Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

797.   След невероятното освобождаване, ние се тръшнахме изтощени на леглото. Рина лежеше между нас с Г. Събирайки нови сили, аз галех нежните ? коси, изграех си с копринените кичури. Проследих с пръсти деликатните очертанията на лицето ? сякаш изписано от стар майстор, специализирал се в изобразяването на самото съвършенсто. Помилвах гладкото ? челото, докоснах меката кожа на бузите ?, изучих извивката на идеалния ? нос. Благоговейно, с допир, нежен като крилата на пеперуда, очертах възхитителните ? устни. Бано достигнах очертанията на брадичката ?, проследих изтънчената ? шия и продължих изследването си надолу. Колко нежна и мека бе кожата ?- истински блян! Пръстите ми достигнаха меките ? хълмчета, помилваха ги и продължиха още надолу, слизайки до пъпчето ?. По обратния път устните ми следваха ръцете и оставяха пърхащи целувки навсякъде по божествената кожа. Достигайки устните ? ги дарих с най-нежната целувка, на която бях способна. Рина мъркаше от задоволство. Г. явно се беше съвзел, защото зае мястото ми и страстно я целуна. После се насочи към гърдите ? и ми направи знак да повтарям движенията му. Той пое едната пъпка в уста и аз отразих действията му. Облиза я, засмука я и прокара зъби по нея. Движенията му ми се сториха някак груби и недодялани. Аз повтарях движенията му с нежност и внимание. На Рина определено ? харесваше това, което правхме, защото мъркането премина в задъхване и леки стонове. Ние си проправяхме път надолу и когато достигнахме сърцевината ? тя извика. Целувахме я, езиците ни я проучваха, играеха си с нея, преплитаха се и всичко отначало. Виковете ? зачестяваха, той се изправи и постави мъжествеността си на входа ?. Срещнахме погледи и разбрах какво иска от мен. Той бавно вкара инструмента си в нея, а аз продължих усърдно да я обработвам с език. Усещах едновременно вкуса ? в устата си както и неговия. Усещането бе невероятно! Стоновете на удоволствие, които изтръгвахме от Рина, бяха като музика за ушите ми. Сякаш времето бе спряло! Вкусовете им се смесваха на езика ми, заедно с усещането за неговите тласъци и нейното пулсиране. Тя нададе стон, последван от неговия мощен тласък и соковете им се разляха. Аз жадно изпих до последната какпка тази амброзия и уморено отуснах глава. Тримата със сетни сили се прегърнахме и посрещнахме зората.

Мия

798.   ... Погали нежната роза пред очите му и бе възнаграден с тихо стенание. Това бе повече отколкото младия мъж можеше да понесе. Наведе се и впи устни в прекрасната плът. Чакаше. И двамата знаеха какво иска. Искаше в устата му да потекат сладките нектари на нейната женственост. И Мадлен не закъсня да го възнагради за усилията. Изви гръб и с вик се освободи. С едно единствено движение Андрей проникна в нея притискайки гърба и към коравата пейка. Краката и го обгърнаха плътно, а ръцете му стискаха нейните. Бяха като едно цяло, всеки бе част от другия. Устните им се намираха отново и отново. Изследваха се, опознаваха се. Наслаждаваха се на прекрасните усещания. В момента, в който той освободи ръцете и, ноктите и се забиха в гърба му. доволна въздишка се отрони от него. Явно не възразяваше, а напротив-наслаждаваше се. И как няма, тя беше като изтъкана от страст, едно прекрасно завършено творение наслаждаващо се от цялата си душа на мъжа над нея. Отдаваща му се напълно. Дрезгавия и вик разцепи тишината. Екстазът и бе по силен и по могъщ от всичко останало. Като опустошително цунами помитащо всичко по пътя си. Неговият вик се сля с нейния, за да изригне в нея, с нея. Щастлив Андрей се отпусна върху нея.
-Прекрасна Мадлен, пред красотата ти бледнее дори и картина на Да Винчи.
Младата жена отговори на усмивката му и нежно му прошепна, че може и още.
Ами да кажа това успях да измисля, но да се сравнявам с теб е все едно да се сравнявам с Дюма.
Вероятно ще четеш това чак утре, така че спокойна нощ и сладки сънища, Андрей.
Маги

799.   Маги, напразно ме сравняваш с такива имена и мислиш, че пиша по-хубаво от теб — ти ме вдъхновяваш да го правя. Флашданс дава някои добри идеи, но дотам. Може би когато утре слушаш
http://vbox7. com/play:16a071e552 (качено, но се конвертирало — ха да видим)
или
http://vbox7. com/play:328ffb83,
ще почувстваш част от онова, което не мога да предам адекватно с думи.

Лека нощ, моя кралице Марго.
Андрей

800.   Мия, пак прочетох какво си написала и като че ли намерих края на асоциацията, която ми подсказа фантазията ти: Чосър—Декамерон—Бертолучи—I sognatori. Ако не си гледала филма, направи го непременно. Г. доста прилича на Тео, а Карина — на Изабела, но един от детайлите, които спомена, поставя по-скоро теб в нейната роля — ако приемеш паралела за валиден, разбира се.

Андрей

801.   Харесва ми флирта, който се е заформил тук, хубаво е да направите нещо по-съществено по въпроса, изнесете го извън този сайт, все пак стига хора като мен са воайорствали, нито е редно, нито има смисъл. И пак ще отбележа, че от прочетеното дотук с твърдо убеждение мога да твърдя, че единствено Андрей има истински талант да пише, останалите просто нямат тази класа. Наясно съм, че не е тактически правилно той самият да се самоизтъква, така и трябва, дори с умиление си спомних как бидейки нелош шахматист, преди мноооого години се оставях да загубя партии от момиче, което едва се беше научило да мести правилно фигурите, ех, спомени:)
Андрей, разбира се, прави тук каквото сметнеш за добре, но мога да те помоля, ако случайно пишеш някъде другаде, по други поводи, професионално или не, дай насока, за да проследим развитието на прозата ти, има хляб в теб, а и обичам да съм в крак с новостите сред съвременните български писатели. Не казвам, че си такъв, но би могъл да бъдеш.
Маги, бъди муза на човека докато можеш, дай му шанс да надскочи себе си.
Иво

802.   Добре, Андрей няма да те сравнявам с Дюма. Ще те сравня с любимия ми автор, чийто главен герой носи твоето име. Пишеш по-добре и от Шолохов.
За съжаление не мога чуя твоите вдъхновения ( и аз не знам защо ), но се надявам ти да чуеш моите. Обещавам да преведа.
Ето какво мен ме вдъхнови за последните ми руски фантазии.
http://vbox7. com/play:d1732ccf12, и това също, всъчност то е най-голямото ми вдъхновение
http://vbox7. com/play:b5a4e54ede
Моля, те изгледай ги внимателно и дано усетиш, това, което искам да изкажа.
Маги

803.   Хора, спрете се, бре. Искрено ме радва, че ви харесват историите, но или вие се изхвърляте сериозно, или аз съм айнщайнът на новата българска литература. Второто сериозно ме съмнява. Иво, благодаря за милите думи, но това са първите ми опити. Не ми е хрумвало да се пробвам като писател и като че ли е не е много вероятно да го направя. Иначе определено бъркаш, виждам неочаквани идеи в чуждите истории, които не мен не ми идват. Това е и красотата на темата, предизвикваме се един другиго.

* * *

— Значи можеш и още?
Магдлаена го погледна изненадано.
— Да — отвърна убедено.
— Хубаво. Облечи се и се оправи.
След малко тя беше готова. Мъждивият фенер осветяваше лицето ?, поруменяло от удоволствие.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
Той я хвана под ръка и двамата бавно тръгнаха към двореца. На входа ги спря снажен момък.
— Съжалявам, затворено е. Елате утре от девет до пет.
Андрей го измери от глава до пети и, отмествайки го с небрежен жест, с тежък бюрократичен тон отвърна:
— Аз съм Андерш Рудолфи от Отдела за пожарна безопасност към комисията за опазване на културното наследство на Министерството на културата. Това е моята колежка от Отдела по финансова отчетност, Магдалена Николаевна.
При звука на думата "отчетност" младежът нервно присви око.
— Разбира се, за нас е удоволствие, но, нали разбирате, вече приключи работното време, Леонид Всеволодич го няма да ви обърне внимание, даже чайникът е заключен, нищо не мога да ви предложа.
— А, да, Леонид Всеволодич… Крайно интересна личност, не мислите ли?
— Да, да, без съмнение, но…
— Всъщност Магдалена Николаевна има да Ви пита за него, не аз. Дошъл съм да инспектирам западното крило, получихме тревожен сигнал за състоянието на завесите в императорската спалня. — Андрей леко погали Магда по гърба.
— Но моля Ви, разберете, че…
— Да не си въобразявате, че пожари се случват от девет до пет? Ключовете, ако обичате.
— Ще се оплача на Леонид Всеволодич!
— Ама разбира се, обадете му се. И без друго го търсим под дърво и камък. Ключовете. Веднага.
Съкрушен, пазачът ги въведе вътре и безмълвен даде на Андрей един ключ. Той го потупа окуражително по рамото.
— Добре, драги, ще вземем предвид съдействието Ви, когато… впрочем няма значение. Връщайте се на поста си, виждам, че сте добро момче.
Двамата с Магдалена поеха наляво и след малко се озоваха пред спалнята на Екатерина. Андрей взе ключа, положи ръце върху голите рамене на Магда и бавно ги спусна надолу. Гладката ? кожа настръхваше от допира му, в очите ? се четеше нов копнеж.
— Ще отвориш ли покоите си за мен, императрице?
Тя не каза нищо. С усилие превъртя ключа, бутна вратата и направи крачка навътре. Извърна се и впери в него изумрудения си поглед.
— Ела — отрони тя.
Той я последва. Бавно пристъпи към нея, хвана я, завъртя я и я подпря на вратата. Тя се затвори с трясък. Сърцето на Магдалена прескочи такт.
— Ще ни открият!
— Та ние казахме къде сме — отвърна с усмивка той. — Не, ако ще дворецът да се продъни, никой няма да ни обезпокои.
Притисна я към себе си, намери устните ? и се зае да ги проучва с жар. Меки, горещи, сочни, отзивчиви — устните, за които бе мечтал, каквито сам Хайям да се вдигнеше от гроба, не би могъл да възпее достойно. Не знаеше колко ги е целувал — минута, час, година, век. Колкото и да беше, не бе достатъчно. Ръцете ? го галеха, молеха му се, неговите я заграждаха, притискаха я към него, усещаха я с всеки милиметър… разкопчаваха роклята ?. Тя се свлече бавно на пода. Андрей леко се отдръпна и замръзна за миг. Толкова красота накуп убива, погледни само себе си, шепнеше някакъв предателски глас в главата му. Магдалена срещна погледа му и в миг разбра.
— Твоя съм. Изцяло — прошепна тя.
Протегна се към него, разхлаби яката му, допря отново устни до неговите и се зае с ризата. Усети как се издига във въздуха. След миг се приземи на огромното легло, което нежно я прие в копринената си мекота. С две движения Андрей остана гол, покатери се до нея и плавно смъкна бикините ?. Вдъхна аромата между гърдите ?, целуваше, стискаше, захапваше, смучеше нежната плът и розовите зърна. Вдигна поглед, видя изпънатата жила на шията ? и се насочи натам. До дясното си ухо чуваше как сърцето ? бясно тупти, малко по-нагоре бе ухото ? и упойващият мирис на косата ?. Мина зад нея, целувайки финия врат, гърдите ? бяха в ръцете му, спусна се надолу по гръбнака, проследяваше го прешлен по прешлен с език. Тихите ? стонове бяха най-прекрасната музика, която бе чувал. Стигна до края. Леко докосна стегнатия възел, тя се изви, той продължи още надолу, раздалечи бедрата ? и проникна в нея. Желанието му я изпълваше, тялото му пак бе притиснато в нейното, всяко малко движение казваше повече от всякакви думи. Ръката му описваше отново и отново чертите на лицето ?. Магдалена целуна белега на палеца му. Нежно го натисна по гръб, извъртя се, надвеси се над него и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Зарови ръце в косматите му гърди, усети как неговите галят бедрата ?, впиват се в ханша ?. Ускори темпото, искаше го целия в себе си. Кръвта нахлу в главата ?, в ушите си чуваше тимпани да отмерват пулсациите му в нея.

Ако попитате жителите на Петербург кое е най-спокойното място в града им в четири сутринта, сигурно немалко ще отвърнат, че това е дворецът на Екатерина. Не и бившият пазач Петруха — той още потръпва от спомена за дивия, животински рев, огласил поверената му сграда в една иначе обикновена майска нощ, когато закъснял пожарен инспектор и диаболично красивата му колежка проверяваха западното крило. Един Бог знае какво… а Леонид Всеволодич така и не намериха.



Маги, струва ми се, че разбрах какво имаш предвид. Ако се вгледаш и ти по същия начин, ще усетиш нещо много подобно.

804.   Андрей, Андрей, как само ме ласкаеш! Чосър, Бокачо, че и Бертолучи.

Гледах I sognatori и определено ми хареса. Отдавна не бях попадала на някой толкова въздействащ филм. Несъмнено ме накара да се замисля.

Говорейки за въздействащи творения, в последната ти фантазия за Магда надмина себе си (ако бъдеш така добър да приемеш скромното ми мнение). Определено ме накара да включа посещение на Екатерининия дворец в списъка си с неща за правене.

Мия

ПП: Утре мисля да опиша една фантазия с алени чаршафи и кръвожадни пирати, която не мога да си избия от главата, откакто прочетох един любовен роман.

