Късно ли е
преди: 2 дни, 15 часа, прочетена 268 пъти
Здравейте,
Наистина първо ще помоля без упреци и обиди, както с ясното съзнание, че е вероятно да получа само това. Не съм напълно сигурна дали това е и правилната категория за моя въпрос.
Ще разкажа накратко, като държа да уточня, че търся решение на проблема и не е на принципа вие да ми го дадете наготово, ами поне малко да успея да стигна до част от истината, разбира се, ако въобще съществува такава.
На 29 и малко отгоре години съм вече и така и не си избрах кариерен път. Произхождам от бедно, необразовано, но не напълно неадекватно семейство на шофьор (бивш в градския транспорт) и майка с 15 години в личен състав в Кремиковци и впоследствие чистачка на черно (сив сектор). И друг път съм споделяла в постове във Фейсбук, че родителите ми в частност майка ми през всичките 12 години в училище (едвам успях да се набутам в техническо училище след седми клас, но обърках специалността, защото не ми стигна разбира се балът за паралелката с програмиране, което беше това, което исках да уча на практика, годината тогава е 2010) упражняваше тормоз върху мен с това учене непрекъснато, изминаха доста тежко за мен тези години, защото непрекъснато се чувствах или смазана психически (както и от средата, в която бях, така и от нея), или брутално неуверена в каквото и да е. Чувствителен човек съм и до ден днешен, преди насилието работеше, за да се “размърдам”, защото и в известна степен бях станала и инертна и имаше периоди, в които с нищо не ми се занимаваше, защото се чувствах като парцал, само спях или чаках да дойде времето за спане, за да се отърва от отвратителния свят, в който живеех. Разбира се поради огромните очаквания (не разбирах нищо по математика, но майка ми реши да ме прати на внимание! на ОЛИМПИАДА по математика, което беше съответно погром, защото нямах нищо вярно… това беше олимпиада, както и да е) редовно се излагах на изпитите, защото толкова много се притеснявах, че заради скапаната си неувереност и тоновете комплекси, с които се бях заринала (не бих казала, че кой знае колко са намалели и сега 15 години по-късно продължават да ме мъчат) ме проваляха автоматично. Не съм мързелива, никога не съм се възприемала за мързелива, като малка рисувах и се справях много добре и това ми доставяше огромно удоволствие, но нещата с рисуването секнаха още в зародиш, когато отидох на курсове по рисуване възникна един конфликт и аз повече не пожелах да стъпя там (беше нещо от сорта на личностна основа заради друго дете, което ми скъса рисунката и аз като видях това поведение, паднаха ми в очите и повече кракът ми не стъпи там). След като завърших гимназия (един от най-брутално тъмните ми периоди) настъпи голямото чудене и феноменът в България “запиши нещо там” и аз записах, ама записах отново грешната специалност в УНСС (не съм гост, родом от София съм), впоследствие на следващата година записах Българска филология в СУ. Филология, която не завърших. Не завърших основно заради претрупване с материал, честно казано там някъде изгубих и желание, както и отново въпросът с перспективата - изобщо нямах ясна картина какво предстои, каква е програмата и какво ни очаква след това (учителка не съм искала да ставам, но харесвах литературата още от училище, както английски и история обичам много).
Сега, вече като “млад възрастен”, аз съвсем наскоро открих начин за себе си да почувствам удовлетворение от нещо, което върша в този живот и в тази страна. Все още съм и доста затворена - не умея да се преструвам, нямам връзки, не умея да лъжа, не се държа зле с другите, нямам 500 лица, добронамерена съм, любопитна съм, обичам да споделям моменти с всички хора и да се забавляваме и да научим по нещо, не съм някакъв наежен цербер, който гледа само парите и да прецака другия, за да вземе той. Работила съм през половината си трудов стаж тежка физическа работа (в магазин за дрехи втора употреба и две години в Джъмбо на каса и снабдител на храна), а през другото време (имам цели пет години трудов стаж, някои и това нямат) съм оператор въвеждане на данни - скучна и монотонна работа, която едва ли не ми е “подарък”, защото ИИ отдавна трябвало да я погълне от пазара на труда.
Към момента за 220-и път вече ще направя опит да се стегна като хората и да изкарам сертификат за C1 Advanced, което няма да е хич лека задача, пуснала съм заявка да се присъединя към един скъп курс в една школа. Обаче след това вече нямам никаква представа какво да правя с мижавия си, нещастен и нереализиран живот. Нямам приятел, имах поредица от много лошо провалени връзки, по това направление към момента съм капитулирала окончателно и искам да се съсредоточа да намеря нещо, което ми харесва да правя и което няма да ме успива по средата на работния ден и ще искам да ставам сутрин с желание. Друго нещо, което успях да надмогна е да изляза от социалните мрежи - нямам Фейсбук от 3 месеца и всички останали, използвам само YouTube. Обичам да чета книги и чета редовно, но и това няма да ми помогне с нищо.
Знам, че пропуснах времето, когато трябваше да избирам професия, но благодарение на “реализираните ми и ОСОБЕНО успешни родители”, преценката ми и желанието ми за каквото и да било бяха скрити от мен през целия ми живот и не можах да се ориентирам и ако се наложи отново да съм продавачка, по-скоро бих се самоу****. Искам да се развивам, но просто не знам накъде да поема. Корпоративният свят като че ли не е за мен въобще, опитах се, толкова много се притесних от всичко, че се наложи да си тръгна. Годините минават, самоувереността ми намалява стремглаво за каквото и да е, а и вече не съм от хората, никога не съм била впрочем от тях, които ще работят там просто каквото и да е, да има нещо си, да вържем месеца да има какво да се яде и прочее гадните и черни битовизми. Животът ми е скучен, факт, скуката често може да се обърка с депресия, но късно ли е за каквото и да е, късно ли е да започна от начало, на чисто да търся пътя си. Ясно е, че не се разбирам с никого, нямам приятели, нямам партньор, защото аз търся неща, които ги няма вече или са намалели и ги търся на грешните места - аз не искам повече да вирея сред хаос, стари и неизрастнати травми от детството, тотална липса на живот, който да се свежда само до “какво ще се яде тая вечер, ма??? ”

