Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Тръгвай при децата и семейството. Те имат нужда от теб и ти от тях. Щастливо завръщане!

7.   Аз съм момиче на 14 и живея в чужбина (Кипър). Не мога да ти кажа как да си добра майка, но за мен би било много мъчително ако мама и тати (или дори само единия) ме изоставят в България, само за да ремонтират някаква си къща. Те постоянно ми казват, че аз съм най голямата им ценност и вярвам, че и твоите деца са такива за теб. Според мен трябва винаги да си със семейството си, независимо дали сте в чужбина или България.

Смятам заплатата ти за доста малка, като имам предвид, че на родителите ми е 1100 евро на всеки (понякога и повече) за обикновенна работа в магазин.

Незнам... аз съм само дете но... знам че не трябва в поита си да се ущъстливите всички да стенете тъжни.

ПП - От опит знам, че да се грижиш за къща на тази възраст е много мъчително. И, не №1 - това няма да й помогне толкова, колкото ще я озлоби към хората които я карат да го прави, без даже да го оценят. Моля те, авторке - не оставяй нещата така :(

8.   Оф само слугувате на чужденците!!!

9.   Авторке, израснах в кофти семейство и ги мразя от дъното на душата си. Майка ми не, но останалите членове на семейството... Сън не спя нощем от омраза. Травмирана съм доживот. Защото майка ми навремето пътуваше много и баща ми поемаше грижата. Спукваше ни от бой и после я лъгах, че не ни бие. После брат ми влезна в затвора/резултат от бащиното възпитание и тормоз/. Сестра ми избяга надалеч и не се обади на никой. После разбрах, че работи най-древната професия, но пак била по щастлива, отколкото при нас. Аз си изкарах живота по полициите посинена и т. н.
Много по важно е да си оправиш семейните проблеми в момента, отколкото скапаният ремонт. Леле, как 14 год. дете ще върши цялата домакинска работа на някакви нерези? Вие турци ли сте, какви сте? В патриархат ли живеем? Направо ако те познавах звъня в Закрила на детето-ти луда ли си, каква си? Ей, побеснях направо от прочетеното. Ей деца лесно се правят с кеф, ама после ги унищожавате ей така си правите гаргара с тях. Просто имаш късмет, че не те познавам...

10.   Благодаря на всички за отделеното време. За да не пиша километрични коментари, ще отговарям само на конкретни въпроси към мен, ако има такива или ако сметна за необходимо да кажа нещо спрямо постовете ви.

Лаура, единият ни заем е ипотека – за закупуване на това жилище, в което сме. Имаме друг заем, който се наложи да изтеглим в много труден момент – бащата на съпруга ми беше болен, след което почина (лека му пръст) и дъщеря ми имаше здравословен проблем, чието разрешение ни костваше много пари (да ми е живичка и здравичка). Другите ни заеми се наричат „лизинг”. Дължат се изцяло на съпруга ми, който иска да има всичко, но не можем да си го позволим в даден момент и той решава, че 50 лв на месец нищо не са. Само че се превръщат в нещо, когато изплащаме 3-4-5 неща наведнъж. Това са ни заемите. Недай си Боже да вземе кола на лизинг! Тогава вече ще го изкормя (метафорично)! Само тази простотия не е правил, кара си старата таратайка и дано скоро не му хрумне, че можем да си позволим нова кола.
Лаура, проблемът е, че децата оценяват материалните блага, защото знаят как бяхме преди. На мен ще ми бъде много по-добре да съм си вкъщи и да живеем както преди, но се чудя как те биха понесли това. Чудя се и дали няма да започнем у дома скандали за това, че нямаме пари (прочетох няколко истории в този сайт). Как ще им се отрази на децата това, дали бих могла да спра подобни спорове, когато те са си вкъщи или около нас…
Не знам дали точно заради парите дъщеря ми все още не ме е помолила да се върна.

Синът ми, сигурна съм, не приема нещата много навътре. Той си е такъв, малко или много завеян, влиза през едното ухо и излиза през другото. Знам си го и мисля че в тази ситуация той се чувства по-добре. Дъщеря ми обаче си е съвсем друг случай. Първо, че се нуждае от мен – нуждае от се от жена в живота си и аз се опитвам от тук да съм й някаква подкрепа, но със сигурност си е друго да съм до нея. Второ, че е прекалено чувствителна и се тормози дори за скандалите между баща си и батко си. Всъщност, най-лошото е, че май за тях се тормози най-много, а те са най-чести.

