Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

787.   Ето и нещо, което ми се върти из главата от много време. Изглежда малко сложно за реализиране, но не и невъзможно. Искам да полетим двама с пара-/делтапланер (което е по-удачно), някъде край морето. Под мен е тя, здраво в ръцете ми, проникнал съм в нея дълбоко, а тя насочва планера накъдето желае. Накрая кацаме на усамотен плаж и продължаваме :) Не съм летял досега, но възнамерявам да поправя грешката си.
Андрей

788.   Какво искам ли, мисля, че съм го намекнала безброй много пъти, ако можеш да четеш между редовете де.
Но ще го кажа в прав текст. Искам мъж, който да ме разбира с един поглед и да има желания сходни с моите и фантазии съшо.
Мия, чакам с нетърпение да чета.
Албена, голямо мерси, но чак пък любов. По скоро сходни желания и интереси.
Маги

789.   Маги, може да съм мъж, но поне дотам разбрах :) Освен това, имам предвид. Малките детайли наоколо.

Албена, не мисля, че е толкова просто. Подозирам, че Маги вече е обвързана — нямам разумно обяснение, просто такова е усещането ми за нея. Чудя се, дали ако я видя, ще ме накара да забравя скрупулите си за омъжените жени и бих приел ролята на любовника, на номер 2. Дотук със спекулациите.

Андрей

790.   Хей, можеш да попиташ и мен, аз съм тук и ще прочета коментара ти все пак.
Можеш да се обзаложиш на каквото искаш, че и на живо бих те накарала да мечтаеш ( не само заради червената коса). За скрупулите ти не знам, но бъди сигурен, че поне веднъж ще ме пожелаеш, най-малкото от любопитство.
Но да не се отклоняваме много от темата де, че трябва да доизмисля историята на Мадлен и Андрей.
Маги
П. П. Трябваше да се досетя, че вдъхновението ти е флашданс, но понякога изглупявам.
Целувки.

791.   Само искам да отбележа, че Андрей е истински майстор на перото, чел съм много през годините, всякаква литераура от най-долнопробна булевардна жлъч до най-опияняващи строфи или проза на не просто класици, на истински титани сред човеците. Не искам да бъда краен, пък не съм и изчел тази тема от до, но последният сибирски разказ на Андрей бе от най-висока класа. Дамите се опитват да импонират, да привличат внимание с еротиката, която несъмнено струи от тях, но като че залагат повече на емоционалността, отколкото на майсторството, всъщност неслучайно най-великите световни писатели и поети са мъже, нека дамите не се сърдят. Просто съм обективен. Ще се постарая да прочета всичко изписано. Между другото не съм убеден, че ако авторите се видят, ще има щастлив завършек, но от друга страна мисля, че са длъжни да го направят, та макар и понякога съсвършенството на фантазиите да има зад себе си не чак толкова бляскава фасада на реалността.
Иво

792.   Да те попитам дали си обвързана? Не, Маги, carissima, не съм убеден, че искам да знам. Звучиш като щастлива жена, това е важното. И не се подценявай с това "поне веднъж" — ще те желая непрестанно. Какво се залъгваме, желая те СЕГА, и не само заради червената коса — искам да бъда този, който улавя погледите ти, разчита ги и прониква в мислите зад тях.
Андрей

793.   Скъпа Маги,
затвори си очите и го почуствай, ако наистина не тръпнеш за Андрей извинявай, аз нищо не разбирам. Не искаш ли да го усетиш както в някоя от фантазиите си? Не си ли мислиш непрекъснато за него? Не се ли питаш как изглежда, с какво се занимава, на колко години е и дали не е той голямата ти любов?
Аз съм непоправима романтичка и живея с Вашата история. Сори, ако те обидих с нещо.
Албена.

794.   Албена, (786) бих се радвал да я преразкажеш от женска гледна точка. В първо или трето лице, по избор ;).
Принципно нямам нищо общо с тази професия, но тези сценки с масажите и лъщящи от масажни масла тела направо ме побъркват. Само веднъж съм ходил на масаж, усещането беше неземно, но и се чувствах адски конфузно от реакциите на тялото ми. А тройките са прекрасно нещо, стига да си паснат хората. За съжаление твърде рдко се получава.
Масаджора :)))

795.   О, Боже Андрей, не само ми спря дъха, направи нещо повече. Отговора мисля, че го знаеш.
Албена, караш ме да се замислям за неща, за който не съм се замисляла. Не само изтръпвам, доста повече от това е. но и без друго му погалих егото достатъчно.
Маги

796.   Минаваше 22 ч... вечерта беше толкова красива, тиха лятна нощ с обсипано от звезди небе. Бяхме на почивка в един прекрасен къмпинг обсипан с гора от ели и между тях скътани бунгалца и палтки... бяхме само 3-мата, сестра ми приятелят й и аз.. искаше ми се да се разходя и да погледам морето, да послушам как вълните се разбиват на брега... и без това те бяха толкова щастливи и гушнати на терасата пред бунгалото, вметнах само, че отивам до плажа и ги оставих.... Взех телефонът си, сложих слушалките, взех една хавлия, бира и тръгнах надолу по пътеката... Плажът бе малко далеч, но на мен това не ми пречеше, пуснах музика и вървейки се наслаждавах на тъмнината, звездите и прекрасният въздух... исках да остана сама със себе си и морето... и без това бях свикнала със самотата през последните месеци... сега исках само морето да ми прави компания. Стигнах до пустия плаж, бях на високо и гледката, която се откриваше беше неуписуема... тъмнината, звездите и луната се бяха слели с тихото и спокойно море... слязох по примитивните стълби направени от дъски и тръгнах по плажа... беше толкова красиво... след стотина метра имаше оставени рибарски лодки, единствените които правеха компания на пустия плаж и морето... отидох до тях и послах хавлията си до едната от лодките, облегнах се на нея и седнах... за момент махнах слушалките за да послушам тишината и морските вълни, които така тихо се разбиваха на брега... отворих бирата, отпих една глътка и сложих телефона до мен на хавлията... пуснах музика и продължих да се взирам в прекрасната гледка... изпитвах толкова смесени чувства в този момент... красотата на това тихо море в тази спокойна обсипана със звезди нощ ме накараха да се чувствам още по-самотна, но и в същото време толкова спокойна... затрворих очи и се оттадох на това спокойствие, толкова ми се искаше в този момент да не съм сама... Ето го! Той върви по плажа и приглушената светлина съвсем леко описва силуета му... млад мъж се приближаваше към мен... за миг уплахата напираше в мен, непознатия продължаваше да се приближава, и дори не усетих как просто клекна и седна до мен на хавлията.
- Извинявай, че седнах без да те попитам, дано не те уплаших? – каза той с приятен дрезгав глас.
В следващият момент докато бях стаписана, страхът ми изчезна... забавих се няколко секунди докато се овладея и едва тогава го погледнах...
- Не се притеснявай и без това седна до мен – дори не знам как ми се изпъзнаха тези думи, но той излъчваше такова спокойствие и сигурност, забравих че е непознат и дори се усмихнах.
- Защо стоиш сама тук?
В този момент ми се искаше да му разкажа, но единственото което се изпъзна от устните ми беше :
- Ако не желаеш продължи по пътя си... просто искам да постоя в компанията на морето...
Той ме погледна въпросително, но въпреки това не стана и просто обърна поглед към морето... Минаха може би секунди, минути не знам, но двамата просто седяхме в тъмнината с погледи впити в далечината, напред към хоризонта...
- Искаш ли бира? – попитах аз и подадох бутилката към него...
Той я взе и отпи няколко глътки без да каже и дума... продължи да се взира в далечината...
Единственото, което нарушаваше прекрасната тишина беше музиката, която бях пуснала от телефона си. Не знам колко време беше минало, но и двамата не обелвахме дори и дума, просто стояхме и се взирахме... Отпих глътка, запалих цигара и несъзнателно от мен излезе тежка въздишка... Той се обърна и ме погледна, може би не знаеше какво да каже...
- Хубава песен... – това беше единственото, което се измъкна от устните му и пак замлъкна...
Наистина песента беше невероятна... аз дори не се обърнах към него нямах сили... дори не знам защо но в този момент усещах как сълзите се стичат бавно и тихо по лицето ми. Дори не бях забелязала, че той се взираше в мен и ме гледаше как тихо и безмълвно плача... Извендъж просто усетих ръката му, която бе на рамото ми...
- Какво има защо плачеш?
Дори не можах да му отговоря, започнах да плача толкова силно, че той ме обърна към себе си и ме прегърна, опитвайки се да ме успокои... може би тогава не осъзнавах, че не го познавам, наистина не ми пукаше и просто се гушнах в него... беше ме обгърнал цялата, усештах силната му прегръдка в знак на съчувствие... в следващия миг усетих как просто леко ме избута от прегръдката си и ме погледна в очите... Имаше толкова дълбоки тъмни очи... дори не знам как ми се прииска и просто го целунах страстно. След малко ме отдръпна и прошепна :
- Какво правиш?
Единственото, което исках да му кажа в този момент беше :
- Моля те не спирай!!!
Обгърна ме още по-силно и започна да ме целува толкова страстно... Усещах как силното му тяло и прегръдката ме наведоха надолу, в следващия момент просто бях легнала на хавлията и усещах ръцете му по цялото си тяло... целуваше ме все така страстно, и слизайки надолу прошепна :
- Сигурна ли си, че не искаш да спра?
Бутайки ръцете му върху гърдите си без да обеля и дума, явно му показах колко много искам да продължи... целуваше толкова хубаво, силните му ръце ме обгръщаха... слизаше все по-надолу, целувайки всяка една част от тялото ми... надигна роклята, с която бях облечена и бавно смъкна прашките от възбуденото ми тяло, което толкова възбудено се гърчеше под неговото... усещах как члена му напира, ставаше толкова корав и се опираше в мен, че наистина не издържах.... той продължи да ме целува все по-надолу, докато не усетих как умирам от удоволствие всмукал клитора ми... издържах едва няколко секунди и изпразних цялата си течност в устата му... той се повдигна леко нагоре, погледна ме и ме целуна отново толкова страстно... усетих как надървения му член обикаля възбуденият ми клитор и слизайки надолу влезе толкова дълбоко, че исках никога да не спира... с такова желание ми го набутваше дълбоко, стенех от удоволствие и исках просто наистина да му кажа „не спирай”... докато не чух телефонът ми да звъни... изведнъж мелодията му не спираше и осъзнавайки се разбрах, че това е било просто фантазия, придружена от самотата, в която бях изпаднала...
- Къде си, няма ли да си идваш вече? – прошепна сестра ми в слушалката
- Идвам!
Станах леко объркана... огледах се и видях, че всичко това наистина е било просто сън....

