Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

745.   Албена, страхотна си момиче.
Андрей, знаеш, че някъде по трасето си загубих думите.
На въпроса ти, да, обожавам да ми пипат косата и винаги настръхвам.
J. Silver няма какво да кажа, изчерпах се. Ненадминат си.
Двама от вас си признаха, че съм ги накарала да мечтаят. От това по голяма благодарност няма.
ако съм успяла поне малко да ви накарам да почувствате моите емоции, значи съм доволна от резултата.
и тримата пишете страхотно.
Поздравявам ви.
Маги

746.   До 734!!! Твоите слова ме побъркват! Ето пък и моята приказка! Телефонът позвъня! Беше моята братовчедка!
Идвай на купон съм!!! ... ще те гаджосъм каза ми адреса тя и затвори!
Отидох, а там имаше дамско парти с трима заблудени отнякъде набори! Имаше много путки, но една беше наистина страхотна! Веднага направи впеатление. Беше наистина яка пичка!!! Моята рода се усмихна, защото знаeше, че ще има взаимно привличане.
-Евелина... , зная търсиш нещо специално! Беше доста приветлив човек, но и доста нахакана! Сложи скоч в чашата и заговори с езика на дамите нещо... като говореше в ушето на нейна приятелка! След малко взе дамската си чанта и излезе!
- Къде отиваш... попитах аз?
- До тоалетната... и в същото време моята братовчедка с поглед ми каза да е последвам!
Изчах две минути и отпраших към коридора. Тя беше там точно срещу вратата на антрето и беше вперила поглед в голямото огледало, което беше централно срещу него! Гледаше любопитно и в същото време си оправяше костата!
- Изглеждаш великолепно, казах и се втренчих в очите и! Току що беше сложила нов тънък пласт червило и набрежно измърмори!
- Тези клишета ги чувам само от натегачи, които само ме Убарват!
- Така ли мислиш за мен??? ... попитах аз!!!
- Нищо не мисля... и хвана обратно към стаята с бърза крака!!! Обърна се към нейната най-добра приятелка, която е чакаше на входа и надигла гордо глава да си тръгват!!!
- Мога ли да те изпратя?
- Не, не ми трябва никого, мога и сама да се оправя! Хвана тел-а и повика такси.
- Това как да го разбирам? ... смеех се аз и наблегнах, че се полуачва двусмислие!???
- Приеми го както си го поискаш... и се наведe да си обуе сандалите! Извъртя се рязко и двамата в такт се целунахме страстно!
- Целуваш страхотно, каза тя... , ще те намеря!!! Aз съм шпионин и няма да ми избягаш! Хайде... тръгвам, тук въздуха стана тежък и изпрати една въздушна целувка влюбено.
... следва продължение

747.   ... Спиш ли още, Слънчице? И аз се бях унесъл. За миг бях пак онова студентче, което се прибира пеша от нощната смяна на Сточна гара. Сигурно миризмата ми е подействала така. Тогава сядах на някоя от пейките покрай канала и чаках първите лъчи да очертаят върховете на планината.
Знам, знам, Ти си родом от бреговете на една прочута река, сега от Твоите прозорци се вижда друга, не по-малко прочута. Перловец не може да предизвика у теб нищо, освен презрение.
Някои си имат Амазонка, Конго, Волга или Ганг. Други се радват на някоя Дъмбавица, трети на Тунджа. Но какво да сторим, и в градовете без реки се раждат хора. Недей да съдиш прибързано, Радост моя. Виждала си канала само веднъж, през ноември.
А знаеш ли какво е... извинявай – какво беше той в късната пролет? Една гигантска виолетова анаконда, чиято глава отминаваше Военната академия, а опашката й още беше при Стрелбището. Няколко декара люлякова гора, има ли такова нещо в центъра на Твоя град?
Да, сега има. В миниатюра. В една отделно взета стая. Мирише умопомрачително. А пък Твоите лъчи позлатяват лицето и рамото ми така, както косата на Слънцето се спускаше по склона на Витоша. Това трябва да е предизвикало оня кратък сън, върнал ме назад във времето.
Ти също сънуваш нещо, нали? Виждам как играят очите Ти под безумно дългите и гъсти мигли. Дали отново преживяваш онова, което ни се случи през нощта? Май да, съдейки по това как са настръхнали ареолите на гърдите Ти...
Колко си хубава, Вълшебнице! Господи, колко си хубава! Знаеш ли, няма по-красива гледка от тази: под изпъкналите ключици двете хълмчета, увенчани с бледорозови корони, падинката между тях, през която очите се разливат по гладката степ на корема с елипсовидното езерце на пъпчето в средата и продължава надолу, към мястото, където погледът не стига. Там е хоризонтът, закръглението на Земята, бездната, която очаква непредпазливия пътник... Но колко примамливо изглежда оттук! И колко е несправедливо, че Ти можеш да виждаш всичко това, когато си пожелаеш, само с едно навеждане на очите, докато аз...
Размърдваш се. Клепачите Ти трепват. След миг ще отвориш очи. А пък аз ще затворя моите. Ще се престоря на заспал. Сега е мой ред.
Дали мога да позная какво се случва там, във видимия свят? Нека да е така:
... ръцете Ти бавно отиват нагоре, зад главата, дланите им се свиват лекичко. Като възглавничките по лапата на коте, което си играе. Очите Ти още са затворени, но поемаш дълбоко въздух и той се излива като водопад в дробовете. И Ти се сепваш. Нещо не е така, както беше вчера. Нещо се е случило. Нещо неопределимо, но май много хубаво...
... очите Ти бавно се отварят и косото северно слънце, отразило лилавия океан на стаята, го лисва право в зениците Ти. В коя приказка фигурираше онова момиче с виолетовите очи? Не помня, аз съм в друга приказка, по-завладяваща...
Какво ли минава през главата Ти? Ако на Твое място бях аз, щях да се опитам да разсъждавам логично. Първо, стаята е пълна с люляци. Второ, чудеса не се случват. Трето, има само един човек на тоя свят, който би могъл да предизвика нещо подобно. Но, четвърто, той не може да е тук. А от друга страна, пето, когато си лягах, бях с бикините, които сега виждам до леглото, явно по-затоплено от обичайното...
Но аз съм мъж. На мен ми дай да анализирам, да разпарчетосвам. Жените притежават дара да синтезират. Затова Твоите котешки очи се обръщат към мен с безкрайна нежност и на устните Ти разцъфтява Усмивката.
Знаете ли, кое е най-еротичното нещо у една Жена? Не, не са гърдите. Нито бедрата, нито глезените. Не е и дупето. Даже походката не е. Не. И оная работа не е, сядай, двойка!
Усмивката. Изразяваща слисване... Изсипваща радост... Излъчваща обещание...
Какво правиш сега? Няма да ме докоснеш с ръце. Не искаш да ме будиш. Или просто виждаш, че само се преструвам, но си съгласна да се включиш в тая малка игра, която Ти предлагам.
Надигаш се над мен и косата Ти се плъзва по лицето ми. Завърташ лекичко глава ту на едната, ту на другата страна и я оставяш да се сипе на вълни по мен. Обичаш тая своя златна грива, харесва Ти да усещаш нейните милувки по лицето и раменете си. Затова правиш така, че да усещаме тия ласки едновременно. Аз винаги се стрижа много късо, никога не ми е стигало търпението да я оставя да порасне и Ти, само Ти, ми подаряваш това усещане. Чувството, че женската коса се разпилява по мен като моя собствена.
Надвесила си се над мен и косата Ти закрива нашите лица от целия свят. Колко е нежна и същевременно колко тежка, гъста, непроницаема! У мен отново се надига онова чувство от нощта – че светът е едновременно навсякъде и никъде. Зная, че цялото ми същество е затворено в тая златна клетка и единственото, което ме интересува, е че в клетката съм заедно с Теб, само с Теб. И все пак съзнанието ми подсказва, че някъде там отвън, зад звукоизолиращите стени на русия водопад е моето тяло. И Твоето също. Но къде са? Докъде са се прострели?
Завесата бавно се вдига, последните връхчета на Твоите копринени кичури с нежелание се отлепват от моите вежди и мигли. Сега си застанала над мен.
Един ден Ти беше казала, че идеалната мъжка длан е оная, която поема без остатък женската гръд. Стори ли ми се, или наистина тогава погледът Ти се беше стрелнал към пръстите ми, които нервно се преплитаха на масата?
А сега гърдите Ти се полюшват точно над очите ми. Обожавам ги. Те са съвършени.
Но сега няма да посегна към тях. Не и физически. Само мислено ще се насладя на усещането, че формите на Твоите гърди и на моите ръце са отливани в личната творческа лаборатория на Създателя, който заради изпълнението на тая задача е зарязал целия свят да се оправя сам.
Изглежда, Ти също нямаш нищо против тая игра – да не използваме ръцете. Пресягаш се и вземаш два люлякови грозда. Ама не, колко съм умен! Как се сетих – побъркан от желание, тръпнещ да се докосна до тялото Ти – да сложа тази ваза толкова близо до леглото Ти? Пресягането не ме лиши нито за миг от Твоята топлина...
Сега по мен се плъзгат нежните виолетови цветчета. Но как успяваш с тези две толкова мънички топчици да ме докосваш едновременно навсякъде? Явно светът пак пулсира от точица до безкрайност. От стъблата на растенията се ронят капки. Не вярвам, че ги усещам по кожата си. Те трябва да се изпаряват, преди да достигнат до нея, такава температура съм развил...
Разбира се, това не е никаква вода! Това е връхчето на езика Ти. Мила, скъпа, чудесна, любима, божествена моя, недей! Ще се опариш!!!
А пък аз ще се пръсна от напрежение. Имам чувството, че цялата кръв от тялото ми е слязла долу. Усещам го вкоравен до болка, сякаш ракета, която с мъка преодолява съпротивата на въздуха и вибрира и кънти с метален звън, глупости, какъв ти звън – грохот!
Но сега по него полягат като снежни преспи вълните на Твоята коса, а върхът на езика Ти с хирургическа точност открива оная точка, точно в основата на ствола, където болка и екстаз са практически неразличими. Пожали ме!!! Ще гръмна!!!
Изглежда, съм изстенал. Вихри от отметнатата коса повяват около колоната, в която съм се въплътил... Колоната бавно се накланя и поляга върху моя изникнал изведнъж от нищото корем. А отгоре й се спуска, каца и сякаш залепва влажната розова плът, скрита под нежните къдрави и пухкави косъмчета...
Не усещам бедрата Ти около себе си. Не усещам и никаква тежест. Само онова плъзгане, като по релси и трептенето на мускулите на Твоята също толкова пламнала от желание женственост...
Хайде, хайде, любима, моля те, не издържам повече! Ако не дойдеш, ще се нанижа на себе си сам!
Така... да... бавно... съвсем бавно... вече знам как се чувства заекът, поглъщан от змия. В това няма нищо страшно, напротив... прекрасно е... Плъзгам се все по-навътре, в безкрайността, в безначалието, в безвремието. Мускулестото тяло на змията ме обгръща и притиска отвсякъде. Съзнанието ми е съвършено ясно и знам, че там, накрая, ме очаква смъртта с цвят и мирис на лила. И аз се стремя към нея. Не желая нищо, освен нея. Освен Теб...
Ти си се извъртяла с гръб към лицето ми. Продължаваш сякаш да висиш във въздуха. Единствената точка, в която телата ни се докосват, е Там. Вече не мога да разбера къде свършва моето тяло, и къде започва Твоето. Отварям очи, Ти вече не можеш да ме видиш. Не, аз сам не мога да се видя... Разменили сме си ролите, вече аз съм Ти. Моята златна грива се поклаща над нежните Ми рамене, докато се нанизвам на твоя член със скоростта на континентална плоча. На твоя ли? Та той си е мой! Но отгоре също съм аз!
Значи, не сме се разменили! Слели сме се. Станали сме едно. Ти ме обгръщаш отвсякъде отвън и ме изпълваш отвътре. Целия... или цялата... мъжът ли съм, или жената? Не знам. Само се наслаждавам на невероятните усещания, отредени по принцип само за другия пол. Чувствам, как влизам в себе си... господи... Магьоснице... невероятна си!!! Как се изгубих в Теб, как стана така, че не само телата, но и душите ни се сляха в една? Как се превърнах – не, как Ти ме превърна в жена? ...
Сега зная със сигурност какво ще се случи и какво ще правя нататък. Бавно ще се надигна, докато онова парче жар се изплъзне от мен... И неугасимата бездна на моята вагина ще се отпусне право пред моите устни, които ще се впият в нея. Езикът ми ще ме обходи цялата и ще се завърти отново като торнадо около оная чудесна пъпчица, която ми дарява неизмеримата наслада да бъда Жена. И в същия миг, в другия край на Космоса устните ми ще се разходят по главичката на аления ми член и с пеперудени докосвания ще се спуснат надолу, до основата на ствола и ще продължат още надолу, докато открият онова място. Там, където би трябвало да бъде отворът, който го няма. Моят език ще се притисне там и... заповядайте, господа Нютън, Айнщайн, Хокинг и целият колектив на Големия Адронен Колайдер. Полюбувайте се на Големия Взрив! ...
Интересувахте се как е създадена Вселената? Ами ето така. Когато двама в самозабрава поглъщат соковете един на друг, заключени в един безначален пръстен и във всяка точица от тяхното единно космическо тяло и съзнание избухват и загиват в миг цели галактики...