Отклоних се много, извинявай. Относно забележката ти за емигрирането – аз нямаше да помъкна децата веднага, тоест тогава щяхме да бъдем ние (аз и мъжът ми). Първо щяхме да отидем, да поработим и да проучим нещата от там. Тогава щяхме да решим, но съществуваше такава възможност. А и децата ми нямаше да бъдат при непознат, когато останат в България, а при родителите ми. Въпреки че са стари хора, мисля че щяха да ги гледат по-добре от съпруга ми, колкото и лошо да звучи. Относно това, че той не тръгна, когато имахме шанс, искам да кажа, че не ме нарани решението му, а това, че не беше негово, а на майка му. Подразни ме това, че той се грижи за нея, а един вид не проявява загриженост за семейството. Той не остана заради децата, а заради майка си. Е, естествено, каза ми, че децата са причината, но то се знае кой го е упътил.

Номер 5, Лаура далеч не ме е подтикнала да се съмнявам в брака си. Аз знам в какво положение е той. Знам че останах разочарована, защото имах други очаквания. Знам и че този мъж ми даде най-святото и ценното в живота ми, а именно децата. Бракът ни отдавна не е това, което може да бъде, но не е и крайно лош. За сега нямам намерение да се развеждам, нито имам намерения да си търся друг мъж. Но определено, когато се омъжвах, не знаех, че мъжът ми ще се превърне в човек, който ще влача на гърба си.

Номер 9, няма как да остана безучастна към коментара ти. А защо не си казала на майка си, че баща ти ви бие?
Нямам съмнения относно боя в семейството ми. Сигурна съм, че баща им не им е посягал, но ако го направи, няма да позволя да се повтори. Той го знае и разчитам на това, че ще има доверие на думите ми и ще се спира. Лошото е, че не мога да изкореня от него възгледите, че боят не е лошо средство. Слава на Бога, синът ми е враг на насилието, така че няма да вземе това от баща си.
Съжалявам за това, което се преживяла в детството си, но не мисля че моето семейство отговаря на твоето. Ако ги нямаше децата, мислиш ли, че щях да бъда в чужда държава и в чужда къща да служа на чужди хора? ! Ако си правех гаргара с тях, защо щях да пиша в анонимен сайт? Защо изобщо щях да си задавам въпроса „да се върна ли”? Ако не ми пукаше за тях, щях ли да търпя тук униженията, които преживях докато намеря тази работа? Ако не бяха те някога изобщо щях ли да слугувам на чужд човек? Ако не бяха те, изобщо нямаше да ми пука дали имам пари за ремонт – аз мога да живея и на голи стени, както съм живяла в началото на брака си. Ако не бяха те… Но ги има и аз се радвам за това! Има ги и ще си ги гледам както си знам, а когато имам нужда от съвет, защото не знам как да постъпя, ще се обърна към някого. Имаш ли си някаква представа какво голямо желание имам да бъда с тях? Но ти не знаеш, че всички, включително мъжът ми, ми казват да остана в чуждата държава. Децата ми благодарят, че съм тук заради тях и се чудя тази благодарност дали не е подкрепа да остана. Мислиш ли, че на мен ми се стои? ! Но ако те искат, аз ще остана, да. И това не е саможертва. В случая се страхувам те да не станат жертва, заради което търся различни мнения, които да ме насочат, върху които да помисля.

Авторката

11.   Авторке, мисля, че не дължиш обяснение на никого. Ние тук само можем да даваме съвети, но на чужд гръб и 100 тояги са малко, има една приказка.
Всеки един от нас си има своите проблеми, но не вярвам някой от писалите да има точно твоя проблем. Това е предимство и недостатък. Основното предимство е, че сме обективни - не те познаваме, не знам, какво мисли обществото за теб.
От коментарите тук мисля, че имаш, какво да научиш. Ние също не ти държим обяснение, особено номер 9 (не е виновна, че баща ? я е бил, а майката се е правила, че не знае, за Бога). Надявам се само, че тя ще създаде друг вид семейство.

