Къде ми е проблема?
преди: 12 години, 7 дни, прочетена 2113 пъти
Здравейте, на 15 съм и живея в чужбина. Все още ми е трудно да свикна със хората около мен, гледам да се слея с тях, но все ме гледат странно. От две години съм тука, но не става и не става. Едвам научих езика и си намерих няколко приятелки с които да си дружа в училище, но не и навън, защото живееме в село, а училището е в града и всички сме по селата. Ужасно е, защото преди живеех в София, имах приятели, бях душата на компанията, а сега си седя сама. Момичетата които са ми приятелки към 3 или 4 са българки, с тях дружа най-често, но са много различни. Мислят по различен начин, аз им говоря, а те блеят като овци. Както и да е, вече съм свикнала с тях и горе долу ги опознах. Пак е добре, че и те са там, но не говорят много съм мен въпреки, че излизаме заедно през междучасията. Но все пак са с по 3 години по-малки от мен. Намерих си и приятелки, които не са българки, но не се разбираме много, много. Все пак езика е много труден и едвам научих нещо. Разбирам ги, когато ми говорят, но аз.. аз просто затапвам понякога. Абе кажи, речи горе долу се разбираме, не е като да не знам езика. Проблема ми обаче е друг. Не съм най-дебелото момиче в училището или най-грозното. Напротив, дори аз се мисля за красива. Вярно е, че съм леко пълна, но не съм грозна. Знаете ли кви по-пълни момичета има в даскалото, а на тях не им се подиграват? Значи минаваме си онзи ден с една приятелка по коридора и едни ни видяха. Започнаха да ми се смеят и да ме обиждат и после се опитаха да ме спънат. Е защо, по дяволите? ! Нито съм грозна, нито съм свиня. Къде ми е дефекта? Половината деца от класа ми ме гледат все едно съм от марс въпреки, че за 2ра година съм тук. После майка ми ме пита за кво искам да си ходя в България...
А тия изродчета тука най-вероятно ме мислят за някаква, която ще си трае. В България не съм се давала на никой да ми тъпка самочувствието, а тия тука са решили, че ще им се оставя. Трябва им яко бой обаче, но не искам да се стига до там.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 дни hash: 833a3e6ecd

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   „В България не съм се давала на никой да ми тъпка самочувствието, а тия тука са решили, че ще им се оставя. Трябва им яко бой “ Авторке, подиграват ти се заради две причини 1. Езикът ти е голям проблем. 2 години би следвало да са ти били напълно достатачни. Запиши задължително интензивни курсове. 2. Българка си, а за хората в Западна Европа българите са просто поредните криминални елементи от Изтока, които в най-добрия случай им взимат работните места и са виновни за безработицата им. С две думи - все ви мразят и мислят, че имат причини за това. Не сте желани просто, особено в държавите с криза и голяма безработица. 3. Училището ти явно е много лошо. В добрите училища децата са възпитани, щяха да ти се подиграват тайно и да те изолират, но никога не биха се държали точно така в обществото, както ти го описваш. Ако в класа ти има и турци, араби, черни и всякакви други чужденци, едва ли ще имаш и шанс да научиш нещо. Още по-лоши са селските деца, защото точно в селата се ширят националистически нагласи, там хората по принцип са си ограничени и никога няма да те приемат. В страни като Великобритания и Испания има освен това и дуална система с частни училища-интернати. Там са децата на богатите, на средната класа и надарените деца, които са възпитани и достатачно интелигентни да не се подиграват на някого заради произхода му. Проблемът е, че тези деца липсват в държавните училища и там са останали само децата на бедните и тези, които нямат стипендия за добро училище (тъпите). Какво очакваш от подобни деца? „В България не съм се давала на никой да ми тъпка самочувствието, а тия тука са решили, че ще им се оставя. Трябва им яко бой “ Просто в новата държава нямаш, защо да имаш самочувствие. Ти принадлежиш към най-ниската прослойка на обществото. Не само, че не си столичанка повече, но си и дете на емигранти от Източна Европа. Тази класа се нарежда някъде между класата на местните социално слаби и арабите-азиланти. Разбира се, водите се по-зле дори от местните, който не работят и живеят на помощи. Ако и вие живеете с помощи, падате още по-долу - дори по-долу от арабите, черните и други подобни. Не си мисли, че ще става по-добре, дори по-лошо ще стане, когато завършиш лошото си училище с лоша оценка и тръгнеш да си търсиш работа или някаква практика. В това време твоите съученици от България ще са завършили с отличие, ще са си направили баловете и ще са кандидатствали в университетите. 15% от тях дори ще отидат да учат в чужбина, но в университетите няма да срещнат елементите, които се движат в твоето училище. Успех

 

...

преди: 12 години, 7 дни hash: 633c8d54d5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   За училището не знам, но в университета не е така! Научи езика на първо време и мисли за университета. И не се дели от хората, общувай, усмихвай се, помисли и ти как възприемаш околните, защото се забелязва, ако са ти странни и неприятни. Опитвай се да се интегрираш и не се притеснявай. Успех!

 

...

преди: 12 години, 6 дни hash: 78c2b9af11

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ми върни се в България, кво правиш там изобщо? Каквато и да станеш там, все ще си чужденка, сещаш ли се? Българите са подритвани навсякъде, като циганите.

 

...

горе^

преди: 12 години, 6 дни hash: f93a3d0c5b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ама защо? Има и други чужденци, които примерно са от Румъния и имат толкова много приятели. Майка ми, ми казва че било аз не съм искала да имам приятели, но не е вярно! Много искам да излизам, да имам приятели, но не става. До номер едно, само да кажа, че тука в Испания всичко си е села.. как да го науча тоя език, като само у дома си седя? Оф, незнам вече кво да правя хора. Нямам избор, тъй като майка ми тука вече има бебе на няколко месеца, тъй като мъжа и работи тук няма как да се върнеме в България. За баща ми не питайте, той си е я по Гърция, я по България- въобще не е отговорен. Незнам кво да правя, само си губя живота, младите години тука. В България материалното ни положение беше перфектно, но пустата любов на майка ми ни съсипа.

 

...