„... А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата... ” Щастие мое, моя Мечта, аз вече знам какъв е този триединен Дух или, по-точно, Дъх. Това е дъхът на Твоята божеНственост... и едва доловима, прозрачна цитрусова нотка от парфюма Ти... и тежкият мирис на люляци...

J. Silver

748.   До 732 момиче на 17
Много ми хареса твоята фантазия, а най-ме възбужда мисълта, че си само на 17. Аз съм на 25 и адски се радвам на перверзни момичета като теб. Дори си те представям няма да описвам как, но бих искал да продължа твоята фантазия. След още страстни и бурни нощи ,като тази която си описала, твоят тайнствен любовник, решава да ти покаже лицето.Може би малко се разминавало с твоята представа, но погледът му е адски перверзен, страстно прихпва устните си докато те гледа и се наслаждава на голото ти нежно тяло. Доближава се до теб и ти прошепва нещо в ухото, ти си доста смутена и за миг се чудиш какво да му кажеш, но знаеш, че не можеш да му откажеш защото адски ти харесва да си негова робиня,а въпросът му беше дали би искала да да те изчука с негов приятел. Ти веднага се се сещаш, че тогава едва ли ще успееш да си запазиш дупето, в досегашните ви срещи той не изяви голямо желание за това, но сега добави, че неговият приятел е доста надарен и обича малки стегнати и девствени дупета като твоето, някак си тази мисъл хем е плашеща за теб, хем леко те възбужда, но знаеш , че не можеш да откажеш, а и като че ли не искаш. Леко свенливо се съгласяваш и и си представяш как изглежда неговия приятел. Твоят любовник и господар се обажда за кратко и обяснява на приятеля си къде точно да дойде, след 15-на минути в които вие просто чакате на вратата се звани, нарежда ти се да се съблечеш по бельо и да отвориш вратата, без да се бавиш, но с доста срам сваляш блузката и късите панталонки и отваряш вратата...
Тук оставям възможност за продължение от авторката или някой друг на който му харесва.
Милен 25

749.   747 прекрасено е. това е повече от поезия. това е любов

750.   Нека ви се представя — казвам се Андерш Цибор Рудолфи. Повечето хора ме наричат Андрей. Занимавам се с какво ли не, но в последно време съм ръководител на Дружеството за разпространение на езика на глухонемите. Засега единствени членове са един упорит младеж, влюбен в няма хубавица, и котаракът ми Фауст, заемащ поста почетен секретар. Досега всички тайни опазва успешно — ноктите му са страховити, уверявам ви. В касата също не бърка. Всъщност каса няма, ако трябва да сме честни. Както и да е. Прехранвам се, като чета по устни. Не бих могъл да спомена имена на доволни клиенти, но ви уверявам, че плащат повече от добре.

Никога не съм подозирал, че този ми дребен талант ще ме накара да се влюбя. Една събота се разхождах в парка, майските люляци миришеха омайно около пейките, просто идилия. Тогава я видях. Беше облечена в семпла бяла рокля, хваната през кръста с тънко коланче, с немного дълбоко деколте, показващо точно колкото трябва, леки кожени сандали. Слънцето залязваше зад нея и караше косата ? да пламти. Червените къдрици падаха по облите рамене като огнена река. Четеше от някакво подвързано томче и макар да не съзнаваше, лекичко си мърдаше устните:

Делфина на колене, спокойна и щастлива,
я гледа и победно очите ? пламтят:
тъй в свойта плячка хищник последен поглед впива,
преди да вбие зъби във вкусната ? плът.

Какво повече бих могъл да искам? Доближих се до нея, вперих поглед в нея и продължих:

Красива мощ, склонена над прелест нежно-бледа,
надменна, прежадняла, все още пие с жар
упойващото вино на своята победа
и чака да ? сложат в нозете сладък дар.

Не бих могъл да ви опиша изражението ?. Гледахме се сякаш цяла вечност и най-сетне тя промълви:
— Откъде знаете?
— Ще ми повярвате ли, ако Ви кажа, че съм чул мислите Ви?
Тя кимна.
— Хубаво. Не е точно истина, но не е и лъжа. Казвам се Андрей. — Седнах до нея.
— Аз съм Мадлен. Щом не е истина и не е лъжа, какво е?
— Въпросът е доста обширен. Защо не го обсъдим на вечеря? — усмихнах се аз.
— Не и преди да ми кажете същината.
— Прочетох го по устните Ви.
Смехът ? беше като звън на сребърна камбанка.
— Какъв чаровен лъжец сте само! Какво пък, и без друго съм гладна. Къде ще отидем?
— Знам един малък ресторант отвъд реката, познавам собственика. Най-хубавата маса е за нас.
Станах, подадох ? ръка, а когато тя я пое, тръпка премина през цялото ми тяло. Заклевам се, че и тя я почувства, но не го показа. Ами добре. Нямам нищо против една малка демонстрация, когато си заслужава. Тя си заслужаваше и още как.

С Лоренцо се познаваме от повече време, отколкото бихме признали, особено аз. Настани ни на закътана, уютна маса за двама с дълга бяла покривка, и ни остави насаме. Седнахме един до друг.
— Какво би ми препоръчал?
— Тук ли? Всичко. Чакай да видя… — вперих поглед в далечината. — Може би телешкото не е добра идея. — Извърнах поглед към нея и се усмихнах закачливо. — Глупости, телешкото е прекрасно. Пробвай saltimbocca alla romana.
— Наистина ли можеш да четеш по устните на хората?
— О, да. Искаш ли да знаеш какво казва онзи човек там? — посочих един мъж с вид на продавач на застраховки.
Очите ? заискриха.
— Да!
Наместих очилата си, съсредоточих се и започнах да нареждам с монотонен глас:
— Казвам ти, невероятна глупост е продаваш сега. Изчакай пазара да се стабилизира… Е да, Тони, Тони е друга работа, ти не гледай него… — погледнах я отново. — Наистина ли ти се слушат борсови новини?
— Не. Значи е вярно.
Махнах неопределено.
— И за какво използваш таланта си?
— А, това не бих могъл да кажа.
— Въобще?
— Въобще.
Неин ред бе да се усмихне.
— Мисля, че реших.
Поръчахме и докато келнерът ме питаше нещо за виното, усетих как кракът ? леко се катери по моя. Мхм.
— Хубаво, нека е кианти — отпратих го. — Та за какво говорехме? — Второто ми име значи "Невъзмутим", за несведущите.
— За работата ти.
— Така ли? Трудно ми е да си го представя. Няма по-скучно нещо от Дружеството за разпространение на езика на глухонемите, освен ако не настъпиш Фауст по опашката. Имаме точно двама члена, единият от които е безсловесна твар с ужасни нокти, а другият — глуповат, но упорит младеж, влюбен в красива няма девойка. _Ти_ с какво се занимаваш?
— Пиша. — Кракът ? продължаваше пътешествието си нагоре и ту се потъркваше гальовно в моя, ту обръщаше ръба на обувката към мен.
— За какво?
— Смилам фантазиите и преживяванията си и се надявам да се получи роман. — Стигна и дотам. Хубаво, сега вече е нужна концентрация.
— И как би описала тази вечер?
— О, та тя още не е свършила! — сама не знаеше колко е права, но пръстите ? вече си играеха с куркодила* и имаше тактическо предимство. Не за дълго. Връщайки чашата от устните си към масата, случайно (колко ли? ) бутнах ножа на пода. Наведох се да го вдигна и плъзнах длан по гладкия ? прасец. Вече не успя да прикрие електрическото потръпване. Знаех. Тя знаеше, че знам. Взех острието на ножа в ръка и на връщане прокарах обратната му страна по целия ? крак. Бедрата ? пламтяха.

Остатъкът от вечерята мина безаварийно, но и двамата бяхме наясно, че най-хубавото — по-хубаво дори от безбожно хубавото тирамису на Лоренцо — предстои. На излизане я наметнах със сакото си — тук майските вечери понякога са хладни. За щастие не отивахме далеч. През три преки има един вход, стълбище и друг вход, пазен от двама яки негри — предпочитам да ги наричам нубийци, пък и не е разумно да им казвате негри в лицето. Ако знаете паролата, може да влезете в последното останало кабаре в града. Или първото, или единственото, зависи как гледате на нещата и откога. Не се афишират много. Няма нищо общо с вертепите, които се рекламират като стриптийз барове, където някакви анемично-меланхолични курви си влачат кльощавия задник и без капка ентусиазъм си показват силикона. Не, драги, това е… сещате ли се за Moulin Rouge? Нещо от сорта, но без излишна публичност. Момичетата съвсем определено се занимават с танци и нищо друго. Не им се и налага. Самото място прилича повече на опера или театър, отколкото каквото и да е друго. Има ложи, има партер, всичко.

