Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не ми се учеше записах се защото нашите много искаха да съм висшист но тъй като нямах желание специалността не ми допадна и след първия семестър се отказах сега бачкам как се набутах в един цех просто не е истина мисли добре ако наистина ти се учи ок но в никакъв случай не слушай какво ще кажат другите

8.   От малък си мечтаех да съм адвокат. В 12 клас нещо е прихвана и записах за инженер! Не съжалявам, вече завършвам и успях да си намеря работа по специалността!

9.   Запиши се лесна специалност за да ни блъскаш главата после.

10.   Колегите от университета много се смяха на моята история, та накратко... Завърших право тази година. Избрах го на сляпо - направо на майтап... В началото на 12 клас трябваше да си изберем задължително избираем предмет. Още не бях решила какво искам да кандидатствам и ми беше все тая. Накъсах си листчета и написах всички ЗИП-ове без математиката (сещаш се защо - хич не ми се отдаваше и не ме кефеше). Нахвърлях ги в шапката на един приятел. И така изтеглих история. Учителката по ЗИП ни натегна здраво, защото всички които ходеха освен мене и още един мързеливец, искаха да влязат нещо, което се кандидатства с история. След два месеца разгледах какви специалности има с нея и си викам - защо пък да не пробвам - право, археология, психология, интересни ми се сториха. Литературата ме кефеше страшно много и така. С яко четене в края на втория срок успях... Родата като ме знаеха каква съм несериозна, бяха като гръмнати :D Сега пет години по-късно си мисля, че дори и правото да беше детската ми мечта, нямаше да има голяма разлика. Като почнеш да го учиш разбираш, че съвсем не е каквото си очаквал/а. Иначе, аз съм от тия хора, дето просто са избрали нещо полезно и практично, а не детската си мечта. Тъй като се занимавам с рисуване, а нашите тогава не го приемаха насериозно, трябваше просто да запиша "висше за нормален занаят". Равносметката - правото ми харесва, а с рисуване поработвам докато учех. Мисля вече да се занимавам с това, което изучавах, запалих се много ей така от едно листче. Успех на теб! Не му мисли много!

11.   Аз те съветвам, ако завършваш тази година да изчакаш една година и да видиш какво ти се прави. Аз лично така направих и записах, защото не исках да окъснявам. Иначе искам педагогика, като записах икономическа специалност. Скука! -> което отговаря на въпроса ти дали ме удовлетворява.
Следвай си детската мечта, ако искаш, но помни, че рядко са добре платени. За да задаваш такъв въпрос е време за почивка, покрай еуфорията от завършването, края на мъчението (учене). :)
Есмералда 24

12.   Номер 2 може ли да ми обясниш, как е живота там и таксите високи ли са?

13.   аз в 12 клас си мислих че няма да изкарам високи оценки на изпитите и се бях спряла на педагогика, пък и като малка исках да стана учителка или нещо свързано с търговия все на това си играех.. Обаче стана така, че на матурата имах 6 както и на кандидат-студенстки изпит по история и там имах 6 и записах маркетинг. Много се колебаех, но маркетинга беше с най висок бал и записах него, в педагогиката приемаха с 3, и реших да се целя по високо. Успех!

14.   Ами при мен се получи така. Нашите никога не са ме амбицирали да уча висше, общо взето си бях на самотек, казваха ми само ти си знаеш какво да правиш. Да, ама не! За добро или лошо записах хуманитарна специалност, още в училище 11-ти клас бях го решила МО - нещо с политика и дипломация. Исках да пътувам по света и да стана я дипломат, пресаташе и т. н. уж много престижни професии, ехх детски мечти... Доста наивно гледах на нещата и въпреки, че знаех че за тези работи се избират хора с връзки и дълбоко минало, все пак не се отказах, разчитах на мотивацията и малко късмет.
В крайна сметка какво стана - влезнах Политология, пак политика, вярно доста богата обща култура имам от тази специалност, но излезнах неконкурентноспособна на пазара. Сега работя като Офис мениджър в средноголяма фирма.
Дали съжалявам за специалността? Не мога да преценя.. и да и не. Много израстнах и духовно и културно, научих много неща за света около мен и случващото се докато учех, но това по никакъв начин не ми послужи в практиката. От 2-ри курс нататък започнах да съжалявам защо нямаше поне малко икономика в програмата. По-принцип винаги съм била креативен и духовен човек - а не на точните науки и сложните материи за разлика от доста хора. Заради това смятам магистратурата да ми е нещо креативно - Реклама, Маркетинг, Дизайн, нещо такова.
Моят съвет е да съчетаеш полезното с приятното. Да е нещо хем практикоприложно с което можеш да си изкарваш хляба после, а не като мен, хем да ти е що-годе приятно да го учиш, поне да не усещаш досада най-малкото. Все пак това ще го учиш 4 и кусур години...

