Просто не издържам повече
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1594 пъти
Здравейте! Навярно проблема ми ще ви се стори глупав и незначителен, но наистина се нуждая от помощ!
Аз съм момиче на 15. През годините в семейството ми е изисквало да съм на върха - особено от баща ми. Ходех на всякакви математически състезания, бъхтех се като луда, решавах задачи, бях отличничка от горе до долу.
После открих, че ми харесват изобразителното изкуство и писането. Участвах в областни, държавни и международни конкурси - имам много награди. Тези неща ми доставят удоволствие. Родителите ми навсякъде казваха, че ме подкрепят. Според мен, обаче, не е така.
Станах 7 клас. От мен се очакваше да вляза в най-елитната гимназия в града. Няма нужда да Ви описвам, какъв кошмар беше за мене. Задачи, частни уроци, пробни изпити. Никога няма да забравя втория си пробен изпит - когато изкарах 3-ка. Вечерта беше кошмарна - с невъобразими крясъци и обиди по мой адрес - че съм тъпа и за нищо не ставам. Стегнах се още повече! Дойде време за матурата. Вечерта преди изпита, мислех, че ще се побъркам. Изпаднах в нервна криза, от страх, че ще се проваля. Но влязох! Родителите ми ме даваха за пример из целия град, хвалеха се, колко съм умна и т. н.
Съжалявам, че така ще се отклоня от темата. Винаги съм обичала танците. Просто ги обожавам! Записвах се на курс след курс, но родителите ми винаги ме отписваха. Започнах да тренирам плуване по желание на баща ми. Отначало ми хареса, но после ме записа в, състезателно, - тренировките станаха неимоверно сурови за мене. Не можех да дишам, нагълтвах се с вода, след тренировката треперех като лист. Изобщо не искаха и да чуват за това да се откажа - тялото ми било изваяно за това. Някой интересува ли се от моето мнение? НЕ!
На върха на всичко, заради тази работа с, , най-елитната гимназия, се прибирам, искам или не искам, доста късно от училище. Имам възможност да ходя само 1 път седмично. Всеки път се опитвам някак си да се измъкна. Кръжоци, учене, репетиции за концерт, каквото и да е! Естествено, понякога обстоятелствата просто не ми позволяват да отида. В такива случаи получавам нова доза крясъци.
Ето ги и изводите - искаха да вляза в най-елитната гимназия-влязох! Искам да ходя на танци- не може! Става само това което им скимне, никога не ме питат мен. Уча като ненормална, защото се прибирам късно, изкарвам отлични оценки, доволни ли са - не! Викат ми за плуването. В главата ми се е загнездила само една мисъл - че не ставам за нищо. Нима след всичко което опитах, още не мога да ги накарам да се гордеят с мен? Опитах се да положа малко самостоятелност с плуването, да опитам да поговоря с тях за това, а какво получих? Викове, че не ставам за нищо.
Въпросът ми е - наистина ли съм такова разочарование за тях? Какво още трябва да направя, за да ги накарам най-сетне да са доволни? Не могат ли един път да ме изслушат, без да ми викат! Моля Ви, отговорете ми! Имам нужда от помощ и съвет, просто не издържам повече! Изпитвам невероятно чувство за страх, когато ме извикат, мисля си, че пак не съм направила нещо вярно. Дайте ми съвет, ще се побъркам!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 413b84fb79

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Проблема е в родителите ти. Прекалено амбициозни са. Поговори с някой от бабите или дядовците си ако мислиш, че може да им повлияе. Възпитанието с крясъци не е никакво възпитание, а налагане на техните желания за сметка на твоите.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: af708c294d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Прочетох историята ти и си представям в колко стресова зона живееш, а понякога аз си мисля, че моето е гадно, когато майка ми реши да ми вика, че не съм направила нещо елементарно. Под това което казваш виждам, че имате пари, щом те записват напред назад, ама то като не е на това което искаш да ходиш, то се губи смисъла. Според мен е нужно да седнете и да говорите, да им кажеш всичко от написаното тук. Ако те не те чуят, смятам, че е време да ги уплашиш. Глупав съвет ти давам, но работи. Намери място, където можеш да се скриеш и избягай от вас, изключи си телефона и нека се скъсат от притеснение, после ще видиш как ще треперят над теб, ако ти се карат и не проработи, тогава им кажи, че ти е станало лошо след плуване и си припаднала някъде и после не си знаела къде си и как да се прибереш, нещо такова измисли. Ако наистина държат на теб, ще подейства. Може би сега те искат да ти осигурят добро бъдеще и затова искат да учиш и да успееш в живота, но не разбират, че в момента в който ти отидеш да живееш сама ще си като отвързана и ще излизаш постоянно и ще ходиш по купони да танцуваш, ще си направо вечно напред назад, по-лошо ще бъде. Съжалявам за това което ти се случва, дано се променят. В краен случай търси в интернет има един телефонен номер за деца пострадали от насилие, безплатна детска линия, звънни и им разкажи, там ще те дадат най-добър съвет, няма да кажат на родителите ти, спокойно, анонимно е.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: ac5207391f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, мило момиче! От всичкото което разбрах е, че си много добра и старателна. Стремиш се да изпълниш желанията на родителите си, и така е редно. Повярвай в този живот е не всичко за което мечтаеш или си очаквала. Та тиси едва на 15 години и живота е тепърва пред теб. След време ще си благодарна на същите тези хора, който сега те "тъпчат"- според теб? Да, това нее начинът но явно те така го разбират. Моляте, недавай чуствата дате надделят защото и във периода в, който си в момента се нарича "Побертет"! Бъди добричка и най вече себе си!

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: cac44c6b30

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   До номер 1 Отдаена опитах и това - безсмислено е! После ми мрънкат, че само съм се оплаквала... от авторката

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 77610ac0c6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Просто напиши "закона на привличането", или "Тайната" в интернет, те ще ти помогнат:)

 

...