Онази 27

797.   След невероятното освобождаване, ние се тръшнахме изтощени на леглото. Рина лежеше между нас с Г. Събирайки нови сили, аз галех нежните ? коси, изграех си с копринените кичури. Проследих с пръсти деликатните очертанията на лицето ? сякаш изписано от стар майстор, специализирал се в изобразяването на самото съвършенсто. Помилвах гладкото ? челото, докоснах меката кожа на бузите ?, изучих извивката на идеалния ? нос. Благоговейно, с допир, нежен като крилата на пеперуда, очертах възхитителните ? устни. Бано достигнах очертанията на брадичката ?, проследих изтънчената ? шия и продължих изследването си надолу. Колко нежна и мека бе кожата ?- истински блян! Пръстите ми достигнаха меките ? хълмчета, помилваха ги и продължиха още надолу, слизайки до пъпчето ?. По обратния път устните ми следваха ръцете и оставяха пърхащи целувки навсякъде по божествената кожа. Достигайки устните ? ги дарих с най-нежната целувка, на която бях способна. Рина мъркаше от задоволство. Г. явно се беше съвзел, защото зае мястото ми и страстно я целуна. После се насочи към гърдите ? и ми направи знак да повтарям движенията му. Той пое едната пъпка в уста и аз отразих действията му. Облиза я, засмука я и прокара зъби по нея. Движенията му ми се сториха някак груби и недодялани. Аз повтарях движенията му с нежност и внимание. На Рина определено ? харесваше това, което правхме, защото мъркането премина в задъхване и леки стонове. Ние си проправяхме път надолу и когато достигнахме сърцевината ? тя извика. Целувахме я, езиците ни я проучваха, играеха си с нея, преплитаха се и всичко отначало. Виковете ? зачестяваха, той се изправи и постави мъжествеността си на входа ?. Срещнахме погледи и разбрах какво иска от мен. Той бавно вкара инструмента си в нея, а аз продължих усърдно да я обработвам с език. Усещах едновременно вкуса ? в устата си както и неговия. Усещането бе невероятно! Стоновете на удоволствие, които изтръгвахме от Рина, бяха като музика за ушите ми. Сякаш времето бе спряло! Вкусовете им се смесваха на езика ми, заедно с усещането за неговите тласъци и нейното пулсиране. Тя нададе стон, последван от неговия мощен тласък и соковете им се разляха. Аз жадно изпих до последната какпка тази амброзия и уморено отуснах глава. Тримата със сетни сили се прегърнахме и посрещнахме зората.

Мия

798.   ... Погали нежната роза пред очите му и бе възнаграден с тихо стенание. Това бе повече отколкото младия мъж можеше да понесе. Наведе се и впи устни в прекрасната плът. Чакаше. И двамата знаеха какво иска. Искаше в устата му да потекат сладките нектари на нейната женственост. И Мадлен не закъсня да го възнагради за усилията. Изви гръб и с вик се освободи. С едно единствено движение Андрей проникна в нея притискайки гърба и към коравата пейка. Краката и го обгърнаха плътно, а ръцете му стискаха нейните. Бяха като едно цяло, всеки бе част от другия. Устните им се намираха отново и отново. Изследваха се, опознаваха се. Наслаждаваха се на прекрасните усещания. В момента, в който той освободи ръцете и, ноктите и се забиха в гърба му. доволна въздишка се отрони от него. Явно не възразяваше, а напротив-наслаждаваше се. И как няма, тя беше като изтъкана от страст, едно прекрасно завършено творение наслаждаващо се от цялата си душа на мъжа над нея. Отдаваща му се напълно. Дрезгавия и вик разцепи тишината. Екстазът и бе по силен и по могъщ от всичко останало. Като опустошително цунами помитащо всичко по пътя си. Неговият вик се сля с нейния, за да изригне в нея, с нея. Щастлив Андрей се отпусна върху нея.
-Прекрасна Мадлен, пред красотата ти бледнее дори и картина на Да Винчи.
Младата жена отговори на усмивката му и нежно му прошепна, че може и още.
Ами да кажа това успях да измисля, но да се сравнявам с теб е все едно да се сравнявам с Дюма.
Вероятно ще четеш това чак утре, така че спокойна нощ и сладки сънища, Андрей.
Маги

799.   Маги, напразно ме сравняваш с такива имена и мислиш, че пиша по-хубаво от теб — ти ме вдъхновяваш да го правя. Флашданс дава някои добри идеи, но дотам. Може би когато утре слушаш
http://vbox7. com/play:16a071e552 (качено, но се конвертирало — ха да видим)
или
http://vbox7. com/play:328ffb83,
ще почувстваш част от онова, което не мога да предам адекватно с думи.

Лека нощ, моя кралице Марго.
Андрей

800.   Мия, пак прочетох какво си написала и като че ли намерих края на асоциацията, която ми подсказа фантазията ти: Чосър—Декамерон—Бертолучи—I sognatori. Ако не си гледала филма, направи го непременно. Г. доста прилича на Тео, а Карина — на Изабела, но един от детайлите, които спомена, поставя по-скоро теб в нейната роля — ако приемеш паралела за валиден, разбира се.

Андрей

801.   Харесва ми флирта, който се е заформил тук, хубаво е да направите нещо по-съществено по въпроса, изнесете го извън този сайт, все пак стига хора като мен са воайорствали, нито е редно, нито има смисъл. И пак ще отбележа, че от прочетеното дотук с твърдо убеждение мога да твърдя, че единствено Андрей има истински талант да пише, останалите просто нямат тази класа. Наясно съм, че не е тактически правилно той самият да се самоизтъква, така и трябва, дори с умиление си спомних как бидейки нелош шахматист, преди мноооого години се оставях да загубя партии от момиче, което едва се беше научило да мести правилно фигурите, ех, спомени:)
Андрей, разбира се, прави тук каквото сметнеш за добре, но мога да те помоля, ако случайно пишеш някъде другаде, по други поводи, професионално или не, дай насока, за да проследим развитието на прозата ти, има хляб в теб, а и обичам да съм в крак с новостите сред съвременните български писатели. Не казвам, че си такъв, но би могъл да бъдеш.
Маги, бъди муза на човека докато можеш, дай му шанс да надскочи себе си.
Иво

802.   Добре, Андрей няма да те сравнявам с Дюма. Ще те сравня с любимия ми автор, чийто главен герой носи твоето име. Пишеш по-добре и от Шолохов.
За съжаление не мога чуя твоите вдъхновения ( и аз не знам защо ), но се надявам ти да чуеш моите. Обещавам да преведа.
Ето какво мен ме вдъхнови за последните ми руски фантазии.
http://vbox7. com/play:d1732ccf12, и това също, всъчност то е най-голямото ми вдъхновение
http://vbox7. com/play:b5a4e54ede
Моля, те изгледай ги внимателно и дано усетиш, това, което искам да изкажа.
Маги

803.   Хора, спрете се, бре. Искрено ме радва, че ви харесват историите, но или вие се изхвърляте сериозно, или аз съм айнщайнът на новата българска литература. Второто сериозно ме съмнява. Иво, благодаря за милите думи, но това са първите ми опити. Не ми е хрумвало да се пробвам като писател и като че ли е не е много вероятно да го направя. Иначе определено бъркаш, виждам неочаквани идеи в чуждите истории, които не мен не ми идват. Това е и красотата на темата, предизвикваме се един другиго.

* * *

— Значи можеш и още?
Магдлаена го погледна изненадано.
— Да — отвърна убедено.
— Хубаво. Облечи се и се оправи.
След малко тя беше готова. Мъждивият фенер осветяваше лицето ?, поруменяло от удоволствие.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
Той я хвана под ръка и двамата бавно тръгнаха към двореца. На входа ги спря снажен момък.
— Съжалявам, затворено е. Елате утре от девет до пет.
Андрей го измери от глава до пети и, отмествайки го с небрежен жест, с тежък бюрократичен тон отвърна:
— Аз съм Андерш Рудолфи от Отдела за пожарна безопасност към комисията за опазване на културното наследство на Министерството на културата. Това е моята колежка от Отдела по финансова отчетност, Магдалена Николаевна.
При звука на думата "отчетност" младежът нервно присви око.
— Разбира се, за нас е удоволствие, но, нали разбирате, вече приключи работното време, Леонид Всеволодич го няма да ви обърне внимание, даже чайникът е заключен, нищо не мога да ви предложа.
— А, да, Леонид Всеволодич… Крайно интересна личност, не мислите ли?
— Да, да, без съмнение, но…
— Всъщност Магдалена Николаевна има да Ви пита за него, не аз. Дошъл съм да инспектирам западното крило, получихме тревожен сигнал за състоянието на завесите в императорската спалня. — Андрей леко погали Магда по гърба.
— Но моля Ви, разберете, че…
— Да не си въобразявате, че пожари се случват от девет до пет? Ключовете, ако обичате.
— Ще се оплача на Леонид Всеволодич!
— Ама разбира се, обадете му се. И без друго го търсим под дърво и камък. Ключовете. Веднага.
Съкрушен, пазачът ги въведе вътре и безмълвен даде на Андрей един ключ. Той го потупа окуражително по рамото.
— Добре, драги, ще вземем предвид съдействието Ви, когато… впрочем няма значение. Връщайте се на поста си, виждам, че сте добро момче.
Двамата с Магдалена поеха наляво и след малко се озоваха пред спалнята на Екатерина. Андрей взе ключа, положи ръце върху голите рамене на Магда и бавно ги спусна надолу. Гладката ? кожа настръхваше от допира му, в очите ? се четеше нов копнеж.
— Ще отвориш ли покоите си за мен, императрице?
Тя не каза нищо. С усилие превъртя ключа, бутна вратата и направи крачка навътре. Извърна се и впери в него изумрудения си поглед.
— Ела — отрони тя.
Той я последва. Бавно пристъпи към нея, хвана я, завъртя я и я подпря на вратата. Тя се затвори с трясък. Сърцето на Магдалена прескочи такт.
— Ще ни открият!
— Та ние казахме къде сме — отвърна с усмивка той. — Не, ако ще дворецът да се продъни, никой няма да ни обезпокои.
Притисна я към себе си, намери устните ? и се зае да ги проучва с жар. Меки, горещи, сочни, отзивчиви — устните, за които бе мечтал, каквито сам Хайям да се вдигнеше от гроба, не би могъл да възпее достойно. Не знаеше колко ги е целувал — минута, час, година, век. Колкото и да беше, не бе достатъчно. Ръцете ? го галеха, молеха му се, неговите я заграждаха, притискаха я към него, усещаха я с всеки милиметър… разкопчаваха роклята ?. Тя се свлече бавно на пода. Андрей леко се отдръпна и замръзна за миг. Толкова красота накуп убива, погледни само себе си, шепнеше някакъв предателски глас в главата му. Магдалена срещна погледа му и в миг разбра.
— Твоя съм. Изцяло — прошепна тя.
Протегна се към него, разхлаби яката му, допря отново устни до неговите и се зае с ризата. Усети как се издига във въздуха. След миг се приземи на огромното легло, което нежно я прие в копринената си мекота. С две движения Андрей остана гол, покатери се до нея и плавно смъкна бикините ?. Вдъхна аромата между гърдите ?, целуваше, стискаше, захапваше, смучеше нежната плът и розовите зърна. Вдигна поглед, видя изпънатата жила на шията ? и се насочи натам. До дясното си ухо чуваше как сърцето ? бясно тупти, малко по-нагоре бе ухото ? и упойващият мирис на косата ?. Мина зад нея, целувайки финия врат, гърдите ? бяха в ръцете му, спусна се надолу по гръбнака, проследяваше го прешлен по прешлен с език. Тихите ? стонове бяха най-прекрасната музика, която бе чувал. Стигна до края. Леко докосна стегнатия възел, тя се изви, той продължи още надолу, раздалечи бедрата ? и проникна в нея. Желанието му я изпълваше, тялото му пак бе притиснато в нейното, всяко малко движение казваше повече от всякакви думи. Ръката му описваше отново и отново чертите на лицето ?. Магдалена целуна белега на палеца му. Нежно го натисна по гръб, извъртя се, надвеси се над него и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Зарови ръце в косматите му гърди, усети как неговите галят бедрата ?, впиват се в ханша ?. Ускори темпото, искаше го целия в себе си. Кръвта нахлу в главата ?, в ушите си чуваше тимпани да отмерват пулсациите му в нея.

