Изгубена по пътя на професията
преди: 5 часа, 37 мин., прочетена 48 пъти
Здравейте. Аз съм на 26 години и съм завършила биология бакалавър. Наскоро ми се предостави възможност да работя като медицински лаборант и да извършвам венозна манипулации, въпреки, че нямам медицинско образование, но в някои лаборатории имаш право да работиш със сертификат от медицинска университет, че можеш да извършваш такъв вид манипулация. Бях цял месец на обучение и два дена преди подписването на договора се отказах, аз по принцип имам страх от игли и кръв и много исках да преодолея това, и началото се справях добре, но после с течение на времето след при падането да даден пациент, нещо в мене се счупи и някакви спря да ми се получава, не можех да го правя правилно. Започна силен стрес в мене да се отключва и много силен страх от грешките, а там нямаш право на такива. Днес просто ръката ми отказа, започвах да изпускам иглите и дори да виждам и усещам вената просто не исках да го правя, въпреки желанието да имам стабилна професия и възможноста, която ми дадоха. Мислех, че притеснението с време изчезва заедно със страха, но при мене се влошаваха нещата. Чувствам се изгубена, нямам професия, не знам и какъв магистър да запиша. Искам всеки ден, не просто да работя а да се чувствам добре и да си кажа това е моята професия. Вие как намерихте правилното за себе си, беше ли ви трудно началото и как се справихте с притесненията си.