805.   В толкова твои истории, главаната геройня е с червена коса и е кръстена Магдалена. Просто нямам думи. И всяка твоя история е все по добра от предната.
Уникален си, Андрей. Радвам се, че се вдъхновяваш така от няколко написани думи.
Мия, определено си струва посещението. Ако можш да го видиш през нашите очи.
Маги

806.   До Масаджора :)))
Моята идея за масаж е преди твоята - №687, просто не съм я подписала.
Албена

807.   Маги, вече гледате през едни очи с Андрей, радвам се все повече за вашата връзка, макар и платонична, макар и виртуална - нея я има и е прекрасна, красива истински омайваща.
Албена

808.   OK, оставям се да ме убедите, че съм *бахти великият. Сега, след като постигнахме съгласие по въпроса, да чуем още от Албена, Мия, Онази 27… Плам май отдавна не се е обаждала… J. Silver, размърдай се и ти :)

Докато сте още положително настроени, може ли да знам *какво точно* ви харесва (и дразни)? Прилагателни, глаголи, диалог, описанието на самото действие, описанието на мизансцена, на нещо друго? Мислите ли, че ще се подобри, ако нещата се наричат директно (кур, путка, навря ? го… ясно, нали? ) или по-евфемистично?

809.   "J. Silver, размърдай се и ти :)"

Лесно е да се каже...
Истината е, че нямам много за казване. Ако се върнем в началото на темата и прочетем условието, поставено от топикстартерката (Плам, мисля), ще видим, че доста сме се отдалечили от него.
Топикът зави в посока литературно (ако бъдем откровени, квазилитературно) творчество. Само по себе си в това няма нищо лошо, просто в конкретния случай колективното несъзнавано малко се разминава с моето лично несъзнавано ;)
Иначе, ако тъмната ми страна сервира в главата ми нещо, заслужаващо споделяне, няма да ви пожаля, но засега съм пас - не ме бива особено в пейзажната лирика ;)
Иначе имам един доста смътен засега замисъл, засягащ отношенията на Първозвания с една дама от Магдала, но трябва да освежа малко в паметта си Новия Завет, а в командировките не винаги остава време, пък не сме Америка, за да очаквам да намеря Gedeon's Bible на нощното си шкафче...

J. Silver

810.   Ето, първата част на моята пиратска фантазия. Пада си малко по-литературна, отколкото възнамерявах, но втората част ще го компенсира. Дано ви хареса!

Обегнала съм се на перилата на кораба, вятърът си играе с косите ми, а аз витая из облаците, вперила поглед в хоризонта. Не мога да кажа къде започва небето и къде свършва морето. Накъдето и да погледна съм заобиколена от вода. Нямам търпение, безкрайното пътуване да свърши и най-сетне да се добера до Цейлон. Не, че там ме чака приятно изживяване, но би да било далеч по-добре от няколкомесечното пътуване в тясната кутийка, която капитанът наричаше каюта. Плантацията ме очакваше, реколтата трябваше да бъде събрана и да не забравя срещата с бъдещия ми съпруг. Ща не ща, тябваше да се подчиня. Вече бях разбрала, че бунта е безсмислен, не че не бях опитала всичко възможно. Договора между семействата ни бе подписан и единственото оставащо бе самата сватба.

Изведнъж вик проряза спокойствието и ме извади от унеса. Морякът на наблюдателницата ръкомахаше възбудено, моряците по палубата се раздвижиха и нервност завладя екипажа. Капитанът погледна през далекогледа и даде заповеди на екипажа. После се приближи към мен и ми нареди да се прибера в каютата.
- Какво има? Какво не е наред? - попитах го аз.
- Приближава се друг кораб към нас, милейди. -отвърна той и ме забута към трюма.
- Пиратски ли е?
- Не вее пиратско знаме, но нещо не ми изглежда наред. Още веднъж ви моля - приберете се в каютата си! -заповедта ясно личеше в тона му. Аз се подчиних и се запътих към килията си. Спуснах се към единия сандък и извадих леката сабя, пригодена специално за мен. Опасността сякаш висеше във въздуха. Ако предчувствието на капитана се окажеше вярно, нямаше да се дам без бой. Отново излязох на палубата, където се готвеше битка. На другия кораб, вече ясно различим се вееше пиратски флаг. От противниковия кораб се чу залп и едно гюле разцепи мачтата ни на две. Пиратския плавателен съд се приближи достатъчно до нашия, за да може разбойниците да се прехвърлят на палубата ни. Поведе се люта битка от мига, в който пиратите стъпиха на кораба ни. Моряци и пирати падаха посечени, кръв заливаше палубните дъски, пътници хаотично бягаха с крясъци, някои дори се хвърляха през борда. Настана невъобразим хаос. Двама пирати се приближиха към мен с похотливи усмивки, с явното намерение да се въползват от тялото ми, но останаха доста разочаровани, когато развъртях сабята. Изведнъж настана пълна тишина. Всички замръзнаха на местата си при вида му. Пиратът се прехвърли сякаш без никакво усилие на борда ни. Той бе толкова красив. Косата му, истинска лъвска грива, тялото му снажно и мускулесто. Не можех да отделя очи от него. Той се приближи към капитана ни и започна "преговори", състоящи се в поставяне на условия, които капитанът да изпълни, ако му е мил живота. Пиратът се завъртя към мен, посочи ме и глъсът му прогърмя в тишината:
- Тя е моя! Искам я!
Капитана ни се помъчи да възрази, мо пиратът го отряза. Направи знак на един нубиец и той тръгна към мен. "Негова съм била! Тоя за кой се мисли? Никой не може да се отнася с мен по този начин! Сега ще види той. " Когато здравенякът се доближи достатъчно му показах оръжието и го предизвиках. Той ме изгледа сякаш насреща му стои луда, извади един меч, дълъг поне два метра, на който можеше да наниже най-малко трима души и само след няколко удъра ми отне оръжието. Нарами ме все едно съм чувал с брашно и ме понесе към пиратския кораб. Колкото да удрях с ръце и да ритах с крака, той остана непоклатим като скала.
- И се погрижи да не напуска каютата! -омразния глас на пирата бе непреклонен.
Мъжагата ме прахвърли на палубата на пиратския кораб, понесе ме надолу из трума, отвори някаква врата и ме метна на нещо меко. Въздуха напусна дробовете ми при удъра и докато се свестя вече бях окована към леглото, а нубиецът се беше изпарил. Огледах се. Намирах се в широка, просторна и богато обзаведена каюта. Трябва да бе на капитана им. На стената срещу мен имаше закачена истинска менажерия, а на срещуположната се ширеше карта на света. Имаше красиво дървено бюро, с разпилени листа и книги по него. Само да можех да се добера до някое от оръжията бих могла да се освободя и да избягам. Опитах да протегна крак към най близкото оръжие, но нещо се впи в глезена ми Погледнах към краката си и забелязах, че са завързани с въжета. Просто страхотно! Бях овързана и окована към леглото на някакъв пират и оставена на милостта му.
Вратата леко се отвори, някакво хлапе влезе с поднос в ръце, ококори очи като ме забеляза, остави подноса на бюрото и избяга сякаш дяволи го гонеха по петите. Просто чудесно! Сигурно азко зависи от тоя бандит, ще ме държи гладна, докато най-спокойно си яде пред мен! Задърпах веригите и въжетата, но единственото, което постигнах бе да разраня кожата си.
Времето сякаш нарочно се бавеше и секундите се превръщха в минути, минутите в часове... По едно време се чъха тежки стъпки, приближаващи се лъм каютата. Аз се стегнах готова за битка. През вратата се показа главата на омразния пиратски главатар. Който с най-голямо спокойствие си влезе и се отправи към подноса с харната.
- Ах, ти мръсно копеле, как смееш! Ти..
- Мога да ви уверя, лейди, че съм напълно законороден. -прекъсна ме с най-голямо безразличе той. -Родителите ми винаги спазваха добрия дух и възпитание. И говорейки за благоприличие - доколкото ми е известно далеч не е прието млади дами, като вас самата, да използват тазкива грозни думи.
- Казал пиратът-дентълмен. -присмях се аз. -Можеш да вървиш по дяволите.
- Ако... - той чак сега се обърна и замръзна насред движението и тиха ругатня се изплъзна от устните му-Нищо чудно, че си толкова вкисната, мила, и аз щях да съм на твое място. Понякога екипажа ми взима твърде присърце заповедите ми. - той се бе приближил съвсем до леглото.
- Значи да разбирам, че не сте имали намерение да ме държите гладна, окована за легото и в тези парцали.
- Определено не. -и с едно движение разпра остатъка от роклята ми.
- Какво си въобразявате, че правите?
- Действам по повод оплакванията ти, мила.
- Как смеете така да преиначавате думите ми! Нямате право!
- Не само смея, но и в случай, че не се разбрала досега, скъпа, имам и пълното право. Аз съм господар на кораба и всичко в него. А ако спреш да крякаш и ще те отвържа. - при последните му думи, погледнах към оръжията на стената с желание някое от тях да се стовари на главата му. - Не си го и помисляй! Ако се опиташ да избягаш или да хванеш някое от тези оръжия ще те дам на екипажа без да ми мигне окото, ясен ли съм? - Кимнах и той ме освободи. Не чувствах крайниците си и можех само да седя на леглото.
-Кое предпочиташ първо - храна или масаж? - но преди да отговоря, стомахът ми предателски изкъркори. - Храна реши той и отиде до подноса. Наля чаша алкохол, сложи я на таблата с храната и се върна. Подде ми парченце папая в устата, тъкмо когато щях да се възпротивя, когато осъзнах, че нямам избор. Поех плода и неволно докоснах пръстите му с езика си. Някаква емоция прекоси лицето му за части от секундата, но после отново отстъпи на безизразната маска.
Той самия лапна парченце, но вместо да го изяде се надвси над мен и ми го поднесе. Щях да извърна глава, но разбрах колко е безсмислено и детинско. Поех плода и докоснах устните му със своите. Това упражнение се повтори и с мангото и ананаса. Вече заситена и отпусната, просто загледах как пиратът остави подноса на бюрото и се върна само с алкохола обватно при мен. Остави чашата на леглото до мен и започна внимателно да разтрива схвантите ми рамена и крайници. Усещането бе едновременно мъчително и прекрасно. Най-сете отново можех да чувствам доскоро обездвижените места. Ръцете на разбойника вместо да се отдръпнат се насочиха към гърдите ми. Усетил напрежението в мен, той ме накара да се отпусна. Всичко било част от масажа. Божественото усещане, което ръцете му докарваха в мен свърши работа и аз се оставих на ласкте му. Ръцете му последователно изучиха хъллмовете ми, падините и изобщо всяка гънка на тялото ми. По едно време той хвана чашата и напръска с кехлибарената течност гърдите ми. Внимателно ги погали, а после с език изпи останалите капчици. Алкохолът ме загря, а езикът му ми донесе облекчение. Усетих пулсиране между краката си. Пиратът изля малко от течността в пъпа ми и я изпи жадно. Пулсациите се увеличиха. Знаех, че това, което му позволявам да върши е грешно, но не ме интересуваше. Насладата от действията му, премахваше и последнта ми логична мисъл. Ръцете му се придвижиха надолу към бедрата ми, рзтвориха ги и леко се плъзнаха между тях. Усетих колко съм мокра там долу, но това нямаше значение. Ръката му помилва розата ми и изпрати вълна с наслада по гръбначния ми стълб, чак да мозъка. Тръпки ме разтърсиха цялата. Стон се изплъзна из устата ми, а пиратът продължаваше чувствената игра с пръстите си. После устните му се присъединиха към ръката и нови вълни на удоволствие ме накараха да се замятам из леглото. Цялата са мятах под него, а проклетникът не спираше със сладкото си мъчение! Бавно единят му пръст проникна в мен, раздвижи го напред-назад, към него се пръседини и втори, същото последва и с третия. Това ме довърши и аз изригнах. Сяках се разпръснах на милиони частици. Когато се върнах отново в кожата си, пиратът се бе качил на огромното легло и си седеше най-спокойно чисто гол.
...

Следва продължение

Мия

812.   Пирати, значи… бива, защо не. Секс в хамак трябва да се пробва :) Чакам с интерес продължението, някои от предишните сцени бяха толкова живи и възбуждащи, все едно гледам "Дива орхидея" или "Девет седмици и половина".

Андрей

813.   Докато чакаме продължението, нещо кратичко:

— Вчера ми беше обещала нещо — каза Жутем с нежен укор.
— Така е, скъпи, но сам виждаш, ще закъснея.
— Аз съм ти шеф, извинена си.
— На първия ден от назначението ми?
— Приказваш за първия си ден, а ходиш под носа ми чисто гола. Как искаш да мисля за друго?
Виолета прихна.
— Вкъщи така си ходя, не ми прави впечатление.
— А съседите?
— Съседите до един ме обичат, за разлика от съседките. Всъщност една май последва примера ми, защото усети, че мъжът ? прекарва доста време сутрин на балкона, а дори не пуши. — Виолета прокара пръст по челото му, спусна го по носа му и спря на устните. Той го целуна и с вперен в нея поглед го засмука леко. Тя се усмихна:
— Какво пък толкова, има време за сутрешната рубрика "Good Morning Vietnam". Ела насам.
Жутем нямаше нужда от повече подканяне. Свали със замах ризата, смъкна панталоните и се разположи на дивана. Виолета се наведе, пое го целия в устата си и бавно засмука. Погледна го в очите, отметна коса, спусна я по корема му. Ръката ? галеше тестисите. другата се сключи около основата на члена му и леко тръгна нагоре. По пътя надолу устните ? обгърнаха главичката в хлъзгава целувка, обиколи я по ръба… и отново, и отново… Започна да се изкачва по спирала към върха. Прокара пръсти по цялата дължина на долната страна, езикът ги последва, засмука леко едната, а после и другата топка. Върна се, отново го пое и задвижи главата си нагоре-надолу. Всеки път като стигнеше до края, докосваше със зъби и написваше по една буква от името си върху него. Жутем дишаше на пресекулки и стискаше до счупване ръката ?. Виолета спря, сложи пулсиращия член между сочните си гърди и го скри между тях. Задвижи се и когато главичката се покажеше, устните и езикът ? добавяха по още един грам към мъчението.

Откъм улицата се чу рев на двигател. Напалмът се изсипа над оризищата на Виетнам.

