Mного ли е късно за мен?
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 3831 пъти
Здравейте. :)

От известно време ме мъчи една мисъл, чудя се дали не съм вече твърде стара да постигна това, което искам. Признавам си грешката, че късно осъзнах с какво точно ми се занимава... На 24 години съм, чак сега записах първи курс в специалност, която е 5 години. Харесва ми, но фактът, че ще завърша на 29, когато колегите ми ще са на 24, много ме притеснява.

Искам да изкарам поне една година в чужд университет, а после и да работя в чужбина по въпросната специалност, но все си мисля за тая пуста възраст. Имам ли равен шанс с по-младите колеги? Работодателите не биха ли предпочели по-млад човек?

Не знам, сигурно е смешно, не съм на 40 години, за да се тръшкам толкова, и все пак се притеснявам. Как мислите?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 544ed4b632

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Смятам, че си още млад/а и имаш време да учиш. В чужбина като цяло почват да учат доста по-късно от нас с идеята, че те отиват да учат висше, защото искат да се развиват в тази насока, а не просто, за да имат диплома и защото всимки от класа им отиват да учат и да не останат по назад. Просто правят доста по-разумни избори според мен, тъй като тук масово 18-годишните отиват да учат модерни специалности без ясна представа какво точно ще работят след това и какво точно отиват да учат. Това според мен е и проблем на образователната ни система. Напрамир аз винаги съм смятала, че правото е яка професия - все пак има толкова динамични филми за адвокати, които водят интересни дела. Един път отидох в съдебна зала и просто видях, че това не е за мен и го намирам скучно. Искам да ти кажа, че особено на запад се цени да правиш нещо, когато си го обмислил добре и знаеш защо го правиш. А ти ще можеш много по-добре да се обосневеш защо искаш това да учиш от по-младите ти колеги. Учила съм в Дания и всичките ми състуденти от Дания бяха на минимум 25 години, доста имаше на по 35 и малзина над 40. На никого не му беше неудобно, че тепърва почва да следва, а и времето наистина е пред тези на 25 особено. в Германия също масово почват да следват поне на 21-22 години. Имам чувството, че само в България, Румъния и бившите съветски държави е такава мода веднага да се запише следването. Сега не искам да обидя тези, които са почнали да учат на 18 - мога да кажа, че и аз съм една от тях или както се казва от масата. Слава богу ми харесва това, което уча и с радост ще го работя един ден, но определено не знаех, че това ще уча и правя, когато записвах специалността - просто имах друга представа какво представлява тази професия. Също така не искам да кажа, че всички са така неориентирани като записват нещо - има наистина млади, които от деца знаят какво искат да учат. Просто казвам, че има и предимства и недостатъци както да почнеш да следваш на 18, така и на 24. Ана

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 9dd38881c2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това изобщо не трябва да те притеснява. Когато влязох в университета на 18 очаквах, че всички състуденти ще са колкото мен на години. Е оказа се че повечето бяха няколко години по-големи, които сега започваха да учат. Университета не е като в училище- в училище всички от класа сте на една възраст, но в университета няма такова нещо. Имах много колежки над 35. А когато завършвах на 23 повечето ми колеги бяха на 27-8. Така че излишно се притесняваш. Важното е че си започнала да учиш.

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: f998c53a5a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз съм на 34 и ще съм студентка :)

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: 7f4726f91a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ? аз съм на 35 и сега завършвам :)

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 3bfebc7b1d

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Здравей Авторке! Аз се намирам в точно същата ситуация и се надявам да съм ти от полза. Точно същата мисъл ме терзае донякъде от 1 година насам. Записах се да уча висше на 18, защото нашите така искаха и разбира се, на тази възраст нямах идея какво искам да уча. Свърших с това, че се натиках в модерна и безпреспективна специалност, в която нивото на обучение е под гимназиалното. Едва след като излязох в чужбина и поработих известно време, разбрах какво искам да следвам и работя истински в бъдеще. Сега съм на 22, а ако успея да вляза догодина в желаната специалност (която се учи 6 - години)ще бъда на 23. Мисля си, колко неща ще трябва да жертвам през тези години и най-вече няма ли да се срамувам да съм на 28-29 и да излизам от университета, докато приятелите ми сигурно вече ще имат семейства, работи, деца. Тази мисъл направо ме убива. Но пък от друга страна се старая да погледна на нещата от по - високо. Защото истината е, че сме много млади още. И е по - добре да си гониш мечтата сега, отколкото после да съжаляваш цял живот, че не си го направила. Освен това, на тази възраст си много по - зряла и ще се справиш много по-добре с усвояването на материала и реализацията си после. Знам, че в България е прието, че трябва да се запише висше веднага след училище и вероятно ще ти е некомфортно да седиш сред толкова много пишлемета. Но с това се свиква и после дори няма да ти прави впечатление. Дори смятам, че така е много по - добре, отколкото да завършиш нещо, което не ти е по сърце или пък да не учиш въобще и да не се развиваш както като личност, така и в професионално отношение. Горе главата и само напред.

 

...