Тежко ежедневие
преди: 11 часа, 21 мин., прочетена 68 пъти
Идеята ми беше, питането ми да бъде насочено най-вече към хора, които имат/са имали пряк сблъсък с проблемите, които ще изложа в следващите редове, но смятам, че всички ще са полезни. Винаги е добре да получиш мнение от "външен" човек.

Мъж на 28 съм, историята ми е отчайващо дълга, та ще опитам да синтезирам ключовите моменти. Грешно поставена диагноза в ранна детска възраст, епилепсия, води до прием на ривотрил 18 скапани години всеки ден. Беше се превърнало в рутина, нещо като миенето на зъби, до един момент когато започнах да усещам, че нещо не е наред с мен. Приятели, компании, винаги съм имал, въпреки че бях една идея по-тих от останалите деца, смея да твърдя че сам никога не оставах. С жените винаги ми е било доста тегава работа, нищо не ми се получаваше, но не съм го мислил толкова в онези години (18-21) и нямаше драми. Нещата си вървяха по един или друг начин, университет , приятели, до един момент в който започнах да усещам силно главоболие , треперене на ръце, крака, абе накратко - нервната ми система не беше окей. Родителите ми запазиха час за невролог (различен от досегашният, който ми е изписал ривотрил на 4 годишна възраст) и отидохме с тях.
Човекът беше потресен как за 18 години не сме се допитвали до друго мнение относно "лечението" с ривотрил. След дълго преглеждане на стари изследвания и провеждане на нови такива, докторът заключи, че никога реално не съм имал епилепсия, а само 1-2 припадъка, върху които е поставена грешната диагноза (пак добавям според него).
Съгласихме се и направихме схема за спиране на лекарството, 2 месеца до спирането му на 100%. Стори ми се много малко време, ама пък не съм лекар, доверих се и изпълних предписанието.

Следващите 4-5 месеца, след като мина периодът на намаляне и спиране на дозата, бяха страхотни, от началото на април някъде до август месец, никакви странични ефекти, нищо. След това вече започна кошмарът. Обилно изпотяване на температури от 13-14 градуса, треперене на ръцете и изпускане на предмети, дезориентираност, ниска концентрация, хващаше ме страх ей така, от нищото. При разговор с друг човек, малко след като е почнал да говори вече съм му изгубил мисълта или грам и не помня какво ми е казал преди 10 секунди - съответно започва една питане, едни тъпи въпроси от моя страна, съответно и човекът отсреща почва да ме мисли за слабоумен... започнах да изпитвам трудности с някакви битовизми, като да си отключа входната врата на блока в който живея.. вкарвам грешния ключ в ключалката и 2 минути го мъча, докато не ме видя един приятел на баща ми и ме избъзика, що пиян опитвам да си отворя, а направо не звънна на звънеца..усмихнах му се и когато вече влязох, такава пот ме изби, имах чувството че по-отвратително не съм се чувствал никога..
Разбира се всичко гореизброено не се е случвало накуп и всеки ден, през всички тези години имаше и хубави моменти, но цялостно си бях много обременен. Редувах 1 нормална седмица с 2-3 гадни, или нещо такова. Психиатри, психолози и т.н. не успях да си помогна с тях, а дори и от едни лекарства за депресия ми стана още по-зле.
2026 официално ми е най-ужасната година поне до днес 25.06. Загубих си работното място след серия от потресаващо глупави грешки, гръмнаха ми бушоните и започнах всяка вечер да пия по 3-4 бири, колкото да не мисля какво е било през деня.

А, пропуснах да добавя - спорт, морт, тренирал съм плуване 7 години, отделно винаги съм бил физически активен - футбол с приятели, колела, лостове и други. За момент ми помагаше всичко това, но бързо се изпаряваха ползите.

Имам ли шанс изобщо за нормален живот? С приятели и близки не коментирам темата, защото "много негативно било и след работа искали за хубави неща да си говорим" , та хората в този сайт са единствените , до които ще се допитвам. Извинявам се , ако някъде имам правописни грешки, пиша рано сутрин и не съм спал почти последната седмица.