Андрей

814.   Отворих широко очи при вида му. Колкото и да се опитвах да отклоня поглед, нещо ме теглеше към гнездото, сред което стърчеше гордо изправена мъжествеността му. Той улови погледа ми, усмихна се със задоволство и се надвеси над мен.
- Какво правиш? - попитах с нотка на смущение- Или и това е част от масажа?
- Успокой се! Знаеш, че и двамата го искаме! -и преди да имам време да се възпротивя устните ми запушиха протестните звуци. Отначало целувакта бе сурова, имаща за цел да сломи съпротивата ми, но не срещайки такава устните му омекнаха, започнаха все по-нежно да се галят в моите, да ме преизвикват. Ръцете ми сами се плъзнаха в косите му, заиграха се с къдриците, заплетоха се в тях. От него се изтръгна гърлен стон, устните му започнаха по-настъпателно нашествие към моите, разтвориха ги и езикът му навлезе в мен. Чувството бе невероятно. Докато ме изследваше с език, влагата отново напираше в мен, в хармония с пулсациите. Отърка езика си в моя, прикани ме да го последвам и на свой ред да изуча неговата уста. Това и направих. Докато езиците ни се бореха за надмощие, ръцете му шареха по тялото ми, откриваха най-чувствените места и ми причиняваха невъобраими наслади, граничещи с изтезания. Усетих мечът му на входа на влажната си и туптяща ножница. Нетърпеливо се размърдах под него и го подканих. Оръжието му бавно навлезе в мен, разпъвайки стените ми и спря пред преградата на девствеността ми. Замръзнал така, докато свикна с чувството, той изчака отново да се раздвижа. При явната ми покана той с разко движение разкъса бариерата и ме запълни докрай. Усетих мимолетна болка, след което зачаках с нетърпение да се раздвижи отново. Макар галантността му да бе трогателна исках да се движи, отново да изпитам удоволствито от триенето на плът в плът. Той сякаш прочете мислите ми и ги приведе в действие. Телата ни се сливаха в страстен танц, напрежениро в мен растеше, събираше се в една точка и сякаш преля. Душите ни слени в едно сякаш напуснаха тленното и за миг се докоснаха до вечността. След което отново приеха предишната си форма. Останахме да лежим все така прегърнати докато се възтановим от изживяното. Веднъж съвзели се, се изправихме до седнало положение. Погеднах го и изпитах чувство за предопределеност. Той бе мой, ние си принадлежахме. В очите му сякаш разчетох същото.
- Как мога да ти доставя същото удоволсвие? - попитах с предрезгавял глас.
- Същите неща, които ти доставят наслада, го правят и на мен, скъпа.
При тези думи, го бутнах назад и той покорно се отпусна на леглото. Контрастът на алените чаршафи с загорялото му мускулесто тяло, пясъчноруста коса и котешко зелените очи бе забележителен.
- Ако мислиш цял ден да висиш така, мисля да подремна. - при наглото предизвикателство, той най-демонстративно вдигна ръка и прикри една прозявка. Провокацията определено подейства. Устните ми се впиха в неговите с неподозирана жар. Целувката ставаше все по-страстна и дълбока. От пирата се изтръгна стон на удоволствие. Аз прекъснах целувката, доближих устни до ухото му и прошепнах с най-невинен тон:
- Още ли искаш да дремнеш, скъпи? - и без да му да възможност да отговори се насочих гъм гърдите му, изучих изваяната и твърда повърхност, наподобяваша статуята на древногръцки бог. Леко близнах едното зърно, без да откъсвам поглед от неговия. В очите му се четеше ясна наслада от това, което му причинявах. Облизах ареола, прокарах леко зъби по зърното и го поех в устата си. Засмуках и стонът на разбойника ме окуражи да повторя същото и с другото. После си проправих път с целувки през стегнатия, плосък корем към съкровишето му. Достигайки заветната си цел се поколебах какво точно да направя. Погалих леко и внимателно гордо стърчащия меч, наблюдавайки реакциите на притежателя му. Пиратът леко притвори очи и изстена. Взех го за окуражителен знак и продължих с милувките. С всяко движение той сякаш нарастваше все повече и повече. Усещането бе неветоятно. Сякаш галех стомана, облечена в коприна. Към ръцете ми се присъединиха и устните. Целунах върха и тръгнах бавно към основата. Стоновете се усилваха. Пиратът изведнъж ме сграбчи и с едно светкавично движение ме наниза на меча си. За момент останах неподвижна и изумена. После последвах движенията му. Ръцете му, все още прихванали таза ми в желязна хватка, ме вдигаха и нанизваха отново на оръжието му. След няколко повторения на движението, аз сама схванах принципа и започнах да се движа самостоятелно. Влязох в ритъм, погледите ни се сляха, очите се замъглиха, виковете ни се усилваха успоредно със забързаното темпо, сърцата ни биеха френетично, напрежението достигна връхната си точка и двамата избухнахме едновременно. Паднах тежко върху него и останах да лежа така. Тела, вплетени едно в друго, души, съединени в едно цяло, и сърца едно до друго. Събрах достатъчно сили, за да се претърколя настрани и да го освободя от тежестта си. Ръцете му ме прегърнаха още по-здраво, а телата ни си останаха съединени.
- Беше прекрасна! -измърка в ухото ми той. -Истинска Афродита.
- И ти бе страхотен, скъпи. - прошепнах и игриво го захапах за ухото.
- Ще останеш при мен, нали?
- Да.
- Обаче трябва да ти призная нещо. - погледнах го заинтригувано. - Пожелах те първия път заради начина, по който щеше да изглеждаш върху алените ми чаршафи - разпиляната гарвановочерна коса, снежнобялата кожа, цялата зачервена от любов. Само при мисълта се възбудих.
- Скъпи и аз трябва да ти призная нещо. - успешно имитирах тона му. - Оставам при теб именно заради начина, по който изглеждаш на тези чаршафи.
- Чакаш само да видиш хамака ми - направо ще се влюбиш в мен.
- Защо и той ли е ален?
- Сама ще видиш.

815.   Маги и Андрей така като ви чета разказите и направо откритите покани един към друг, започвам да се замислям дали да не помолим редакторите да ви направят някое изключение да ви предоставят, контакти един към друг. Много ще ми е любопитна една описана реална история между вас двамата. Браво иначе, признавам ви. Талант имате определено. :)

817.   Андрей, наистина ме лъскаеш. Просто не знам какво да кажа. Така не бива. Ще взема да реша, че опитите ми наистина стават за нещо.

Няма да ти обяснявам колко много ми харесва стилът ти, защото се дразниш, но да си знаеш, че е така. Това ми напомня, че отдавна не съм чела за преживяванията на Магда и нямам търпение да го стоя. Така, че не само ни подканяй към работа, ами вземи перото и ни вдъхнови с фантазиите си.

Маги, последната част се отнася и за теб. С нетърпение очаквам историите ти.

Мия

ПП: Хора, обещавам следващия път да няма девици във фантазията. И този път уж нямаше, ама на. Даже се опитах да я пренапиша, ама не се получаваше. Та реших, че ще я изтърпите такава каквато е. Дано все пак да ви е харесала!

818.   Стават, Мия, стават. Давай смело.

* * *

Ръцете му галеха краката ?, обути в тънки черни чорапи. При движението се чуваше тънък звук, нещо като шепот, нещо като свистене, нещо като електрически пукот.
— Няма ли да ги свалиш? — попита го Мадлен с глас, пълен с желание.
— В никакъв случай, ще се провали магията — отвърна Андрей, без да спира. Императорското легло беше огромно, меко, но не прекалено, колоните в четирите му ъгъла бяха от масивен абанос, а върху тях се крепеше тежкият балдахин.
— Едва ли — тя го придърпа към себе си и го целуна отново.
— Не вярваш в магии, нали? — той се усмихваше пак с онази усмивка, както когато я беше видял за пръв път. — Да, четенето на устни е нещо истинско, не някаква абракадабра… Видя и повярва.
— Подиграваш ли ми се? — намръщи се тя.
— Никога. — отвърна крайно сериозен той. Ръката му докосна бедрото ?, тя изпъшка от удоволствие. — Искаш ли да видиш пак?
— Да… — тя го гледаше премрежено. — Не спирай.
— Няма. На първо място, нужни са два крака, заради които и мъртвец би се вдигнал от гроба. За предпочитене заедно с притежателката си, другият вариант е по-прост, но му липсва финес. Нишка най-фина китайска коприна. Малко сяра, нялколко неща, които не знам как да преведа… Сокът от удоволствието на червенокоса мечтателка. Най-сетне, сърцето на един влюбен, който би дал душата си на дявола. Напоследък трудно се намира… понякога в полунощ по високи мостове, но все по-рядко. Сега… погледни ме в очите, Мадлен. Какво виждаш?
Пръстите му докоснаха жадното ? цвете, потънаха в дълбокия ? кладенец и затърсиха нещо там. Мадлен изстена, отвори очи и се взря в неговите.
— Виждам… кафявите ти очи, които ме гледат, сякаш…
— Какво виждаш в тях? — продължи да упорства Андрей, без да спира да движи нито една от ръцете си.
— Виждам… охххххх… виждам… себе си.
Мадлен изригна неконтролируемо. По крака ? плъзна син пламък. Беше хладен, почти студен. Разля се бавно по цялото ? тяло, погъделичка я по гърдите, спусна се право надолу и като стигна пръстите му, избухна в най-разтърсващия оргазъм, който тя можеше да си представи. Всички сетива, Всяка частица от нея беше в екстаз: ушите, очите, езикът, носът, пръстите на краката, ноктите, косата… Андрей се съедини с нея, около тях всичко се превръщаше в огнен ад и те бяха в центъра му, неуязвими, многократно по-горещи от него. Картините умираха със съскане и мирис на боя, огледалата се пукаха с трясък, мраморът почерняваше, колоните на балдахина се превръщаха във факли… Рим около тях изчезваше, в далечината се чу стон на лира и тропот на маршируващи легиони — раз, два, раз, два… Див животински рев се изтръгна от гърдите на Андрей и разцепи тънката паяжина на нощната тишина над заспалия Петербург.

Двамата лежаха плътно прегърнати, огънят около тях бушуваше.
— Как ще се измъкнем?
— Вярваш ли ми?
— Аз…
— Точно сега не е време за колебания.
Мадлен не знаеше какво чувства. Страхуваше се, но някъде дълбоко знаеше, че с него е в безопасност.
— Да.
Андрей я целуна с блеснали очи.
— Няма да съжалиш. Arbad arkar, barbad akar!

Леонид Всеволодич беше човек на логиката. Когато посред нощ видя двама чисто голи да се появяват насред апартамента му, първата му мисъл беше, че следващия път ще замезва с хайвер, а не със сельодка. Втората — че никога през живота си не е виждал толкова… толкова… диаболично, да, мерси, Маря Ивановна… толкова диаболично красива жена (ама моля Ви се, Маря Ивановна, знаем се от толкова години, какво се засягате?). Синьото сияние обгръщаше цялото ? тяло, сини бяха и очите ?, а червената ? коса се вееше и носеше мирис на лимони и… хм, сяра.
— Леонид Всеволодич? — обърна се към него мъжът.
— Да?
— Викат Ви от Службата. Спешно.
— Ей сега, само да…
— Спешно, Леонид Всеволодич. Насам.
Леонид Всеволодич пристъпи напред и изчезна. Дим нямаше.
— Маря Ивановна, — гласът на мъжа беше хипнотичен и тежък като петмез — Вие сънувате. Леонид Всеволодич е на бани в Кисловодск. Повторете. Къде е съпругът Ви?
— На бани.
— Къде на бани, Маря Ивановна?
— В Кисловодск.
— Спете сега.
Маря Ивановна заспа и сънува извънредно странен сън. Сигурно заради сельодката.

819.   до коментар 808 от автора

"Плам май отдавна не се е обаждала…"

Не не съм се обаждала, но ви следя от време на време с по едно оче какви ги вършите тук. Както каза някой по-горе, има лек литературен завой от темата.. НО, това е напълно естествено.
Като човек, занимаващ се професионално с писане, много добре знам как един човек на изкуството, при цялото си старание, не може да избяга от своята орисия. Хващала съм се понякога, че дори, когато пиша писма вкарвам вътре литературни похвати.

Не съм чела фантазиите, които в последно време се разменят тук и нямам своя коментар. Или поне той не може да бъде по-различен от това : Пишете, както си искате.

Някъде по-нагоре бях споменала, че тази тема, от тема за мръсни фантазии, се превърна в тема за всичко. Психология ли не се обсъжда, семейни проблеми, зависимости, имаше и няколко критики относно нивото ми на морала, а сега и литература, което само потвърждава мнението ми, че в този живот всичко е взаимносвързано и би било хубаво да гледаме на света в перспектива.

Дерзайте наволя, непознати приятели!

Плам

820.   Мда Плам, колкото и да иска човек, понякога не може да не го направи ако поне малко му се отдава писането. Не знам коя да определя като най-тъмна, но може би тази, която е от преди малко.
Мия ето ти да четеш щом толкова искаш.
Андрей, слънце, вече ще преосмисля посещенията си в двореца на Екатерина.
Андрей Алексеевич се обърна с гръб към прозореца и нареди на двамата мъжаги да я доведат, Всички бяха безкрайно учудени, че иначе добродушния полковник от СПЕЦНАЗ, беше в състояние да се държи така с една жена и то дяволски красива. Доведоха я окована с белезници като най -големия терорист. Магдалена Ивановна още не можеше да повярва, че я обвиниха в контрабанда с оръжие и я отведоха окована пред очите на близки и съседи. Но все пак всичко беше срещу нея. В дома и бяха намерени Калашников за цяла война. Гледаше полковника без да мигне, не се чувстваше виновна.

-Седнете Магдалена Ивановна-мъжът с жест я покани да седне и се настани на бюрото срещу нея. Когато тя отказа да помръдне мъжете грубо я блъснаха и тя политна. Строполи се на стола.