Запътихме се към балкона. Започваше номерът с ваната. Притеснявах се как ще реагира Мадлен на гледката, но реакцията ? ме удиви — мога да се закълна, че беше възбудена дори повече от мъжете до сцената. Донесоха ни коняк, пошушнах на Али никой да не ни безпокои, той кимна разбиращо и след малко като по магия бяхме сами. Красавицата вече беше останала само по скромност и си играеше с пяната във ваната, протягаше ръце и крака, слугини я обгрижваха и угаждаха на всеки неин каприз.
— Искаш ли да видиш по-добре? — прошепнах в ухото на Мадлен.
— Да — отвърна пресипнало тя.
Дадох ? бинокъл и я подпрях на лакти на парапета, леко замятайки роклята ?. Следващото мислех да пропусна. Наведох се под нея, отместих тънката дантела и започнах да проучвам всяка гънка. Добре, че оркестърът не пестеше сили, та заглушаваше стоновете ?. Беше сочна като зряла праскова, а вкусът ? — дори по-хубав. Изпих я до дъно и точно навреме, започваше любимата ми част, онази с пушеците и самотния прожектор. Разкопчах ципа си и леко проникнах в нея. Тя изохка в тон с мелодията, а аз запуших устата ? с ръка. Захапа ме. Ами хубаво. Малко ускорих, другата ръка се промъкна към гърдите. Пусна ми кръв. Ха! Рита се гънеше изкусително на сцената, когато погледна към нас. И тя знаеше. Удвои усилията си, аз също. Последният рев на саксофона съвпадна с екстатичните спазми на Мадлен и моята експлозия в нея.


Ще има още, но не съм измислил какво точно. Маги, би ли ми станала съавторка?
Ето и някои от източниците на вдъхновение:
https://www. youtube. com/watch? v=2VofYTTLohc
https://www. youtube. com/watch? v=cDWQzXP2oF4
https://www. youtube. com/watch? v=g0NN2BahMrU

Андрей

751.   Ето нещо набързо от преди малко. Споделено специално за вас.
Вече няколко минути четях една и съща страница. Нито ред не запомнях. Мислите ми се рееха. Започнах пак отначало да чета, телефонът ми изпиука и оставих повестта на Шолохов -"Съдбата на човека"-настрана. Погледнах екрана, имаше съобщение. -"Здравей, Магдалена. аз след първата чаша не замезвам, а ти?
Познай кой. " Само един човек на света знаеше, че това е цитат от любимата ми книга, тази която четях сега. Сърцето ми се ускори. В този момент телефонът ми звънна. Вдигнах и чух на прекрасния глас на света.
-Аз и след втората чаша не замезвам.
Вече бях сигурна, че е той. Буца заседна в гърлото ми.
-Магдалена? Там ли си?
-Да, тук съм разбира се
-Да пийнем скъпа, искаш ли? А после....
И той остави последната дума неизречена. Пулса ми започна да прескача, стомаха ми се сви. Звън на вратата прекъсна разговора ни.
-Извинявай за минутка, звъни се.
Отворих и... застинах. На вратата стоеше той.
-Да пийнем скъпа.
Без да дочака отговора ми ме поведе.
Ресторанта наистина беше прекрасен. Знаел е, че ще приема. Само сервитьорката не беше на ниво. Държеше се сякаш света и е крив. Накрая ни писна и поискахме да се срещнем с управителката.
влязохме в офиса и. тя изглеждаше така странно, сякаш беше правила любов. дишаше учестено и забързано.
седнахме на кожения диван и някакси се почувствах не на място. Вече съжалявах за оплакването си.
-Здравейте, аз съм Андрей, а това е Магдалена. Не сме доволни от обслужването.
докато говореше не спираше да ме милва. Ръцете му галеха гърба ми и започнах да се чувствам неудобно. Погледнах чернокосата управителка. Ситни капчици пот покриваха челото и.
-Да вървим, Магдалена.
Тихият и глас достигна до мен.
-Моля ви, не си отивайте. Останете. Искам да почувствам поне част от страстта ви, която ще подпали офиса ми.
съвсем се почувствах неудобно.
-Шшшшт, отпусни се скъпа, довери ми се. Ще пламнеш, знаеш, че го мога.
Можеше го. можеше всичко. Клекна пред мен и бавно прокара ръце по крака ми. Захапа ръба на черния чорап и бавно го свали със зъби. Внимателно завърза очите ми.
-По добре ли е скъпа?
беше много по добре.
Устните му започнаха да се спускат надолу. По врата ми, по гърдите по корема. мина по гърба ми и надолу по целия ми крак. Първо единия после и другия. мина отново отпред. Вече не ми пукаше от нищо. Исках само него. Протегнах ръка да го докосна. Беше толкова напращял, че и пирони можеше да кове с него. Исках да го докосна с език, да го усетя, да го вкуся. Смъкнах се на колене и жадно го поех. До края. Езика ми го облизваше, сякаш нямах насита. И наистина нямах. За него.
-Оххххх, спри, Магдалена, ще ме подлудиш.
И аз спрях. И почувствах горещия му език да гали възбудената ми плът. Така както бях права вдигна единия ми крак на врата си, за достига по добре. Вече течах като чешма. Клитора ми пулсираше от възбуда, дробовете ми горяха. Не можех да се контролирам. Хапех устни почти до кръв, за да не крещя. не можех повече да издържам. Езика му бавно влезе в мен, а после засмука пулсиращия ми клитор. Ще викам. Майната му на ресторанта, майната им на клиентите, майната и на управителката, която ни гледаше и бях сигурна, че се гали в този момент.
Когато свърших, ме опря на стената. Краката ми сами се кръстосаха на кръста му, Усещах го до края в себе си. горещ и пулсиращ. Изпълваше ме до края. Тласъците му се усилваха все повече и повече. Бяхме като зажаднели животни.
-Кажи го, Магдалена, кажи, че искаш да те чукам.
-Чукай ме, моля те, много те моля, Андрей, не спирай, не сега.
И той не спря. Продължаваше да ме чука. Не съществуваше нищо друго освен нашето желание и нашата страст. Целуваше ме в такт с тласъците си, за да достигнем заедно до върха. С вик се освободи в мен. Неговите и моите викове се смесиха, бяхме в синхрон. Целуна ме и свали чорапа от очите ми.
-Видя ли, скъпа, не беше страшно.
Засрамена погледнах управителката. Очите и бяха замъглени
-Няма страст като вашата. Благодаря от цялото си сърце.
Нежна целувка затвори устата ми.
-Винаги ще гориш в ръцете ми, Магдалена, а сега да пийнем по едно.
аз след първата чаша не замезвам.
Ако сте почувствали поне част от това, ще бъда истински щастлива.
Спокойна нощ.
Маги

752.   748, супер, ама на мен ми се иска да видя вашите фантазии, предизвикани от моята.

Днес също ще ви споделя това-онова.

Много ми се иска да правя секс в училище. Не, не с учител, нито пък в тоалетната с някого. Искам да е в някой кабинет след часовете с едно момче от по-горния клас.

Има един батко, който ме беше поканил на среща преди няколко седмици. Той ме целуна и поиска да правим секс, но аз му отказах.

Само че сега ми се върти една фантазия в главата. Представям си, че е петък следобед и часовете са свършили, но аз още съм в училище. Чакам за урок след предишнитя занятия, но чак към 15. 30 разбирам, че няма да има уроци.
Училището вече е празно, почти няма никого. Учениците са си тръгнали, малка част от тях са в кафенето, повечето учители също ги няма. тези, които са там, правят нещо в учителската. лелките минават да почистят по стаите.

След като съм разбрала, че няма да имам урок, решавам да мина през бара, за да си зема нещо. Срещам там тоя батко и си казваме "здр". Той ме заговаря и му прави впечатление, че съм по-оскъдно облечена.

- Не си ли малко разголена за училище?
- Ами горещо е, а и какво лошо има?

Постепено ми напомня за нашата среща преди време и започва да ми прави някакви намеци. Като му казвам, че няма да имам урок, той ме поглежда палаво и споменава, че иска да види нещо в стаята, където карам часовете. Аз се усмихвам закачливо и тръгваме към училище. За щастие стаята е на третия етаж и аз имам ключ за нея, таак че не би трябвало да има пробелми там.
Влизаме вътре и аз го питам какво е искал да види, а той без да казва нищо, се доближава до мен започва да ме мляска. Толкова ме възбужда, че веднага му отвръщам. Известно време се целуваме без да си поемеме въздух даже.

- Май няма да е зле да заключиш!
- Добра идея!

След като се уверяваме, че няма да ни притесняват, той отново ме награбва и започва да ме натиска. Хваща ме на ръце и ме поставя на единия чин. Аз разтварям крака и го обгръщам, докато той вече страстно ме целува и опипва гърдите ми.

- Искаш ли да го направим този път? -пита той с желание, а аз забелязвам, че вече се е надървил.
- Само ако използваме кондом! Аз имам в чантата си...

Отначаро не му се ще с презерватив, но после се навива, защото очевидно е яко разгонен. Докато се натискаме, разкопчава панталона ми и бърка в бикините ми (както между другото направи и на сещата) и започва да търка вече влажното ми коте. После прави опит да бръкне с пръст, но му е трудно, защото съм тясна.
Аз обаче вече не издържам и започвам да му лъскам през дънките. Той ги разкопчава и слага ръката ми на мястото. Аз го разстривам и изваждам пулсиращия му член- Май наистина ме иска! Без повече уговорки заставам на колене и започвам да му духам. Честно казано не знам колко му е голям, но си мисля, че е достатъчно надарен. Първо го минавам с гланцирани устни, колкото да го раздразня, после го лапам веднъж, а след това започвам да го ближа. Облизвам го целия и започвам да го смуча. На него много му харесва и започва да ме опипва през блузата, докато му правя свирка.
Тъй като блузака ми е изрязана отзад, спокойно разкопчава сутиена ми и ме обарва през нея на голо.
Аз вече започвам да движа главата си и докато члена му е в устата ми, го ближа с палаво езиче, а иначе той се търка във вътрешността на бузите ми и пулсира яко. после поемам малко след главата и го смуча, той усеща допира на устините ми, а с върха на език си леко рисувам върху главичката. Направо го карам да откачи.
След това го галя леко със зъбки, облизвам го и го смуча още известно време.
Наистина е много възбуден, обаче не свършва бързо. След като изпълнявам френската любов, поглеждам към лицето му. Целият е зачервен и превъзбуден, зениците му са разширени и се чете желание в очите му.

-По-добре дай кондомите!

Аз се усмихвам палаво и бъркам в чантата си, да извадя кутийката (да, нося ги и в училище). Преди да сложим презерватив, аз сядам на самия чин и той сваля дънките ми. Разкрачва ме с ръце и започва да ме лиже, докато е на колене, само че не лъска, за да не свърши. Аз се търкам в лицето му, но нещо не се справя добре с лизането! :)

- Нещо май не те бива? -удар под кръста! :Д

Той спира и ме поглежда многозначно. Очевидно това не му се нрави!
-Така ли? сега ще видим, дай кондома!

