Споделена история от Спорт и красота |
Фобия от контузии
преди: 10 години, 15 дни, прочетена 2231 пъти
Здравейте. Не знам от къде да започна... просто не мога да подбера правилните думи, но ще започна по следният начин: Имам страх от контузии! Точно така! Страх от контузии, а не контузии!
Аз съм футболист, след няколко месеца ще направя 17 години, тренирам футбол от 5-годишен. От както се помня баща ми и дядовците ми са ме запалили уникално по футбола и още нямах 6 години, когато вече бях на мач с хиляди хора по трибуните и непрестанно викане и емоции. Така разбрах, че за напред и до края на младините си искам да бъда футболист, да бъда голям, да имам милиони пари в сметката си, десетки коли, десетки къщи и имения, да съм известен и да ме знае целият свят, и една жена, която да е с мен навсякъде, красива, умна, интелигентна, да ме обича и да е влюбена в мен, да ме подкрепя и да сме заедно завинаги, но най-вече - да радвам хилядите фенове по целият свят за отборът, за който играя.
Да им доставям радост с всяко едно мое докосване на топката! Така. Почти никога, за щастие, съм нямал контузии. Имам предвид сериозни. Разни скъсвания или счупвания, само от време на време много леки разтежения. Всичко започна по следният начин: Когато станах на 13 бях забелязан от една от най-добрите български школи на България по време на един футболен мач на отборът, в който играя (аз съм от малък град в Северна България, няма да споменавам коя е школата) и никога не съм предполагал, че мога да се преместя в друг град и да играя за друг, много по-голям отбор с хиляди пъти по-добри от мен футболисти и не след време разбрах, че са се свързали и с родителите ми.
Така още лятото на 2011 се преместих в друг, много по-голям град от родният ми, и започнах младежката си кариера на най-високо ниво. Последваха и успехите ми. Станах един от най-добрите играчи с най-голям авторитет и най-голямо уважение от всички играчи и треньори, вече съм дори втори капитан на отбора, от март месец 2013 година станах и национал на България до 17 години, страшно много хора из България ме знаят вече, ужасно много хора ме уважават и ме търсят, страшно много хора ме харесват, но през октомври 2012 се случи нещо ужасно... само за 3 поредни уикенда пред очите ми се случиха ужасни контузии на двама мои съотборници и един противников футболист.
Единият от моите съотборници скъса връзки на коляното и почти припадна от болка, вече сме 2015 година, а той все още не може да се завърне към футболът, претърпя 3 операции на коляното, а другият ми приятел съотборник счупи глезенът си! Беше ужасяващо и брутално! Но това не беше всичко! В последният от тези 3 уикенда имахме двубой срещу един отбор, от който едно момче си счупи крака... реално му се натроши и стана мек като питка, и аз от тогава почти всяка вечер заспивам плачейки, че някоя лоша травма може да провали живота ми и мечтите ми, разбирате ли ме? Защото аз освен да играя футбол, нищо друго не мога стойностно да правя. Нито съм отличник, нито нещо друго!
Не ме бива в нищо друго, освен във футболът! Не мога дори сам да си направя сандвич или дори не мога сам да си нарежа хляб! До сега през живота си почти никога съм нямал контузии и винаги съм напълно здрав и в перфектна форма и кондиция, но тази мисъл, че някога няма да успея да се предпазя и нещо лошо ще ми се случи и ще страдам от тази моя страст, наречена футбол, ме убива! Споделих с родителите си и на повечето си близки приятели и други роднини, но всички ме уверяват, че ще стана в бъдеще уникален футболист и един от най-добрите, раждали се някога и ме убеждават, че ще съм здрав до края на футболната си кариера, но това изобщо, ама изобщо не ме успокоява!
Понякога дори се депресирам заради тази моя фобия, просто вече това е фобия, постоянен страх от контузия и така нататък. За сведение, дори треньорите ми казаха, че аз съм един от младежите с най-здравите крака, които са виждали, а физиката ми лъже. Аз съм висок 1, 86 и тежа едва 69 кг, доста съм слабичък, но съм здравичък откъм футболно отношение! Искам да ви помоля за помощ и съвети - как За Бога да превъзмогна страха си от контузии и да спра да плача всяка вечер заради това, че мечтите и животът ми могат да бъдат провалени? Моля ви, дори в момента, когато пиша това, се натъжавам! Помощ!
П. С. Моля модераторите да публикуват историята ми, защото проблемът ми е много сериозен! Изобщо си нямате и на представа! Благодаря предварително!
|