Аз по принцип съм прагматичен човек.

Христос казва „ Ако нямаме любовта, нямаме нищо. “

Има дълбок смисъл в тези думи.

Според мен, правиш голяма грешка. Дано не съм права. Мъжът ти не е по-виновен или по-невинен от теб, но не той е далеч от децата си. Не съм и съгласна, че работата на баби и дядовци е да гледат децата на емигрантите, а в Румъния социалните служби са почнали да настаняват такива деца в домове. Сигурно си има причина за това.
По стечение на обстоятелствата познавам много деца на емигранти, дошли на Запад на 7-15 г. Никое от тях не е щастливо от избора на родителите си, защото докато родителите ходят на работа с други българи или местни, децата бива натиквани първо в най-лошите училища с други чужденци (араби, африканци, азиатци), където се започва една борба за оцеляване и началото на доста криминални кариери.

Българинът прави грешка първо да има твърде рано деца, преди да е в състояние самостоятелно да им осигури дом и хляб. На моите години ти си имала две малки деца. Ако ме питаш, дали съм в състояние да се грижа за две такива - материално и като възпитател и родител - не, не съм готова и не мога. Според мен, потърпевши са децата. Искаме да имаме собствен дом, хубав дом, добър стандарт на живот, но забравяме децата си, което те един ден определено ще ни кажат в очите. Расте едно доста измъчено поколение, колкото и да бива обиждано по форумите. Израстнаха децата ни в хаос и без родители.
Човек знае действително 2 и 200, но родителската грижа не е да купиш собствено жилище и нов телевизор и компютър. Има доста семейства, които нито имат имоти, нито имат нови неща, но си гледат децата, изучават ги и от тях стават лекари, учители, адвокати, бъдещи политици, духовници и учени. Само чрез добро и стабилно възпитание, образование човек има бъдеще в живота.

Лаура

12.   Лаура, така е, имам какво да науча от коментарите - иначе не бих и писала.
Упоменаваш, че мъжът ми е при децата, а аз на страна, което няма как да отрека. Но това е в чисто физическо отношение. Със своето отношение, той по какъв начин е близо до тях? С какво им помага? Разбира се, че не изисквам отговор от теб, не си в къщата и няма как да знаеш. Но физическото разстояние не винаги гарантира и душевно такова.
Може би си права за емиграцията относно деца. Бабите и дядовците, че не са за това - не са, но нашите нямаше да откажат да помогнат за година, максимум две. Така или иначе това е нещо, което не се случи и няма да се случи, поради което не мога да знам дали е за хубаво или лошо. Мога само да се надявам, че е за хубаво.
От една страна съм съгласна с теб, че преди едно семейство да има деца, трябва да се подсигури. От друга страна обаче смятам финансовото положение за много променлива величина. В моето семейство сме имали и възходи, и падения.
Как може едно младо семейство да бъде сигурно, че ще може да осигури детето си или децата си докато завършат средно образование, например? Та то дори до началното не е сигурно какви ще са им доходите. Зависи от толкова много неща!
Дори да имаш добра работа, един ден може да я нямаш по една или друга причина. Същата работа е и с личния бизнес. И със спестяванията. Кой знае какво ще ти се случи? Когато едно семейство реши да има дете, трябва да бъде сигурно само в едно - дали може да възпита чедото си, какво може да му даде в духовно отношение. Аз се чувствах готова за това и родих. Не мисля че на децата ми им липсва възпитание, но ако кажа, че не съм допускала грешки като родител... няма да е вярно. Никой не е научен да бъде родител и не за друго, а защото децата са личности, тоест са различни. Една книга не може да те научи да бъдеш родител, нито един родител може да те научи да бъдеш родител. Ти сам се учиш заедно с детето си, защото то ти е помощника - друг няма.
Благодаря ти за коментара, даваш основа за размисъл, но ми се струва че прекалих с писането, така че ще си мисля на ум.
Авторката

13.   Не мога да ви разбера, защо нападате авторката, че е далеч от децата си? Да не го е направила за удоволствие? Просто иска да предостави по-добър живот на децата си. Когато майка ми замина също много хора говореха как е могла да ни остави и тем подобни глупости, но ние си знаехме защо го е направила.. Даже си мисля, че точно на нея й беше най-трудно, защото беше далеч от всички роднини, близки, приятели и въобще среда. Не всеки може да го направи, трябва кураж.. Така че от мен едно голямо БРАВО!
от номер 2

14.   Аве май мъжът ти те менти нещо... а и като иска да има от всичко да беше отишъл с теб, сегла му изплащай покупките. Вземи си децата при теб!