Бързо нахлузва наелона и ме разкрачва пак.
- Сега ще видим, може да не лижа добре, но ще те изчукам като за световно!
Аз лягам по гръб на чина и повдигам леко краче с предизвикателен поглед.
И без нищо да казва, прониква грубо в мен, така че едва не изпищявам. Спирам се, защото се сещам че съм в училище и прехапвам устни. Обгръщам го с ръце и крака и той започва да ми го блъска наистина ожесточено, като запушва леко устата ми, за да не изкрещя. Подсказва ми с лице и с шъткане да съм тиха, което е доста възбуждащо, защото същевременно ми го ръга озлобено. Целият влиза в мен, направо се чува как тестисите се удрят в срамните ми устни.
Докато ме чука, изважда разкопчания ми сутиен от блузата и я нагида. Навежда се и започва да целува циците ми и да смуче зърната ми, което ме успокоява.
неудобно е да те чукат на твърд чин и то толкова грубо, докато те държат да не викаш, но някак си свиквам, а неудобната поза още повече ме възбужда. Като се има предвид, че трябва да внимавам да не ме чуе някой и да поемам целия му член, още повече се възбуждам и е много яко.
Когато свиквам с темпото, леко се изправям и започвам даже да се нижа на него в седнало положение. Забивам нокни в гърба му и се наслаждавам на грубото проникване. Тихичко скимтя в ухото му и се гърча.
След това ме повдига леко и започва да ме чука във въздуха.
После го изважда за малко и ляга на чина, а аз започвам пак да му правя свирка. След това сядам отгоре му и почвам да го яздя.
Накрая свършва в мен както е с кондома и за да успокои котето ми (а също и мъжкото си его :Д), започва да ми прави френска. Този път се справя по-добре и му го подсказвам с пъшкане.

След страхотния секс, кондомът е умело скрит между боклуците в коша (забавно, а? ), а аз едва успявам да обуя бикините и дънките си, от якото чукане ме болят бедрата.

- Няма ли да ми върнеш сутиена?
- Не, ще си го запазя за спомен и наказание, че не оценяваш как лижа! - намига ми той и напъква сутиена в чантата си. Странно, това да си открадне секс сувенирче от мен, доста ме възбужда! :)

След това просто излизаме от стаята и той се връща в кафенето, където вече няма почти никой, а аз му намигам и си тръгвам от училище. :)

Момиче на 17

753.   Това с пироните беше неочаквано развитие :) Определено знаеш как да държиш един мъж буден до късно, признавам ти го, Маги. В интерес на истината обаче водка пия рядко.


Закъсняла бележка под линия:
_________________
* Да ни прощават Берюрие и Фредерик Дар — бел. А. Ц. Р.

754.   Благодаря за комплимента, 749. Само не разбрах първата дума дали е "прекрасно" или "преукрасено" ;)

Андрей, аплодисменти! В разказа няма и една излишна дума, а котаракът Фауст е като точно премерена екзотична подправка в ястието :)

Маги, нямам думи. Мога само да се поклоня, обърсвайки прашните ботуши с щраусовото перо от шапката. Не мога да говоря от името на другите, но аз почувствах не "поне част от това", ами оттатък.

J. Silver

755.   Джони, Джони. Ще ми се да имах поне част от твоя талант да пишеш. В интерес на истината писането нещо май не ми се отдава. Така почнах да си мисля като ви чета с Андрей.
Андрей, писах си фантазията преди да чета твоята и признавам направо се засрамих от жалките си опити за творчество. Дълбок поклон. спря ми дъха, наистина.
И да, с удоволствие бих ти станала съавторка, само не разбрах, умея да държа мъжа до късно буден или мога да го накарам да мечтае.
Днес нещо грубости са ми в акъла, но ще пиша довечера, че сега трябва и да се поработи все пак.
Маги

756.   Хм, коментарът ми потъна в нищото, синтезирам накратко:

И двете, Маги, двете. Вчера до късно лежах, четях и… мечтах. Благодарение на теб :) Щом те влече да описваш грубости, давай. Ще ми се ако може и целувка да има обаче, че на мен хич не ми се отдава — въобще нямам идея за какво си мисли една жена в такъв момент. Аз за нищо, просто искам да не свършва. Също нямам идея кой е градът. Как ти звучи Прага? Или предпочиташ Петербург? ;)

J. Silver, четкаш ме, но не възразявам, даже ми е драго :)

Андрей

757.   Едно продължение на 748.
Работя, като масажист в един салон. Но покрай многото празници града се опразни и цял ден нямаше клиенти. Звънна телефонът. Един познат ме вика за домашно посещение на адрес. Отивам, звъня, отваря една девойка по сутиен и бикини. Реших че съм сбъркал, а тя ми казва, че не съм и че тя е поискала масаж. Влизам, моят човек се опънал на един фотьойл с питие и ми се усмихва със странно изражение. Почнах да стоплям че девойчето има и други желания освен единия масаж. Както и да е и друг път се е случвало. Разпънах си такъмите, помолих я да легне по корем, разкопчах сутиена за да не пречи, намазах си ръцете с масажно олио и почнах леко да разтривам рамената врата ръцете. Имаше страхотно тяло и едни похотливи мисли ми се въртяха постоянно. Май и леко се взбудих. Бях точно срещу главата и, когато моят човек и каза с доста заповеден тон да ми разкопчее панталона. Изгледах го очудено, а той с очи ми подсказа да си трая и да продължавам. Тя го нарави. Панталоните ми се свлякоха на пода. Боксерките ми се бяха поиздули. Тя ме погали, което съвсем ме надърви. Моят човек със същия фелтфебелски тон и нареди да ми свали гащите и да ми го оближе. Тя се подчини. С масажа нещата взеха да замират. Беше го налапала и го засмукваше, а с езика си ми причиняваше едни страхотни тръпки. Моят човек се беше разкопчал и си играеше с инструмента. А аз бях на косъм да свърша. Реших, че след като сме я докарали до тук поне да си направя хубавото и се оставих да го смуче както иска. След малко се изпразних яко и без задръжки. Утата и бше пълна със сперма, а тя сякаш не знаеше, какво да прави. Моят човек и нареди да гълта и тя послушно преглътна. Продължавам си масажа надолу към краката. До като и разтривах бузките си отвори леко и подканящо краката. Прокарах бавно ръце по вътрешната страна на бедрата чак до перинеума. Тялото и излъчваше желание. Погалих устните и усетих, колко е влажна. Беше по корем и се заиграх с анусчето и. Мисля че се напрегна и стана леко нервна. Изсипах няколко капки хладно олио на опашката, които се стичаха бавно в сгъвката надолу към котето. Продължих да масажирам кафявата точка. Постепенно се отпускаше и напрежението сякаш отмина, което ме накара да натисна малко повече. Пръстът ми леко потъна. Моят човек ме гледаше одобрително и бавно лъскаше бастуна и се наслаждаваше на гледката. Тя се беше отпуснала пръста ми влезе без натиск. Известно време си играех на входа, вкарвах и изкарвах леко. Мисля, че доста и харесваше, защото леко повдигаше дупе за да се наниже повече. Вкарах още един пръст. Въпреки, че явно и беше са сефте на това място се беше отпуснала и се кефеше. Продължих с 'масажа'. Бях вкарал три пръста и мислех че спокойно мога да я изчукам в девствения гъз. Моят човек и каза да стане и да иде да му го налапа, което и направи. Беше в поза 'партер' пред него и почна да му духа, а на мен ми показа с ръка да я чукам на задна. Хич и е се поколебах, и без това пак бях яко надървен от цялата тая ситуация. Разтворих и бузките прокарах главичката по сгъвката и леко натиснах навътре. Както си беше мазна и отворена го пое без съпротива. Мисля че се постресна, но моят човек и го вкара до гърлото. Продължих да се движа леко. Тялото и беше напрегнато и вдървено, но нямаше на къде да бяга нито дори да каже нещо. Дупенцето и макар и тясно в началото сега беше отпуснато и искащо още и още. След малко го извадих. Не исках да свърша толкова бързо. Отидох и се измих, нарочно със студена вода. Малко от малко да попремине възбудата. Когато се върнах той беше легнал на килима, а тя се беше нанизала върху него. Вкарах и го в устата и се оставих на удоволствието. Моят човек ми направи знак да да и го вкарам пак отзад. Както си беше нанизана на неговия и го хлъзнах пак в тясното дупе. Усещах как твърдия му член се движи в нея. Хванах я за хълбоците и почнах да я нанизвам все по-здраво и на двата чепа. Изпразването беше брутално. Мисля че и двамата свършихме едновременно.
Тя едва се изправи. Краката и трепереха, а сперма се стичаше отвсяъде. Той и каза да върви да се мие. Не знам какви им бяха отношенията, но тя се държеше като послушна робиня. Сбрах си такъмите. Той и остави някакви пари и заръча да си купи противозачатъчни. След което се изнесохме. Въпреки, че ми се стори свито и скромно момиче, останах с впечатление, че и хареса и това няма да е за последно.
ПоЗдрави вам, похотливци :)

758.   Това е една фантазия, която никога няма да се случи в реалния живот, но реших да я споделя с вас. Доста е дълга. И така, без повече предисловия започвам.

Ще ходя на парти за края на света (не знам кой подред, че през година ги има, но да не се отклонявам). Приела съм поканата от чисто люботитство и донякъде тъй като момчето, което тайно харесвам ще ходи. Това е първото парти, на което ще ходя и се чувствам доста нервна. Не знам какво да очаквам, стомахът ми е свит на топка от нервана възбуда и онова чувство, когато предусещаш, че нещо ще се случи и ще промени живота ти.

Обличам къса (но не прекалено) пола като от рекламата на водка Flirt, но черна и бяла риза. Парфюмирам се, гримирам се леко и съм готова. Чувствам се красива и секси в това облекло.

Пристигам на партито. Намира се в някаква огромна вила с много стаи. Има голяма маса с чипсове, сладкиши и алкохоли. Наоколо всички са опианени, кой от алкохола, кой от нещо друго. Тогава забелязвам момчето, в което съм влюбена. Той е прегърнал накаква мадама, страшно красива и със страхотно тяло. Г. улавя погледа ми и се запътва към мен, хванал момичето за ръка. Боже, колко бих искала да съм на нейно място. Тя е всичко, което аз не съм висока, стегната, с изваяно тяло, красив средно голям бюст и малко хубаво дупе. Носи прилепнала черна рокличка със силно изрязано деколте, която едвам покрива бельото ?. Дрехата ? е направена, не за да прикрива, а за да приковава погледа. Толкова е сексапилна, че сякаш е създадена само за това - истинска секс богиня. Двамата вече са съвсем близо, извървяват последните крачки и застават точно срещу мен. Виждам как погледа му леко се разширява при вида на облеклото ми. Знам, че е от изненада, а не възхищение. Напълно съм наясно, че не мога да се съредновавам с непознатата.
- Нима, мислеше, че ще дойда с униформа. - усмихвам се закачливо и се старая да не издам чувствата си.
- Честно казано изобщо не мислех, че ще дойдеш. - промълвява той в отговор и леко повдига вежда. Колко сексапилно ми изглежда дори това просто движение!
- Прав си, в момента скандализирам целия манастир. Но дори и нас игуменката ни пуска от време на време на някой и друг купон. - ръся пълни глупости, но по шокираното му изражение виждам, че тактиката работи. Старая се да му покажа, че не ме засяга измисления ми от него училищен прякор. - Няма ли да ме запознаеш с приятелката си? - бързо добавям.
- Това е Рина, стара приятелка. - успява да се укопити от изненадата достатъчно, за да си спомни добрите обноски.
- Аз съм Карина - тя протегна ръката си - А ти трябва да си Мия.
- Така е. - поех нежната ? ръка и се запитах как може да има нещо токлова меко на допир. -Приятно ми е да се запознаем Карина.
- Много съм слущала за теб! -добави тя и гласът ? прозвуча гърлено. -Г. запристъпва нервно при тези думи.
- Да се надявам ли, че са все хубави неща или този хубавец до теб ти е напълнил главата с глупости за монахини? - насочих леко обвинителния си поглед към него. Тя се засмя прибави:
- Недей много да се надяваш, но не повярвах и думичка.
- Проницателна жена. - усмихнах се и проследих ръката ?, която от рамото му слезе към задните му части. Видях как изражението му се промени и изпитах благородна завист към късметлийката срещу мен. Реших да ги оставя насаме, да могат спокойно да се насладят на себе си. - Беше ми приятно да се запознаем!
- Нищо ли няма да пиеш. - провикна се Рина към мен. Ръката ? все още галеше задника му.
- Аз съм си добре, благодаря.
- Казах ти, че е монахиня - провокира ме Г.
- Всъщност това дали пия или не не ме определя като божа невеста. - ядно му отвърнах аз и при тези думи извадих малка, плоска манерка от чантата си. Вдигнах наздавица и я поднесох към устните си. - Наздраве! За нас монахините!
- Наздраве! - пригласи ми мацката.
- Ти пиеш! - с толкова изненадан глас, че чак ми стана смешно. - И притежаваш манерка!
- Не, привижда ти се. - заядох се аз.
- Очевидно. - не ми остана длъжен той. При което естествено още повече ме ядоса. Тръгнах да се отдалечавам, когато се сетих колко невъзпитано ще изглежда в очите на мацката. Обърнах се, махнах и за довиждане и се провикнах :
- Беше ми много приятно да се запознаем, Карина. - хвърлих един изпепелващ поглед на Г. и ги отминах. С увеличаването на разстоянието сякаш се успокоявах все повече и повече. След няколко метра осъзнах, че все още стискам бутилчицата. Леле, как само можеше да ме влуди! Всеки път щом си разменехме повече от пет думи почвах да бълвам огън и жупел. При тези мисли се завъртях и го потърсих с поглед из пияната, екзалтирана и опипваща се тълпа. Моята прекрасна съперница го беше награбила, целуваха се страстно и си прекарваха чудесно. Какво ли не бих дала да съм на нейно място? Размислите ми бяха прекъснати от пиянски глас:
- Ей, кучко, искаш ли да се повозиш на големия ми състезателен к*р?
- На мен ли говорите? -изумено попитах аз.
- Естествено, че на теб, кукло. Виждаш ли някой друг наоколо? -при последните му думи се огледах и за моя изненада бяха останали само шепа хора. Явно изумлението ми се е изписало на лицето защото той пича ме изгледа и с въздишка ме попита:
- Нали осъзнаваш, че това е парти за края на света?
- Да, и?
- Идеята е всички присъстваши да купонясват като за последно, здравата да се натряскат и никой да не остане ненае*ан. - Ама, той сериозно ли говореше??? Не можеш да повярвам на ушите си. - Е, искаш ли да опиташ от това? - и той се хвана за чатала.
- Ще пропусна, благодаря все пак.
- Ти губиш. -и той се отправи към някаква група момичета.

Защо бях дошла? И какво изобщо правех още тук? Огледах се наоколо. Бях останала сама. Реших, че ми е време да си ходя и се отправих към къщата, за да изляза. Минавайки по коридора, чух накак познат глас да вика името ми. Заинтригувана потърсих източника. Гласът ме отведе пред една врата. За миг се поколебах на прага, но знаех, че ако не я отворя цял живот ще се чудя какво е имало зад нея.
Отворих я и замръзнах на прага. Пред мен се разкри гледката на Карина гърчеща се и извиваща се върху Г. Картината бе толкова еротична и греховна, че веднага ме възбуди. Погледнах към него и видях, че през цялото време ме е наблюдавал. Погледа му остана впит в мен сякаш цяла вечност, после пое иниациативата от Рина, хвана я за таза и започна да се движи в нея. Тя изви гръб, притвори очи и свърши. След няколко мощни тласъка той я последва. Рина се стовари върху него, постоя така докато събере сили и после стана. Както си беше чисто гола и зачервена от секса се запъти към мен. Хвана ме за ръката и ме издърпа в стаята. Аз автоматично я следвах, все още вцепенена и замаяна от зрелището на което бях станала свидетел. Тя нежно ме бутна към леглото на което все още лежеше Г. Седнах на ръба, усещайки треперещите си крака. Тя седна до мен.
- Остани с нас. - нежно ме помоли тя. В това време към мен се беше приближил Г., дъха му изгаряше шията ми. Той се наведе още към мен и прошепна:
- Присъедини се към нас и ти обещавам нощ изпълнена с истински наслади! - леко гризна меката част на ушето ми. Тръпка премина по цялото ми тяло. Аз не дадох знак, че съм възприела думите му, но той го взе като колебание. - Нали не искаш да си остарееш девствена? - при последното нещо в мен кипна. Реших, че тази нощ принадлежи единствено и само на мен и моите желания. Щях да обърна гръб на всички морални ценности, отговорности, задръжки и съжаления. Веднъж взела решение се почувствах истински свободна. За пръв път в живота си мислех единствено и само за себе си. Отпуснах се в прегръдките му и се оставих на завладяващото усещане, породено от езика му обжождащ ушната ми мида. Той ми прошепва с дрезгав глас, колко отдавна е искал да ме изчука и колко много ме желае. Аз се разтрепрвам. Устните му продължават да обжождат кожата ми, поставя редица пърхащи целувки по цялото ми лице - челото, очите, носът... После завлядява устните ми отначало почти целомъдрено, но постепенно все по-настйчиво, по-страстно. Плъзва език по долната ми устна. Боже, усещането е прекрасно! Аз отговарям плахо в началото, но набирам смелост и отвръщам все по-пламенно. Отварям устни и езикът му прониква по-дълбоко. Започва да изучава устата ми, среща моя език, погалва го и се отдръпва. После повтаря същото. Аз усещам как се подмокрям все повече и повече. Езикът му докосва отново докосва моя и започва да отстъпва. Този път се усмелявам да го последвам. От него се изтръгва задавен стон, възприемам го като окуражителен знак и на свой ред навлизам по-навътре и започвам своето изследване. Докосвам се закачливо до неговия език бързо се отдръпвам. Той следва моя неотлъчно и подемаме борба за надмоще. Гърлени стонове се изплъзват от гърлата и не мога да определя на кого са. Всичко е толкова вълнуващо и ново. Пулсирането в мен се усилва. Той прекъсва целувката, хваща ръката ми и я поставя на уголемения си члена.
- Виждаш ли какво ми причиняваш- изръмжава ми. Ръката ми го е обгърнала. Усещането за него е толкова вълшебно - едновременно мек и твърд като стомана, облечена в коприна. От него се излъчва могъщество. Има нещо толкова очарователно в това да го държа. Леко плъзгам ръка надолу-нагоре. Под дланта си чувствам как пораства още повече. Г. изпъшква и хваща ръката ми, събаря ме на леглото и разкъсва ризта ми. Копчетата се разхвърчават около нас. Ляга върху ми и покрива със страстни целувки всеки сантиметър, разкрил се пред погледа му. Особено внимание отделя на гърдите ми. Разкопчава и сваля черния ми дантелен сутиен и той пада като по магия на пода. Целува едната, облизва ареола, засмуква зърнито и леко го ухапва, докато описва кръгове около другата. Процедурата се повтаря старателно и с втората гърда. После си проправя влажен път надолу. Пулсирането в мен става още по-диво и съм толкова мокра, че влагата избива и през вече напоената ми прашка. Предусещам накъде са се насочили устните му. По пътя се заиграва с пъпчето ми, близва, целува и пак повтаря. После стига до ръба на полата ми. Разкочава я, захвърля я назад и преминава към пулсиращото ми цвете. Леко прокарва ръка точно над него през плата на бельото ми. Не мога да се сдържам и изпъшквам.
- Харесва ти, нали мръснице? -и отмества прашката надолу, ръцете му вече докосват мястото, на което ги искам най-много. И последната преграда е махната.
- О, да - задъхвам се аз. - Моля те, моля те! -крещя с пълно гърло без да знам за какво го умолявам, но играта му с най- чувствената ми точка е умопомрачителна. Бельото ми, последната преграда, отдавна магически е изчезнала. отдавна Той е хванал клитора ми с пръстите си и го разтрива. Навежда се над мен и заравя глава между бедрата ми. Целува кожта в свивката, но недокосва най-жадуваното ми кътче. Продължавам с молбите. Той прокарва, бавно и чувствено езика си по дължината на сливката ми. Това ме подлудява и започвам да се мятам неконтолируемо. Мъжът затяга хватката си на ханша ми и ме придъжа надолу, продължавайки сластната си игра. Стенанията ми огласят стята, а той засмуква клитора ми. Едвам издържам това сладко мъчение. Той го предусеща и вкарва езика си вътре във вагината ми. Това ме довършва и изригвам. Соковете ми потичат още по-обилно, а той жадно ги пие. Сърцето ми бие до пръсване и пулсациите стават неконтролируеми. После сякаш цялто ми тяло се разпада на милиони частички и отново се събира в едно цяло. Когато се съвземам достатъчно от току-що преживения първи оргазъм той се надига и ме целува. Усещам вкуса на собствените си сокове и от устните му и това ме възбужда. Нима е възможно след изпитаното толкова бързо отново да съм готова? Усещам как пръстите му отново започват играта си, но този път вкарва единия в мен. Усещането е превъзходно, следва втори и накрая трети. Напред-назад, напред-назад, симулират това, което ще последва. Проходът ми се стяга около тях и не иска да ги остави да излязат. Мъжът ги изкарва и ми ги дава. Аз старателно ги облизвам и засмуквам. На него това определено му харесва, издава доволен гърлен звук. Усещам как мъжествеността му е готова да влезе в пещарата ми. Той я отърква по дължината ми и после полека я вкарва вътре. Чувствам приятно разтягане. Той спира за момент пред бариерата на девствеността ми и после с едно рязко движение я разкъсва. Болката трае само миг, после е заменена от удоволствието. Той започва да се движи в мен и усещането е върховно. Сменя темпото бавно, бързо и обратно. Всичко около мен спира да съществува и единственото, което мога да правя е да го усещам в себе си. Напрежението в мен расте и се събира в една точка като нажежен до бяло метал, стига връхната ми точка и аз изкращявам името му. Духът ми сякаш е отделен от тялото, известно време се лутам между пространства и безвремие, но после се усвестям. Идвайки на себе си виждам как Рина е застанала до прозореца и мастурбира. Тя улава погледа ми, усмихва ми се сладострстно и свършва. Приближава се до мен и ме целува както лежа под него. Това е толкова грешно и същевременно прекрасно. Нима е възможно отново възбудата да ме завладява? Греховната целувка се задълбочава и пулсациите в мен отвръщата на разпалващата греховност. Устите и са меки, кадифени. Езикът ? нежно си проправя път към моя и започва чувствен танц. Тежестта на Г. бавно се отмества и напълно изчезва. Сега съм свободна да се надигна, да усетя допира на нежната кожа на жената пред себе си. Без да прекъсвам целувката се изправям и замилвам първо косата ?, после вратът и преминавам към нежния и гръб. Притеглям я по-плътно към себе си и чувствам допира на гърдите и към своите. Всичко е толкова порочно и възбуждащо. Искам да усетя вкуса на всеки милиметър от кожата ?. Устните ми се отлепят от нейните и си проправят път към усето ?, прошепвам ? желанието си и долавям първоначалното изумление, изместено от неконтолируема възбуда. От устните ? се отронва възторжена въздишка и тя омеква в ръцете ми. Полагам я на леглото и покривам всеки сантиметър от нежната ? кожа с целувки. Специално внимание отделям на гърдите и зърната ?. После достигам до съкровеното ? местенце. Полагам най-нежата целувка, на която съм способна. От Рина се откъсва задавен вик. По устните си усещам нейната сладка мъзга. Поставям още няколко леки целувцици и окуражена от реакциите ?, леко я близвам. Амброзията ? потича по устите ми, докато тя надава възторжени викове. Пробължавам близването и после поемама най-чувствителното ? местенце в устат си. Леко го засмуквам. Тя започва да се гъчи под устните ми да крещи екзалтирано, соковете ? потичат по-бързо и аз поемам всяка капка. Тя свършва и пълнейки устата ми с мъзга.
...

Следва продължение

Мия

760.   Мия, сигурна ли си, че е само фантазия? :) Още, още чосърски разюздани монахини!

Андрей

761.   Първо да ти отговоря Андрей, пък после ще пиша.
И в двата града съм била, но като че ли предпочитам Петербург.
Радвам се, че те карам да мечтаеш, но искаше да можех и друго да те накарам.
Чети сега и мечтай.
Служебната вечеря се проточи по дълго от очакваното. Беше толкова скучна. Цяла вечер говорихме за нефтените платформи в Норвегия. Най-накрая стигнахме до консенсус и подпечатахме договора. Беше време да се прибирам
Отключих вратата и се тръшнах уморено на фотьойла. Налях си чаша вино и се заех с четенето на "Мемоарите на Дьо Сад". Ох, защо ли изобщо го чета, прекалено е грубо за мен. Но съм толкова любопитна. Охххх, минава полунощ, време е да си лягам. Сатенените чаршафи ме очакват. Толкова обичам допира на сатен по кожата си. Обличам тънката ефирна нощница и се мушвам под завивките. В просъница усещам ръка в кожена ръкавица да ми запушва устата и хладно острие до шията си.
-Ако обещаеш да не викаш, ще отдръпна ножа и ръката си.
Кимнах в знак на съгласие. Както обеща така и направи. тихият му дрезгав шепот отново достигна до мен.
-Понякога трябва да те поставят в ситуация, в която нямаш избор, за да получиш каквото искаш, Магдалена. Сега ще поиграем. Ще си моята малка играчка. Дай ръцете си.
Протегнах китки без съпротива. И аз не знам защо. имаше нещо в него, което ме привличаше неудържимо, без да знам точно как. Студения метал на окови щракна и закопча ръцете ми за колоните на леглото.
-Точно така, добро момиче. а сега ми подай глезените си.
Отново се подчиних и протегнах крака. Здрави въжета завързаха глезените ми за рамката над леглото. Краката ми бяха почти във въздуха. В ръката си държеше странен предмет с ресни. Наподобяваше камшик. Милваше кожата ми с кожените ремъци и съвсем леко ме удряше по дупето. след всеки удар следваше целувка. Непознати усещания ме завладяха. знаеше къде е границата между удоволствието и болката и не я преминаваше. Всичко се смесваше, галене, удар, целувки. Кръвта бучеше в ушите ми, пулса ми се ускори. тихи стонове се откъснаха от устните ми, когато усетих езика му между краката си. Плътта беше набъбнала от възбуда и много, много мокра. Не издържах, крещя хи стенех, а езика му ставаше все по неумолим и настоятелен. Потекох като река в устата му и се гръчех неконтролируемо. Мятах се под него, а ръцете ми се дърпаха.
-Искам да се молиш да вляза в теб. Искам да казваш моля те, чукай ме.
И аз произнесох исканите думи. Не ме кара да се моля пак. Влезе в мен грубо и същевременно нежно. Усещах го в себе си толкова горещ и твърд. Изпълваше ме, разтягаше ме, точно по мярка. стенеше в устата ми, докато ме целуваше, грубо и заваладяващо. Един последен тласък и свърши в мен. Развърза ме се отпусна до мен. Така като си беше със скиорската маска. Заспах изнемощяла, а на сутринта ме събуди силен аромат на кафе.
-Добро утро, Магдалена.
-Андрей? Какво правиш тук?
-Както ти казах снощи, сладка моя, понякога трябва да си в ситуация да нямаш избор, за получиш каквото искаш
-Ти си бил?
-Да, Магдалена, защото го искаше, тайно и подсъзнателно.
сладки сънища от мен.
Маги

762.   Вчера се сбъдна една моя фантазия. Отдавна си мечтаех за това, но някак си не се получаваше. Като ми правят свирка, накрая се изпразвам и толкова. Красиво, но някак банално. А точно вчера... Да, тя просто остана притисната, там. Лицето й беше мокро, устните, гърдите й. И някак си се разнежих, когато всичко вече утихваше. И чудото се случи. Изпърдях се, мощно, невъздържано, спонтанно. Беше като изблик на чувства, като благодарност за това, която тя беше направила за мен. Като откровение, което за малко не я отнесе. Но аз я прегърнах, притиснах я към мен и прошепнах:
- Беше чудесна, мила. Дишай дълбоко...

763.   Да, Андрей, засега е само фантазая и не бих казала, че има много изгледи да се осъществи. Споменах ли как ми взимате дъжа с Маги и Джон. Прекланям се пред вас! И без повече лирични отклонения продължавам.

След като Рина вече е свършила в устата ми, целувам я, изчаквам да се успокои и после продължавам да я милвам с пръсти. Бавно вкарвам единия си пръст в нея. О, колко е хлъзгаво, тясно и горещо! Другите пръсти следват първия и започвам да ги движа напред-назад, в ритъм стар като света. Рина стене и се гърчи под мен, очите ? и се замъляват от страст, напълно се затрярят и тя се оставя на усещанията. Мускулите ? се стягат около пръстите ми и сякаш искат да ги задържат там вечно. След няколко мига тя отново избухва. Лицето ? се отпуска, изписалата се на него първоначално неземна наслада бива заменена от райско спокойствие. Този път без да чака се надига, събаря ме на леглото и аз се озовавам под нея. Долепва устни до ухото ми и при всяко движение, устните ? го милват.
- Това бяха най-невероятните оргазми, които някой ми е подарявал. -гласът ? е гърлен, изпълнен със страст. - Смятам, че и ти трябва да изпиташ същото.
Пръстите ?, започват да милват отдавна мокрото ми коте и безпогрешно намират най-чувствените ми места. Само след няколко мига ме запращат във висините между реалност и илюзия, земно и небесно. Съвземайки се от преживяното усещам как езичето ? си играе със сливката ми. След малко още един език се присединява към нейния. Поглеждам надолу и виждам главите на Рина и Г. една до друга, езиците им усърдно работещи върху мен. Толкова сладко мъчение! Единия език обработва клитора ми, другия надолу и после се срещат и сякаш сливат в едно. Нечий език прониква в мен, докато другия породължава усърдно да изследва чувствената ми точка. Усещанията ме заливат едно след друго, мятам се неистово и мълвя нечленораздени слова. От устните ми се отронва вик и отново бивам изстреляна във висините на оргазма.
Този път ми отнема повече време да се съвзема. Когато най-сетне зрението ми се изяснява и мога да движа крайниците си, се изправям. До слуха ми достига говор. Рина и Г. обсъждат свирка. Той иска да му направя една, а Рина мисли, че ще ми е необходима като учител. Намирам гласните си струни и изразявам готовността си с плана. Колко дрезгаво звучи гласа ми! Трябва да е от възбуда. Самата мисъл да държа съкровището му в ръцете си и после да го поема в уста е толкова възпламеняваща. Те и двамата ме поглеждат удивено, после сласт заменя смайването.
- Правила ли си фелацио някога досега? - пита ме Рина и гласът ? някак ми напомня на учителски.
- Не. - отговрям аз и послушно я гледам.
- Тогава ще слушаш какво ти казвам и ще изпълняващ. - строгата учителка в действие. -Ако сгрешиш ще бъдеш наказана.
- Да, госпожо. -покорно навеждам глава. Тя ме хваща за ръка и ме завежда до Г.
- Коленичи на пода пред него. - заповядва ми тя. Аз покорно изпълнявам и се отускам на колене. Възбудата ми се усилва. Неговата също, ако съдя по гордото ? стърчене. -Сега го хвани и леко го помилвай. -заповедтта преминава в мъркане.
Хващам гордостта му и леко започвам да я галя. Макар да съм на колене ме изпълва чувство за могъщество. Гледката на уголемяващия се член в ръцете ми е невероятно красива и еротична. Отново съм мокра.
- Сега го целуни. -Поставям лека целувка не върха му сякаш е нещо изключително чупливо и ценно. - Оближи го от единия край до другия- Поставям език на основата на ствола му, преминавам през върха и стигам до противоположната част на основата. Чувственото изпъшквне ме награждава стократно за усилията.
- Сега вниматлно го поеми в устата си и го засмучи. - Аз стриктно изпълнявам първата част и внимавам да не го закача със зъби. Решавам, че вместо да го засмуча ще обхождам бавно главичката с език, да го поизмъча малко. Това и правя. Стенанията му огласят цялата стая.
- Аз не ти ли казах да го засмучеш - строгата учителка отново се завръща. Когато не и давам отговор, защото устата ми е заета с друго по-приятно нещо. Тя удря леко задника ми, но изплющяването звучи оглушително. - Непослушните ученички биват наказвани. -залепя ми още един шамар. Всичко това действа още по-възбуждащо на Г. и мен самата. Пулсирането е мен се усилва -каквто моето собствено- така и неговото и от нас се изтръгват приглушени викове. Аз продължавам да го обрабтвам с език и леко го засмуквам.
- Послушните ученички биват награждавани. - заявява Рина и разделечава колената ми. Минава под мен и започва отново да ме ближе, гали и да си играе. Това ме възпламенява и удвоявам усилията си над Г. Така залисани, не след дълго усещам как соковете на мъжа в устата ми потичат и прглъщам, както и моите собствени попадат в тази на Рина. Неговите викове угласят стаята, моите са заглушени от инструмента му, а тези на Рина потъват в мен.
...

Мия

764.   О, и друго има, но ми се стори излишно да уточнявам _как_ точно мечтая и преживявам фантазиите ти :) Но ако желаеш… По-вълнуващо е на обяд, когато с ускорен пулс поглеждам дали не си написала нещо ново, чета го с трудно прикривана възбуда и набъбващи панталони, изпивам едно кафе за прикритие и след малко отивам в тоалетната. Ципът ми е паднал наполовина. Мразя да бързам, обаче повече от десет минути ще е подозрително… Лицето ти е близо до моето, бавно се доближава… още сантиметър, още един… Докосвам устните ти, горещи, меки, влажни. Увличат ме все по-надълбоко, като водовъртеж, в чийто център е мамещият ти език, коварно сладък, навсякъде едновременно, ръцете ти се плъзгат по страните ми към врата, ох, искам да умра сега под червения водопад от къдрици и парфюм. Преместваш главата ми към гърдите си, безупречните си гърди, пред които Фидий би строшил безпомощен длетото си. Докосвам розовото зърно и усещам как се изпълва с кръв, нежната кожица настръхва в очакване. Ръката ти ме притиска с неочаквана сила, другата трескаво дръпва до долу ципа и жадно го изважда. Изправен е като африкански тотем, чакащ жертвоприношение. Дръпвам с рязко движение прашките настрани, храс и те слагам отгоре. Потъвам като нажежен пирон в масло. Обгръщам те през кръста, засмукал прекрасната гърда, раз, два, три, четири, без паузи, като добре смазан двигател. Водопадът става кървав, чувам стонове отгоре, ще ни открият! Запушвам устата ти с целувка, преплитаме се, борим се, искаме да се предадем един на друг, не може да е истина, ще полудея, разтварям се… Пламтящата ми факла не спира да търси бурето с барут, бурята ме подмята из тесния кораб, ето го… Потъваме.

765.   Пак пропусна да споменеш има, така че този път си номер 764, (не се сърди, шегувам се ). Какво да кажа, очароваш ме все повече и повече. Таланта ти е невероятен. Поздравления.
И след като липсва обръщение, това явно се отнася до всички моми, така че и аз се чувствам поласкана.
Маги

766.   Маги, ако ме питаш, няма нужда от обръщение. Щом има червна коса в писанията на Андрей, значи се отнасет за теб. Блогородно ти завиждам да знаеш. И тримата с Джон имате невероятен талант. Спирате ми дъха.

767.   Не помня дали на последния коментар до Маги се подписах, затова сега го правя.

Мия

768.   Ех, че си лоша, 765! За толкова време, толкоз. И само те очаровам ли? Надявах се поне да те възбуждам, ако не подмокрям :) Чакам да разбера какво е правила прелестната Мадлен преди да иде в парка, или какво се случва след кабарето… Ако ли пък коментарът ми те завари с перо в ръка (мхм) наведена над бюрото (мхмхм)… е, няма нужда да ти казвам, че чакам с _голямо_ нетърпение.

Специални целувки,
Андрей

769.   Връщайки се и препрочитайки разказите ви се засрамих от жалките си опити за писане. Мисля да се отръпна от сцената и да ви я оставя. Историята ми не може да се съредновава с люляците, картите, кабаретата и всички останали прекрасни творения. Ще я оставя недовършено творението си, което е като трошица от трапезата на Маги, Андрей и Дж. Силвър. и ще тръпна в очакване на техните истории, както и на останалите.

С уважение: Мия

770.   Мда, Андрей мога бъда много лоша, когато искам. Но се случва рядко. Както си забелязал повечето пъти не ми е неприятно ако с мен бъдат малко лоши. мислех, че е излишно да казвам, че ме възбуждаш, но щом го искаш в прав текст, да, вярно е. Караш въображението ми да работи, а такова уверявам те не ми липсва.
Още не съм измислила какво точно е правила Мадлен след кабарето, но мога да си напъна малко мозъка и да го измисля.
А ето ти едно домашно, да помислиш малко над него.
Какво би правил с някоя червенокоса жена (не визирам себе си, но няма да се сърдя де) ако колата ви се развали насред сибирската пустош. Само сняг около вас, студ и то адски и една уютна дървена хижа.
Аз вече съм го решила, сега е твой ред.
Ще го напиша след теб.
И от мен целувки.
Мия, слънце, да ме поканиш на следващото парти по случай края на света. Благодаря ти за комплимента.
Маги

771.   Мия, не се отдръпвай, продължавай. Трошици на трапезата, дрън-дрън, ярина. Фантазиите ти вдъхновяват, има нещо от духа на "Декамерон". Приеми го като лична молба.

Маги, и аз така мислех, но явно прекалявам с многоточията и те малко по малко губят от силата си да внушават правилната идея в правилния момент. Започвам да се пристрастявам към въображението ти. За още една доза от него и в Сибир отивам, щом се налага. Предполагам, че ще прочетеш утре, какво се случва там. Сладки сънища,
Андрей

772.   До 734!!! Ти не гледаш много порно. Tи гледаш прекалено много порно, ддддддд! До 762 това е прекалено, вече имате наистина фантастична представа за секса! Ако може по-софт ще е по-добре!!!

773.   Изнасилване.. от човек, който харесвам, разбира се. Дори не може да се нарече изнасилване, защото вътрешно ще го искам, но има нещо ужасно възбуждащо в тази мисъл.
Друго.... секс в тоалетната (една специална). Точно на такова място тръпката да не ни хванат ще е толкова голяма, и като цяло идеята е страхотна, но няма как да се случи за съжаление.

774.   Нивата кашляше все по-неуверено, зловещо металическо дрънчене се носеше от металния ? търбух. Нито едното не беше необичайно или неочаквано, но бензинът намаляваше. Във всички посоки само бяла необятна пустош. Единственото положително нещо — парното работеше безотказно. И тя, разбира се. Мисълта за нея го крепеше да продължава безсмисленото пътуване. Още двайсетина километра и край, щеше да се наложи да продължат пеша. Два часа до залез. Моментът беше изключително подходящ за чудо.
— Магда!
— Какво, скъпи? — сънено отвърна тя.
— Намерихме подслон.
В този момент джипът жално изгрухтя и спря.
— Магда, събуди се! Ще спим под истински покрив — ръката на Андрей я разтърси енергично.
— Не си правиш глупави шеги, нали?
— Не, любов моя, не се шегувам. Погледни ей там.
Той посочи встрани от черния път, където в далечината се виждаше дървена постройка.
— Хайде.
Андрей нарами багажа, почуди се, взе още едно-две неща от жабката, хвана Магдалена за ръка и двамата тръгнаха към цивилизацията.

Наближиха хижата.
— Ще поемеш ли преговорите?
— Защо пък аз? — контрира тя.
— По-красива си от мен, вдъхваш доверие и знаеш руски — изложи аргументите си той.
— Май не мога да възразя. Хубаво, но имаш да ми се реваншираш — Магдалена го изгледа продължително. Той само се усмихна и похлопа на вратата. Никакъв отговор. Бутна я, отвори се. Вътре нямаше никого. По мебелите се бе натрупал прах — може би от два-три месеца никой не беше стъпвал вътре.
— Изглежда няма да ни се сърдят, ако се настаним. Навън видях дърва, ще отида да нацепя. Ще поразтребиш ли малко?
При други обстоятелства би му отвърнала с хаплива забележка, но сега се въздържа. Наистина имаше нужда да пипне женска ръка, личеше си, че предишният обитател е бил със собствено разбиране за ред.
— Върви тогава.
Нещата в хижата не бяха много. Голямо огнище, явно служещо и за готвене, ръчно скована маса, три пъна вместо столове, легло, голям шкаф с чекмеджета и вратички в нещо като стил "Хей, славяни", но без нужния артистичен замах, няколко рафтчета с книги и дреболии по тях, пушка на стената. Най-интересното беше малка масичка — явно беше правена дълго време и с любов. Върху нея беше поставен стар грамофон с ръчка и емайлирана тръба. Върху една от полиците Магдалена откри купчина плочи. Чайковски, Берлиоз, Брамс, Бетовен, Менделсон, Паганини… собственикът на хижата явно е бил неспокоен дух. Концерт в ре минор на Сибелиус, любимият на Андрей. Хубаво, после. Имаше още две врати, една до друга. Лявата водеше към килер — картофи, лук, сушено месо, пълни с нещо кошници, тежки тенекии, някакви кутии. А дясната…
— Андрее! Андрее!
— Какво има? Почти привършвам.
— Има баня!! Огромен казан за вода! И истинска чугунена вана!
Тя се хвърли на врата му и го целуна невъздържано.
— Разбираш ли какво ти казах току-що?
— Разбирам, че ни е нужна кофа за снега.
— Понякога си страшно неромантично говедо.
Той хвана брадвата отново и се ухили:
— Само понякога.
Оказа се, че кофа има. Скоро огънят в банята пламтеше, а котелът беше пълен с топящ се сняг.
— А нещо за ядене откри ли? Умирам от глад.
— Невъзможен си направо — завъртя очи тя. — Хубаво, ще измисля нещо, водата и без друго се топли бавно.
След около час в хижата вече беше топло, миришеше приятно и дори имаше изгледи за продължителна вана.
— Чудесно е — свари да каже Андрей в кратката пауза между два залъка.
— Смееш ли да кажеш друго? ! — предизвика го Магдалена.
— В "Метропол" и на по-добро съм случвал — не ? остана длъжен. — Утре ще ида на лов, до тенекиите с газ намерих муниции. Пушката я бива, макар да е отпреди Отечествената.
— Имам изненада за теб — реши да смени темата тя. Дай му само да приказва за нещо такова, дали е Мосин, Наган, Драгунов или там който, какъв калибър… току виж забравил по-важното. Стана и с бавна прелъстителна походка отиде до грамофона. Наведе се леко и постави иглата върху плочата. Чу се тихо съскане, пращене и в стаята се разнесоха първите звуци на концерта за цигулка.
— О, Магда… — млъкна посред изречението. Затова я обичаше. И затова. Придърпа я към себе си, погали с върха на пръстите си скулите ?, страните ?, описа очертанията на лицето ? отново, докосна устните ?, едва-едва ги раздалечи, бавно доближи лице към нейното, вдиша горещия ? дъх. Затвори очи и долепи устни до нейните. Пареха го със страстта си, обещаваха му щедро сладост, придърпваха го към себе си. Не можеше да им устои и не искаше. Едно по едно копчетата се предаваха пред ръцете му, дрехите ? се свлякоха в краката. Помилва я между лопатките, дръпна леко, сутиенът освободи от плен гърдите ?.
— Като сърнета-близнета, които пасат между криновете — прошепна в ухото ?. — Да вървим в банята.
След миг и той остана гол. Водата във ваната беше гореща, но поносима. Първо влезе той, а в него се разположи тя. Мускулите му се отпуснаха рязко, главата му се изпразни от мисли. Съществуваше само тя, долепена до него, част от него. Цигулката разливаше звуците си из заледените полета, вятърът ги понасяше нататък, завихряше ги в снега, захвърляше ги срещу хълмовете, хващаше ги отново, играеше си с тях, издигаше ги в драматични височини, затихваше внезапно… Усети струя вода върху лицето си. Магдалена го поливаше с канче и нежно втриваше сапун в късата му коса. Изви врат от удоволствие като котка, чу го как изпука, последната следа от напрежение изчезна. Отново гореща вода. Протегна ръка към нейната, вплете пръсти, ловко ? отмъкна сапуна, направи пяна и се протегна напред. Обхвана раменете ?, погали ги, леко ги размачка и плъзна ръце надолу. Гърдите ? сякаш бяха правени по мярка за ръцете му. Усети сърбеж в центъра на дланите си, розовите зърна ги привличаха като че с магнит, но все не намираха точната позиция, трябваше да ги милва, милва… Тя се изправи в цялата си красота пред него. Коремът ? беше стегнат, пъпът ? — колкото да мушне там нос и да целуне под него, преди да премести ръце върху гърба ?.
— А краката ми? — промълви тя. — Те какви са?
— Като ливански кедри, като мраморни колони в храма Ищаров — импровизира Андрей и обгърна по-близкия. Бедрото ? беше копринено гладко, коляното и глезенът — поводи за завист и гордост за показване. Взе стъпалото ? с две ръце и го покри с целувки. Продължи нагоре бавно, спирайки често. В преддверието ? спря съвсем, прокара език по сгъвката и захапа плътта преди нея. Чу я как изпъшка. Взе другия ? крак и повтори същото мъчение, без да спира да движи по нея хлъзгавите си ръце.
— Направи го най-сетне!
— Какво да направя, любов моя? Трябва да си по-конкретна — подразни я той.
— Искаш да те моля ли?
— Да, искам да ме молиш.
— Умолявам те, освободи ме най-сетне.
— Господарю.
— Умолявам те, господарю.
— Отпусни се.
Магдалена се отпусна по гръб във водата. Андрей коленичи пред нея, вдигна краката ?, постави ги на раменете си и впи устни във влажната ? женственост. Червените коси се разпиляха във всички посоки като водорасли, след малко се появиха първите спазми, усети импулса ? да се мята. Не във водата! Вдигна я пред себе си като на конче и продължи. Тя преметна глава зад гърба му, заби там нокти, но той не обърна внимание — интересуваше го само плодът между краката ?. Бликна сокът, който така жадуваше. Езикът му не остави нито капка в нея. Двамата се отпуснаха пак във ваната.
— Хайде да излизаме — реши той след малко.
— Нямаме кърпи.
— Ще изсъхнем на огъня оттатък.
Излегнаха се на кожата пред огъня. В ямката на шията ? имаше капчици вода. Андрей допря устни.
— Може би има и другаде — усмихна се Магдалена.
— Ей-сега ще проверя.
Намери и другаде — в пъпа ?, в лакътя ?, между рамото и врата ?, под мишницата ?, доста около прелестното ? дупе, до малкото ? ушенце. Въпреки старанието му преди малко, в овощната градина имаше още. Зад устните си криеше най-сладките капки.
— Сега е мой ред.
Оказа се, че и той има на най-неочаквани места, но най-вече — за негова собствена изненада — малко под корема. Там имаше и друго, което тя с не по-малка удоволствие облиза, деликатно пое в уста и нежно засмука. Езикът ? заигра нагоре-надолу, обиколи отмъстително бавно ръба на главичката, мина леко отляво, отдясно, пръстите ? се сключиха около основата. Знаеше прекрасно как да го докара почти до ръба. Когато усети, че моментът е подходящ, го възседна и развя мокри коси над него като валкирия, предоставяйки му гледка към гърдите си. Той ? се наслаждаваше неприкрито — не само на гледката, на цялата нея. Когато се насити на превъзходството си и на втория си оргазъм, тя протегна крака зад него, прегърна го, дари го със страстна целувка и се заклати напред-назад като в люлка. Цигулката пееше за вълци и полярни мечки, за кръв, за живот и за смърт, за любов, за тях двамата. Андрей я сложи да легне на една страна с лице към огъня, преметна крака ? зад себе си, нападна я в гръб, проникна и зави. Не се получи точно както трябва, но идеята беше там. Хиляди пъти в града му се беше искало да го направи, но се сдържаше — какво ще кажат хората… Сега се почувства свободен. Ръката, която галеше гърдите ?, хвана шията. Той я захапа за врата, тя се покори. Когато усети, че наближава края, отново трескаво затърси устните ?. Удави вика си в нея, заедно с нея.
— Магда!!!