Ако попитате жителите на Петербург кое е най-спокойното място в града им в четири сутринта, сигурно немалко ще отвърнат, че това е дворецът на Екатерина. Не и бившият пазач Петруха — той още потръпва от спомена за дивия, животински рев, огласил поверената му сграда в една иначе обикновена майска нощ, когато закъснял пожарен инспектор и диаболично красивата му колежка проверяваха западното крило. Един Бог знае какво… а Леонид Всеволодич така и не намериха.



Маги, струва ми се, че разбрах какво имаш предвид. Ако се вгледаш и ти по същия начин, ще усетиш нещо много подобно.

804.   Андрей, Андрей, как само ме ласкаеш! Чосър, Бокачо, че и Бертолучи.

Гледах I sognatori и определено ми хареса. Отдавна не бях попадала на някой толкова въздействащ филм. Несъмнено ме накара да се замисля.

Говорейки за въздействащи творения, в последната ти фантазия за Магда надмина себе си (ако бъдеш така добър да приемеш скромното ми мнение). Определено ме накара да включа посещение на Екатерининия дворец в списъка си с неща за правене.

Мия

ПП: Утре мисля да опиша една фантазия с алени чаршафи и кръвожадни пирати, която не мога да си избия от главата, откакто прочетох един любовен роман.

805.   В толкова твои истории, главаната геройня е с червена коса и е кръстена Магдалена. Просто нямам думи. И всяка твоя история е все по добра от предната.
Уникален си, Андрей. Радвам се, че се вдъхновяваш така от няколко написани думи.
Мия, определено си струва посещението. Ако можш да го видиш през нашите очи.
Маги

806.   До Масаджора :)))
Моята идея за масаж е преди твоята - №687, просто не съм я подписала.
Албена

807.   Маги, вече гледате през едни очи с Андрей, радвам се все повече за вашата връзка, макар и платонична, макар и виртуална - нея я има и е прекрасна, красива истински омайваща.
Албена

808.   OK, оставям се да ме убедите, че съм *бахти великият. Сега, след като постигнахме съгласие по въпроса, да чуем още от Албена, Мия, Онази 27… Плам май отдавна не се е обаждала… J. Silver, размърдай се и ти :)

Докато сте още положително настроени, може ли да знам *какво точно* ви харесва (и дразни)? Прилагателни, глаголи, диалог, описанието на самото действие, описанието на мизансцена, на нещо друго? Мислите ли, че ще се подобри, ако нещата се наричат директно (кур, путка, навря ? го… ясно, нали? ) или по-евфемистично?

809.   "J. Silver, размърдай се и ти :)"

Лесно е да се каже...
Истината е, че нямам много за казване. Ако се върнем в началото на темата и прочетем условието, поставено от топикстартерката (Плам, мисля), ще видим, че доста сме се отдалечили от него.
Топикът зави в посока литературно (ако бъдем откровени, квазилитературно) творчество. Само по себе си в това няма нищо лошо, просто в конкретния случай колективното несъзнавано малко се разминава с моето лично несъзнавано ;)
Иначе, ако тъмната ми страна сервира в главата ми нещо, заслужаващо споделяне, няма да ви пожаля, но засега съм пас - не ме бива особено в пейзажната лирика ;)
Иначе имам един доста смътен засега замисъл, засягащ отношенията на Първозвания с една дама от Магдала, но трябва да освежа малко в паметта си Новия Завет, а в командировките не винаги остава време, пък не сме Америка, за да очаквам да намеря Gedeon's Bible на нощното си шкафче...

J. Silver

810.   Ето, първата част на моята пиратска фантазия. Пада си малко по-литературна, отколкото възнамерявах, но втората част ще го компенсира. Дано ви хареса!

Обегнала съм се на перилата на кораба, вятърът си играе с косите ми, а аз витая из облаците, вперила поглед в хоризонта. Не мога да кажа къде започва небето и къде свършва морето. Накъдето и да погледна съм заобиколена от вода. Нямам търпение, безкрайното пътуване да свърши и най-сетне да се добера до Цейлон. Не, че там ме чака приятно изживяване, но би да било далеч по-добре от няколкомесечното пътуване в тясната кутийка, която капитанът наричаше каюта. Плантацията ме очакваше, реколтата трябваше да бъде събрана и да не забравя срещата с бъдещия ми съпруг. Ща не ща, тябваше да се подчиня. Вече бях разбрала, че бунта е безсмислен, не че не бях опитала всичко възможно. Договора между семействата ни бе подписан и единственото оставащо бе самата сватба.

