Сам, но не изгубен
преди: 3 часа, 18 мин., прочетена 68 пъти
Аз съм на 21.
Живея в малко населено място, далеч от големи среди и естествени възможности за запознанства. Това не е оправдание просто реалност, която оформя пътя ми.

Никога не съм имал връзка.
Никога не съм имал човек, с когото да изградя близост, доверие и сигурност. Не защото не искам, а защото в живота ми не се е отворила среда, в която това да се случи естествено.

Имам здравословен проблем (хидраденит), който не се вижда отвън, но тежи отвътре и физически, и психически. Учи те на търпение, но понякога ти взима увереността. Кара те да се затвориш и да се питаш „дали съм достатъчен“.

Имало е момиче, което съм обичал дълго и мълчаливо. Не съм признал чувствата си. Не от страх, а от усещане, че нямам какво да предложа като условия и пространство. Когато тя имаше връзки, аз пак бях там не с очакване, а с уважение.
Днес вече съм я пуснал. Не е в сърцето ми там има празно място, което не е счупено, а отворено.

Понякога имам усещането, че животът ми е бил „на пауза“, докато при други нещата са се случвали още от училище първи връзки, първа близост, първа взаимност. Не го казвам със завист, а с въпрос: как започваш, когато не си започнал тогава?

И да понеже това е форум за секс и интимност няма как да не съм честен и за това.
Интимността не ми е основна цел, но я има. Има желание, има напрежение, има нужда от допир, от телесна близост, от това да бъдеш желан. Аз съм млад мъж на 21 и това е нормално. Разликата е, че за мен сексът няма смисъл без доверие и емоционална връзка. Не търся просто тяло или доказване. Търся жена, с която интимността да е продължение на близостта, не заместител на празнота.

Знам, че в моменти на самота човек може да пожелае дори „трохи внимание“. Признавам го честно. Но знам и границата не бих останал там, където не съм желан истински. Мога да съм сам, но не и да се откажа от себе си.

Ако някой ден открия любов и тя си тръгне няма да мразя.
Тя ще остане човекът, който ме е видял и избрал, дори за кратко. И това пак е смисъл.

Аз не търся спасение.
Търся дом в човек, не в идеал.

Въпроси за дискусия:
1. Възможно ли е първата истинска връзка и интимност да дойдат по-късно и пак да бъдат здрави, спокойни и истински?
2. Как човек пази границите си, без да се затваря от страх?
3. Ако си бил дълго сам как разбираш, че вече си готов, без да се плашиш?