, който мога да ти дам е, просто да си намериш друга работа. Описаното от теб е характерно за по-голямата част от българските фирми и особено за малките. Там обикновено шефът е някаква мутра с начално образование или селски тарикат. Винаги има едно доверено лице, чиято задача е да слухти къде, какво става и да докладва. Най-често това е някой роднина. Ако е по-голяма фирмата, тези хора могат да са и повече от един. Живеят си царски, получават добри заплати и нормална работа почти не вършат. Останалите работници и служители са прецаквани ежедневно, кой, както може да бъде измислен. Да работиш в подобна фирма можеш единствено временно, докато си намериш нещо свястно. Аз съм супер щастлив, че работя в чужда компания и шефовете ми са чужденци. За българска фирма ще работя само в краен случай и то с идеята да напусна колкото е възможно по-скоро. Може би има и читави БГ фирми, но аз поне такива примери нито съм виждал, нито чувал.

 
  ...

...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 35c8181470
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   В моята фирма е същата простотия. Лицемерие, приказки зад гърба, всеки се сравнява. Единственото успокоение ми е, че трупан стаж и опит, пък и без работа е още по-зле

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker