Как хората се местят за работа без да са посещавали някоя страна
преди: 3 часа, 25 мин., прочетена 42 пъти
Не е ли голям риск да не харесат страната, ако се преместят без дори да са били там като туристи?

Наскоро бях в Испания за няколко дена, ами още за тях разбрах, че макар, че е интересна за посещение като турист не бих живял там. А има толкова много хора, които си търсят работа там без да са били и ден като туристи.

За какво говоря - обслужването им е по-добро от колкото в България, особено по хотелите в Аликанте и дори в Мадрид. Но, особено в Мадрид в градския транспорт някои случайни хора ми се сториха дръпнати.

Преди това бях в Дъблин и там в градския транспорт никой не ми хвърляше злобни погледи и някак доста по-миролюбиви ми се сториха местните. А уж като българи трябва да имаме повече общо с испанците. Ами да ви кажа в Ирландия още при кацането се чувсвах по-комфортно. И там не бих живял, но не заради непасване, а просто защото сега сякаш масово си налагат техния ирландски език над английския, първо съобщават спирките на ирландски гаелски и чак после на английски, отделно на някои местни не можеш да им разбереш акцента.

Иначе разликата между страна, в която се чувстваш добре и в такава, която всичко ти е чуждо и не ти пасва на енергийно ниво беше уникална. Кълна се, че в момента в който самолетът ми мина над Испанска територия се чувствах някак неловко и недобре. Като летях над Нидерландия за отиване и връщане от Дъблин над Нидерландия преди да видя на картата къде сме още ме заболя главата, главоболието отмина едва когато вече бяхме над Великобритания и Германия съответно.

И В Нидерландия сме били на туризъм, там чувството е едно тежко и гадно, точно като главоболие. Затова не очаквах да харесам Ирландия, защото и тя е с подобен мрачен климат, но въпреки 15-те градуса и облаци някак по-свободно дишах там, от колкото в страни като Италия, Испания, Гърция, Нидерландия, и дори България.

Не знам защо нямам късмет със Средиземноморските страни, в Гърция усещам нервна енергия вътрешно, макар, че никой от местните не се държи зле както в Мадрид. В Италия не усетих никаква духовна връзка между мен и страната. В Испания е направо отблъскване. Евентуално Португалия освен да ми хареса като турист, не знам вече.

Но да се върна на въпроса ми - как така толкова много българи се местят в чужбина без поне няколко дни да са постояли в една страна, да видят дали биха издържали да живеят сред местните? Това да заминеш е свързано с огромен стрес и средства за самолетни билети, капаро и първи наем и т. н., за културния шок да не говорим.

Аз някога кандидатствах за работа в Испания, но сега като знам колко не ми пасва страната и като си спомня злобните погледи на някои хора в метрото на Мадрид и няма вече да пращам сивита там. Едно място веднага се усеща дали е от твоите или не. Преди да посетя Ирландия нямах влечение към нея дори, а пък тя ме изненада, там се чувствах някак леко и свободно. В Испания дори като турист чувството беше някак като за красив затвор, просто не мелехме с местните.