Споделена история от Спорт и красота |
Проблеми с теглото -ж16
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1581 пъти
Момиче, 16г.
1. Когато бях 7 клас, започнах да се чувствам стеснителна за тялото си, въпреки че винаги съм си била слабичка/с нормално тегло. Тогава бях 43 кг за 1, 61 м. Спрях да закусвам, обядвах и вечерях малко, но си останах същото тегло, но с подробността, че само закуската пропусках нарочно; попринцип си ядах малко. Тогава не беше толкова сериозно(? ), колкото е сега. През лятото след 7-ми клас, започнах да правя упражнения, за да подобря формата си, и, сега като си помисля, бих дала всичко, за да се върна обратно в онова време. Това беше и времето, когато започнах да отбягвам храната повече, лъжех за това, дали и колко съм яла и броях калории.
2. 8-ми клас. Отново 1, 61м. Заминах да уча в друг град, което ми даде възможността да се ограничавам от храна по-лесно. Неделя вечерта отивах в квартирата, а петък следобед се връщах вкъщи. През седмицата обикновено пропусках закуската или закусвах нещо с не повече от 200 калории. Броях калориите още по - усилено и с по-голяма точност. Пропусках и обяда, но можеше да се случи да похапна нещо след обяд и вечерях, защото не можех да го избегна, с приятелките си. Може да се каже, че ядах по +-800 калории на ден. Обаче след като се върнех вкъщи, не можех да се сдържам и правех по 2000-3000 калории на ден. Въпреки това, бавно започнах да отслабвам и майка ми започна да забелязва, но аз винаги отбягвах въпросите й или й казвах, че се лъже. Тя обаче ме накара да се кача на кантара, който показа 42кг.
Последните месеци на 8-ми клас, бях достигнала 41кг. Беше пролет/лято, но ми беше студено постоянно, ноктите ми посиняваха от студ, бях бледа, неенергична, започнах да се отдалечавам и от приятели, и от семейство, криех се да ям (понякога и в тоалетната, от което изобщо не съм горда), сърцето ми прескачаше като лудо и се задушавах и т. н. Не се чувствах щастлива, но бях щастлива единствено, когато видех ще съм свалила нещо. Един ден майка ми реши да ме заведе на лекар заради задушаването. Там спомена, че съм била отслабнала. НО, нещото, което ще помня винаги, е че лекарят се сравни с момиче, което също беше в кабинета, на 24г, 164см, 47 кг., казвайки, че аз изглеждам по - едра от нея. Беше по - студен ден, заради което (и не само заради времето) бях се облякла с 2 потника, 1 тениска, суитчър и бях нагълтала 2, 5 л вода. Кантарът показа 43кг.
Последния месец на 8-ми клас бях стигнала 39, 4кг. Бях щастлива, но може би не. Отидох на екскурзия на море от училище, с бански, пред толкова много съученици... не е разказване.
3. Лятото на 2015г, след 8-ми клас. Не можех да спра да ям. Ядах по 2500-3000 калории ВСЕКИ ден, за 2, 5 месеца. Виждах, че напълнявам и исках да си одера кожата, но това довеждаше само до още повече количество погълната храна.
Септември. На ежегодните прегледи преди училище бях 45кг. Тоест бях качила 6-7 кг. за 2, 5 месеца.
4. Сега съм 9-ти клас и съм с "прекрасните" 45-46 кг. за 161см. Не мога да спра да ям. Калориите обикновено варират от 800 до 3500 калории. Осъзнавам, че имам някакъв проблем, колкото и малък да е той. Обмисляла съм да ходя на психолог, даже майка ми ми беше записала час и психологът щеше да дойде на посещение вкъщи, но ме обзе невероятен страх и накякакси я убедих да отмени часа. Ако получа някаква помощ, това ще ми попречи да достигна до целта си. Объркана съм.
Не очаквам да получа помощ тук. Просто исках да споделя "историята" си тук, защото нямам на кого да споделям. Благодаря за четенето.
|
