Да правя ли бизнес в чужбина?
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 3299 пъти
Занимавам се с търговия на дребно, имам няколко магазина и заведения, изкарвам прилични пари. Напоследък обаче все повече започна да ми писва обстановката тук. Например кандидатстваме за кетъринг за някоя фирма. Предлагам доста добра оферта. Печели я друг, а впоследствие от други източници научавам, че са бутани пари под масата, за да спечели по-лоша от моята оферта. Като резултат печели другата фирма и управителя на фирмата-клиент, но не и този с най-добрата оферта и хората, които ще обядват. И това съвсем не са единични случаи. Аз по принцип съм справедлив човек и питам, това ли трябва да е начина да се прави бизнес тук? Така ли се стимулира бизнеса?

Отделно аз осигурявам работниците си на реална заплата, плащам им извънредни, ако се наложи да останат до по-късно. Конкурентите ми масово си плащат рушвети, където трябва и си се гаврят със служителите си, които няма къде да се оплачат. Отделно с проверките от данъчни, ХЕИ и т.н. същата работа. Значи аз мога да си плащам за всичко, за да си го купя и да инвестирам, а другите просто дават някой лев рушвет и готово. Да, ама това не е честно спрямо мен и спрямо клиентите, тъй като им се застрашава здравето. Излиза, че когато си честен и искаш всичко да е законосъобразно, си прецакан. Аз все пак отделям от печалбата си, за да си спазвам изискванията по закон. Да не говорим, че когато господата проверяващи разберат, че нищо няма да изкопчат от мен, ме заливат с проверки и се чудят за какво да се хванат на пук.

Ако бизнесът ни трябва да се гради не на реално облсужване и ценообразуване, а на рушвети, връзки и експлоатация, жална ни е мама. Не случайно се занимавам предимно с търговия на дребно, а не на едро, защото пък в големите фирми масово трябва да играеш с управителя зад гърба на собственика, за да има сделка.

Изобщо нагледал съм се на далавери до не знам къде. Имам син на 4 г. Мисля като порасне още десетина годинки да започна да го запознавам с бизнеса и да му изграждам трудови навици. Само че хич не ми се иска да го подлагам на тази пумия и да расте с убеждението, че трябва да си рушветчия, за да пробиеш.

Та започвам да се замислям да изляза в чужбина. Мисля да си продам целия бизнес и всички имоти и да си купя жилище в някоя друга държава и да започна бизнес там.

Има обаче неща, които ме спират. Опасявам се, че там може и да не си намеря среда, да се чувстваме самотни със семейството си, да не успеем да изградим бизнес, тъй като там доколкото съм чувал, това че си чужденец е проблем. Всички купували от местните дори да им е по-скъпо. Със сигурност ще има неща, които няма да ми харесат там, пък и тук съм си свикнал вече с пумията. А там тепърва ще трябва да свиквам с техните слабости.

Ако все пак замина, предпочитам държави като Австрия, Швейцария, Дания, Швеция, Норвегия, Германия и Австралия.

Въпросите ми са предимно към хората, които имат впечатления от чужбина и по-точно за бизнеса там. Струва ли си според вас да замина? Ако да къде? Препоръчайте ми някоя страна. И изобщо всякакви мнения, преживявания от чужбина ще са ми полезни. Какви възможности има за бизнес там и т.н.? Имайте предвид, че силните ми страни са търговията с хранителни продукти, с дрехи и обувки, с врати и прозорци и с мебели. Имам и партньори на едро от България, Турция и Украйна, които могат да ми съдействат за евентуален износ за Западна Европа.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 510f781c53

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами ти като в България не можеш да се справиш, как искаш да се справиш в чужбина, когато там данъците са над 30%, а осигуровките са към 80% - т. е. втора заплата трябва да плащаш само на държавата и ти трябва специална счетоводителна фирма по „счетоводен дизайн“, която те измъква с разни врътки и пак не плащаш нищо, а ако нямаш пари за такива екстри - кешиш като последния балък, но никога не можеш да дадеш добра цена и да вземеш поръчка, а да не говорим, че в Германия ти трябват едни 50 хил. евро, за да ти дадат да основеш ООД, които стоят на затворена сметка - всички други форми са с неограничена отговорност и като ти фалира фирмата ти взимат всичко без гащите. Колкото до проблемите ти - ами подобни ги има навсякъде. Не забравяй, че думата „Гешефт“ е немска, а в държави като Холандия, Швейцария, Люксембург и така нататък гешефтът процъфтява. Ние често изнасяме за там неща и ни се плаща на ръка :) само, че там няма рушвети, а „комисионни“ и няма рушветаджии, а „консултанти“. Ние купихме една къща с нерегламентирана пристройка там и я озаконихме в последствие като хванахме правилния „консултант“, който имаше правилните приятели и пристройката беше построена формално след като ни издадоха разрешително за строеж, направихме си чертежи на вече съществуващото, човекът от общината не видя пристройката (ха-ха) и тепърва я „построихме“ - продадохме вече озаконената сграда за двойна цена. Така се случват нещата, скъпи - оцеляват силните - и у нас, и в чужбина! По-свободна и елементарна страна за бизнес от България обаче няма - тук всеки балък може да си направи фирма, докато в чужбина и фирма е доста трудно да направиш, 10 институции минаваш и трае сума ти време. Решавай си де. Успех в начинанието