-Да ви представя, полковник Андрей Алексеевич от СПЕЦНАЗ.

Магдалена беше чувала за елитния отряд, но никога не се беше сблъсквала с тях. а сега я обвиняваха в контрабанда. Момичето леко тръсна глава за да отметне червените коси от лицето си и направи недоволна гримаса.

-Защо съм тук? В какво ме обвинявате?

-Тук сте защото в дома ви е намерено оръжение предназначено за арабските страни. Вие сте враг на страната си Магдалена и ще бъдете третирана като такъв,

-Да го духаш

Оглушителна плесници разцепи устата и я събори на студения мраморен под. Силна мъжка ръка я сграбчи за косата и я повлече навън от кабинета.

-Исках да се отнеса човешки с теб, а ти не ми остави друг избор. Не аз, ти ще духаш и то на целия отряд, защото терористите заслужават това. Освен ако....

Мъжът направи кратка пауза. Обърна се и я погледна, търсеше страх по красивото лице. Видя страхт бавно за замъглява очите и и остана доволен от постигнатия чрез заплаха ефект
-Освен ако, какво? -Не искаше да задава въпроса, не искаше да издава паниката си, но просто се изплъзна от устата.

-Освен ако не предпочиташ само на мен. -полковник Алексеевич все още я държеше за косата и на пода и чакаше отговора и със свито гърло.

Магдалена само кимна. Сълзи пареха в очите и заплашваха да потекат по страните и. Видя доволната усмивка по устните на мъжа. Отвори с ритник една стая и я блъсна вътре. Вдигна за косата и раздра дрехите и. Направо я свали на колене и мина зад нея. Без игра, без прелюдия, без нищо. Вкара и го толкова рязко, че стон се изтръгна от иначе стиснатите и устни. Не можеше и не искаше да чака. Беше готов на всичко, за да я има. Дори и да я шантажира, дори и да измисли това с оръжията, беше готов да направи абсолщтно всичко, за да се докосне до топлината на тялото и. Усети я толкова стегната и гореща, направо щеше да го изгори. Беше възбуден до краен предел, толкова че беше оттатък възможностите си. Тялото и до подканяше да бърза, да я завладее, да я чука. Неуморно и диво както му се иска. Цялата му кръв слезе от главата, съществуваше само нейното тяло и тя. Дърпаше косата и влизаше докрая в нея, за да излезе и да влезе пак отново. Беше на ръба.

Обърна я по гръб на студения под и рязко отвори краката и. Езика му нежно помилва зачервеното място. Пъхна се вътре, за да изучи всички гънки на нейната женственост.

бавно и методично я изучаваше, докато не усети това за което копнееше най много-възбудата и. Усети я, вкуси я и беше доволен, когато чу стоновете и. Тялото и я предаваше, кръвта нахлу в главата и я освободи от мисли. Разтрепери против волята си, навлажни се, кожата и пламна. Цялата стая се въртеше пред очите и, конвулсиите я завладяха, краят беше така близо и така далече. С всеки натиск на горещия език на мъжа все повече се приближаваше към върха, докато накрая неконтролируемо изригна в жадната уста. соковете и потекоха по езика му за да стигнат чак в гърлото му.

беше вече толкова мокра и гостоприемна, сякаш го подканяшв да я чука пак. И той го стори. Влезе в нея до края. Потъна в топлината на тялото и. удави се там. Виковете им се сляха. Телата им се преплитаха на студения под. Не можеше да и се насити. Стисна ръцете над главата и устните му завладяха нейните. Изучаваха ги, завладяваха ги. Дълбоко и искащо. В мига когато усети краката и да се сключват зад него не издържа и изригна в нея. Дишаха тежко и неравномерно.

След като притежава тялото и, гузната му съвест се обади. Прогони мислите и я изправи.

-Помисли си Магдалена, 72 часа ще си тук. Ако си добра с мен, може и да обвиня другиго

И той остави въпроса си неизречен
А сега ви желая лек ден. Все пак трябва и да се работи.
Маги

821.   Тази история е малко по-особена. Ако кажа, че дължа вдъхновението за нея на Маги, ще излъжа — дължа ? много повече. Само тя знае колко.

* * *

Недалеч от границата с Китай се намира град Свободни. Недалеч от Свободни, по иронично стечение на обстоятелствата — един от най-пазените лагери в СССР, Амурлаг. Стените му са високи колкото триетажна сграда, но ако все пак някой ги изкачи, очаква го неприятна изненада — по щедро сложената бодлива тел тече ток. През сто метра има вишки с мощни прожектори, а вечер пускат кучетата, кръвожадни зверове, научени да късат месо, но да не пускат.


Капитан Андрей Вилдиров седеше в креслото си и чакаше да доведат Магдалена Бородинска — наследница на малък дворянски род с възмутителни идеи, сини очи и червена коса. Всеки път като я видеше, усещаше огъня между краката ? и непоносима болка между своите. Не му даваше мира, трябваше някак да я махне, или болката, или Магдалена. Вече беше измислил план.

Единствената светлина в стаята за разпити, без да броим лампата, с която светят в очите на разпитваните, беше мъждукащата крушка на тавана. На бетонната стена зад Андрей висеше портрет на Берия. Това беше единствената украса. Всичко друго имаше може би неясно, но съвсем конкретно предназначение, включително куката на другата стена. На вратата се почука.

— Влез.
— Арестантката, другарю капитан.
— Оставете я тук и обратно по постовете.
— Тъй вярно!
— Седнете, другарко.
Магдалена се разположи на тясното трикрако столче. Капитанът беше млад, висок, гладко избръснат и с леко уморен поглед. В очите му обаче имаше и друго и тя скришно потръпваше от видяното.
— Знаете ли защо сте тук?
— Вие ми кажете.
— Би трябвало да знаете. Това не е първото Ви подобно провинение.
Магдалена вирна упорито брадичката си и стисна устни.
— Хубаво, мълчете. Знам как да се справя с такива като Вас.
Ироничната ? усмивка го вбеси. Изплющя оглушителна плесница.
— Ще преосмислите ли позицията си?
— Не.
— Така да бъде.
Втора плесница.
— Вървете на майната си.
— За последен път, ще ни сътрудничите ли?
— Не.
Магдалена стисна устни още по-упорито.
Капитанът се ухили:
— Знаете ли, Магдалена, мисля, че с Вас ще прекараме незабравимо. Поне Вие, със сигурност.
Хвана я рязко за ръцете и окачи белезниците на куката.
— Върви на майната си.
— О, вече минаваме на "ти". Знаех си, че схващаш бързо.
Краката ? едва стъпваха на пода. Остави я да повиси и с бавна крачка тръгна към бюрото. Отвори горното чекмедже и извади оттам остър като бръснач нож. Очите на Магдалена се разшириха, но не издаде нито звук. Той се доближи до нея, с рязко движение смъкна полата ?, прокара острието до гладкото ? бедро, дръпна бикините и ги натъпка в устата ?. С отмерени движения сряза ръкавите на затворническата ? куртка, копчетата паднаха едно по едно, дрехата се свлече. Допря ножа до раменете ?, леко помръдване и ето, презрамката на сутиена вече не му пречеше. Още едно движение и тя беше съвсем гола пред него. Отстъпи леко назад, за да ? се полюбува. В очите ? имаше високомерие, ненавист, но и страх, да, страх. Подушваше го.
— Бих могъл да ти доставя и удоволствие — прошепна той в ухото ?. — От теб зависи.
Очите ? се присвиха и го изгледа с убийствено презрение. Тя поклати глава в знак на отрицание.
— Както желаеш — той прокара върха на ножа по брадичката ?, надолу по шията, спря се замалко до гърдите и я погледна:
— Би било жалко да се лишиш от тях.
Наведе се и захапа зърното ? силно. Страхът замъгли съзнанието ?. Нямаше смисъл да се инати. Бавно кимна с глава.
— Добре, радвам се, че промени мнението си.
Той пъхна ножа между зъбите си, хвана я здраво и я откачи. Метна я на бюрото и разкопча панталоните си. Дръпна бикините, извади члена си и го пъхна в устата ?.
— Да видим как ще ме убедиш в честността си.
Магдалена засмука косматия член неохотно, а по гръбнака на Андрей пробягаха тръпки. Страхът пълзеше във вените ? и заплашваше да превземе цялото ? същество. Тя затвори очи и се опита да не мисли за случващото се. Не ? се отдаде особено. Нямаше как да пренебрегне неприятното чувство на безпомощност. Ръката на капитана се плъзна по гърдите ?, погали захапаното зърно неочаквано нежно, другата хвана Магдалена за косата и я насочи по-дълбоко. Усети го чак в гърлото си, корав и твърд. Страхът бавно започва да се измества от възбуда, непознати чувства я завладяха. Андрей се задвижи напред-назад, проникваше в нея, давеше я, нежната му допреди малко ръка сега я душеше, усещаше как пулсира и вътре в него започна да се заражда движение, невъзвратимо. Една мисъл се въртеше в главата на Магдалена, няма ли най-после да свърши всичко и какво ли би станало ако го захапе. Бързо я пропъди, нямаше смисъл. Бавно се мърдаше напред по него, стигна до основата на члена му. Андрей изохка. Не искаше да свършва толкова бързо. Придърпа краката ? към себе си и влезе в нея, опрял ножа в гърлото ?. Всеки тласък оставяше по една малка кървава резка, съвсем плитка, но осезаема. Мирисът на кръвта го възбуждаше повече от всичко. Езикът му леко докосваше сцепената кожа и вкусваше всяка капка. Възбудата започна да завладява тялото ?. Не го искаше, но се случваше от само себе си, не можеше да го скрие. Реагираше инстинктивно, пулсът ? започна да се учестява с всеки допир на езика му до кожата ?, так където усещаше възбудения му член. Мястото пулсираше, ставаше мокра без да го иска, знаеше, че той го усеща, искаше ? се да потъне вдън земя. Тялото ? я предаде. Той забърза темпото, усещаше влагата ?, да, малката кучка се беше подмокрила. Краката ? се сключиха зад него. Неочаквано и за себе си, Андрей се уплаши, че при някое по-рязко движение може да ? пререже гърлото и хвърли ножа настрана. Целуна шията ?, продължи нагоре, усети меките ? горещи устни. Усещането беше съвсем непознато за него. Целуваше я недодялано, със стръв, сякаш преследваше дивеч в родната тайга. Устните ? се отвориха сами, тя отговаряше на целувките му, тялото ? трепереше, искаше още, и тя не знаеше точно какво, но го искаше, искаше да не спира да я целува, сякаш въздух не ? достигаше, не можеше да диша. Ръцете му се впиха в задника ?, притиснаха я още по-силно, искаше да влезе целия в нея. Езикът му завладя устата ?, вкусваше навсякъде, бореше класовия враг по най-стария начин, а тя му се отдаваше с искрен плам и с цялата си душа. Ръцете му се тръгнаха нагоре, ноктите оставяха белези по плътта ?. Mладият мъж съжали за болката която ? причинява, но това беше по-силно от него, искаше да я завладее, да я пречупи, да я подчини на себе си, на волята си, на желанията си, толкова перверзни и диви. Целуваше всеки оставен белег и знаеше кога да спре и кога да продължи.
— Виждаш ли, колко добре се разбираме, когато си така покорна?
Тласъците му се усилваха сякаш нямаше намерение да спира, но в един момент спря. Достатъчно я беше измъчвал. Чувстваше гузен от постъпката си, не беше в стила му да унижава жени. Реши, че е време да я накара да забрави целия свят, дори и идеалите си. Езикът му се спусна от шията ? надолу към корема, влажни следи оставаха по кожата ?, дишането ? стана накъсано, пълсът ? се учести, вече не усещаше хладината в стаята, кожата ? гореше след всяка целувка, мъчеше да отгатне какво ще последва, играеше ли си с нея? В този момент съзнанието ? се освободи от всякакви мисли, защото усето езика му на най-нежното си място, дробовете ? пламнаха, горяха, въздухът не ? достигаше. Изви гърба си, когато усети настъплението, нямаше как да скрие, колко е мокра и възбудена. Той го усещаше с езика си и го пъхаше все по надълбоко в нея. Знаеше, че рано или късно тя ще експлодира. Трябваше да го направи, Боже, не можеше да се сдържа повече, толкова много я искаше. Искаше страстта ?, желанието ?, искаше да го гледа с потъмнели от страст очи и в този момент усети експлозията ?, по-мощна от всичко, което беше усещал. Нямаше намерение да спира. Искаше всичко от нея, цялото ? желание, само за него. Не можеше да издържа, щеше да се пръсне, с едно движение влезе в нея, топлината и влагата ? го обгърнаха, краят му беше близо, знаеше го, усещаше го, не искаше да свършва, но вече го болеше от несподеленото желание. Искаше я от първия ден, какво му беше направила тя, омагьоса ли го? С вик се освободи в нея, имаше я с цената на всички подмолни интриги, но я получи. Макар и за час, беше негова. Целуна меките ? устни. Вече беше доволен.

Андрей

822.   Маги, Андрей просто останах без думи (в положителния смисъл, разбира се). Наистина просто не знам какво да кажа. Толкова въздействащо ми подейставаха фантазиите ви.

Мия

823.   Жена, 25г.
И аз имам няколко мръсни фантазии, които си представям, когато правя секс и... след секунди съм свършила.

Представям си, че се събуждам със завързани очи, просната по гръб на някаква маса. Усещам ръка да ме гали по лицето, да бърка в устата ми с пръст. Хваща ме за косата, издърпва главата ми настрана и ми набутва члена си в устата. С другата ръка ме хваща за гърдата и силно я мачка. После идва трета, четвърта и пета ръка. Докато се усетя ръцете вече са много. Опипват ме навсякъде, някой нежно, други по-грубо. Усещам още един член да прониква в мен. След малко ме качват на масата върху трети. Докато той ме чука духам на някого. Ръцете ми са пълни. Усещам пръсти в дупето си. Просто не издържам от възбудата. Вече всяка дупка в мен е запълнена от големи, пулсиращи, горещи членове. Постоянно се сменят... Усещам влажните мъжки тела около себе си, мога да усетя аромата им. Получавам множество оргазми, а мъжете един по един се оттеглят, докато накрая не остава само един. Той сваля превръзката от очите ми и виждам огромен, мускулест и изключително красив негър!!!