Изведнъж вик проряза спокойствието и ме извади от унеса. Морякът на наблюдателницата ръкомахаше възбудено, моряците по палубата се раздвижиха и нервност завладя екипажа. Капитанът погледна през далекогледа и даде заповеди на екипажа. После се приближи към мен и ми нареди да се прибера в каютата.
- Какво има? Какво не е наред? - попитах го аз.
- Приближава се друг кораб към нас, милейди. -отвърна той и ме забута към трюма.
- Пиратски ли е?
- Не вее пиратско знаме, но нещо не ми изглежда наред. Още веднъж ви моля - приберете се в каютата си! -заповедта ясно личеше в тона му. Аз се подчиних и се запътих към килията си. Спуснах се към единия сандък и извадих леката сабя, пригодена специално за мен. Опасността сякаш висеше във въздуха. Ако предчувствието на капитана се окажеше вярно, нямаше да се дам без бой. Отново излязох на палубата, където се готвеше битка. На другия кораб, вече ясно различим се вееше пиратски флаг. От противниковия кораб се чу залп и едно гюле разцепи мачтата ни на две. Пиратския плавателен съд се приближи достатъчно до нашия, за да може разбойниците да се прехвърлят на палубата ни. Поведе се люта битка от мига, в който пиратите стъпиха на кораба ни. Моряци и пирати падаха посечени, кръв заливаше палубните дъски, пътници хаотично бягаха с крясъци, някои дори се хвърляха през борда. Настана невъобразим хаос. Двама пирати се приближиха към мен с похотливи усмивки, с явното намерение да се въползват от тялото ми, но останаха доста разочаровани, когато развъртях сабята. Изведнъж настана пълна тишина. Всички замръзнаха на местата си при вида му. Пиратът се прехвърли сякаш без никакво усилие на борда ни. Той бе толкова красив. Косата му, истинска лъвска грива, тялото му снажно и мускулесто. Не можех да отделя очи от него. Той се приближи към капитана ни и започна "преговори", състоящи се в поставяне на условия, които капитанът да изпълни, ако му е мил живота. Пиратът се завъртя към мен, посочи ме и глъсът му прогърмя в тишината:
- Тя е моя! Искам я!
Капитана ни се помъчи да възрази, мо пиратът го отряза. Направи знак на един нубиец и той тръгна към мен. "Негова съм била! Тоя за кой се мисли? Никой не може да се отнася с мен по този начин! Сега ще види той. " Когато здравенякът се доближи достатъчно му показах оръжието и го предизвиках. Той ме изгледа сякаш насреща му стои луда, извади един меч, дълъг поне два метра, на който можеше да наниже най-малко трима души и само след няколко удъра ми отне оръжието. Нарами ме все едно съм чувал с брашно и ме понесе към пиратския кораб. Колкото да удрях с ръце и да ритах с крака, той остана непоклатим като скала.
- И се погрижи да не напуска каютата! -омразния глас на пирата бе непреклонен.
Мъжагата ме прахвърли на палубата на пиратския кораб, понесе ме надолу из трума, отвори някаква врата и ме метна на нещо меко. Въздуха напусна дробовете ми при удъра и докато се свестя вече бях окована към леглото, а нубиецът се беше изпарил. Огледах се. Намирах се в широка, просторна и богато обзаведена каюта. Трябва да бе на капитана им. На стената срещу мен имаше закачена истинска менажерия, а на срещуположната се ширеше карта на света. Имаше красиво дървено бюро, с разпилени листа и книги по него. Само да можех да се добера до някое от оръжията бих могла да се освободя и да избягам. Опитах да протегна крак към най близкото оръжие, но нещо се впи в глезена ми Погледнах към краката си и забелязах, че са завързани с въжета. Просто страхотно! Бях овързана и окована към леглото на някакъв пират и оставена на милостта му.
Вратата леко се отвори, някакво хлапе влезе с поднос в ръце, ококори очи като ме забеляза, остави подноса на бюрото и избяга сякаш дяволи го гонеха по петите. Просто чудесно! Сигурно азко зависи от тоя бандит, ще ме държи гладна, докато най-спокойно си яде пред мен! Задърпах веригите и въжетата, но единственото, което постигнах бе да разраня кожата си.
Времето сякаш нарочно се бавеше и секундите се превръщха в минути, минутите в часове... По едно време се чъха тежки стъпки, приближаващи се лъм каютата. Аз се стегнах готова за битка. През вратата се показа главата на омразния пиратски главатар. Който с най-голямо спокойствие си влезе и се отправи към подноса с харната.
- Ах, ти мръсно копеле, как смееш! Ти..
- Мога да ви уверя, лейди, че съм напълно законороден. -прекъсна ме с най-голямо безразличе той. -Родителите ми винаги спазваха добрия дух и възпитание. И говорейки за благоприличие - доколкото ми е известно далеч не е прието млади дами, като вас самата, да използват тазкива грозни думи.
- Казал пиратът-дентълмен. -присмях се аз. -Можеш да вървиш по дяволите.
- Ако... - той чак сега се обърна и замръзна насред движението и тиха ругатня се изплъзна от устните му-Нищо чудно, че си толкова вкисната, мила, и аз щях да съм на твое място. Понякога екипажа ми взима твърде присърце заповедите ми. - той се бе приближил съвсем до леглото.
- Значи да разбирам, че не сте имали намерение да ме държите гладна, окована за легото и в тези парцали.
- Определено не. -и с едно движение разпра остатъка от роклята ми.
- Какво си въобразявате, че правите?
- Действам по повод оплакванията ти, мила.
- Как смеете така да преиначавате думите ми! Нямате право!
- Не само смея, но и в случай, че не се разбрала досега, скъпа, имам и пълното право. Аз съм господар на кораба и всичко в него. А ако спреш да крякаш и ще те отвържа. - при последните му думи, погледнах към оръжията на стената с желание някое от тях да се стовари на главата му. - Не си го и помисляй! Ако се опиташ да избягаш или да хванеш някое от тези оръжия ще те дам на екипажа без да ми мигне окото, ясен ли съм? - Кимнах и той ме освободи. Не чувствах крайниците си и можех само да седя на леглото.
-Кое предпочиташ първо - храна или масаж? - но преди да отговоря, стомахът ми предателски изкъркори. - Храна реши той и отиде до подноса. Наля чаша алкохол, сложи я на таблата с храната и се върна. Подде ми парченце папая в устата, тъкмо когато щях да се възпротивя, когато осъзнах, че нямам избор. Поех плода и неволно докоснах пръстите му с езика си. Някаква емоция прекоси лицето му за части от секундата, но после отново отстъпи на безизразната маска.
Той самия лапна парченце, но вместо да го изяде се надвси над мен и ми го поднесе. Щях да извърна глава, но разбрах колко е безсмислено и детинско. Поех плода и докоснах устните му със своите. Това упражнение се повтори и с мангото и ананаса. Вече заситена и отпусната, просто загледах как пиратът остави подноса на бюрото и се върна само с алкохола обватно при мен. Остави чашата на леглото до мен и започна внимателно да разтрива схвантите ми рамена и крайници. Усещането бе едновременно мъчително и прекрасно. Най-сете отново можех да чувствам доскоро обездвижените места. Ръцете на разбойника вместо да се отдръпнат се насочиха към гърдите ми. Усетил напрежението в мен, той ме накара да се отпусна. Всичко било част от масажа. Божественото усещане, което ръцете му докарваха в мен свърши работа и аз се оставих на ласкте му. Ръцете му последователно изучиха хъллмовете ми, падините и изобщо всяка гънка на тялото ми. По едно време той хвана чашата и напръска с кехлибарената течност гърдите ми. Внимателно ги погали, а после с език изпи останалите капчици. Алкохолът ме загря, а езикът му ми донесе облекчение. Усетих пулсиране между краката си. Пиратът изля малко от течността в пъпа ми и я изпи жадно. Пулсациите се увеличиха. Знаех, че това, което му позволявам да върши е грешно, но не ме интересуваше. Насладата от действията му, премахваше и последнта ми логична мисъл. Ръцете му се придвижиха надолу към бедрата ми, рзтвориха ги и леко се плъзнаха между тях. Усетих колко съм мокра там долу, но това нямаше значение. Ръката му помилва розата ми и изпрати вълна с наслада по гръбначния ми стълб, чак да мозъка. Тръпки ме разтърсиха цялата. Стон се изплъзна из устата ми, а пиратът продължаваше чувствената игра с пръстите си. После устните му се присъединиха към ръката и нови вълни на удоволствие ме накараха да се замятам из леглото. Цялата са мятах под него, а проклетникът не спираше със сладкото си мъчение! Бавно единят му пръст проникна в мен, раздвижи го напред-назад, към него се пръседини и втори, същото последва и с третия. Това ме довърши и аз изригнах. Сяках се разпръснах на милиони частици. Когато се върнах отново в кожата си, пиратът се бе качил на огромното легло и си седеше най-спокойно чисто гол.
...

Следва продължение

Мия

812.   Пирати, значи… бива, защо не. Секс в хамак трябва да се пробва :) Чакам с интерес продължението, някои от предишните сцени бяха толкова живи и възбуждащи, все едно гледам "Дива орхидея" или "Девет седмици и половина".

Андрей

813.   Докато чакаме продължението, нещо кратичко:

— Вчера ми беше обещала нещо — каза Жутем с нежен укор.
— Така е, скъпи, но сам виждаш, ще закъснея.
— Аз съм ти шеф, извинена си.
— На първия ден от назначението ми?
— Приказваш за първия си ден, а ходиш под носа ми чисто гола. Как искаш да мисля за друго?
Виолета прихна.
— Вкъщи така си ходя, не ми прави впечатление.
— А съседите?
— Съседите до един ме обичат, за разлика от съседките. Всъщност една май последва примера ми, защото усети, че мъжът ? прекарва доста време сутрин на балкона, а дори не пуши. — Виолета прокара пръст по челото му, спусна го по носа му и спря на устните. Той го целуна и с вперен в нея поглед го засмука леко. Тя се усмихна:
— Какво пък толкова, има време за сутрешната рубрика "Good Morning Vietnam". Ела насам.
Жутем нямаше нужда от повече подканяне. Свали със замах ризата, смъкна панталоните и се разположи на дивана. Виолета се наведе, пое го целия в устата си и бавно засмука. Погледна го в очите, отметна коса, спусна я по корема му. Ръката ? галеше тестисите. другата се сключи около основата на члена му и леко тръгна нагоре. По пътя надолу устните ? обгърнаха главичката в хлъзгава целувка, обиколи я по ръба… и отново, и отново… Започна да се изкачва по спирала към върха. Прокара пръсти по цялата дължина на долната страна, езикът ги последва, засмука леко едната, а после и другата топка. Върна се, отново го пое и задвижи главата си нагоре-надолу. Всеки път като стигнеше до края, докосваше със зъби и написваше по една буква от името си върху него. Жутем дишаше на пресекулки и стискаше до счупване ръката ?. Виолета спря, сложи пулсиращия член между сочните си гърди и го скри между тях. Задвижи се и когато главичката се покажеше, устните и езикът ? добавяха по още един грам към мъчението.

Откъм улицата се чу рев на двигател. Напалмът се изсипа над оризищата на Виетнам.

Андрей

814.   Отворих широко очи при вида му. Колкото и да се опитвах да отклоня поглед, нещо ме теглеше към гнездото, сред което стърчеше гордо изправена мъжествеността му. Той улови погледа ми, усмихна се със задоволство и се надвеси над мен.
- Какво правиш? - попитах с нотка на смущение- Или и това е част от масажа?
- Успокой се! Знаеш, че и двамата го искаме! -и преди да имам време да се възпротивя устните ми запушиха протестните звуци. Отначало целувакта бе сурова, имаща за цел да сломи съпротивата ми, но не срещайки такава устните му омекнаха, започнаха все по-нежно да се галят в моите, да ме преизвикват. Ръцете ми сами се плъзнаха в косите му, заиграха се с къдриците, заплетоха се в тях. От него се изтръгна гърлен стон, устните му започнаха по-настъпателно нашествие към моите, разтвориха ги и езикът му навлезе в мен. Чувството бе невероятно. Докато ме изследваше с език, влагата отново напираше в мен, в хармония с пулсациите. Отърка езика си в моя, прикани ме да го последвам и на свой ред да изуча неговата уста. Това и направих. Докато езиците ни се бореха за надмощие, ръцете му шареха по тялото ми, откриваха най-чувствените места и ми причиняваха невъобраими наслади, граничещи с изтезания. Усетих мечът му на входа на влажната си и туптяща ножница. Нетърпеливо се размърдах под него и го подканих. Оръжието му бавно навлезе в мен, разпъвайки стените ми и спря пред преградата на девствеността ми. Замръзнал така, докато свикна с чувството, той изчака отново да се раздвижа. При явната ми покана той с разко движение разкъса бариерата и ме запълни докрай. Усетих мимолетна болка, след което зачаках с нетърпение да се раздвижи отново. Макар галантността му да бе трогателна исках да се движи, отново да изпитам удоволствито от триенето на плът в плът. Той сякаш прочете мислите ми и ги приведе в действие. Телата ни се сливаха в страстен танц, напрежениро в мен растеше, събираше се в една точка и сякаш преля. Душите ни слени в едно сякаш напуснаха тленното и за миг се докоснаха до вечността. След което отново приеха предишната си форма. Останахме да лежим все така прегърнати докато се възтановим от изживяното. Веднъж съвзели се, се изправихме до седнало положение. Погеднах го и изпитах чувство за предопределеност. Той бе мой, ние си принадлежахме. В очите му сякаш разчетох същото.
- Как мога да ти доставя същото удоволсвие? - попитах с предрезгавял глас.
- Същите неща, които ти доставят наслада, го правят и на мен, скъпа.
При тези думи, го бутнах назад и той покорно се отпусна на леглото. Контрастът на алените чаршафи с загорялото му мускулесто тяло, пясъчноруста коса и котешко зелените очи бе забележителен.
- Ако мислиш цял ден да висиш така, мисля да подремна. - при наглото предизвикателство, той най-демонстративно вдигна ръка и прикри една прозявка. Провокацията определено подейства. Устните ми се впиха в неговите с неподозирана жар. Целувката ставаше все по-страстна и дълбока. От пирата се изтръгна стон на удоволствие. Аз прекъснах целувката, доближих устни до ухото му и прошепнах с най-невинен тон:
- Още ли искаш да дремнеш, скъпи? - и без да му да възможност да отговори се насочих гъм гърдите му, изучих изваяната и твърда повърхност, наподобяваша статуята на древногръцки бог. Леко близнах едното зърно, без да откъсвам поглед от неговия. В очите му се четеше ясна наслада от това, което му причинявах. Облизах ареола, прокарах леко зъби по зърното и го поех в устата си. Засмуках и стонът на разбойника ме окуражи да повторя същото и с другото. После си проправих път с целувки през стегнатия, плосък корем към съкровишето му. Достигайки заветната си цел се поколебах какво точно да направя. Погалих леко и внимателно гордо стърчащия меч, наблюдавайки реакциите на притежателя му. Пиратът леко притвори очи и изстена. Взех го за окуражителен знак и продължих с милувките. С всяко движение той сякаш нарастваше все повече и повече. Усещането бе неветоятно. Сякаш галех стомана, облечена в коприна. Към ръцете ми се присъединиха и устните. Целунах върха и тръгнах бавно към основата. Стоновете се усилваха. Пиратът изведнъж ме сграбчи и с едно светкавично движение ме наниза на меча си. За момент останах неподвижна и изумена. После последвах движенията му. Ръцете му, все още прихванали таза ми в желязна хватка, ме вдигаха и нанизваха отново на оръжието му. След няколко повторения на движението, аз сама схванах принципа и започнах да се движа самостоятелно. Влязох в ритъм, погледите ни се сляха, очите се замъглиха, виковете ни се усилваха успоредно със забързаното темпо, сърцата ни биеха френетично, напрежението достигна връхната си точка и двамата избухнахме едновременно. Паднах тежко върху него и останах да лежа така. Тела, вплетени едно в друго, души, съединени в едно цяло, и сърца едно до друго. Събрах достатъчно сили, за да се претърколя настрани и да го освободя от тежестта си. Ръцете му ме прегърнаха още по-здраво, а телата ни си останаха съединени.
- Беше прекрасна! -измърка в ухото ми той. -Истинска Афродита.
- И ти бе страхотен, скъпи. - прошепнах и игриво го захапах за ухото.
- Ще останеш при мен, нали?
- Да.
- Обаче трябва да ти призная нещо. - погледнах го заинтригувано. - Пожелах те първия път заради начина, по който щеше да изглеждаш върху алените ми чаршафи - разпиляната гарвановочерна коса, снежнобялата кожа, цялата зачервена от любов. Само при мисълта се възбудих.
- Скъпи и аз трябва да ти призная нещо. - успешно имитирах тона му. - Оставам при теб именно заради начина, по който изглеждаш на тези чаршафи.
- Чакаш само да видиш хамака ми - направо ще се влюбиш в мен.
- Защо и той ли е ален?
- Сама ще видиш.