Андрей

775.   УАУ. Не само ми спря дъха, присви ми стомаха. Дълбок поклон пред творчеството ти.
Заслужи си историята с Мадлен. И ще си напиша домашното довечера.
Оххх, за първи път губя дар слово. Не знам какво да кажа. Прекрасно наистина.
Май няма да работя сега, а по късно.
Маги

776.   Не мога да опиша как ми действат историите на Андрей и Маги... не е просто възбуда а нещо повече :) Продължавайте да пишете има кои да ги чете и да им се наслаждава :)

778.   Стига вече с тия поклони и това "творчество", карате ме да се чувствам дърт. Да не съм академик или Антон Дончев, че да приказвате за "творчеството" ми. Хващайте клавиатурите :)
Маги… на мен ми е по-трудно да ти отговоря сега. Ти обаче знаеш какво искам, а не мога да изкажа, убеден съм. Чакам.

Андрей

779.   В тая тема да пишат само Маги,Андрей,Мия,J. Silver и авторката . Просто правите вълшебства :) Дори аз не мога да опиша такива неща,а по принцип обичам да фантазирам <3

Ани

780.   Това е една невероятно провокираща, романтична и интересна рубрика. Жалко, че е ограничена само във виртуалното пространство. Това поражда чувство на неудовлетворение и копнежи. Добре би било да има реален аналог на всички тези прекрасни фантазии.
Аз фантазирам върху идеята участниците тук да се събират на реални срещи. Там бихме могли да продължим фантазиите си, да ги реализираме, да ги усъвършенстваме, да добавим нови, да опознаем реакциите и чувствеността си, и изобщо да експериментираме. Според желанията и настроенията. Би било много вълнуващо. Какво ще кажете?

ХубаваЖена

781.   Дълго се колебах дали да го споменавам тук. Накрая реших да го разкажа, просто за да се знае, че реалността понякога си играе странни шегички с нас. Заклевам се, тоя път не си измислям нищичко.
Оня ден, вървейки из улиците, открих прекрасен храст разцъфнал трендафил. Без много да му мисля, извадих телефона, щракнах го и пратих снимката на Слънчицето. (Излишно е да казвам, че тя не е чела ония неща, които писах тук. И едва ли някога ще ги прочете).
Познайте, какъв кадър получих в отговор. Огромна ваза на масата в нейната кухня. С люляци.
Вече втора нощ сънувам безумни сънища...

J. Silver

782.   Предпочитам да изкажеш желанията си, все пак не мога да чета мисли. Сега както ти обещах пиша какво е правила Мадлен след кабарето. Ето ти една кратка импровизация.
Добре поне, че звуците на саксофона заглушавах стоновете и. Мадлен не беше съвсем сигурна, но почти усещаше погледите на другите вперени в тях. Нима са разбрали какво вършат? Трябваше да се махне оттам.
-Моля те нека идем другаде.
Андрей само това и чакаше. Вече знаеше къде ще я заведе. Беше сигурен, че това ще я очарова. Хвана я за ръка и я поведе.
макар, че нощите в Петербург бяха все още хладни, на тях не им беше студено. Страстта ги беше стоплила.
Вървейки се озоваха на най-прекрасното място в целия град. Двореца на Екатерина. Мадлен го погледна изумено. От устните и се отрони само една дума.
-О, Господи
Мъжът се усмихна закачливо.
-Насаме ми казвай Андрей.
Поведе д красивите градини на двореца. Всичко беше толкова приказно, сякаш бяха в друг свят
Андрей се наведе над нея и намери устните и, целуваше я с цялата жар на, която беше способен, а тя му отвръщаше с не по малка. Ръцете му се пъхнаха под блузата и и се заиграха с гърдите и. Стон на удоволствие се изтръгна от нея. Внимателно я положи на една пейка и продължи да се наслаждава на тялото и. Като Мойсей пред червено море, краката и сами се разтвориха и той зърна най красивото от всички цветя, цъфнало специално за него...
Довечера ще ти напиша повече. Мисли за това, когато го четеш.
Маги.

783.   Андрей, просто няма как да ти откажа. Ще продълажа с писанията си.

Маги, с удоволствие ще те поканя на следващото парти. Няма как да минем без теб. :)

Довечера ще седна да пиша, че сега нямам време.И още нещо с нетърпение чакам следващите ви фантазии.

Мия

784.   Маги, това са рисковете на живото предаване :) "Искам да изкажа, а не мога" щеше да е по-правилно, обаче пиша, както ми идва в главата. Трудно ми е да приемам комплименти, това е. Харесват ми, ласкаят ме, не отричам, но не ща чак преклонение — нося достатъчно мръсотия в себе си, за да знам, че не съм подходящ обект за такова. А какво искам… искам да се появи жена, която не се плаши да бъде обичана. Такава, която ще ме приеме, ще повярва в мен и ще отвърне на любовта ми. Май излезнах от темата, но в крайна сметка това е. Ами ти? Твоите желания какви са?

Андрей

785.   Е такава любов като на Маги и Андрей няма и в латино и в турските сценарии. Вие не разбрахте ли, че сте родени един за друг? Хайде Андрей кажи и къде и в колко часа ще се осъществи новата ти фантазия. Хей и да я споделиш с нас, не забравяи!
Албена.

786.   На масажиста - добре си ми доразвил темата с масажите и тройките, но от мъжка гледна точка.
Албена

787.   Ето и нещо, което ми се върти из главата от много време. Изглежда малко сложно за реализиране, но не и невъзможно. Искам да полетим двама с пара-/делтапланер (което е по-удачно), някъде край морето. Под мен е тя, здраво в ръцете ми, проникнал съм в нея дълбоко, а тя насочва планера накъдето желае. Накрая кацаме на усамотен плаж и продължаваме :) Не съм летял досега, но възнамерявам да поправя грешката си.
Андрей

788.   Какво искам ли, мисля, че съм го намекнала безброй много пъти, ако можеш да четеш между редовете де.
Но ще го кажа в прав текст. Искам мъж, който да ме разбира с един поглед и да има желания сходни с моите и фантазии съшо.
Мия, чакам с нетърпение да чета.
Албена, голямо мерси, но чак пък любов. По скоро сходни желания и интереси.
Маги

789.   Маги, може да съм мъж, но поне дотам разбрах :) Освен това, имам предвид. Малките детайли наоколо.

Албена, не мисля, че е толкова просто. Подозирам, че Маги вече е обвързана — нямам разумно обяснение, просто такова е усещането ми за нея. Чудя се, дали ако я видя, ще ме накара да забравя скрупулите си за омъжените жени и бих приел ролята на любовника, на номер 2. Дотук със спекулациите.

Андрей

790.   Хей, можеш да попиташ и мен, аз съм тук и ще прочета коментара ти все пак.
Можеш да се обзаложиш на каквото искаш, че и на живо бих те накарала да мечтаеш ( не само заради червената коса). За скрупулите ти не знам, но бъди сигурен, че поне веднъж ще ме пожелаеш, най-малкото от любопитство.
Но да не се отклоняваме много от темата де, че трябва да доизмисля историята на Мадлен и Андрей.
Маги
П. П. Трябваше да се досетя, че вдъхновението ти е флашданс, но понякога изглупявам.
Целувки.

791.   Само искам да отбележа, че Андрей е истински майстор на перото, чел съм много през годините, всякаква литераура от най-долнопробна булевардна жлъч до най-опияняващи строфи или проза на не просто класици, на истински титани сред човеците. Не искам да бъда краен, пък не съм и изчел тази тема от до, но последният сибирски разказ на Андрей бе от най-висока класа. Дамите се опитват да импонират, да привличат внимание с еротиката, която несъмнено струи от тях, но като че залагат повече на емоционалността, отколкото на майсторството, всъщност неслучайно най-великите световни писатели и поети са мъже, нека дамите не се сърдят. Просто съм обективен. Ще се постарая да прочета всичко изписано. Между другото не съм убеден, че ако авторите се видят, ще има щастлив завършек, но от друга страна мисля, че са длъжни да го направят, та макар и понякога съсвършенството на фантазиите да има зад себе си не чак толкова бляскава фасада на реалността.
Иво