Мнението ми за ЛГБТ претърпява обрат
преди: 14 часа, 59 мин., прочетена 123 пъти
Здравейте. Аз съм хетеросексуална жена на 30+ години, с мъж и малко дете. Преди около 20 години, когато съм била все още юноша, намирах хомосексуалните хора за едва ли не ненормални. Дори имаше период, в който считах Азис за враг номер 1 на народа. И аз като много хора, дори и днес, смятах, че няма нужда да ни демонстрират сексуалността си, по-добре да си траят и да си правят каквото си искат насаме, стига да са неразличими от нас в ежедневието.

Само че на около 20-годишна възраст покрай хобито си попаднах в среда, която дори за изненада и на мен самата, се оказа преобладаващо гейска. Хора, с които общувах, с които се вълнувах, с които си споделяхме и сме спали под един покрив дори, се оказваха един по един гейове. Хора, които уважавах, заради това, което съм намерила у тях като приятели. Някои си бяха открити и преди това и научих и доста за техните борби, дори в семейството, в обществото. За други разбирах в последствие, но вече не ми правеше спечатление, защото ги познавах като хора преди да им се сложи етикета "хомо". Била съм и на прайда в София преди години в тяхна подкрепа, пък и защото ми беше интересно. Промених си изцяло възгледите. Имах само едно нещо, което ми беше ту мач - защо им е чак да се женят, пък и да отглеждат деца. В последните години обаче попаднах все на мнения, включително на уважавани от мен университетски професори (също хетеро, за протокола). Започнах да разсъждавам, че може би все пак когато споделяш живота си с един партньор, е редно да имаш после същите права като на хетеросексуалните - визити с болница, унаследяване и пр. И макар да приемах малко по-благосклонно идеята две жени лесбийки да отглеждат дете, започнах да се замислям дали все пак не е по-добра алтернатива и двама мъже гейове да имат тази възможност пред това да израстне в сиропиталище. Това на теория, разбира се, все пак осъзнавах, че щеше да ми е странно да виждам такъв тип семейства и по българските улици.

Тъкмо в периода след тазгодишния прайд, изразявах мнение пред хора с консервативни възгледи, за правото на ЛГБТ да отстояват себе си, ако ще и било то по-шумно и по-провокативно. Няколко дена по-късно попаднах на случая на Престън Дейви - бебенце момченце от Великобритания. Родено с лош късмет - от майка убийца и наркоманка, родила го в затвора, отнели са й го и го дават в опитно приемно семейство на 5-тия ден. Хората, мъж и жена, го отглеждат като свое до около 10-тия месец, то расте здраво и усмихнато. Тогава социалните му намират осиновители - гей двойка. Били са заможни, изглеждали са благонадеждни. Както можете да усетите по тона ми, това съвсем не е означало, че ще бъдат и добри родители. Дали умишлено са осиновили момченцето, или в последствие са им се отключили някакви извратени мисли към него, може само да се гадае. Умората на гледащия бебето баща го е накарала да споделя пред близките си, че започва да има желание да му навреди. Това се разбира в последствие при свидетелските показания. Бебенцето е било гледано от тях в продължение на 4 месеца, в които е било водено 3 пъти до спешното. Констатирани за множество белези и синини по цялото му тяло, за които те са се оправдавали, че са от падания и удряния с играчки. Никой от медиците или при проверките от социалните не е задълбавал повече. До един момент, когато бебето е на 13 месеца и за пореден път го водят до спешното - било паднало във ваната. Не успяват да го спасят. Оказва се, че няма никакви следи, които да водят до причина за смъртта удавяне, Престън дори не е бил мокър като са го довели. Аутопсията разкрива, че той има множество външни и вътрешни наранявания, включително от проникване. От домашните видеозаписи в телефона на бащите се откриват отвратителни неща - включително с порнографски тип съдържание, но и с емоционално малтретиране. Един живот, който е бил в самото си начало, е бил подигран, сметнат за нечия играчка и отнет по най-гнусния за човечеството начин.

Съжалявам, но нямаше как в съзнанието ми да не се настани една идея, която мъжът ми ми е подхвърлял, и която смятах за прекалена. Именно, че след хомосексуалнизма следващата стъпка е педофилията, че двете дори са свързани. Има множество проучвания, които доказват, че подобни посегателства е по-вероятно да се осъществят от мъже, които не са биологично свързани с децата. Гледах разпитите на осиновителя, който ще лежи докрая на живота си в затвора (другият е осъден на 25 години) и просто гейският му маниер на изразяване, зловещо ми напомни на много мои познати и приятели. Винаги ли ще имам съмнението, че тези хора дълбоко в себе си не крият подобни фетиши, дали не се способни да минат някои граници? За лесбийките не мога нищо да кажа, нямам наблюдения и познания. Все се надявам, че вродено носят майчински инстинкт, който от опит мога да кажа, че е трансформиращ и много силен - нещо, което един мъж надали би усетил напълно. Обаче се чувствам дълбоко разколебана по отношение на мъжете с нестандартна ориентация. Имах нуждата да го споделя...