Споделена история от В чужбина |
Едно по-консуматорско сравнение между България и чужбина
преди: 16 часа, 48 мин., прочетена 48 пъти
Сега, няма да говоря за битовите неща, макар че и тях ще засегна, по-скоро друго ми е на главата..
Бях на екскурзия в Испания и Португалия за 8 дена. Това, което ми направи впечатление, са две неща. Едното беше заведенията, друго универсалните магазини.
Откъм заведения- ходихме в местни кръчми, както обикновени такива, така и култови. Абсолютно елементарна кухня - меса, морски дарове, супер базови салати итн. Цени като у нас, или малко по-високи, само дето храната приготвена добре, ГОЛЕМИ порции, изобщо отиваш да се наядеш като хората. Култовите кръчми като Рамиро в Лисабон бяха с редки морски дарове, безгрешно направени. Не беше fine dining, но някакси ти е кеф на душата бе мамка му! Бяхме и в едно заведение за колониална кухня в Лисабон, дето минаваше за по-така, но отново, наядохме се, хубаво ни беше.
Паралел като направя със София, осъзнавам, че от ГОДИНИ не съм попаднал на заведение, непретенциозно, където просто да ида, да хапна добре, да не изхарча 100 евро за глупости и да ми е хубаво на душата. Дадохме 100 евро и в Лисабон за топ морски дарове, но по дяволите, бяха пресни и качествени! За това пари бих дал.
Второто беше универсалните магазини от веригата El Corte Ingles, абе нещо като ЦУМ в зрелия СОЦ. 7-9 етажа групирани по стоки, където знаеш какво да очакваш а не да се луташ като олигофрен в софийските МОЛове. Имаха огромна колекция с музикални дискове от които се възползвахме, понеже такова нещо в България не бях виждал. Най-долу беше хранителния магазин, който беше по-малък от Кауфланд, но с изключително внимателна селекция на стоки, както по-евтини, така и скъпи деликатеси. Десетки видове местни кашкавали, хамон-и, яйца, плодове, морски дарове повече от МЕТРО даже, паста, зеленчуци абе въобще рай за ценителите. Козметичната секция беше пълна с неща, от които човек би имал нужда. Купих си охлаждащи кърпички за между краката понеже ми се протриват. Допълнително имаше доста видове ОДЕЛОКОЛОН. Мамка му, в България това вече никой не го ползва!
Да не говоря за специализираните магазини за ножове и бръснене в Лисабон, каквито у нас също НЯМА.
И да, El Corte Ingles не е евтино място, а по-скоро за хората с добри доходи... Като мен. Само дето в България няма подобен магазин, нито подобни специализирани магазини. И какво значи това? Че бидейки с добри доходи, бивам слаган наравно с тези с по-ниски доходи, понеже няма магазини, където да знам, че ако ми трябва нещо по-така, ще мога да си го намеря там със сигурност и ще е с добро качество- дали деликатеси, дали, техника, дали стоки за дома. Не, в България трябва да обикалям като гламав и да си губя времето, което и без това ми е ограничено.
|