Другата ми фантазия е как правя групов секс с няколко жени. Голяма стая с красиви мебели. Пием хубаво вино и докато се усетя вече ме целува една от тях. Лижем зърната на гърдите си, играем си една с друга. Представям си как смуча женски клитор. Лижа го, целувам го, докосвам го с пръсти. Пъхам пръсти във вагината и ануса, докато други две доставят удоволствие на мен. После идват и играчките - разнообразни по размер и форма. Пъхаме си ги самички, после една на друга, сменяме се, доставяме си удоволствие по каквито начини е възможно. И така оргазъм след оргазъм цяла нощ...
Тази бих я осъществила, ако срещна други красиви, непознати и разкрепостени жени при подходящите обстоятелства. Не съм лесбийка, дори никога не съм била с жена, но това бих го опитала.

Имам и други фантазии, но тях ще споделя по-късно :)

824.   Днес имах бизнес среща с един невероятно красив и обаятелен мъж с който си имаме закачка от години. Под закачка имам предвид страстни погледи, неосъществени "Бизнес" срещи, разговори на "ти" и изпращане на поздрави по общи познати. Общо взето до там ни се простира флирта, ако мога така да го нарека. Дойде той изненадващо в офиса, погледна ме с неговия многозначителен поглед, а аз си седях на стола и трябваше да му подготвя един документ. Пиша аз на компютъра, а погледа ми беше прикован от катарамата на колана му. Сега ако ме питате даже незнам точно каква беше, но преди малко не можех да отлепя поглед от нея и от тесните му дънки впити и отпечатващи нещо голямо или по-скоро възбудено. При все, че събрах смелост да вдигна поглед по-нагоре по тясната младежка карирана риза с къс ръкав впит в бицепсите му и пак погледите ни се срещнаха, а той ми каза: "Радвам се да те видя... това е" Обстановката в стаята се нажежи до неузнаваемост, а аз трябваше да стана и да мина покрай него, за да стигна до принтера да взема листа, ръцете ни се докоснаха "случайно" и му го подадох, той си взе документа, загледа се дълго в него каза довиждане на всички и си тръгна. А двете колежки в един глас викнаха по мен "обади му се, звънни му". Не мога нито да му се обадя нито нещо друго, но ще си помечтая и пофантазирам в най скоро време ще споделя и с Вас, обещавам.
Албена

825.   Жено на 25, чакаме…

Албена, че защо да не можеш? Обади му се, кажи му, че вече си готова да тръгваш, просто не давай думата за две минути, обясни му как си се облякла, приказвай невинно-двусмислено, докато той не се обади и не разбереш, че си набрала "грешен" номер, а не на Сисенцето (или там която). Ще излезете и още как.

Мия, дай нещо по-мръсно, сигурен съм, че си го представяш, ама не смееш да го напишеш. Хайде, не се стеснявай.

Андрей

826.   Рядко пиша фантазии, още по-малко сам, но реших да напиша една, която ще я разделя на може би две части. Не съм така добър като някои от пишещите тук, но това не ми пречи да напиша и аз една.

---

Бях в центъра, когато телефона ми иззвъня.
Беше Силвия, 23 годишно голямо момиче, с което имах уговорка да се видим. Беше се превърнала във важен за мен човек през последните две години и половина.

Тя бе от малкото жени, които съчетаваха онези качества, за които един мъж би могъл да мечтае.
Когато за първи път я срещне човек, първото което забелязва са дълбоките ? тъмни очи, гладката ? светла кожа и дългата абаносово черна коса.
Обожавах този тип жени. Интелект и доброта съчетани с подобна красота е рядко срещана комбинация. Когато ходеше сладките движения на нейната коса създаваха опасен чар, на който човек трудно можеше да устои.

Можех да я гледам с часове без да ми трябва нищо друго. Дори без да усетя, че съм гладен или жаден. Предполагам затова и жадувах така силно тези нейни устни.
- Здравей! Едвам те чувам - повиших глас.
- Просто игнорирай всичко наоколо и тогава оставаме само аз и ти - предложи тя. - Ох, чудя се дали ще успея да си взема изпита при Иванов?
- Кажи му че си много вкусна и няма начин - засмях се аз.
- Ах, ти! Нали обеща, че ще дойдеш по рано? Ще дойдеш ли скоро? Защото мислех, че ще излезем на разходка.
- Да, ще излезем - потвърдих.
- Чакам те. Просто ела. Става ли?
- Да, добре. Сега идвам. До скоро - затворих телефона и се вгледах в сивият пейзаж около мен.

Бях на път към нейния блок и беше адски горещо навън.
Движех се бавно с човешкия поток между гъстата гора от сгради. Погледнах нагоре и се зазяпах по извисилите се високи сгради.
При ясни дни като този масата от сив бетон се издигаше в небето и последните етажи се сливаха със синевата.
Върху небето от запад растеше червеният блясък нa зaлезa. Западните стени на сградите, бяхa едвa-едвa озaрени от неговaтa топлa светлинa.
Няколко бели пухкави облачета издайнически бяха оцветени в оранжево. Съзерцавах всичко това и ми носеше спокойствие и душевен мир.

След десет минути стигнах до кръстовището лежащо пред блока ?. Стъпих на пешеходната пътека и се влях в пресичащата тълпа на зелен светофар. Беше нетърпимо горещо на слънце. Влезнах с облекчение във входа на блока и с усилие изкачих стълбите до третия етаж. Звъннах на звънеца, който едвам измяука и влезнах без да дочакам покана.

- Влизай, в спалнята съм - зазвънтя гласът ?.
Тъмнината в стаята ме изненада. Плътните пердета спираха късното следобедно слънце и единствено малкото промъкващи се лъчи през него оцветяваха стаята в нежни пастелни цветове.
Нейната стая беше значително по хладна от нетърпимо горещите градски улици.
- Най-после. Къде се забави толкова? - попита тя с облекчение.
- Скапах се на тази жега! - затворих вратата и се отпуснах на дивана стоящ до врата.

В единият ъгъл на стаята стоеше леглото ?, а в другия имаше голям шкаф, в който държеше всичките си дрехи.
Красивият килим, осеян с разноцветни форми запълваше центъра и криеше голотата на пода. Пред единствения голям прозорец имаше малка дървена масичка, на която тя държеше лекциите си и голяма купа с плодове. Имаше няколко малки стола около същата маса, а отдолу знаех, че стоеше червеният ? лаптоп, който тя избра по цвят, а не по технически характеристики.
Пак добре, че не беше розов на цвят. В ъгъла до прозореца стоеше секцията с позабравения телевизор, който тя рядко удостоверяваше с вниманието си. За сметка на това, редовно избърсваше бялата прах от черния му скелет.

Дори и с малкото светлина, стаята сега изглеждаше някак по-светла. Витаеше някакво чувство на живот. И съвсем ясно ми беше, че това се дължеше на седналата Силвия пред мен. Тя придаваше на стаята топлота и светлина, но тази топлота и светлина бяха по различни от тази на палещото слънце.

Тя седеше на пода до прозореца оскъдно облечена с вдигнати колена. Късата ? пола не успяваше да прикрие по никакъв начин голите и крачета. Колената ? бяха допрени едно до друго, а върха на пръстите ? се допираха. Едната презрамка на бялото горнище беше паднала и правеше изящното ? рамо да изглежда още по апетитно. Беше сключила ръце под вдигнатите си колене и гледаше през рамо почти като срамежлива ученичка. Но аз знаех, че външният вид можеше много добре да заблуждава. Силвия можеше да изглежда и да се държи като монахиня, но можеше да засрами и едни от най-големите безсрамници.

Погледнах я. Не можах да откъсна очи, представяйки си, че правя секс с нея. Дори и от тук можех да усетя присъствието ?. Да помириша парфюмът ?. Лек и сладък аромат вероятно на цвете се беше разстлал из цялото помещение и гъделичкаше обонянието ми. В сумрака на стаята тя бе затихнала.

- По начина, по който ме гледаш знам, че и ти изпитваш същото - заключи тя.
- Да знаеш, че съм много добър в разчитането на женски мисли - не ? останах длъжен.
- Ами разходката? - направих се на ударен.
- Майната и на разходката - отсече тя! - Само като ме погледнеш и се разтапям.
- Какво си ми лошо момиче. Харесва ми... Много ми харесва.
- Искаш ли ме? Или искаш нещо от мен? Може би искаш да ми направиш нещо лошо, нещо вкусно... - задаваше въпросите си тя.

Завъртя се бавно към мен и гледката на впитите ? бикини се разкри пред мен.
- Може да ме гледаш внимателно - пожела тя. - А това е работното ми облекло за днес. Как го намирате господин Любовнико? Доста е оскъдно, нали?

Усмихнах се... Силвия бе в обикновеното си закачливо настроение и ме гледаше с нейния жив и дяволит поглед.
Тя седеше срещу мен, кръстосала крака и се усмихваше издайнически палаво. Разказваше ми нещо, на което аз не обърнах внимание. Цялото ми същество бе потопено от насладата, която изпитвах наблюдавайки нейните устни. Желанието ми се усилваше с всеки изминал момент. Тя се усмихвше леко и устните ? се движеха в красив танц воден от думите. Сякаш виждам и сега на забавен кадър онези движения, които влажните ? устни описваха. Така сладки и нежни изглеждаха на фона на всичко останало. Сякаш в бавен танц крещяха - докосни ме... целувай ме... пий от мен... искам те!

Докато ми се усмихваше закачливо се питах дали има представа, какво искам да ? направя точно сега?
Късата ? пола се беше набръчкала небрежно и откриваше гледка, на която малко мъже можеха да устоят. Съблазняваше ме целенасочено. Беше като красиво цвете, разлистило цветове за да привлече пеперудата, която ще се докосне до нея за да я опраши.

Продължението скоро в част 2. :)


K-Man

827.   Защо не направите втора тема със същото заглавие, че тази стана прекалено дълга и трудно се чете!!!

828.   Мъж - започвам като само леко почвам да и таркам... (котето :D) после тя полудява и званни на приятелката си. Тя идва и се почва луда тройка парво ми правят двоина свирка с двете си усти. Какта си я еба и тя ми го хваща и казва " Дай ми го в газа " и аз полудявам от кефффф :D
тва си е моита фантазийка поздрави на всички :)

829.   До “К-man"! Просто перфектно...

830.   Ех, К-Мен, ако ти не си добър то ние сме направо за първи клас.
Спирам вече, направо ме комплексирахте двамата с Андрей. Чакам и втората част.
Андрей, преписваш ми повече заслуги отколкото имам. Таланта си е твой и ние просто се радваме на него.
Маги

832.   K-Man, освен с малко закъснение и аз да кажа, че чакам с нетърпение. Друго би било лицемерие.

Андрей

833.   Не мога да се обадя на мъжа от офиса, защото и двамата имаме отговорности към семействата си. Но, ... фантазията някък не я приемам за изневяра и започва да вилнее в главата ми. Обаждам му се и му казвам, че съм на семинар в Гранд... хотел и си мисля за него, затварям и толкова ме е срам от себеси, че си изключвам телефона. Влизам в единичната си стая и се подготвям за коферентната зала. Обувам прозрачно бежови чорапи от тези със силиконовите лепки, бежова делова рокля с пастелно кафяви обувки на висок ток, делова чанта за документи в същия цвят, бижутата в тон, слагам по тежък от обикновено парфиюм, косата ми е прибрана назад на конска опашка и съм си взела очилата без диоптри само за тежест, повдигане на интелекта и мъжкото либидо. Все пак съм от страната на фирмата доставчик и ще се водят преговори с мъже. Отивам долу във флоаието на хотела имам среща с ена колежка и двамата шефове, те ме чакат и влизаме в конферентната зала и го виждам него. Немога да повярвам седи от другата страна на масата със същите дънки, ризка и забога със същия колан, та той е дошъл като един от представителите на тази голяма фирма, с която ще водим преговори, неможах да повярвам. Вървейки към мястото си отсреща станаха в знак на уважение, той ми кимна и пак ме погледна с този страстен поглед на който нямам сили да устоя и ми омекват капачките. Усмихнах се и сядайки той проговори на шефа ми:
- Нали нямаше да е строго официална тази среща? А Вие сте се постарали като за вечерен бал.
- Няма значение колежката Албена обича да се кипри за бизнес срещи, чувства се по-уверена когато е в безупречен външен вид, пък и непречи след това да полеем договора в нощния бар.
- Извинете ме, но имам личен ангажимент след срещата, една прекрасна дама мисли за мен и нямам търпение да отида при нея, ако ме разбираш?
- Тогава да предлагам да започваме!
На мен не ми личеше зачервяването заради по-тежкия грим, но усещах, че бузите ми пламтят и изгарям по време на цялата среща. Стъпалата ми се изпотиха в обувките, дланите ми бяха потни като на прекалил алкохолик, по гърба ми се стичаха капчици пот, а грима ми се разваляше от топлината на кожата. Не можех да обеля и дума, устата ми беше пресъхнала, а тчно пред мен бяха забравили да оставят чаша вода. Взех тази на колежката, а само тя от всички на масата знаеше как изгарям, погледна ме, усмихна ми се и аз се поотпуснах малко, но до края на срещата не казах почти нищо, стоях като пън, но все пак договора се подписа. Всички станахме, ръкувахме се и когато стигнах до него дланта ми пак се изпоти. Те тръгнаха към бара, а шефа ми ме смъмри на бързо за мълчанието, не очаквал да стоя като украса на масата. Колежката ми ме защити, аз казах, че не се чувствам добре и се качих в стаята си, влязох и се простнах на единичното легло с дрехите. След секунда чух чукане на вратата и "Румсервиз", разтреперих се цялата, станах открехнах вратата и го видях държеше бутилка шампаанско и две чаши.
- Мога ли да вляза, за да сервирам? - И ми бутна вратата без да чака отговор. - Много добре изглеждаш, мацко, красива си!
Отваряше бутилката бавно, а капачката с пукот удари тавана, това предизвика друга асоцияция в главата ми, но той не бързаше наля в двете чаши и ме попита какво точно съм си мислила за него. Аз неможех да събера мислите си, само се усмихвах като ученичка, а той ме преластяваше с неговия си многозночителен поглед. В следващия момент вече ме целуваше страстно с ръка зад гърба ми защото така се беше надвесил над мен, че имаше опасност да падна назад, и ръката, която ме държеше ме пусна и аз се простнах на леглото по гръб, той дойде върху мен с дрехите си и започна да се трие в мен, целуваше ме, а ръцете му се движеха по цялото ми тяло, страста изпълни цялата стая, той бръкна под роклята ми и ме погали по външната част на бедрото и като напипа дантеления завършек на чорапите ми усетих как му се втвърди и започна да да ме убива точно на венерения хълм. Леко го отместих, а той стана и пак ме гледаше в очите и разкопчаваше въпросната катарама, аз бях силно възбудена и го гледах с премрежен поглед като опиянена от страстите, а той ми зададе въпрос сякаш искаше да подържа пламъка в очите ми:
- Ръката в конферентната зала, май ти беше влажна, а отдолу влажна ли беше маце?
- И да не бях, вече съм.
Вече беше гол до кръста, без колан, но още не беше свалил дънките, когато на моя отговор, зарови грава между краката ми и пиеше от мен, лижеше и пиеше, а аз виех гръб и казвах, не, не, да оххххххх, да излях всичко в устата му, а той не спря да пие. След като се се посъвзех и избистрих поглед, той сваляше дънките си, аз скочих и го поех в устата си, засмуквах и облизвах, а той не сдъжаше стоновете си. Отмести ме на зад, за да съблече роклята ми, аз му казах, че май пак се радва да ме види, простна ме отново на кревата този път бях гола, само по чорапи, тях не искаше да ги свали и усетих как пониква в мен бавноооооо, толкова бавно, че на третия тласък вече виех гръб от разтърсващ оргазъм, а той самодоволно констатира:
- Много бързо, скъпа, явно доста си мислила за мен.
- и след няколко секунди вече топли течности пълнеха пъпчето ми и пръскаха по гърдите ми, легна върху мен, не се притесняваше, че ще се нацапаме и ме целуна невероятно чувствено. Стана и ми напълни ваната.