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 235ec3ca9a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   От личен опит точно в твоята сфера мога да ти кажа, че това, от което се оплакваш в България го има и в чужбина, така че ако проблемът ти е само в т. нар. "бизнес климат" по-добре си стой в България. Не си мисли, че в чужбина само тебе чакат, и едва ли не ако дадеш най-добрата оферта за кетъринг на компания Х тя ще избере теб, а не този, който се познава с шефа, или който си е платил, или който има някакви роднини на високи постове във фирмата, или пък ако някой спи с шефа и т. н. А и точно за твоя бранш нещата в чужбина не са никак розови, така че не си въобразявай, че само като емигрираш и моментално нещата ще започнат да ти се получават. Пак повтарям и дебело подчертавам - говоря от личен опит, и то точно в твоята сфера на работа, така че приказките ми не са необмислени, нито са от типа на "аз имам един приятел, на който му казала лелята на вуйчо му".

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 3d5e67191b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Живея, уча и работя в Дания, а преди работех като помощник готвач в ресторант на приятел. Покрай него обиколих много от тукашните ресторанти, запознах се с доста хора в бизнеса и ще ти споделя личните си наблюдения. Имаш заведения и се надявам да имаш и малко опит в ръководенето им. За Германия не знам, но Копенхаген е определено мястото, където би искал да отвориш ресторант/кетъринг. Било то бистро, гурме, или корейски ресторант, търсенето е огромно. Повярвай ми, едно средностатистическо бистро в рамките на града е резервирано седмица преди това. Освен това има пълна свобода в менютата, за разлика от България. За готвачите тук, мога да ти кажа, че хората са изключително добре дисциплинирани, учтиви и повечето са влюбени в работата си. Все пак не са много градовете, който са по-малки от Пловдив, които могат да се похвалят с 3 ресторанта в топ 50 (Noma, Gerenium и Rel?). Моя съвет е да дойдеш в Дания, макар и за малко и да обиколиш няколко ресторанта. Има множество места, които отварят дъщерни ресторанти и биха желали да влязат в партньорство с някой. Studio се готви да отваря нов ресторант, The Red Cottage има вече един, Rel? отвори трети, а това са все ресторанти със звезди. Отделно половината ресторанти в града са Michellin recomended. Човек с твоя опит и хъс би постигнал много, ако успее да се свърже с верните хора. За бизнес страната на нещата - Не знам за Германия, но тук сумите, които трябва да имаш в банкова сметка са далеч по-малки, а да си признаем, ако нямаш 50 000 евро, едва ли ще стигнеш далеч. Данък печалба е 25%, счетоводни фирми под път и над път, работна ръка много. Заплатите са високи, но също така и цените. Аз си знам, че едно трикурсово меню с вино ми е минимум 120 лева, а едно тестово меню е поне 180 с някоя друга чаша вино. Един готвач получава поне 4500 лева, но може да поиска и двойна сума, ако ти е главния готвач, но за сметка на това винаги можеш да вземеш някой ученик готвач, който ще изкарва стажа си в твоя ресторант и да работи за без пари или наполовин заплата. Готви се само с най-висококачествените екологично чисти продукти. Застрахователите са изключително коректни. Лично на мен ми харесва, че не се изхвърлят в обзавеждането, а ресторантите се посещават както от пенсионери, така и от тинейджъри (на 16 години имаш право, да пиеш вино! ). За кетъринг също има какво да се прави, но както някой спомена, всичко е с налагани, чрез познати и чрез приятели. Най-хубавото на всичко е, че имаш пълна свобода, на това което правиш в кухнята. Щом Нома може да сервира мравки и гнили обелки от картофи (не се шегувам, познавам човека, който отговаряше за картофите и мравките), то всеки ресторант си позволява доста неща. За комуникацията ти трябва английски. Датския е труден език, но за смекта на това, 99% от населението го говори на много високо ниво (най-добрия английски на страна в която езика не е официален). За работа с чужденци: Стига да си достатъчно социален и отворен човек, който вдъхва доверие, всичко ще ти е наред. Ако си решил да търгуваш със български и турски стоки, то едва ли ще ги купува някой друг освен българите и турците. Мнението за нашето родно производство е меко казано лошо, а това което е истинския проблем, е че не е безпочвено. Стандарта на храните е много висок, а броя на хората, консумиращи само еко продукти е огромен. Не всичко е цветя и рози, институциите са мудно (то къде ли са бързи), но ако решиш да инвестираш пари, Северните държави са една от най-добрите опции. Успех. п. п. А да и за малкия ще има безплатно училище, освен това децата научават по един или два чужди езика на високо ниво. Да не споменаваме и безплатните университети, високи стипендии и други привилегии.

 

...

горе^