815.   Маги и Андрей така като ви чета разказите и направо откритите покани един към друг, започвам да се замислям дали да не помолим редакторите да ви направят някое изключение да ви предоставят, контакти един към друг. Много ще ми е любопитна една описана реална история между вас двамата. Браво иначе, признавам ви. Талант имате определено. :)

817.   Андрей, наистина ме лъскаеш. Просто не знам какво да кажа. Така не бива. Ще взема да реша, че опитите ми наистина стават за нещо.

Няма да ти обяснявам колко много ми харесва стилът ти, защото се дразниш, но да си знаеш, че е така. Това ми напомня, че отдавна не съм чела за преживяванията на Магда и нямам търпение да го стоя. Така, че не само ни подканяй към работа, ами вземи перото и ни вдъхнови с фантазиите си.

Маги, последната част се отнася и за теб. С нетърпение очаквам историите ти.

Мия

ПП: Хора, обещавам следващия път да няма девици във фантазията. И този път уж нямаше, ама на. Даже се опитах да я пренапиша, ама не се получаваше. Та реших, че ще я изтърпите такава каквато е. Дано все пак да ви е харесала!

818.   Стават, Мия, стават. Давай смело.

* * *

Ръцете му галеха краката ?, обути в тънки черни чорапи. При движението се чуваше тънък звук, нещо като шепот, нещо като свистене, нещо като електрически пукот.
— Няма ли да ги свалиш? — попита го Мадлен с глас, пълен с желание.
— В никакъв случай, ще се провали магията — отвърна Андрей, без да спира. Императорското легло беше огромно, меко, но не прекалено, колоните в четирите му ъгъла бяха от масивен абанос, а върху тях се крепеше тежкият балдахин.
— Едва ли — тя го придърпа към себе си и го целуна отново.
— Не вярваш в магии, нали? — той се усмихваше пак с онази усмивка, както когато я беше видял за пръв път. — Да, четенето на устни е нещо истинско, не някаква абракадабра… Видя и повярва.
— Подиграваш ли ми се? — намръщи се тя.
— Никога. — отвърна крайно сериозен той. Ръката му докосна бедрото ?, тя изпъшка от удоволствие. — Искаш ли да видиш пак?
— Да… — тя го гледаше премрежено. — Не спирай.
— Няма. На първо място, нужни са два крака, заради които и мъртвец би се вдигнал от гроба. За предпочитене заедно с притежателката си, другият вариант е по-прост, но му липсва финес. Нишка най-фина китайска коприна. Малко сяра, нялколко неща, които не знам как да преведа… Сокът от удоволствието на червенокоса мечтателка. Най-сетне, сърцето на един влюбен, който би дал душата си на дявола. Напоследък трудно се намира… понякога в полунощ по високи мостове, но все по-рядко. Сега… погледни ме в очите, Мадлен. Какво виждаш?
Пръстите му докоснаха жадното ? цвете, потънаха в дълбокия ? кладенец и затърсиха нещо там. Мадлен изстена, отвори очи и се взря в неговите.
— Виждам… кафявите ти очи, които ме гледат, сякаш…
— Какво виждаш в тях? — продължи да упорства Андрей, без да спира да движи нито една от ръцете си.
— Виждам… охххххх… виждам… себе си.
Мадлен изригна неконтролируемо. По крака ? плъзна син пламък. Беше хладен, почти студен. Разля се бавно по цялото ? тяло, погъделичка я по гърдите, спусна се право надолу и като стигна пръстите му, избухна в най-разтърсващия оргазъм, който тя можеше да си представи. Всички сетива, Всяка частица от нея беше в екстаз: ушите, очите, езикът, носът, пръстите на краката, ноктите, косата… Андрей се съедини с нея, около тях всичко се превръщаше в огнен ад и те бяха в центъра му, неуязвими, многократно по-горещи от него. Картините умираха със съскане и мирис на боя, огледалата се пукаха с трясък, мраморът почерняваше, колоните на балдахина се превръщаха във факли… Рим около тях изчезваше, в далечината се чу стон на лира и тропот на маршируващи легиони — раз, два, раз, два… Див животински рев се изтръгна от гърдите на Андрей и разцепи тънката паяжина на нощната тишина над заспалия Петербург.

Двамата лежаха плътно прегърнати, огънят около тях бушуваше.
— Как ще се измъкнем?
— Вярваш ли ми?
— Аз…
— Точно сега не е време за колебания.
Мадлен не знаеше какво чувства. Страхуваше се, но някъде дълбоко знаеше, че с него е в безопасност.
— Да.
Андрей я целуна с блеснали очи.
— Няма да съжалиш. Arbad arkar, barbad akar!

Леонид Всеволодич беше човек на логиката. Когато посред нощ видя двама чисто голи да се появяват насред апартамента му, първата му мисъл беше, че следващия път ще замезва с хайвер, а не със сельодка. Втората — че никога през живота си не е виждал толкова… толкова… диаболично, да, мерси, Маря Ивановна… толкова диаболично красива жена (ама моля Ви се, Маря Ивановна, знаем се от толкова години, какво се засягате?). Синьото сияние обгръщаше цялото ? тяло, сини бяха и очите ?, а червената ? коса се вееше и носеше мирис на лимони и… хм, сяра.
— Леонид Всеволодич? — обърна се към него мъжът.
— Да?
— Викат Ви от Службата. Спешно.
— Ей сега, само да…
— Спешно, Леонид Всеволодич. Насам.
Леонид Всеволодич пристъпи напред и изчезна. Дим нямаше.
— Маря Ивановна, — гласът на мъжа беше хипнотичен и тежък като петмез — Вие сънувате. Леонид Всеволодич е на бани в Кисловодск. Повторете. Къде е съпругът Ви?
— На бани.
— Къде на бани, Маря Ивановна?
— В Кисловодск.
— Спете сега.
Маря Ивановна заспа и сънува извънредно странен сън. Сигурно заради сельодката.

819.   до коментар 808 от автора

"Плам май отдавна не се е обаждала…"

Не не съм се обаждала, но ви следя от време на време с по едно оче какви ги вършите тук. Както каза някой по-горе, има лек литературен завой от темата.. НО, това е напълно естествено.
Като човек, занимаващ се професионално с писане, много добре знам как един човек на изкуството, при цялото си старание, не може да избяга от своята орисия. Хващала съм се понякога, че дори, когато пиша писма вкарвам вътре литературни похвати.

Не съм чела фантазиите, които в последно време се разменят тук и нямам своя коментар. Или поне той не може да бъде по-различен от това : Пишете, както си искате.

Някъде по-нагоре бях споменала, че тази тема, от тема за мръсни фантазии, се превърна в тема за всичко. Психология ли не се обсъжда, семейни проблеми, зависимости, имаше и няколко критики относно нивото ми на морала, а сега и литература, което само потвърждава мнението ми, че в този живот всичко е взаимносвързано и би било хубаво да гледаме на света в перспектива.

Дерзайте наволя, непознати приятели!

Плам

820.   Мда Плам, колкото и да иска човек, понякога не може да не го направи ако поне малко му се отдава писането. Не знам коя да определя като най-тъмна, но може би тази, която е от преди малко.
Мия ето ти да четеш щом толкова искаш.
Андрей, слънце, вече ще преосмисля посещенията си в двореца на Екатерина.
Андрей Алексеевич се обърна с гръб към прозореца и нареди на двамата мъжаги да я доведат, Всички бяха безкрайно учудени, че иначе добродушния полковник от СПЕЦНАЗ, беше в състояние да се държи така с една жена и то дяволски красива. Доведоха я окована с белезници като най -големия терорист. Магдалена Ивановна още не можеше да повярва, че я обвиниха в контрабанда с оръжие и я отведоха окована пред очите на близки и съседи. Но все пак всичко беше срещу нея. В дома и бяха намерени Калашников за цяла война. Гледаше полковника без да мигне, не се чувстваше виновна.

