Кога се отказвате от някаква цел
преди: 6 часа, 33 мин., прочетена 51 пъти
Вчера си говорихме с една приятелка и стигнахме до извода, че има две крайности при преследване на някаква цел. Едната крайност е да се откажеш след първия неуспех, а другата е да пробваш фанатично безброй пъти, дори да виждаш, че нямаш шанс. Толкова много истории съм слушала от познати и непознати, как кандидатствали веднъж медицина или за зелена карта, някаква работа, или да идат в Перу примерно, но не се получило, защото не им стигнали 2 точки, 5 лева или пък започнал ковид и границите затворили и край! Имат някаква цел, но някакво обстоятелство/проблем се случва, следва неуспешен опит и туто финито, няма повече опити за постигане на тази цел, а само дълги обяснения и оправдания от защо нямам висше образование или защо не се преместих еди къде си до защо нямам кола, не съм женен или не видях Рим.

Другата крайност пък е на хора, които пробват 10 или 20 пъти да станат космонавти едва ли не и го превръщат във фикс идея, но не полагат някакви усилия да си подобрят шанса за да си постигнат целта следващия път или пък да се замислят дали наистина това е постижимо и даже дали го искат това наистина. Сега си мисля, че има и трети вариант, всеки ден да говориш, че искаш да емигрираш в Канада, примерно или да спечелиш от тотото, но никога да не подаваш реално документи или да купиш един фиш.

Аз се опитвам да балансирам между тези две крайности. В крайна сметка дори едни от любимите ми, за съжаление покойни вече, актьори Георги Калоянчев и Иван Ласкин са приети да учат актьорско майсторство във ВИТИЗ/НАДФИЗ едва при третия си опит! Затова и аз процедириам така. Пробвам нещо, ако не стане, пробвам пак, но преди това проучвам как мога да си подобря шансовете и ако ми трябва някакъв курс, сертификат, частни уроци, действам и пак пробвам. Обикновено при мен се случват нещата при втори опит. Ако все пак не стане, пробвам за последно трети път и едва тогава се отказвам. Решавам, че може би това не е за мен. Два пъти отменях пътуване до Южна Корея заради затворени граници, но накрая отидох, след трети опит. Интересно ми е какво мислите вие по въпроса? До кога трябва да се преследва някаква цел?