 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Уча нещо, което не е мое
преди: 9 дни, 6 часа, прочетена 502 пъти
Здравейте,
Пиша тук, защото се чувствам много изгубена и объркана относно пътя, по който съм тръгнала. В момента съм студентка, втора година, и се приближавам към края на обучението си… но истината е, че тази специалност не е за мен. Още от самото начало усещах, че нещо не е наред, но си казвах: „Може би ще свикна, може би ще ми стане интересно. “ Само че това не се случи. Колкото повече минава времето, толкова по-чуждо и безсмислено ми става всичко, което уча.
Не чувствам никакво вдъхновение, никакъв интерес – лекциите ми тежат, учебният материал ми е сух, дори когато уча, го правя насила. Не ме вълнува, не ме мотивира, не виждам себе си в тази професия, не искам това да е моят живот.
Но тук започва истинската трудност. Не е толкова лесно просто да кажа „не искам повече, спирам“ – защото знам, че ако направя тази крачка, ще се сблъскам с тежка съпротива. Майка ми най-вероятно ще ме нападне – ще започне да ми обяснява как съм разочарование, как съм се отказала, как трябва да си довърша започнатото на всяка цена. А баща ми… той просто ще си замълчи, без особено мнение, все едно каквото и да стане, не го засяга.
И така стоя между две страни – между желанието да бъда вярна на себе си и това, което наистина чувствам, и страха от реакцията на хората около мен.
А най-болезненото е, че се чувствам сама в това. Сама в решението, сама в последствията. А истината е, че не искам да се отказвам от живота си заради нещо, което не ме прави щастлива. Просто не искам повече да живея в лъжа – да се преструвам, че всичко е наред, само защото така "трябва".
Искам да направя нещо, което да ми дава смисъл, нещо, което усещам като „мое“, дори ако това значи да започна отначало. Страх ме е – не го крия – но още повече ме е страх да остана на място, където не принадлежа.
Ако някой е бил в подобна ситуация… ще съм благодарна да споделите – как взехте решението си, как се справихте със страховете и с мнението на околните? Наистина имам нужда от съвет и малко светлина в тази мъгла, в която се намирам.
Ако искаш, мога да направя по-кратка или по-директна версия, или да го насоча към определена специалност или конкретна ситуация. Кажи ми само как предпочиташ.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 дни, 3 часа hash: e8e81ad9e1 |
|
1. Цялото висше е фарс. Обаче, щом си стигнала дотук, пълна лиготия е да прекъсваш. Не си малко момиче, за да тръгнеш просто до търсиш "твоето нещо".
Предвид никаквото натоварване, спокойно можеш паралелно да учиш нещо друго или да опиташ реализация с реални умения.
|
| преди: 9 дни, 3 часа hash: 31f86abb77 |
|
2. Последното изречение е черешката на тортата!
|
| преди: 9 дни, 2 часа hash: a7f81156b0 |
|
3. Живота е твой, не на майка ти!
Понеже до някаква стешен целия ти бъдещ живот зависи от това какво учиш и каква професия ще си избереш, най-добре да си намериш това, което ти харесва и те кара да се чувстваш добре.
Аз лично работя точно това, което едно време ми беше хоби. Благодарение на това, работата не ми тежи, изкарвам много пари и се чувствам добре. Пожелавам го на всеки.
|
| преди: 9 дни, 1 час hash: 31a8721f75 |
|
4. Какво имаш предвид с последното изречение?
|
| преди: 8 дни, 23 часа hash: 85f5f6ac6f |
|
5. Майка ти не учи вместо теб, няма да работи вместо теб, и няма да ти живее живота вместо теб. Всичко е на твой гръб. Съответно, защо трябва тя да взима решенията за твоя живот? Над 18 си, няма вече никаква юридическа власт над теб. Да се разочарова колкото си иска. И ти си разочарована от нея, очевидно. И си права да си разочарована, защото тя не те подкрепя. Изглежда, че и от баща ти си разочарована, защото той пък не се интересува достатъчно от теб, което също е липса на подкрепа.