Албена

834.   K-Man, и аз тръпна в очакване на продължението. И аз като Маги направо се засрамих. Определено имаш талант. Продължавай в същия дух.

Мия

835.   Ами,не бих казала, че си падам много по мръсните неща, ама ще се поровя из съзнанието си и да видим какво ще излезе.

Седнала съм на покер масата в задимена зала в казино. Осветлението е приглушено. В дъното ярко се отличават луминисцентните светлини на рутативките. Питиета се леят безспирно, оскъдно облечени девойки се разхождат наоколо, оражнево-червеникавите връхчета на цигарите присветват в сумрака. Времето сякаш не съществува. На масата без лимити седим аз и още седем закоравели комарджии - кой с питие в ръка, кой с цигара. Тази вечер съм се оставила изцяло на съдбата. Дали ще спечеля, дали ще си тръгна разорена зависи само от картите. Играта тече някак вяло, може би заради малките часове на ноща или пък заради опянението от алкохола и хазарта, не мога да кажа.

Тогава се появява той. От него просто лъха опасност. Макар да е облечен официално и изискано има нещо диво, животинско в маниерите и походката му. Насочва се право към нашата маса и сяда на един от свободните столове. Хищническия му поглед попада право върху мен, ухилва се с вълча усмивка и чак тогава хвърля бегъл поглед на останалите. Веднъж настанил се удобно пита за нашето разрешение да се присъедини към играта, но сякаш това е само формалност и ние сме длъжни да му угодим. Толкова вбесяващ човек не съм срещала! Няма и две минути откакто погледът ми е попаднал върху него и вече ми лази по нервите.
Останалите играчи вяло кимват и продължаваме заниманието си. След пристигането на господина играта се оживи, ръцете се зараздаваха по-бързо, чиповете сменяха купчинките си, чашите се заизпразваха още по-бързо, цигарите бяха забравени и докато се усетя събедедниците ми отпаднаха един след друг, докато не останхме само аз и новодошлия непознат. Студените му вълчи очи не се бяха откъснали от мен цяла вечер, а вбесяващата усмивка не спираше да играе на устните му. Държеше се сякаш предварително знаеше хода на събитиятя, почти не обръщаше внимание на играта и ме изнервяше до краен предел. Колко хубаво би било само да му натиря самочувствието в дън земя. За секунда си позволих лукса да си представя физиономията му когато осъзнае, че губи. О, какква сладка победа би било тогава! Бях доста сигурна в изхода на играта. В ръката си държах каре от четири аса и един поп. Той вдигна още залога, аз посегнах да отговоря и да вдигна на свой ред, когато установих, че чиповете ми свършват. Той явно предусети желанието ми да вдигна още по-високо залога, защото се обади:
- Какво ще кажете да го направим още по- интересно?
- Слушам ви.-наистина бях заинтригувана. Какво ли му се въртеше в главата?
- Предлагам да разкрем картите си и ако аз спечеля взимам печалбата и ви притежавам за една нощ.- колко нелепо звучеше само, но бях готова да го изслушам.
- А ако аз спечеля,тогава какво?
- О, сигурен съм, че ще измислим нещо. Можете да получите печалбата в двоен размер или нещо друго по ваш избор отгоре.- колко сигурен звучеше в себе си и какво примамливо предложение ми правеше. Сякаш самият дявол ме изкушаваше. Печалбата сама по себе си бе доста голяма сума, а удвоена звучеше направо респектиращо. Плюс това щях да видя безценното му изражение, когато осъзнаеше поражението си. Неволно стиснах картите в ръката си. Знаех, че няма да устоя на изкушението.
- Приемам предложението ви. - казах далеч по-уверено, отколкото се чувствах. Щях да оставя картите да решат съдбата ми.
- Добре тогава. Да играем! - при последните думи и двамата едновременно свалихме картите си и усетих как триумфалната усмивка се оттегля от лицето ми заедно с кръвта. Не можех да повярвам на очите си. Негодника през цялото време е държал роуал флъш в ръцете си.
- Изглежда аз печеля. - заяви най-нагло мръсникът му с мръсник и ме притегли в обятията си, като ми прошепна- Време е да си прибера наградата, освен ако не се отмяташ от думата си.
Непоносима наглост, не стига, че ме ограби, а сега иска да се откажа и от честта си на комарджийка.
- Аз никога не нарушавам обещанията си.- процедих през зъби- да вървим да си получите парите и креватните упражнения и да се свършва с това.
- Май нещо не си ме разбрала, миличка.- само при звука на обръщението настръхнах, да не говорим за останалата част от думите му.- Под притежавам имам впредвид точно това, в пълния смисъл на думата. Тази нощ ще ми бъдеш робиня, без право на отказ, ще живееш само и единствено за да угаждаш на желанията ми, сега ясен ли съм?
- Да.-вътрешностите ми се обръщаха при мисълта какво можеше да последва.
- Да, какво? - от заповедническия му тон ме полазиха тръпки по гърба.
- Да, господарю. - едвам изплюх последната част.
- Непокорството ти ще бъде наказвано, робиньо.-прошепна той. После уреди да му обърнат печалабата, взе бутилка вино и се качихме в хотелската му стая.
- Съблечи си дрехите.- заповяда той. Просто така без сладки приказки, без подготовка, направо от вратата за караката. Тъй като тонът му не търпеше възражения това и започнах да правя. Продължи с различен тон, някак нежен сякаш разговаря с любимото същество:
- Тази нощ съществуваш само и единствено за мое удоволствие. Ще правиш каквото ти наредя без колебание, ще изпълняваш заповедите ми безприкословно. Ако изпитваш нужда да спрем ще използваш думата "червено", а "жълто" ако е прекалено силно. Няма да говориш, освен, ако не те попитам или не използваш кодовите думи. Ясно ли е?- аха господар-робина и бог знае още какво, но странно тази комбинация ме възбуждаше. Докато говеореше аз бавно се лишавах от дрехите си една по една, а когато дойде време за отговор покорно наведох глава и казах исканото от мен.
- Направи един кръг окло стаята и после седни на единия от столовете пред масата.-отново бе възвърнал студения заповеднически тон. Приведох заповедите в изпълнение. Вървейки усещах изпепелявашия му поглед да ме следва. Сякаш ме галеше, не с очите си, а с ръце. Седнах на посочения стол и се разположих възможно най-удобно имайки впредвид факта, че бях чисто гола. Кръстосах крака и го загледах как се приближава с хищническа грация. Носеше две чаши и бутилката вино в ръка. Най-спокойно наля в чашите, подаде ми едната и ми заповедя да си разтворя краката. Така и направих, очаквайки да последва нещо, но той преспокойно отпи от червената течност и се загледа в мен. Не знаейки кавко да правя, аз последвах примера му. Имаше нещо толкова порочно в това да си седя гола и разкрачена пред напълно облечен мъж и двамата без да бързамее да се наслаждавате на хубавото вино. Напрежението в мен нарастваше и тръпки на възбуда пролазваха по гърба ми. Той отпиваше бавно, гледайки най-интимните ми части сякаш вкусваше тях, а не алкохола. Изпих няколко чаши, преди да осъзная, че неговата още е наполовина пълна. Явно въпросът се бе изписал на лицето ми, защото отново напълни чашата и със заповеднически тон каза:
- Пий, ще ти трябва. Алкохолът ще ти помогне да се освободиш от въздръжките си.
Аз покорно изпих и тази и следващата чаша, докато виното не свърши, а главата ми не се замая и зрението ми не се замъгли.
- Качи се на леглото, завържи краката си разтворени за долните прътове, сложи си веригата на едната ръка и легни.- Копеле, знаеше, че ще го направя и после ще мога да обинявам само себе си за беззащитната позиция, в която се постаявм. Подчиних му се. Завързах първо единия си крак с копринената лента, после повторих същото и с другия. Пресегнах се, хванах металната верига, затворих я и тя с щракване се заключи. Усетих ръцете му неочаквано нежно да хващат още свободната ми ръка, как я поставят във веригата и метала я обхваща като метална паст. После ръцете му завързаха превръзка на очите ми и всичко потъна в мрак. Чувствам се безпомощна, но и възбудена в същото време - неизвестността оказва този страннен ефект върху мен. Чух отдалечаващите му се стъпки, но преди да имам време да се разтревожа, той отново се приближи до леглото. Надвеси се над мен и горещият му дъх опари ухото ми.
- Сега ще отвориш уста, ще поемеш това което ти давам и ще го навлажниш. Покорно последвах инструкциите му, мислейки си, че ще ми даде члена си, но грешах. Поех в устата си нешо студено и твърдо и само след миг осъзнах, че всъщност това е гърлото на стъклена бутилка. Плъзнах език по отвора и усетих остатъчния вкус на вино. Той я раздвижи, а аз я засмуках като да бе неговата собствена ерекция. Бе странно еротично. Известно време ме остави да я посмуча, после я извади и я вкара в горещата ми и пулсираща сърцевина. Аз се извих и тръпка на удоволствие премина по тялото ми. Той задвижи бутилката напред-наад и аз се заизвивах в такт с нея. Усещах шишето в себе си, движещо се като мъж, но два пъти по-твърдо. След малко той постави езика с на най-чувствителното ми място и удвои сладото мъчение. Болка и удоволствие се съчетаваха в едно и ме подлудяваха. Той замени езика с пръсти и усили тласъците на бутилката. Веригите дрънчаха, тялото ми се мяташе из леглото, соковете ми потекоха по-бързо, сърцето ми подхвана френетичен ритъм, пулсациите в мен достигнаха връхната си точка, изкрещях и аз бях запратена в измерение между реалност и измислица.
...

(следва продължение)

Мия

836.   Благодаря за хубавите думи на всички. Но тъй като преди години в училище литературата винаги ми е била с най-ниската оценка от всички предмети, то няма как да не изразя съмнението си относно малките ми опити. Нямах кой знае колко време да развивам фантазията, но надявам се пак добре да е станало продължението.

--- Част 2

Силвия се разкрачи леко и започна с пръст да гали мокрото място на бельото си. Невероятна гледка беше. Коралово розовите ? бикини влизаха в образувалата се цепнатина и това прекрасно очертаваше набъбналите ? срамни устни.
Продължих да стоя така и да се боря със своите желания. Желания изпълващи цялото ми същество. Желания, така силни и първични.

- О, сигурно е ужасно болезнено да стоиш там и да ме гледаш. Горкичкият! - с дяволита усмивка каза тя и облиза устните си бавно.
После вдигна ръка и бавно пъхна два от пръстите си в устата. Облиза ги със завидно старание и копнеж в очите.

Бавно се изнизваха минута след минута, а аз седях все така напрегнат и неподвижен. Възбудата се усещаше навсякъде във въздуха изпълващ стаята. Вперил поглед в нея се страхувах като че ли да дишам. Дори от мястото, където бях застанал, чувствах ясно желанието и копнежа в това изпънато, и възбудено тяло.

Тя стана, отиде до масата и ми сипа чаша студен ягодов сок. Извади няколко ароматни свещички и ги запали.
После с колеблива походка тръгна към мен, като ме гледаше през цялото време. Наблюдавайки движенията ? почувствах раздвижване дълбоко в себе си, прилив на чувства, които ме плашеха със своята сила. Застана точно пред мен и ми подаде чашата с грациозно движение.