-Седнете Магдалена Ивановна-мъжът с жест я покани да седне и се настани на бюрото срещу нея. Когато тя отказа да помръдне мъжете грубо я блъснаха и тя политна. Строполи се на стола.

-Да ви представя, полковник Андрей Алексеевич от СПЕЦНАЗ.

Магдалена беше чувала за елитния отряд, но никога не се беше сблъсквала с тях. а сега я обвиняваха в контрабанда. Момичето леко тръсна глава за да отметне червените коси от лицето си и направи недоволна гримаса.

-Защо съм тук? В какво ме обвинявате?

-Тук сте защото в дома ви е намерено оръжение предназначено за арабските страни. Вие сте враг на страната си Магдалена и ще бъдете третирана като такъв,

-Да го духаш

Оглушителна плесници разцепи устата и я събори на студения мраморен под. Силна мъжка ръка я сграбчи за косата и я повлече навън от кабинета.

-Исках да се отнеса човешки с теб, а ти не ми остави друг избор. Не аз, ти ще духаш и то на целия отряд, защото терористите заслужават това. Освен ако....

Мъжът направи кратка пауза. Обърна се и я погледна, търсеше страх по красивото лице. Видя страхт бавно за замъглява очите и и остана доволен от постигнатия чрез заплаха ефект
-Освен ако, какво? -Не искаше да задава въпроса, не искаше да издава паниката си, но просто се изплъзна от устата.

-Освен ако не предпочиташ само на мен. -полковник Алексеевич все още я държеше за косата и на пода и чакаше отговора и със свито гърло.

Магдалена само кимна. Сълзи пареха в очите и заплашваха да потекат по страните и. Видя доволната усмивка по устните на мъжа. Отвори с ритник една стая и я блъсна вътре. Вдигна за косата и раздра дрехите и. Направо я свали на колене и мина зад нея. Без игра, без прелюдия, без нищо. Вкара и го толкова рязко, че стон се изтръгна от иначе стиснатите и устни. Не можеше и не искаше да чака. Беше готов на всичко, за да я има. Дори и да я шантажира, дори и да измисли това с оръжията, беше готов да направи абсолщтно всичко, за да се докосне до топлината на тялото и. Усети я толкова стегната и гореща, направо щеше да го изгори. Беше възбуден до краен предел, толкова че беше оттатък възможностите си. Тялото и до подканяше да бърза, да я завладее, да я чука. Неуморно и диво както му се иска. Цялата му кръв слезе от главата, съществуваше само нейното тяло и тя. Дърпаше косата и влизаше докрая в нея, за да излезе и да влезе пак отново. Беше на ръба.

Обърна я по гръб на студения под и рязко отвори краката и. Езика му нежно помилва зачервеното място. Пъхна се вътре, за да изучи всички гънки на нейната женственост.

бавно и методично я изучаваше, докато не усети това за което копнееше най много-възбудата и. Усети я, вкуси я и беше доволен, когато чу стоновете и. Тялото и я предаваше, кръвта нахлу в главата и я освободи от мисли. Разтрепери против волята си, навлажни се, кожата и пламна. Цялата стая се въртеше пред очите и, конвулсиите я завладяха, краят беше така близо и така далече. С всеки натиск на горещия език на мъжа все повече се приближаваше към върха, докато накрая неконтролируемо изригна в жадната уста. соковете и потекоха по езика му за да стигнат чак в гърлото му.

беше вече толкова мокра и гостоприемна, сякаш го подканяшв да я чука пак. И той го стори. Влезе в нея до края. Потъна в топлината на тялото и. удави се там. Виковете им се сляха. Телата им се преплитаха на студения под. Не можеше да и се насити. Стисна ръцете над главата и устните му завладяха нейните. Изучаваха ги, завладяваха ги. Дълбоко и искащо. В мига когато усети краката и да се сключват зад него не издържа и изригна в нея. Дишаха тежко и неравномерно.

След като притежава тялото и, гузната му съвест се обади. Прогони мислите и я изправи.

-Помисли си Магдалена, 72 часа ще си тук. Ако си добра с мен, може и да обвиня другиго

И той остави въпроса си неизречен
А сега ви желая лек ден. Все пак трябва и да се работи.
Маги

821.   Тази история е малко по-особена. Ако кажа, че дължа вдъхновението за нея на Маги, ще излъжа — дължа ? много повече. Само тя знае колко.

* * *

Недалеч от границата с Китай се намира град Свободни. Недалеч от Свободни, по иронично стечение на обстоятелствата — един от най-пазените лагери в СССР, Амурлаг. Стените му са високи колкото триетажна сграда, но ако все пак някой ги изкачи, очаква го неприятна изненада — по щедро сложената бодлива тел тече ток. През сто метра има вишки с мощни прожектори, а вечер пускат кучетата, кръвожадни зверове, научени да късат месо, но да не пускат.


Капитан Андрей Вилдиров седеше в креслото си и чакаше да доведат Магдалена Бородинска — наследница на малък дворянски род с възмутителни идеи, сини очи и червена коса. Всеки път като я видеше, усещаше огъня между краката ? и непоносима болка между своите. Не му даваше мира, трябваше някак да я махне, или болката, или Магдалена. Вече беше измислил план.

Единствената светлина в стаята за разпити, без да броим лампата, с която светят в очите на разпитваните, беше мъждукащата крушка на тавана. На бетонната стена зад Андрей висеше портрет на Берия. Това беше единствената украса. Всичко друго имаше може би неясно, но съвсем конкретно предназначение, включително куката на другата стена. На вратата се почука.

— Влез.
— Арестантката, другарю капитан.
— Оставете я тук и обратно по постовете.
— Тъй вярно!
— Седнете, другарко.
Магдалена се разположи на тясното трикрако столче. Капитанът беше млад, висок, гладко избръснат и с леко уморен поглед. В очите му обаче имаше и друго и тя скришно потръпваше от видяното.
— Знаете ли защо сте тук?
— Вие ми кажете.
— Би трябвало да знаете. Това не е първото Ви подобно провинение.
Магдалена вирна упорито брадичката си и стисна устни.
— Хубаво, мълчете. Знам как да се справя с такива като Вас.
Ироничната ? усмивка го вбеси. Изплющя оглушителна плесница.
— Ще преосмислите ли позицията си?
— Не.
— Така да бъде.
Втора плесница.
— Вървете на майната си.
— За последен път, ще ни сътрудничите ли?
— Не.
Магдалена стисна устни още по-упорито.
Капитанът се ухили:
— Знаете ли, Магдалена, мисля, че с Вас ще прекараме незабравимо. Поне Вие, със сигурност.
Хвана я рязко за ръцете и окачи белезниците на куката.
— Върви на майната си.
— О, вече минаваме на "ти". Знаех си, че схващаш бързо.
Краката ? едва стъпваха на пода. Остави я да повиси и с бавна крачка тръгна към бюрото. Отвори горното чекмедже и извади оттам остър като бръснач нож. Очите на Магдалена се разшириха, но не издаде нито звук. Той се доближи до нея, с рязко движение смъкна полата ?, прокара острието до гладкото ? бедро, дръпна бикините и ги натъпка в устата ?. С отмерени движения сряза ръкавите на затворническата ? куртка, копчетата паднаха едно по едно, дрехата се свлече. Допря ножа до раменете ?, леко помръдване и ето, презрамката на сутиена вече не му пречеше. Още едно движение и тя беше съвсем гола пред него. Отстъпи леко назад, за да ? се полюбува. В очите ? имаше високомерие, ненавист, но и страх, да, страх. Подушваше го.
— Бих могъл да ти доставя и удоволствие — прошепна той в ухото ?. — От теб зависи.
Очите ? се присвиха и го изгледа с убийствено презрение. Тя поклати глава в знак на отрицание.
— Както желаеш — той прокара върха на ножа по брадичката ?, надолу по шията, спря се замалко до гърдите и я погледна:
— Би било жалко да се лишиш от тях.
Наведе се и захапа зърното ? силно. Страхът замъгли съзнанието ?. Нямаше смисъл да се инати. Бавно кимна с глава.
— Добре, радвам се, че промени мнението си.
Той пъхна ножа между зъбите си, хвана я здраво и я откачи. Метна я на бюрото и разкопча панталоните си. Дръпна бикините, извади члена си и го пъхна в устата ?.
— Да видим как ще ме убедиш в честността си.
Магдалена засмука косматия член неохотно, а по гръбнака на Андрей пробягаха тръпки. Страхът пълзеше във вените ? и заплашваше да превземе цялото ? същество. Тя затвори очи и се опита да не мисли за случващото се. Не ? се отдаде особено. Нямаше как да пренебрегне неприятното чувство на безпомощност. Ръката на капитана се плъзна по гърдите ?, погали захапаното зърно неочаквано нежно, другата хвана Магдалена за косата и я насочи по-дълбоко. Усети го чак в гърлото си, корав и твърд. Страхът бавно започва да се измества от възбуда, непознати чувства я завладяха. Андрей се задвижи напред-назад, проникваше в нея, давеше я, нежната му допреди малко ръка сега я душеше, усещаше как пулсира и вътре в него започна да се заражда движение, невъзвратимо. Една мисъл се въртеше в главата на Магдалена, няма ли най-после да свърши всичко и какво ли би станало ако го захапе. Бързо я пропъди, нямаше смисъл. Бавно се мърдаше напред по него, стигна до основата на члена му. Андрей изохка. Не искаше да свършва толкова бързо. Придърпа краката ? към себе си и влезе в нея, опрял ножа в гърлото ?. Всеки тласък оставяше по една малка кървава резка, съвсем плитка, но осезаема. Мирисът на кръвта го възбуждаше повече от всичко. Езикът му леко докосваше сцепената кожа и вкусваше всяка капка. Възбудата започна да завладява тялото ?. Не го искаше, но се случваше от само себе си, не можеше да го скрие. Реагираше инстинктивно, пулсът ? започна да се учестява с всеки допир на езика му до кожата ?, так където усещаше възбудения му член. Мястото пулсираше, ставаше мокра без да го иска, знаеше, че той го усеща, искаше ? се да потъне вдън земя. Тялото ? я предаде. Той забърза темпото, усещаше влагата ?, да, малката кучка се беше подмокрила. Краката ? се сключиха зад него. Неочаквано и за себе си, Андрей се уплаши, че при някое по-рязко движение може да ? пререже гърлото и хвърли ножа настрана. Целуна шията ?, продължи нагоре, усети меките ? горещи устни. Усещането беше съвсем непознато за него. Целуваше я недодялано, със стръв, сякаш преследваше дивеч в родната тайга. Устните ? се отвориха сами, тя отговаряше на целувките му, тялото ? трепереше, искаше още, и тя не знаеше точно какво, но го искаше, искаше да не спира да я целува, сякаш въздух не ? достигаше, не можеше да диша. Ръцете му се впиха в задника ?, притиснаха я още по-силно, искаше да влезе целия в нея. Езикът му завладя устата ?, вкусваше навсякъде, бореше класовия враг по най-стария начин, а тя му се отдаваше с искрен плам и с цялата си душа. Ръцете му се тръгнаха нагоре, ноктите оставяха белези по плътта ?. Mладият мъж съжали за болката която ? причинява, но това беше по-силно от него, искаше да я завладее, да я пречупи, да я подчини на себе си, на волята си, на желанията си, толкова перверзни и диви. Целуваше всеки оставен белег и знаеше кога да спре и кога да продължи.
— Виждаш ли, колко добре се разбираме, когато си така покорна?
Тласъците му се усилваха сякаш нямаше намерение да спира, но в един момент спря. Достатъчно я беше измъчвал. Чувстваше гузен от постъпката си, не беше в стила му да унижава жени. Реши, че е време да я накара да забрави целия свят, дори и идеалите си. Езикът му се спусна от шията ? надолу към корема, влажни следи оставаха по кожата ?, дишането ? стана накъсано, пълсът ? се учести, вече не усещаше хладината в стаята, кожата ? гореше след всяка целувка, мъчеше да отгатне какво ще последва, играеше ли си с нея? В този момент съзнанието ? се освободи от всякакви мисли, защото усето езика му на най-нежното си място, дробовете ? пламнаха, горяха, въздухът не ? достигаше. Изви гърба си, когато усети настъплението, нямаше как да скрие, колко е мокра и възбудена. Той го усещаше с езика си и го пъхаше все по надълбоко в нея. Знаеше, че рано или късно тя ще експлодира. Трябваше да го направи, Боже, не можеше да се сдържа повече, толкова много я искаше. Искаше страстта ?, желанието ?, искаше да го гледа с потъмнели от страст очи и в този момент усети експлозията ?, по-мощна от всичко, което беше усещал. Нямаше намерение да спира. Искаше всичко от нея, цялото ? желание, само за него. Не можеше да издържа, щеше да се пръсне, с едно движение влезе в нея, топлината и влагата ? го обгърнаха, краят му беше близо, знаеше го, усещаше го, не искаше да свършва, но вече го болеше от несподеленото желание. Искаше я от първия ден, какво му беше направила тя, омагьоса ли го? С вик се освободи в нея, имаше я с цената на всички подмолни интриги, но я получи. Макар и за час, беше негова. Целуна меките ? устни. Вече беше доволен.