Отношенията с моите родители са 1:1 на това, което описваш. С тази разлика, че още от 14 годишна не се съобразявам с мнението на майка ми. Тя искаше да отида в друга гимназия, после да не ходя в университета, който съм си избрала, въпреки че е по-престижен от западналите губещи време "висши учебни заведения" в България, почти за всеки избор в живота ми си казваше мнението по нейна инициатива, но получаваше тежък игнор. Най-накрая спря, за щастие. От опит знам, че като слушам себе си, а не нейното мнение, съм много по-щастлива и животът ми се развива по-добре. Няколко пъти съм пробвала аз да поискам съвет от нея или баща ми, когато наистина съм имала нужда. И познай какво е ставало. Нищо! Нищо адекватно не са могли да ми кажат. Ама, иначе, много знаят. Обичам си ги, обаче, са последните хора, при които ще отида за съвет за това как да си живея живота.
Няма нужда да си губиш времето с нещо, което не ти харесва. Защо се самоизмъчваш? Така или иначе не съществува специалност, която да ти гарантира високоплатена работа, след като завършиш, особено, ако нямаш и особено желание да работиш нещо, свързано с това, което си учила. Губиш си времето и живота от страх да не ти се скара мама. Какво печелиш от това, освен самосъжаление? Спирай с тези глупости и си търси собствения път!
|
...
| преди: 8 дни, 21 часа hash: c0ad777d9f |
|
6. Не си само ти така. Няма да работиш това, но поне ще имаш диплома за висше.
|
| преди: 8 дни, 21 часа hash: 16e05867a6 |
|
8. Ако си финансово независима от вашите няма никакъв проблем да не записваш следващия семестър и през това време да кандидатстваш това, което те влече. Тръгнат ли да те нападат за решението ти им напомни, че вече си пълнолетна и имаш правото сама да решаваш как да живееш живота си и каква специалност да учиш и, че не желаеш заради чуждите очаквания да правиш нещо, от което ще се чувстваш нещастна до живот. Ако продължат с токсичното си поведение си е пълното право да прекъснеш всякакви връзки с тях!
|
| преди: 8 дни, 18 часа hash: 2e95f035ac |
|
9. А кое е твоето нещо? Знаеш ли какво искаш да правиш, след като напуснеш университета? Майка ти не ти е никакъв проблем.
|
| преди: 8 дни, 9 часа hash: 5d5f0d9fb9 |
|
10. Момиче, учи с желание каквото и да е. Много си малка. Аз съм на 34 години и вече имам завършени 3 технически курса в учебни центрове, последна година уча инженерна специалност и съм завършил и курс по графичен дизайн, като планирам да уча 1 година за придобиване на учителска правоспособност за химия и биология. Не проблем да го завършиш това и да запишеш друго. Мисли и за реализация. Без връзки не става. Всяко нещо дето учиш е важно за развитието на логическото ти мислене. Не е излишно нищо. Не мисли като простите хора, а бъде море от знания и професии. Защото много хора тук не могат да постигнат това като мен и ме мислят за луд. И професори не могат да стигнат до това ниво, а на моята възраст вече има и професори, което е абсурдно на 33 години да си професор.
|
| преди: 8 дни, 9 часа hash: 5444394d7c |
|
11. Последното изречение показава, че авторката е създала темата си с помощта на chatgpt (изкуствен интелект). Вероятно тя първо е задала въпроса си в chatgpt и после за по-лесно е копирала отговора на chatgpt и го е поставила тук във форума. Просто, не е искала да преписва целия текст отново, за да го постави във форума.
|
...
| преди: 5 дни, 22 часа hash: d0136c1475 |
|
12. Имаш няколко варианта.
1. В някои университети можеше да се прехвърлиш в друга специалност без нов прием, ако разбира се, и в двете се кандидатства с една и съща матурата/изпит.
2. Завършваш бакалавърска степен и записваш магистратура, която ти е интересна.
3. Прекъсваш и догодина кандидатстваш за това, което ти е интересно.
4. Напускаш университета и си оставаш само със средно образование и цял живот работиш нещо скучно.
Последното не ти го препоръчвам.
Така, че има варианти, само трябва да проучиш нещата.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
