В чужбина
преди: 9 години, 22 дни, прочетена 1624 пъти
Наскоро се преместих в друга държава с родителите си. Не се чувствам зле, нямах прятели в града, в който живеех, не се чувствах добре там, тук ми харесва, но се чувствам виновна. Майка ми е потисната, тук сме само от няколко месеца, учим езика, но си личи, че тя не се чувства добре, а по този начин потиска и мен. Опитвам се да съм позитивна. Не ходя на училище тук, частна ученичка съм, защото тук шансът да ме приемат в някое училище е минимален. Чувствам се зле, защото майка ми казва, че е оставила всичко, което има, заради мен. Казва, че всичко е заради мен, защото аз не съм имала нищо там, а тук имам шанс, защото съм била по-различна от другите деца и не съм се вписвала, а тя е искала да ми осигури някакво бъдеще на по-добро място. Разбирам защо тръгнахме, но се чувствам виновна. Сякаш аз съм решила, че трябва да заминем и да оставим всичко, а аз дори не съм го искала, това стана след като размислих, но идеята не беше моя. Не съжалявам, просто не знам какво да направя. Родителите ми се карат, не знаем езика, все още нямат работа, но ние сме тук от съвсем скоро. Надявам се да си намерят работа, защото вече не мога да издържам. Искам да остана сама или те да променят начина си на мислене. Аз се опитвам да съм позитивна, но просто не се получава след като живея в такава среда. Не знам дори защо пиша, просто няма от кого да искам съвет, няма на кого да кажа това.
П. П: Не ми се мислеше заглавие.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 20 дни hash: 01cf7c5422

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо дa уточня нaй-вaжното- мaйкa ти не е подтиснaтa зaрaди теб. Не е взелa решението зaрaди теб. Не си ти причинa зa зaминaвaнето. Търселa е по- добър живот зa НЕЯ и теб. Но сегa е осъзнaлa, че трябвa и дa се бори, a не, че ще я чaкaт със зaстлaн червен килим. Рaзбирaм я инaче перфектно. Зa теб е по- лесно, зaщото си мaлкa още, по- бързо се aдaптирaш, a и не носиш отговорност. Тя тепъреa трябвa дa пречупвa нaчинa си нa мислене и действие от Бг, дa се aдaптирa към новaтa културa, нaчин нa живот, непознaт свят, непознaти хорa и нaй- лошото- непознaт език. Когaто поне зaпочне мaлко дa говори местният език ще може и дa зaвързвa познaнствa и ще и мaлко по- леко. Не е честно дa те обвинявa и държи едвa ли не отговорнa зa положението си. Товa, което можеш дa нaпрaвиш, зa дa нaмaлиш мaлко нaпрежението, a и дa покaжеш, че нямa дa толерирaш повече дa те обвинявa е: дa излизaш по- честичко с нея нa рaзходкa, дa си поговорите в неутрaлнa зонa и дa и кaжеш примерно "виж, рaзбирaм, че зa теб aдaптaциятa ще е по- труднa, че носиш отговорност и си уплaшенa и объркaнa, но дa обвинявaш мен нямa дa помогне, сaмо дето и aз се чувствaм зле от товa. Всичко ще бъде нaред, просто искa мaлко време и трябвa дa бъдем зaдружни и дa се покрепяме, a не дa се обвинявaме". Не знaм в коя държaвa сте, може би бих моглa дa те нaсочa по- добре, но aко поне мaлко знaеш местният език, влез в нетa или попитaй хорa зa фирми посредници зa временнa трудовa зaетост. Помогни нa мaйкa си дa си нaпрaви CV и я придружи по тези aдреси. Морaлнaтa подкрепa ще и дойде кaто енергиен зaряд, нaдявaм се. Некa и бaщa ти ходи и си рaзнaся CV зa кaквaто и дa е рaботa. Aко си стоят в къщи докaто "нaучaт езикa", ще зaвършaт и с рaзвод нaкрaя, просто зaщото нaпрежението, стрaховете и обвинениятa ще ескaлирaт. Не знaм нa колко години си, но дори и ти можеш дa рaботиш по 2-3 чaсa рaздaвaйки флaери нaблизо. Не се чувствaй зле, не си виновнa, просто родителите сa тръгнaли кaто много други без дa сa нaясно с целите си. Дори език не знaят. Зaтовa винaги съм кaзвaлa, първо дa тръгвa мъжът, след кaто имa сигурнa рaботa идвa женaтa и чaк кaто си подсигури рaботa и тя, идвaт дете.

 

...

преди: 9 години, 19 дни hash: 72be7a07da

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Родителите ти са направили голямо решение като са тръгнали с теб. От една страна е хубаво - цялото семейство, от друга необмислено. Много от хората правят така че първо единия заминава, остановява се и после издърпва другите. Щом не знаете езика, това е много тъжно. За щастие, език се учи. В момента минавате през период който е изключително стресиращ за всички. Когато вашите успеят да се закачат на работа, после може да запишете курсове по езика. Всяка емигрантска държава предлага курсове по език - безплатно. Проучете и вижте каква подкрепа предлага страната. Проучете и добре как стоят нещата с образованието. Не знам за коя страна става на въпрос, но може да има варианти да се запишеш във емигрантска група от ученици които също не знаят езика и после след годината на обучение да продължиш да учиш със останалите деца. Много тегаво и трудно се очертава да бъде и за напред, но със сигурност тези трудности ще ви дадат много опит и ще ви направят силни. Не знам какво да ти кажа, тъй като не виждам конкретен въпрос за да дам евентуален съвет. Аз също съм зад граница и уча. Тегаво е да нямаш приятели. И аз като теб обаче, в България бях чужд сред свои, защото съм различен. Стискайте зъби и ще се наредят нещата. Вашите да кандидатстват за работа чрез всички агенции които могат. Да си направят и CV-то спрямо приетите стандарти в страната в която живеете. Успех!

 

...