15.   Aз също смятам, че мъжът ти те лъже. Можеш ли да обясниш с кой акъл си хукнала в чужбина сама да се мъчиш като грешен дявол. А той ти изпива парите, не стига това, ами му били и малко!!! Нищо чудно и любовница да си е завъдил... Тези заеми двамата сте ги вземали, двамата е трябвало да заминете. Щом той се е отказал, трябвало е и ти да се окажеш, пък да става каквото ще! Да го видим тогава! И не си въобразявай, че го е решил в последния момент, предварително намислено и добре отиграно. Поставил те е пред свършен факт и ти си се предала, а не е трябвало. Използва те и те мами, а и децата ти се чувстват зле. Каква майка си щом заради някакви пари си зарязваш децата и то в тази опасна възраст? ! Алчността ще те погуби, и теб и децата ти. Върни се при тях и накарай мързеливия си и безотговорен мъж той да ходи по гурбет. Не намираш ли, че това е по-нормално? ! Пожелавам ти да проявиш здрав разум и чувство за отговорност пред децата си.

16.   И аз не доумявам защо нападате авторката, че даже защитавате мъжът и. Само такива като нея могат да я разберат, как се оставят деца. Моето мнение е да вземеш децата си за лятото при теб, и да си поговориш с тях, не са толкова малки, да видиш как ще се ориентират в чужбина, какво ще е мнението им за там. За мъжът ти, ти си си виновна, че си го научила така, направо побеснях, да чака на 14 годишната ти дъщеря, че и скандал да и вдига, ако е около мен ще го побъркам. Първо майка му го глезила, после ти сега дъщеря ти, направо нямам думи. Тя майка му е виновна, че така го е възпитала, и със сигурност е била до г*за му през целият му живот, така че един родител в чужбина не е критерий за лошо възпитание.
Животът си е твой, но моят съвет е, децата при теб за лятото, мъжът ти при майка му. Но съвети лесно се дават. Естествено, че са достатъчни 1500 лв. за България, а и мъжът ти взема заплата, а ако мъжът ти няма доходи направо нямам думи. Ти не си длъжна да го храниш след като е искал това онова, да си го плаща. Твърдо против изневярата съм, но заради случаи като твоя не се чудя, че я има. Който иска да ме напада.

М41г.

17.   Какъв е тоя твоя мъж-един път се отказва от заминаване дни преди полета, втори път те оставя сама да се блъскаш в чужбина и трето реве, че парите които му пращаш не му стигат...
Нямам думи направо.... Ти ми се виждаш свестен и отговорен човек. Защо той като мъж не реши как да задоволи семейството си и не отива той да се мъчи в чужбината ами ти -майката, си оставила децата и си тръгнала. Ама че мъж... Представям си как ги гледа, особено момичето в тая трудна възраст -то има нужда от майка си. И като няма възможност да си изплаща заемите защо тегли тогава и после и претенции, че не стигали парите -500евро дето жената му ги праща. Той какъв мъж е, че не е решителен и не ще да работи и поеме отговорността да си издържа и осигурява финансово семейството. Това основно е негово задължение... Искай му точен отчет за какво точно харчи парите, които му изпращаш.
И близо две години ти ходила ли си си в къщи отблизо да видиш какво става, че това не е никак малко време... на някои мъже ангелите им са доста слаби също, ако ме разбираш.
За мен семейството е добре ако са си заедно.

18.   Благодаря на всички, които са дали своето мнение!
Казвам ви до какво решение стигнах: децата на 25-и ще пътуват към мен и ще прекарат не по-малко от месец при мен, може би и цялата ваканция - зависи какво им се иска. Ще видя как са, какво е душевното им състояние, ще разбера какво им е мнението и ще реша дали да не си тръгна с тях или скоро след тях. Зависи само от това какво те ще ми покажат сега като дойдат тук.

