Медицина и провал
преди: 5 часа, 34 мин., прочетена 68 пъти
Средата на 12-ти клас реших, че искам да уча медицина. Винаги съм изпитвала несъзнателен интерес към различни заболявания и аномалии, в специалност кожни проблеми, но бях в езикова гимназия и съответно нямах никакво ниво по биология и химия. Все пак си дадох сметка, че само това наистина ме влече и, че ще е много по-добре да си взема година дупка и да се подготвя за КСКто, вместо да запиша нещо “колкото да имам диплома” както повечето ми връстници. Започнах уроци по биология и химия късната есен на 12ти клас с ясното съзнание, че няма да стане за половин година, тъй като баловете при момичетата се поддържат излключително високи. Учителката ми е прекрасна и заобичах много двата предмета. Положих наистина големи усилия, дадох всичко от себе си за тази година и половина, като се има предвид, че започнах от нулата. Да обаче явно не е било достатъчно. След като започнаха изпитите този месец разбрах, че нивото ми не е достатъчно високо, за да бъда приета. Чувствам се адски разочарована от себе си и ми е много болно, защото наистина опитах и вярвах, че ще се получи. Последното нещо, което искам да правя е да си взимам още една година. Не искам да се отказвам, защото знам, че цял живот ще съжалявам, но сега ми се свива всичко, като виждам как всички в залите са с година по-малки от мен, не ми се мисли какво ще е, ако ми се наложи да загубя още една година. Знам, че звучи преувеличено, но ми е много тежко, защото знам какви усилия положих и компромиси направих със себе си, знам колко много вярват родителите и приятелите ми в мен и не мога да си представя колко много ще разочаровам себе си и тях. Давам си сметка, че нашите ме издържат, плащат ми уроците, които не са никак евтини, а аз се провалям и това ме тормози страшно много. Най-вероятно в един момент ще спре, но мисълта за провал ме тормози ужасно много и имах нужда да го споделя. Благодаря на всеки, който отдели от времето си, за да го прочете!