Андрей

822.   Маги, Андрей просто останах без думи (в положителния смисъл, разбира се). Наистина просто не знам какво да кажа. Толкова въздействащо ми подейставаха фантазиите ви.

Мия

823.   Жена, 25г.
И аз имам няколко мръсни фантазии, които си представям, когато правя секс и... след секунди съм свършила.

Представям си, че се събуждам със завързани очи, просната по гръб на някаква маса. Усещам ръка да ме гали по лицето, да бърка в устата ми с пръст. Хваща ме за косата, издърпва главата ми настрана и ми набутва члена си в устата. С другата ръка ме хваща за гърдата и силно я мачка. После идва трета, четвърта и пета ръка. Докато се усетя ръцете вече са много. Опипват ме навсякъде, някой нежно, други по-грубо. Усещам още един член да прониква в мен. След малко ме качват на масата върху трети. Докато той ме чука духам на някого. Ръцете ми са пълни. Усещам пръсти в дупето си. Просто не издържам от възбудата. Вече всяка дупка в мен е запълнена от големи, пулсиращи, горещи членове. Постоянно се сменят... Усещам влажните мъжки тела около себе си, мога да усетя аромата им. Получавам множество оргазми, а мъжете един по един се оттеглят, докато накрая не остава само един. Той сваля превръзката от очите ми и виждам огромен, мускулест и изключително красив негър!!!

Другата ми фантазия е как правя групов секс с няколко жени. Голяма стая с красиви мебели. Пием хубаво вино и докато се усетя вече ме целува една от тях. Лижем зърната на гърдите си, играем си една с друга. Представям си как смуча женски клитор. Лижа го, целувам го, докосвам го с пръсти. Пъхам пръсти във вагината и ануса, докато други две доставят удоволствие на мен. После идват и играчките - разнообразни по размер и форма. Пъхаме си ги самички, после една на друга, сменяме се, доставяме си удоволствие по каквито начини е възможно. И така оргазъм след оргазъм цяла нощ...
Тази бих я осъществила, ако срещна други красиви, непознати и разкрепостени жени при подходящите обстоятелства. Не съм лесбийка, дори никога не съм била с жена, но това бих го опитала.

Имам и други фантазии, но тях ще споделя по-късно :)

824.   Днес имах бизнес среща с един невероятно красив и обаятелен мъж с който си имаме закачка от години. Под закачка имам предвид страстни погледи, неосъществени "Бизнес" срещи, разговори на "ти" и изпращане на поздрави по общи познати. Общо взето до там ни се простира флирта, ако мога така да го нарека. Дойде той изненадващо в офиса, погледна ме с неговия многозначителен поглед, а аз си седях на стола и трябваше да му подготвя един документ. Пиша аз на компютъра, а погледа ми беше прикован от катарамата на колана му. Сега ако ме питате даже незнам точно каква беше, но преди малко не можех да отлепя поглед от нея и от тесните му дънки впити и отпечатващи нещо голямо или по-скоро възбудено. При все, че събрах смелост да вдигна поглед по-нагоре по тясната младежка карирана риза с къс ръкав впит в бицепсите му и пак погледите ни се срещнаха, а той ми каза: "Радвам се да те видя... това е" Обстановката в стаята се нажежи до неузнаваемост, а аз трябваше да стана и да мина покрай него, за да стигна до принтера да взема листа, ръцете ни се докоснаха "случайно" и му го подадох, той си взе документа, загледа се дълго в него каза довиждане на всички и си тръгна. А двете колежки в един глас викнаха по мен "обади му се, звънни му". Не мога нито да му се обадя нито нещо друго, но ще си помечтая и пофантазирам в най скоро време ще споделя и с Вас, обещавам.
Албена

825.   Жено на 25, чакаме…

Албена, че защо да не можеш? Обади му се, кажи му, че вече си готова да тръгваш, просто не давай думата за две минути, обясни му как си се облякла, приказвай невинно-двусмислено, докато той не се обади и не разбереш, че си набрала "грешен" номер, а не на Сисенцето (или там която). Ще излезете и още как.

Мия, дай нещо по-мръсно, сигурен съм, че си го представяш, ама не смееш да го напишеш. Хайде, не се стеснявай.

Андрей

826.   Рядко пиша фантазии, още по-малко сам, но реших да напиша една, която ще я разделя на може би две части. Не съм така добър като някои от пишещите тук, но това не ми пречи да напиша и аз една.

---

Бях в центъра, когато телефона ми иззвъня.
Беше Силвия, 23 годишно голямо момиче, с което имах уговорка да се видим. Беше се превърнала във важен за мен човек през последните две години и половина.

Тя бе от малкото жени, които съчетаваха онези качества, за които един мъж би могъл да мечтае.
Когато за първи път я срещне човек, първото което забелязва са дълбоките ? тъмни очи, гладката ? светла кожа и дългата абаносово черна коса.
Обожавах този тип жени. Интелект и доброта съчетани с подобна красота е рядко срещана комбинация. Когато ходеше сладките движения на нейната коса създаваха опасен чар, на който човек трудно можеше да устои.

Можех да я гледам с часове без да ми трябва нищо друго. Дори без да усетя, че съм гладен или жаден. Предполагам затова и жадувах така силно тези нейни устни.
- Здравей! Едвам те чувам - повиших глас.
- Просто игнорирай всичко наоколо и тогава оставаме само аз и ти - предложи тя. - Ох, чудя се дали ще успея да си взема изпита при Иванов?
- Кажи му че си много вкусна и няма начин - засмях се аз.
- Ах, ти! Нали обеща, че ще дойдеш по рано? Ще дойдеш ли скоро? Защото мислех, че ще излезем на разходка.
- Да, ще излезем - потвърдих.
- Чакам те. Просто ела. Става ли?
- Да, добре. Сега идвам. До скоро - затворих телефона и се вгледах в сивият пейзаж около мен.

Бях на път към нейния блок и беше адски горещо навън.
Движех се бавно с човешкия поток между гъстата гора от сгради. Погледнах нагоре и се зазяпах по извисилите се високи сгради.
При ясни дни като този масата от сив бетон се издигаше в небето и последните етажи се сливаха със синевата.
Върху небето от запад растеше червеният блясък нa зaлезa. Западните стени на сградите, бяхa едвa-едвa озaрени от неговaтa топлa светлинa.
Няколко бели пухкави облачета издайнически бяха оцветени в оранжево. Съзерцавах всичко това и ми носеше спокойствие и душевен мир.

След десет минути стигнах до кръстовището лежащо пред блока ?. Стъпих на пешеходната пътека и се влях в пресичащата тълпа на зелен светофар. Беше нетърпимо горещо на слънце. Влезнах с облекчение във входа на блока и с усилие изкачих стълбите до третия етаж. Звъннах на звънеца, който едвам измяука и влезнах без да дочакам покана.

- Влизай, в спалнята съм - зазвънтя гласът ?.
Тъмнината в стаята ме изненада. Плътните пердета спираха късното следобедно слънце и единствено малкото промъкващи се лъчи през него оцветяваха стаята в нежни пастелни цветове.
Нейната стая беше значително по хладна от нетърпимо горещите градски улици.
- Най-после. Къде се забави толкова? - попита тя с облекчение.
- Скапах се на тази жега! - затворих вратата и се отпуснах на дивана стоящ до врата.