Нищо ли няма да кажеш? - попитах аз.
Тя се усмихна и поклати бавно глава в знак на отказ. Това бе сигурен знак, че днес искаше да изпълнява желанията ми. Стаята беше така тиха в сумрака на залязващото, едва проникващо слънце. Топлият цвят, който изпълваше стаята оцветяваше всичко в красива палитра от цветове.

- Добре, седни долу! - почти ? заповядах.
Тя ми се усмихна и вместо това застана на колене пред мен.
- Хайде, нека да го пуснем навън, сигурно му е тясно вече - каза тя и ме погали по издутината на панталона.
- Госпожице Силвия, - шеговито се обърнах към нея продължавайки играта на думи - Вие нима си позволявате да оспорите моето решение?
- Моля за извинение - с палава усмивка тя ме дари и погледите ни се кръстосаха отново. - Може да ме накажеш, че съм така непослушна.
- Отвори си устата! - продължих.

Устните ? се отвориха жадно и откриха блестящите като бисери зъби в сумрака. Още държах чашата със сок в едната ръка.
- Пий! - потопих дълбоко показалец в чашата и го подадох към жадните ? устни.
Тя не чакаше втора покана. Сключи нежно устни около пръста ми и започна лакомо да го поглъща навътре.

Мократа ? уста гъделичкаше кожата ми. След като го беше облизала старателно си извадих пръста и го потопих отново в сладката течност.
- Сложи го в устата си! - казах аз. - Потъркаляй го малко докато е вътре. Почувствай го. Сега... прокарай езика си около върха му.
Тя изпълняваше всичко като в транс. Отново потопих пръста в чашата. Тя го засмука вече по силно. Дишането ? ставаше все по учестено. Явно много ? харесваше. Възбудата ? нарастваше все повече, моята също. Желанието и на двамата нарастваше до опасна точка. Исках я така силно.

- Хайде. Не мога повече! - сподавено каза тя.
- Добре ли си? - с усмивка попитах.
- Добре ли ти изглеждам?! Искам нещо повече от пръста ти! Искам те в устата си...
Толкова беше възбудена, че можех да го подуша във въздуха. Коктейл от феромони изпълваше малкото пространството между нас.
- Искам да го почувствам в устата си! - продължи настойчиво тя.
Изправих се и разкопчах с едно движение панталона. Тя дръпна боксерките ми с нескрито нетърпение.
Бях вече чисто гол, издигах се пред нея като африкански вожд.

- Красив е. И опасен - каза тя с огън в очите и без да откъсва очи от моите бавно го пое в устата си. Бях така чувствителен към нейното докосване. Въздишка се отрони от
мен, когато усетих докосването на устните ? по набъбналия ми член.
Наблюдавах как бавно пулсиращият ми член изчезваше в устата ?. Устните ? се плъзгаха по цялата дължина и ме караха да потръпвам от удоволствие... И с нетърпение тя лакомо засмука вече болезнено чувствителния ми член.
Смучеше го толкова старателно. Обгръщаше ме като горещ вулканичен кратер. Чувствах се така, сякаш щях да се пръсна от удоволствие... Топлотата и влагата в устата ?, зъбите леко докосващи се по чувствителната ми кожа ...

Устата ? бе наистина удивителна. Можеше толкова много неща да прави с нея. Усещах всяко нейно докосване, всяко движение на езика ? обхождащ главичката. Усещайки края, притиснах главата ? към мен.
Стенейки и дишайки учестено, спермата ми се разля в нея на талази правейки я своя. Тя погълна лакомо любовната течност и бавно го извади от устата си.
Хладнината на въздуха ме върна на планетата Земя.


С олюлявания тя се изправи на крака и ме погледна през рамо. Усмихваше се, а погледът ? ме канеше за още ...
Можех да прочета желанието, което струеше от погледа и. Онова нестихващо желание, което тя притежаваше.

Отиде до стола стоящ пред мен, и седна отпускайки разгорещеното си тяло. Свали мъчително бавно едно след друго горнището си и късата пола, които вече само пречеха.
Вече нямаше нищо, което да покрие голотата ?, единственото което остана на нея бяха коралово розовите ? бикини с връзки от двата края. Тя знаеше, че харесвам подобен вид бельо.
- Нека ти покажа, колко те желая - каза тя и се разкрачи така, че можех да я видя гола в цялата ? прелест.

Бавно с финес тя смъкна мокрите си бикини и ги хвърли към мен. Паднаха точно до мен. Протегнах се и ги вдигнах от пода. Бяха мокри, можех да усетя аромата ? по тях. Отново възбудата ми се върна. Тя с лекота като истинска вълшебница можеше да върне възбудата ми, дори и да бях свършил преди миг.
Вече галеше с пръст чувствителния си клитор. Очите ? бяха затворени, а цялото ? внимание беше съсредоточено в проникващите пръсти и удоволствието от тях.

Гледката на голото ? тяло извиващо се от двата пръста, които тя бавно движеше в себе си ме побъркваше. Знаеше много добре какво ми доставя удоволствие. Думите ? ме изтръгнаха от захласа, в който бях изпаднал само гледайки я.

- Понякога лежа сама в леглото и си фантазирам, как ме притискаш, влизайки в мен. Представата ми е толкова силна, че мога да те усетя. Кожата ми настръхва при мисълта за теб... Толкова е пристрастяващо, че не мога да се наситя на това чувство.

Ръцете ? се движеха по цялото ? тяло. Галеха нежно гърдите, движеха се надолу по гладката кожа, около пъпа и се връщаха нагоре. Наблюдавах я с неподправено желание и пиех от сладката течност.
Тя стана и отиде до кревата. С грацията на принцеса седна на края и продължи да гали мокрото си котенце. Напрегнах поглед напред опитвайки се да видя повече детайли. Слаби, неопределени сенки от пламъка на свещите пробягваха по лицето ?. Тялото ? изглеждаше божествено на тази светлина.

От тази гледка ми се завиваше свят, просто недоумявах как природата е успяла да създаде подобна красота. При тези мисли сподавих дълбоко в себе си една въздишка. Легна на кревата и продължи да се гали. Явно много ? харесваше да я наблюдавам.

Исках я безумно, исках да я обладая тук и сега. След безкрайните минути на напрегнато седене, станах и тръгнах бавно към нея. Тя притискайки възглавницата до гърдите си се завъртя точно по посока на мен. Не бях съвсем сигурен, че поне за миг не забелязах ни най-малко потрепване на мускул по това лице или някаква промяна в това тръпнещо и възбудено тяло.

Седнах на стола до нейното легло и напрегнато вперих поглед в нея. Мъчех се да доловя и най-дребните проблясъци в сумрака, най-леките движения на тялото ?, най-малките потрепвания и детайли, върху които да запечатам образа ? в моите мисли.

- Прави каквото искаш с мен! - каза тя с влажен поглед.
- Искам - отвърнах - да сложа влажната си ръка от вътрешната част на бедрото ти.
В момента, в който изричах тези думи правех точно същите неща върху потръпващото ? тяло. Поставих пръстите си внимателно докосвайки кожата ?. Галех я бавно по бедрото, движех се по цялата дължина на красивото ? краче. Сякаш опознавайки я по местата, където кожата е нежна.

- И после бавно да се преместя малко по-нагоре, и по-нагоре - продължих аз.
Тя потрепна и се напрегна, сякаш очакваше нетърпеливо момента, в който ще стигна заветната точка. Беше много мокра, прозрачна течност се стичаше от нея и разбрах, какво още значи смисъла на думите "да подмокриш чаршафите". После прокарах длан по стегнатото ? гладко дупе и впих пръсти в него.
- Хубаво ли ти е така? - попитах, но знаех отговора много добре.
- Мххммм - нечленоразделно тя потвърди.

Излъчваше неподправена сласт. Исках да я целувам цяла вечност, жадувах силно всяка нейна част.
Мислите ми се изпълваха единствено от възбуденото и люлеещо се тяло до мен, до зачервените ? от коленичене на пода колене, до горещите ? устни от които жадно пиех. Целувахме се докато целувките се превръщаха в мъчение за повече.

Подадох чашата със сок на копнеещите ? устни. Пиеше с малки глътки, аз дръпнах чашата и оставих тънка струйка да се стече по гърдите ?. Всичко бавно се стичаше надолу по коремчето на вадички и стигаше до вече мокрото място между краката и.
Последвах с устни пътечките по които се стичаше сладката течност. Целувах тялото ?, езика ми обхождаше нежната ? кожа.

- Имаш красиво тяло. Толкова е нежно и хубаво - казах заровил глава.
Свих устни и насочих хладна струя въздух към мокрия ? вход.
Нежно поставих уста на мокрите ? срамни устни за да я вкуся. Тя отметна глава назад и потръпна от удоволствие сякаш от дългото очакване на този момент.

Дългата ? абаносово черна коса се беше разпиляла на белите чаршафи, а тръпнещото ? тяло в ръцете ми зависеше изцяло от милостта на устните ми. Знаех, че дълго време след това щях да се връщам към точно тази картина отново и отново в мислите ми.

- Обичам когато ме целуваш - шептейки каза тя.
Беше впила пръсти в късата ми черна коса, а тялото ? реагираше гънейки се на всяко едно движение на моя език. Любовни сокове потичаха от нея. Нищо друго нямаше значение в този момент. Сякаш света беше замръзнал в очакване на вълните на удоволствие извиращи от нас.

Дългото жадувано завръщане, момента когато ще се завърна в нея. Това желание събираше сила, чакайки да експлодира. И всичкото това желание което е чувствала, целият копнеж в нея изригна на талази от сърцевината на нейното същество. Силният ? оргазъм ме възбуди още повече. Исках я толкова неподправено и силно.

Увих ръце около китките на Силвия и я приближих до себе си. Дишаше неравномерно и на пресекулки. Можех да почувствам горещият ? дъх на сантиметри.
Тя изглеждаше почти безпомощна в ръцете ми ...

---

Финала ще е в част 3, защото по дълго се получи. Надявам се бързането да не е развалило качеството. По принцип не харесвам бързата работа. ;)


K-Man

837.   Леле невероятно е К-ман. Побъркваш ме. Как ми се иска да имаше начин да те срещна. Дали админите може да направят изключение за един скайп
Ели

838.   Много хубава фантазия, Мия. Напомня ми на една моя, но не ми се търси къде по нагоре е.
само да те поправя, че с каре от аса, той няма как да държи роял флъш, роял флъша е от 10 до асо. Това само за сведение, иначе другото е хубаво.
Маги

839.   K-Man, евалла.

Знаех си, че имаш и такива фантазии, Мия. Харесвам в каква посока поема въображението ти :)

Андрей

840.   Ели, ако изчетеш внимателно размяната ни на реплики с Маги (между редовете, покрай редовете, около редовете… горе-долу четирдесет коментара назад), ще видиш, че има начин.

Андрей

841.   И аз ще се престраша да напиша едно кратко разказче, моя фантазия. Надявам се да ви хареса...