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 дни, 11 часа hash: 2abcafa291

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Боже, само на 29 си, аз с м на 40 и сменям професии, държави... излиз от ОГРАНИЧАВАЩИТЕ СИ ВЯРВАНИЯ.... 1. Който вярва, че всичко е връзки пропода, защото и връзките са до време. 2. Седни и ясно помисли кокво искаш, ако щеш ми вярвай оз съм зодия риби и една статия за зодиите и подходяща професия ве срази буквално, примерно да моята зодия са хумании професии, основно грижа за хора, психолог, художник, фотограф и това е точто така, но никога не се бях замислял, намери тестове за кариерата ориентиране също, това много ще ти помогне. 3. Никой не ти иска сертификатхза работа, знанията по език не вожеш да ги изфантазираш или ги имаш или не.... 4. Шофьор, Кремиковци... чистачка, стига това не е печат върху теб и на Костадинов маъка му е чистачка, чак пародира с това.... 5. Объркана си, нямаш структура, зул, яснота... започни с това и пиши, много пиши. 6. Не си закъсняла, но каквото и да учиш, бъди в реалността с работа, сменяй работни места, но работи. 7. Ти реално проблеми нямаш, освен, че си объркана и вярванията ти пречат.

 

...

преди: 2 дни, 9 часа hash: 9845e1aa3e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Как да започнеш начисто като вече си пълнолетна от над 11 години и ни виждам нещо да е зависило от теб досега? Нали ти сама обясни че родителите ти и техните неуспехи са отговорни, даже олимпиадата в училище беше виновна, феномените в България са виновни. При положение че нищо не зависи от теб не виждам как можеш ти самата да обърнеш нещата на каквато и да е възраст. Съвсем друго щеше да е ако ти от 16 или поне 18 годишна възраст беше архитекта на своя живот, ако сама имаше контрол над връзките и приятелствата, които се или не се получават, ако имаше контрол върху професията си, ако беше благодарна вместо да упрекваш всичко и всички освен себе си. При положение че нищо не зависи от теб е доста късно и освен това няма нужда да се започва начисто, защото трябва основа. Трябва да се знае кой беше отговорен досега и ти ясно го написа. Затова мисля че е късно.

 

...

преди: 2 дни, 1 час hash: f89b0e998b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   За нова кариера не ти е късно, но първо трябва да решиш какво точно искаш да правиш. И няма смисъл да изкарваш скъпи курсове, ако не си сигурна, че това ти се работи. Единстната ти грешка е, че се отказваш лесно. Да, българска филология не ти върши работа ако не искаш да ставаш учителка, но на много места те гледат с други очи, когато им занесеш диплома от университет. Няма ли начин да го довършиш, примерно задочно? И да, висшето образование не е лесно и точно за това не всеки има такова. Иначе наистина помисли в какво си добра и което ти е интересно, а не "като ИТ се изкарват пари", без нито да ти е интересно, нито да ти се отдава.

 

...

горе^

преди: 2 дни, 14 мин. hash: 8b78c0f23f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Най-лошо е да не знаеш какво искаш.

 

...

преди: 2 дни, 8 мин. hash: 73c0394b00

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Не знам откъде идва това схващане че човек трябва цял живот да е на едно работно място. Кое определя кога е късно за учене? Защо да не си студенит и на 47, например? Все въпроси на които нямам обяснение. Момиче, живей за себе си. Учи ти се? - Учи. Искаш да ходиш на курсове - ходи. Защото наистина има места, които искат и документ за влсдеене на език и е сред набора от документи за кандидатсване. Не мисли кой какво ще каже. Живей за себе си. Ученето на езици мен лично ме изкара от депресията. Мозъкът трябва постоянно да е зает, за да не мислиш за глупости. А и предпазва от деменция. Имам едно висше, но ако открия интересна специалност бих записал и второ. Дори и само за кеф да е. Ако ти сам не си го направиш, няма кой. Мисли само за себе си, а не кой какво ще каже. м, 39

 

...