В единият ъгъл на стаята стоеше леглото ?, а в другия имаше голям шкаф, в който държеше всичките си дрехи.
Красивият килим, осеян с разноцветни форми запълваше центъра и криеше голотата на пода. Пред единствения голям прозорец имаше малка дървена масичка, на която тя държеше лекциите си и голяма купа с плодове. Имаше няколко малки стола около същата маса, а отдолу знаех, че стоеше червеният ? лаптоп, който тя избра по цвят, а не по технически характеристики.
Пак добре, че не беше розов на цвят. В ъгъла до прозореца стоеше секцията с позабравения телевизор, който тя рядко удостоверяваше с вниманието си. За сметка на това, редовно избърсваше бялата прах от черния му скелет.

Дори и с малкото светлина, стаята сега изглеждаше някак по-светла. Витаеше някакво чувство на живот. И съвсем ясно ми беше, че това се дължеше на седналата Силвия пред мен. Тя придаваше на стаята топлота и светлина, но тази топлота и светлина бяха по различни от тази на палещото слънце.

Тя седеше на пода до прозореца оскъдно облечена с вдигнати колена. Късата ? пола не успяваше да прикрие по никакъв начин голите и крачета. Колената ? бяха допрени едно до друго, а върха на пръстите ? се допираха. Едната презрамка на бялото горнище беше паднала и правеше изящното ? рамо да изглежда още по апетитно. Беше сключила ръце под вдигнатите си колене и гледаше през рамо почти като срамежлива ученичка. Но аз знаех, че външният вид можеше много добре да заблуждава. Силвия можеше да изглежда и да се държи като монахиня, но можеше да засрами и едни от най-големите безсрамници.

Погледнах я. Не можах да откъсна очи, представяйки си, че правя секс с нея. Дори и от тук можех да усетя присъствието ?. Да помириша парфюмът ?. Лек и сладък аромат вероятно на цвете се беше разстлал из цялото помещение и гъделичкаше обонянието ми. В сумрака на стаята тя бе затихнала.

- По начина, по който ме гледаш знам, че и ти изпитваш същото - заключи тя.
- Да знаеш, че съм много добър в разчитането на женски мисли - не ? останах длъжен.
- Ами разходката? - направих се на ударен.
- Майната и на разходката - отсече тя! - Само като ме погледнеш и се разтапям.
- Какво си ми лошо момиче. Харесва ми... Много ми харесва.
- Искаш ли ме? Или искаш нещо от мен? Може би искаш да ми направиш нещо лошо, нещо вкусно... - задаваше въпросите си тя.

Завъртя се бавно към мен и гледката на впитите ? бикини се разкри пред мен.
- Може да ме гледаш внимателно - пожела тя. - А това е работното ми облекло за днес. Как го намирате господин Любовнико? Доста е оскъдно, нали?

Усмихнах се... Силвия бе в обикновеното си закачливо настроение и ме гледаше с нейния жив и дяволит поглед.
Тя седеше срещу мен, кръстосала крака и се усмихваше издайнически палаво. Разказваше ми нещо, на което аз не обърнах внимание. Цялото ми същество бе потопено от насладата, която изпитвах наблюдавайки нейните устни. Желанието ми се усилваше с всеки изминал момент. Тя се усмихвше леко и устните ? се движеха в красив танц воден от думите. Сякаш виждам и сега на забавен кадър онези движения, които влажните ? устни описваха. Така сладки и нежни изглеждаха на фона на всичко останало. Сякаш в бавен танц крещяха - докосни ме... целувай ме... пий от мен... искам те!

Докато ми се усмихваше закачливо се питах дали има представа, какво искам да ? направя точно сега?
Късата ? пола се беше набръчкала небрежно и откриваше гледка, на която малко мъже можеха да устоят. Съблазняваше ме целенасочено. Беше като красиво цвете, разлистило цветове за да привлече пеперудата, която ще се докосне до нея за да я опраши.

Продължението скоро в част 2. :)


K-Man

827.   Защо не направите втора тема със същото заглавие, че тази стана прекалено дълга и трудно се чете!!!

828.   Мъж - започвам като само леко почвам да и таркам... (котето :D) после тя полудява и званни на приятелката си. Тя идва и се почва луда тройка парво ми правят двоина свирка с двете си усти. Какта си я еба и тя ми го хваща и казва " Дай ми го в газа " и аз полудявам от кефффф :D
тва си е моита фантазийка поздрави на всички :)

829.   До “К-man"! Просто перфектно...

830.   Ех, К-Мен, ако ти не си добър то ние сме направо за първи клас.
Спирам вече, направо ме комплексирахте двамата с Андрей. Чакам и втората част.
Андрей, преписваш ми повече заслуги отколкото имам. Таланта си е твой и ние просто се радваме на него.
Маги

832.   K-Man, освен с малко закъснение и аз да кажа, че чакам с нетърпение. Друго би било лицемерие.

Андрей

833.   Не мога да се обадя на мъжа от офиса, защото и двамата имаме отговорности към семействата си. Но, ... фантазията някък не я приемам за изневяра и започва да вилнее в главата ми. Обаждам му се и му казвам, че съм на семинар в Гранд... хотел и си мисля за него, затварям и толкова ме е срам от себеси, че си изключвам телефона. Влизам в единичната си стая и се подготвям за коферентната зала. Обувам прозрачно бежови чорапи от тези със силиконовите лепки, бежова делова рокля с пастелно кафяви обувки на висок ток, делова чанта за документи в същия цвят, бижутата в тон, слагам по тежък от обикновено парфиюм, косата ми е прибрана назад на конска опашка и съм си взела очилата без диоптри само за тежест, повдигане на интелекта и мъжкото либидо. Все пак съм от страната на фирмата доставчик и ще се водят преговори с мъже. Отивам долу във флоаието на хотела имам среща с ена колежка и двамата шефове, те ме чакат и влизаме в конферентната зала и го виждам него. Немога да повярвам седи от другата страна на масата със същите дънки, ризка и забога със същия колан, та той е дошъл като един от представителите на тази голяма фирма, с която ще водим преговори, неможах да повярвам. Вървейки към мястото си отсреща станаха в знак на уважение, той ми кимна и пак ме погледна с този страстен поглед на който нямам сили да устоя и ми омекват капачките. Усмихнах се и сядайки той проговори на шефа ми:
- Нали нямаше да е строго официална тази среща? А Вие сте се постарали като за вечерен бал.
- Няма значение колежката Албена обича да се кипри за бизнес срещи, чувства се по-уверена когато е в безупречен външен вид, пък и непречи след това да полеем договора в нощния бар.
- Извинете ме, но имам личен ангажимент след срещата, една прекрасна дама мисли за мен и нямам търпение да отида при нея, ако ме разбираш?
- Тогава да предлагам да започваме!
На мен не ми личеше зачервяването заради по-тежкия грим, но усещах, че бузите ми пламтят и изгарям по време на цялата среща. Стъпалата ми се изпотиха в обувките, дланите ми бяха потни като на прекалил алкохолик, по гърба ми се стичаха капчици пот, а грима ми се разваляше от топлината на кожата. Не можех да обеля и дума, устата ми беше пресъхнала, а тчно пред мен бяха забравили да оставят чаша вода. Взех тази на колежката, а само тя от всички на масата знаеше как изгарям, погледна ме, усмихна ми се и аз се поотпуснах малко, но до края на срещата не казах почти нищо, стоях като пън, но все пак договора се подписа. Всички станахме, ръкувахме се и когато стигнах до него дланта ми пак се изпоти. Те тръгнаха към бара, а шефа ми ме смъмри на бързо за мълчанието, не очаквал да стоя като украса на масата. Колежката ми ме защити, аз казах, че не се чувствам добре и се качих в стаята си, влязох и се простнах на единичното легло с дрехите. След секунда чух чукане на вратата и "Румсервиз", разтреперих се цялата, станах открехнах вратата и го видях държеше бутилка шампаанско и две чаши.
- Мога ли да вляза, за да сервирам? - И ми бутна вратата без да чака отговор. - Много добре изглеждаш, мацко, красива си!
Отваряше бутилката бавно, а капачката с пукот удари тавана, това предизвика друга асоцияция в главата ми, но той не бързаше наля в двете чаши и ме попита какво точно съм си мислила за него. Аз неможех да събера мислите си, само се усмихвах като ученичка, а той ме преластяваше с неговия си многозночителен поглед. В следващия момент вече ме целуваше страстно с ръка зад гърба ми защото така се беше надвесил над мен, че имаше опасност да падна назад, и ръката, която ме държеше ме пусна и аз се простнах на леглото по гръб, той дойде върху мен с дрехите си и започна да се трие в мен, целуваше ме, а ръцете му се движеха по цялото ми тяло, страста изпълни цялата стая, той бръкна под роклята ми и ме погали по външната част на бедрото и като напипа дантеления завършек на чорапите ми усетих как му се втвърди и започна да да ме убива точно на венерения хълм. Леко го отместих, а той стана и пак ме гледаше в очите и разкопчаваше въпросната катарама, аз бях силно възбудена и го гледах с премрежен поглед като опиянена от страстите, а той ми зададе въпрос сякаш искаше да подържа пламъка в очите ми:
- Ръката в конферентната зала, май ти беше влажна, а отдолу влажна ли беше маце?
- И да не бях, вече съм.
Вече беше гол до кръста, без колан, но още не беше свалил дънките, когато на моя отговор, зарови грава между краката ми и пиеше от мен, лижеше и пиеше, а аз виех гръб и казвах, не, не, да оххххххх, да излях всичко в устата му, а той не спря да пие. След като се се посъвзех и избистрих поглед, той сваляше дънките си, аз скочих и го поех в устата си, засмуквах и облизвах, а той не сдъжаше стоновете си. Отмести ме на зад, за да съблече роклята ми, аз му казах, че май пак се радва да ме види, простна ме отново на кревата този път бях гола, само по чорапи, тях не искаше да ги свали и усетих как пониква в мен бавноооооо, толкова бавно, че на третия тласък вече виех гръб от разтърсващ оргазъм, а той самодоволно констатира:
- Много бързо, скъпа, явно доста си мислила за мен.
- и след няколко секунди вече топли течности пълнеха пъпчето ми и пръскаха по гърдите ми, легна върху мен, не се притесняваше, че ще се нацапаме и ме целуна невероятно чувствено. Стана и ми напълни ваната.

Албена

834.   K-Man, и аз тръпна в очакване на продължението. И аз като Маги направо се засрамих. Определено имаш талант. Продължавай в същия дух.

Мия