Беше началото на семестъра. Тъкмо приключили първите лекции, с колежките решихме да изпием по кафе в едно от заведенията пред университета, за да наваксаме пропуснатото през ваканцията време.
Беше топъл и слънчев септемврийски ден и улицата, както и околните кафенета бяха оживени. С момичетата си разказвахме как сме прекарали лятото – една на море, друга започнала работа, някои са учили за септемврийската сесия... Общо взето разговорът не беше особено интересен, но вървеше без паузи.
Чух аларма и поглеждайки към улицата, да не би да е моята кола, засякох нечий поглед. Беше на мъж, около 30-35-годишен, с гола глава. Не обърнах особено внимание и продължих да се усмихвам на приятелките си. След около минута пак обърнах очи към мъжа. Седяхме един срещу друг през маса. Поглеждаше за кратко към събеседника си, но след това пак се втренчваше в мен. Стана ми неловко, не обичам да ме зяпат. Очите му бяха черни и дълбоки, погледът му настъпателен, упорит... бих казала агресивен. Опитах се да го игнорирам, но просто нямаше как. Сложих тъмните си очила, за да мога да го огледам спокойно. Той също сложи неговите. Приех го като предизвикателство, но почувствах и леко облекчение – нямаше да виждам как ме гледа.
Ръцете му бяха големи и силни, с малки тъмни косъмчета по тях. На едната – масивна сребърна гривна. Обичам сребро, хареса ми! Прилепналата му черна тениска очертаваше формата на гърдите му. Имаше добре тренирано тяло. Лицето – с правилни черти, широка мъжка челюст, дълъг прав нос и не много плътни устни, веждите – гъсти и тъмни. Чак сега се замислих колко сексапилен, красив и мъжествен бе. Той не беше мъж, той беше СЕКС!!!
Усетих как дишането ми се учестява, топлина премина по бузите ми, сърцето ми забърза за някъде. Отместих очи, но след малко пак се обърнах към него. Беше свалил слънчевите очила и едва забележимо ми се усмихна, по скоро се усмихваше на себе си. Вече не чувах какво говорят момичетата, мислите ми бяха насочени изцяло към него. Докато се усетя с приятеля му хвърлиха няколко банкноти на масата и станаха. Почувствах едновременно разочарование и облекчение.
С колежките поприказвахме още малко, уговорихме се да излезем вечерта някъде, може би на бистро – бира-две, нещо за хапване и да се прибираме. Все пак на следващия ден трябваше да ставаме рано.
Прибрах се у дома, взех душ. Докато се изсуша и оправя косата си, на която много държа, стана време да се гримирам и излизам. Когато пристигнах момичетата вече бяха там. Прекарахме няколко часа в приятно заведение с хубава кухня, в леки разговори и планове за предстоящия семестър. Към 22ч. решихме да си ходим. Бистрото нямаше осигурен паркинг, за това се наложи да паркирам пред съседния блок. Щом стигнах до колата видях, че гумата ми е спаднала. Ядосах се, но не се притесних, тъй като и преди ми се е случвало да сменям гума. Извадих крика от багажника и вдигнах колата, но когато надигнах мокета под, който стои резервната просто ми се доплака. Нямаше я! Тогава си спомних, че след първата смяна не си направих труда да поправя спуканата и сега карам с резервна. Запалих цигара, за да успокоя нервите си и докато се ядосвах на себе си чух топъл и плътен мъжки глас:
-Добър вечер!
-Не е добра! – троснато отвърнах аз и се обърнах към... О, Господи! Точно в този ли неловък момент трябваше да го срещам отново???
-Живея в блока отсреща. Видях, че имате проблем с колата и реших, че може би се нуждаете от помощ.
-Можех и сама да се справя, ако не бях забравила да сложа резервната гума в багажника – продължих да се цупя, въпреки че ядът ми бе отстъпил място на други чувства.
Той бръкна в джоба си, извади кутия цигари и разбира се... ме помоли за запалка.
-Заповядай! – с малко по-мек тон и вече на ТИ му я подадох. Докосна леко пръстите ми и небрежно ми се усмихна. Дали от приглушената светлина или от нещо друго, погледът му изглеждаше по-мек отколкото първия път, когато го видях. Беше с около 10-15см по-висок от мен, а аз не съм ниско момиче. Наистина впечатляващ мъж!
-Явно си оправно момиче, макар и доста разсеяно – пошегува се той и се облегна до мен на колата. – Аз съм Мартин между другото – и ми подаде ръка.
-Жана – хванах ръката му и плахо се усмихнах. Хватът му беше силен, но премерен.
-Е, Жана, то се е видяло, че не можеш да си тръгнеш с колата. Искаш ли да те закарам у вас? – погледна мен така, както ме гледаше през деня – напористо и страстно, някак вулгарно. Дишането ми отново се учести. Не можех, а и не исках да откажа.
-Ще се кача да взема ключа за колата. Искаш ли да се качиш с мен или предпочиташ да ме изчакаш тук?
Не казах нищо, беше ми студено и леко потрепервах обхванала с ръце голите си рамене.
-Е добре – продължи той и без да каже и дума повече се наведе, отвъртя крика и го прибра в отворения багажник. Взе ми дамската чанта от седалката, затвори и шофьорската врата, заключи с дистанционното и ми го подаде заедно с чантичката ми. – Хайде да се качваме, че ще замръзнеш след малко.
Сложи ръка на гърба ми и леко ме насочваше на къде да вървя. Аз силно се вълнувах, но и бях много смутена. Не съм от момичетата, които тръгват с непознати ей така, но имаше нещо в този мъж. А и не можех да бъда сигурна какво точно ще се случи. Отвори ми вратата на асансьора, натисна някое копче и след малко бяхме на етажа. Вратата на апартамента му беше отключена. Спрях в коридора, не посмях да вляза повече. Той отиде някъде и след секунда се върна с ключа от колата:
-Тръгваме ли?
Не можах да повярвам, че го казва. От една страна ми стана приятно, че не ме „загражда”, както казват колегите, но от друга...
-Много ми е студено – отвърнах му с надеждата да поговорим поне още малко.
-Ами влез тогава – и пак се усмихна. Отново сложи ръка на гърба ми, а с другата ме хвана за ръката малко над лакътя и ме заведе в голяма стая, обзаведена като хол в единия ъгъл, по средата маса за хранене с шест стола, а в другия ъгъл – кухня. Седнах на големия ъглов диван. Отиде до съседната стая и се върна с някаква дреха. Наметна я на гърба ми и ме попита какво ще пия.
-Каквото и ти – отговорих му аз, но малко по-късно съжалих, защото ми поднесе чаша с уиски, а аз никак не го обичам. Подхвана разговор за колата ми – какво се е случило с резервната гумата, че липсва, от кога имам книжка, обичам ли да шофирам. Беше ми приятно, не се притеснявах вече от него.
-По-рано днес ми се стори много по-притеснителна – защо го каза това? Топлината пак премина по бузите ми. Свенливо наведох поглед надолу. – О, явно не ми се е сторило – и весело се засмя. Понеже видя, че наистина се засрамих пак започна разговор, този пък за образованието ми. Какво уча, интересно ли ми е, кой курс съм. Отново се отпуснах.
Е един момент се пресегна и прокара пръсти през косата ми, с другата си ръка ме хвана за китката и сложи ръката ми на врата си. Гледах го с широко отворени очи, а сърцето ми щеше да изскочи. Наведе се наред и ме целуна страстно. Езикът му влезе в устата ми, аз отвърнах на целувката и силно се притиснах в него. Ръцете му ме сграбчиха и ме качи върху себе си. Усещах твърдостта и желанието му, а аз вече бях плувнала в собствената си страст. Прекрачила го той съблече блузката ми и само с едно движение разкопча сутиена. Погледите ни се засякоха за кратко преди да впие устни в зърното ми. Гърдите ми не са много големи, но са с хубава форма и по начина по който ги погледна разбрах, че му харесват. Целувките му преминаха към врата ми, хвана ме за дупето с две ръце и ме вдига. Отведе ме в спалнята и ме постави възможно най-нежно на леглото. Застанал между краката ми се спря за секунда да погледа, после съблече тениската си, захвърли я на пода и продължи с целувките – от устните към врата, гърдите и корема, а после и по-надолу. Разкопча дънките ми и ги издърпа надолу по дългите ми крака. Вече изгарях от желание. Отмести бельото ми настрана и нежно ме целуна по най-чувствителното ми място. Езикът му палаво заигра по клитора ми и не след дълго ме докара до екстаз. Целуна ме няколко пъти по вътрешната страна на бедрата и се изправи. Смъкна и своите дънки, а заедно с тях и боксерките си. При вида на члена му не можах да остана безучастна, седнах на леглото и се приближих към него. Докоснах леко с устни, едва разтворени. Езичето ми бавно се плъзна. Чух как изстена, хвана ме за косата и натисна главата ми към себе си. Реших повече да не го мъча и жадно го засмуках. Не след дълго той сам ме отдръпна от себе си. Бутна ме по гръб на леглото и бавно го вкара в мен. Чувството беше неописуемо, толкова беше твърд и топъл, а аз влажна и копнееща за него. Тласъците му бяха бавни и дълбоки, това ми доставяше огромно удоволствие. Постепенно започваха да стават все по-бързи и по-бързи. Усещах, че скоро ще свърши. Извади го рязко от мен и ме опръска цялата - по корема, гърдите и малко по устните. Това още повече ме разгорещи, отворих устни и се облизах. Той се отпусна върху ми, без да се притеснява, че ще се изцапа – хареса ми, не обичам лигльовци. Премести се, за да не ми тежи нежно ме целуна по ухото. След няколко минути прегърнати аз първа проговорих:
-Би ли ме закарал вече у дома?
-Никак не ми се иска, но утре трябва да ставам рано – усмихна се, скочи пъргаво от леглото и се облече. Минах набързо през банята и след минути бяхме в колата му на път към вкъщи. Целуна ме нежно за довиждане. Заспах мислейки за него.
Чух телефонът ми да звъни. Погледнах, беше 7:30ч. По дяволи те! Не бях чула първите аларми. Скочих бързо от леглото, навлякох някакви дрехи, влязох в банята на бързо и хукнах към... ох, не е истина. Колата! Как може да закъснявам за упражненията, по един от най-важните предмети за семестъра... Слава богу на пяцата до нас имаше едно такси. Качих се в него и потеглих към университета. В 8:15ч. Бях пред вратата на стаята. Закъсняла за първия час. Реших, че няма смисъл да отлагам и влязох
-Добро утро!
-Май не е добро, колежке! – каза Мартин и се опитваше да не му личи колко много се забавлява в тази ситуация.
-Извинете ме за закъснението! Може ли да вляза? – бях учудена, но и радостна, че го виждам. Не знаех как да реагирам.
- Може, но ще има санкция, ако се повтори! – вече сериозен и дори строг ме подкани на вляза с жест.
Настаних се на един от задните редове, а колежката ме попита загрижено защо съм закъсняла, тъй като ми се случва често.
-Имах проблем с колата – усмихнах се, защото знаех, че за този изпит ще се подготвям с голямо удоволствие.

Жана

842.   Харесва ти, Андрей въображението и каква насока взима ама аз вече ще искам авторско право.
Мия, пиленце, намерих си по нагоре фантазията за покер клуба и роял флъша-245 коментар. А ето и още две в които съм окована, а в едната и с вързани очи-413, 477. Надявам се не е нахално, да си помисля, че си се вдъхновила от мен.
Лека вечер.
Маги

843.   Такааа. Да видим сега от това каква чорба ще излезе, че малко ми се спи ама пуста фантазия, не ми дава мира. Така, че реших да ви я споделя.

Емир Шейтан ибн Хасан ибн Халил беше много красив мъж в средата на 30те. Черната му като абанос коса блестеше на слънцето а очите му имаха онзи неописуем сив цвят на лятна буря. От силното слънце в Алжир кожата му беше придобила красив загар. Изобщо емирът беше мъж по който въздишаха млади и стари. В харема му имаше много жени, но откакто бе загубил любимата си Лейла нямаше очи за друга. Носеха му даровете и той стана да види какво са му приготвили.

-Така, я да видим сега. -очите му погледнаха трите жени, които стояха пред него оковани. С вериги на ръцете и краката, нормално за робини, но вниманието му беше привлечено от червенокосата фурия, която изобщо нямаше вид на покорна.

-Искам тази с огнената коса, а другите си ги поделете.

При тези думи Магдалена Гарсия настръхна.

-Не ми пука какво искаш ти, дивак такъв, искам да ме пуснеш да си ида в родината.

Емирът загуби дар слово. Мъж не смееше да му говори така, какво остава за жена и то робиня. Май тя не е наясно с положението си.

-Жено, наясно ли си че без да ти позволя не можеш да говориш? А точно сега с тези робски вериги не ти отива да се правиш на господарка. А може би искаш да бъдеш? -мъжът се приближи до нея и предпазливо докосна един кичур сякаш се боеше, че косата и ще го изгори.

Магдалена ядосано просъска.

-Ще бъда робиня, но няма да нося глупавите ви дрехи и никога няма да бъда твоя. -при тези думи цялата кръв се отдръпна от лицето на емира. С един разрез на ножа си раздра дрехите и и я остави чисто гола в средата на помещението. Гласът му прогърмя в залата заповеднически.

-Щом няма да носиш нашите дрехи, няма да носиш нищо и щом искаш да си робиня вместо моя любима, ще бъдеш третирана като такава. Водете я долу и я оставете да виси окована. След три дни я изведете и я доведете при мен.

Всъщност мъжът съвсем не беше лош, но се почувства зле от пренебрежителното и отношение и това беше начинът да и го върне. Само, че през остатъка от деня мислеше само за червената и коса. Образа и го преследваше. В края на деня не издържа и отиде в подземието. Ръцете и бяха приковани над главата и закопчани с веригите. На краката си също имаше вериги. Емирът се приближи до нея и хвана през кръста, съвсем леко я наведе колкото позволиха оковите и проникна в нея. Топлината и го облъхна, приюти го. Беше толкова тясна и нежна, съвсем по мярка. Нови и странни усещания завладяха Магдалена. Чувстваше твърдостта на мъжа в себе си, силата му, топлината му и тялото и бавно започна да я предава. Възбудата я завладя с всичка сила, коленете и омекнаха и се почувства като в безтегловност. Имаше нещо диво и първично в начина, по които Шейтан я беше взел. Той знаеше. Усещаше го, чувстваше влажната и плът и удвои усилията си да я изкачи с него до върха. Краят му беше близо, не можеше повече да сдържа желанието си да се освободи в меката и влажна плът. Не издържа на сладкото усещане и след минута изригна в нея. Обърна се и излезе както беше дошъл.
В края на втория ден вратата на килията и пак се отвори, но вместо господаря дойде една жена. донесе и вечеря и започна да я храни, даде и да пие вода и нежно започна да втрива в кожата и някакви лосиони. усещането беше така приятно. Магдалена затвори очи и се опита да не мисли за положението си. Ръцете на жената бяха така топли и така нежно я докосва, че тя въпреки волята си се отдаде изцяло на усещането. галеше гладките и крака, гърба и, гърдите и, докато накрая не пъхна пръсти вътре в нея. Колкото и да не искаше, възбудата и започна да надделява над разума. Пръстите на непознатата бяха умели и и доставяха наслада. След малко езика на жената беше на мястото на ръката и. Докосваше клитора на момичето толкова нежно, засмукваше го, лижеше го. Харесваше и това което прави, защото мастурбираше, докато я лижеше. Магдалена не издържа дълго и се освободи в жадната уста. Непозната изчезна в мрака сякаш никога не е идвала.

На сутринта Магдалена се чувстваше толкова зле, сякаш имаше жарава в стомаха си. Повдигаше се и се невероятно много, мускулите и сякаш бяха парализирани, Една мисъл бавно изплува в съзнанието и-бяха я отровили. килията се завъртя пред очите и и потъна в мрак. Отвори очи на голямо пухено легло и се огледа да види къде е.

-Шшшт сладка моя, почивай си, замалко да те изгубим-емирът отвори вратата на стая и даде кратко нареждане

-Ако трябва всички да изгният, но намерете кой се опита да я убие.

Приближи се до нея и започна да я целува благодарен, че Господ му я върна, закле се че винаги ще я пази. Целувките му бяха дълбоки и търсещи. Прегърна я и легна до нея. Може би, утре, може би в други ден, но тя ще дойде при него по собствена воля и с желание. Емирът умееше да чака.

За съжаление не съм довършила края, че стана малко дълга. На мен ми подейства, дано подейства и на вас.
Маги

844.   Маги, случайно да си преродила се древногръцка муза? Права си наистина част от фантазията ми я вдъхнови, за останалото по-скоро се зароди от един роман, който бях чела наскоро, и моето собствено въображение. Сега като се върнах нагоре и отново прочетох 245 наистина прилича доста на описанто от мен. Дано не възразяваш.
Признавам си, не съм играла покер досега и може да има неточности. За роял флъш и каре аса и аз се съмнявах, че е възможно, но се поразрових из интернет и попаднах на това клипче:
http://vbox7. com/play:3e209b80