Номер 15, мога да обясня с какъв акъл съм тръгнала за насам, да. Но има ли нужда? Не мисля че съм зарязала децата си. Парите не си ги скривам под дюшека, не си ги пъхам в банкова сметка за старините си и не съм дошла от хубост. Също така съм направила всичко възможно, за да поддържаме постоянна връзка, но не съм тялом до тях.

Какво да направя? Да ви кажа, не съжалявам, че заминах. Не беше грешка. Но се чудя дали не е време да се върна, това е. Намирам за по-нормално мъжът ми да замине за чужбина определено, но в крайна сметка като той не искаше, аз направих хода.
Номер 17, прибирала съм се, но за по няколко дни, не много.

А относно възможността мъжът ми да ми изневерява - то и ако съм си в България е възможно, така че какво да го мисля. Ако разбера обаче че е харчил пари по някоя пикла вместо за децата си, ще има неприятен спомен от мен. Мисля че не е толкова глупав, но то какво ли сигурно има...
Благодаря ви, отново. Аз си чакам дечицата!

19.   Не съм чела по-горните постове, но според мен мъжа ти ревнува или не е съгласен с решението, което си взела и затова прави всичко възможно, за да провали усилията ти.

21.   Провери дали мъжът ти си няма любовница. Жал ми е за теб и момичето. Аз също от много години съм в чужбина. Пращах и аз много пари.... В началото....

22.   И аз съм в чужбина от 5 години и аз пращам почти всичките си пари и аз дойдох уж за една година да изплатя заем и на моите в къщи все не има стигат и дъщеря ми се отчужди от мен и... края не му се вижда. Помисли си добре, дали няма да се превърнеш само в една банка... като мен. Успех в решението. Не забравяй какво казват -когато един път вземеш куфарите, все гледаш навън. Това е, алтернативите не са много.

23.   Никога няма да мога да разбера хора като теб. Може би животът не ме е изправял пред такава ситуация, но моето мнение е, че НИКАКВИ пари не могат да заменят присъствието на майката. Жива и здрава майка, но... няма я. ЗАРАДИ ПАРИ. Абсолютно са преувеличени тези приказки, просто с времето децата ти свикват да има пари и друг живот им се вижда невъзможен. Работя с деца и съм се нагледала на детско страдание точно поради тази причина - че мама или татко са там, в някоя далечна държава ЗА ПАРИ. Виждам, че си успокояваш съвестта, че не си ги изоставила, но в моите очи е точно така. Едно дете на 14 години, при това, момиче, живее живот на очукана от живота възрастна жена, защото ти си поставила парите приоритет в живота си. Ооо, оправдания винаги има. Но истината е, че в България има хиляди майки, които със сигурност не могат да осигурят на децата си стандарта на твоите, но СА ДО ТЯХ. Пред тях се прекланям с цялото си сърце.

24.   Здравей, докато четях ме побиваха тръпки защото съм го изпитала, но от позицията на децата. Бях на 15 когато майка ми замина а брат ми на 10. Ще ти кажа с две думи мястото на майката е до децата а бащата като "глава" на семеиството да мисли за парите. Пропускаш годините в които си им НАЙ - НУЖНА повярвай. Имат покрив над главата това е важното, защото каквото и да стане един ден ти ще си виновна понеже не си била до тях. Надявам се да съм ти помогнала

25.   Авторке не се обвинявай, какво е било, помисли как ще я карате по на татък. Може би вече си преценила ситуацията, все пак ти ги познаваш най-добре. Ако имаш съмнения, че децата ти не са добре не се колебай и се прибери вкъщи. Ще се справите някак. Но вземи решението сама, защото никой не знае какво точно ти е положението. Някои хора тука те упрекват, че си зарязала децата за пари, но те със сигурност не знаят какво е децата да искат елементарни неща и да не могат да ги осигурят. На чужд гръб и 100 тояги са малко, само че в случая гърба е твоят. Тебе те боли и ти ще вземеш най-правилното решение. Желая ти успех.