1. Преди няколко години се записах да уча актьорско майсторство за драматичен театър в ПУ, тъй като от малка съм по школи, пея на сцена и въобще, всички около мен винаги са ме смятали за широскроен и мултиталантлив човек. Така, въоръжена с огромното желание да се развивам по посока на изкуството, реших да кандидатствам.
Изпитите са три поредни дни - първия ден по пеене, втория или когато ти се падне по ред, рецитиране на няколко творби (драматична, хумористична и басня) и третия ден по танци. Оценява те жури от преподаватели по съответните предмети.
Ако се тревожиш дали ще те приемат, недей. От 20 кандидати влизат 20 човека, винаги е било така. Университета е гладен за новозаписани студенти, има нужда от техните пари, така че колкото и зле да се представиш, вътре си. В този смисъл нивото е безумно ниско. Обществена тайна е, че всички отпаднали от НАТФИЗ, ги взимат в ПУ.
Още от първия ден разбрах следното:
а) 80% от колегите ми идват на лекции пияни или сравнително дрогирани;
б) рядко някой от преподавателите спазва точния час за провеждане на лекцията, и почти всеки професор си идва, когато си иска. От теб остава просто да чакаш дали ще имаш лекция днес или не. Можеш да си загубиш днешния ден в празно чакане, а утре, когато трябва да идеш на лекар например, ще те извикат на лекции;
в) събота и неделя също се учи, така че забрави за почивка през уикенда. Ще бъдеш в университета от 9 сутринта до 5-6 следобед, често и до по-късно;
г) не се толерира дори и минимално закъснение сутрин, да речем от порядъка на пет минути - това, че пътуваш от друг град или квартирата ти е на другия край на града, не се приема като обяснение и те мъмрят пред целия курс как от теб няма да стане актьор;
д) съжалявам, че ще прозвучи така, но ролите, които играехме, бяха от остарели и откровено тъпи произведения без особен смисъл. Не говоря за големите вечни класики. Мислех, че това е само мое мнение, че аз съм повредена или нямам реално добра преценка, но впоследствие започнах да слушам по-внимателно реакциите на колеги и публика, и... да. Ще играеш буквално идиотски или нежелани от теб роли в доста случаи. И няма да ти хареса.
е) няма много места, на които можеш да се нахраниш нормално около Ректората. И около Нова сграда също. Цената на нещата, които можеш да си купиш, е силно завишена, и ако не си носиш нещо от вкъщи, ще трябва да караш на солети и сокове, които впоследствие спокойно могат да ти докарат гастрит или спиране на цикъла.
ж) голяма част от преподавателите са много възрастни и ползват остарели методи на обучение. Някои преподаватели (няма да споменавам имена) ще се държат откровено вулгарно и грозно. Била съм канена на вечеря от преподавател, като директно ми каза, че с жена му са в отворена връзка. Друг ми се закани какви неща щял да направи с мен, ако бил по-млад. Няма да коментирам как се почувствах. Всъщност, ще го кажа. Омърсена, унижена и погнусена. И това са хората, които ще те вдъхновяват да правиш изкуство. На мен ми приличаше повече на склоняване към проституция.
з) една от преподавателките си позволи да ме удари силно няколко пъти под претекст, че това е част от упражнението, което не изпълнявам както трябва. Впоследствие мястото посиня и майка ми ме попита дали някой не ми е направил нещо. Трябваше да я успокоявам, че не съм изнасилена по пътя и всичко е наред, просто съм имала лекции и са ме удряли. Много колеги пострадаха на същия принцип, но всички мълчахме.
В началото на втората година се отписах и окончателно приключих с актьорството в този му вид. След година-две се случи да попадна на група от няколко други колеги, които също се отписали, след като аз съм се махнала.
Какво е станало с останалите, които продължиха?
Една колежка роди детенце и е по майчинство.
Други двама са аниматори.
Една от колежките прави свещи в едно магазинче.
Една друга колежка замина за чужбина, май работи в хотел.
Друга част от колегите също са в чужбина, работят в строителството.
Един колега опита в един театър, но се отказа. Парите били мизерни и с тях не можел да си плати нищо, май в банка работи сега.
Аз завърших друга специалност след актьорството и работя по нея с голям успех, без да звучи високопарно.
Понякога мислех се връщам назад и благодаря на бог, че имах силата да напусна актьорството. Не може да те посрещнат с думите: "Ако бяхте талантливи, щяхте вече да сте известни; тук са само пишман-актьори, дето най-вероятно нищо няма да стане от тях". А родителите ми вложиха адски много пари в това да се подготвя добре за изпитите. Пари, които изгоряха.
Ако знех всичко това по-рано, никога нямаше да кандидатствам, или поне щях сериозно да помисля дали си струва. Трудно е човек да е обективен, когато душата му иска да прави изкуство, но реалността, поне моята, е точно такава. Мръсна и грозна.
Все пак изборът е твой.
Желая ти успех и много щастие.
|