15.   Аз от 3-ти клас знаех, че ще уча химия. Правех го още от оттогава (от 3-ти клас), и то с истински интерес.
Не мога да разбера хората, които нямат никакви интереси, а чакат да станат 11-12 клас и да се чудят какво да учат. Един вид - ученето като самоцел, "Учи, мама, за да не работиш!".
А тези пък, които дават съвети от сорта: "Виж по вестниците какво се търси като обяви за работа и учи това!" (от други теми) въобще не ми се коментира колко безнадеждно зле са...

16.   Исках да работя милионер. Ама не стана. Това с работа и учене не се постига, поне в България. :) Сега съм поп и не се оплаквам. Малко пеенето ми куцаше, но на 2-3 напитки се справях и с него.

17.   Аз исках да стана лекар - просто ме влечеше, усещах го като призвание. Не ми беше детска мечта, защото го усетих някъде 9-10 клас. В крайна сметка не ме приеха, не бях достатъчно старателна. Завърших молекулярна биология, беше ми много интересна, но не си намерих работа. Сега уча икономика и работя в офис, от което по-ужасно за мен няма. Не изпитвам никакво удовлетворение и съжалявам, че не пробвах с медицината, докато ме приемат. Донякъде се съгласявам с 15, но и с 11. Би трябвало да имаш някакво влечение. Не знам как може да се чудиш какво ти харесва. Образованието не е задължително!!! В нормалните развити държави много хора не учат, когато не им допада никаква специалност, а не защото за глупави или неграмотни. Други пък си поживяват известно време и преценяват какви да станат. Разбирам те - в България е пълно с народ, неумеещ да чете и да пише, но с по 2 университетски дипломи. Ставаш абсолютно неконкурентен, ако не учиш. Коментар н. 16 също говори много за това как стои въпросът с професиите в България. Мисля, че е добре да се вслушаш в номер 11 и да изчакаш. Светът не свършва, ако изгубиш 1-2 години. Ако не ти хрумне никакво желание, по-добре запиши нещо по-общо и лесно - остави на онези, които наистина го желаят, да стават тесни специалисти.

18.   Първо помисли какво обичаш да правиш. Ей, така най-общо "обичам да работя с деца" или "обичам да работя на открито" и тогава виж, кои са професиите в които ще правиш най-много това, което обичаш. Ако да кажем, обичаш децата можеш да видиш неща като възпитател, учител, детски психолог и т. н.
Аз направих моя избор много малка, но при мен нещата бяха други. Аз просто последвах баща си в неговата професия. И още от 10 годишна знаех точно какво искам да уча в университета. Друг е въпросът, че сега изобщо не си работя по специалността, ама това по икономически причини. А и открих, че има и други неща, които ми харесват и сега си обичам работата, нищо че не съм учила за това. Но да се върнем пак на избора, просто помисли в свободното си време какво обичаш да правиш и ако успееш да превърнеш хобито си в професия ще е супер. На второ място са парите. Не те съветвам да избираш нещо само защото е престижно и се печели добре от него, защото ако работата ти е противна и не ти допада си става живо мъчение, пък било то и добре заплатено. Е, да взимаш примерно 2000, ама всеки ден ходиш с отвращение и само гледаш кога ще стане време да си ходиш. Тровиш си нервите, заяждаш се с колегите... струва ли си? Май не. Така, че помисли добре, но най-хубавото е, че дори и да направиш грешка, нещата не са непоправими. Университетът не училище, винаги можеш да прекъснеш и да започнеш да учиш нещо ново или пък да работиш нещо не точно по специалността си, но пък да ти харесва и да се чувстваш добре като го вършиш. За това просто седни и си представи с какво искаш да се занимаваш и как искаш да минава денят ти. Дали искаш да работиш в офис? Или предпочиташ да работиш нещо друго? Дали ти доставя удоволствие да работиш с клиенти или тия безкрайни срещи те изнервят и предпочиташ по-спокойна атмосфера? В екип ли обичаш да работиш или сам? Търсиш ли предизвикателства или предпочиташ рутината? и т. н. и т. н.

19.   Номер 2 моля за малко помощ.. Още от малка мечтая да стана адвокат а от последните 2-3 години мечтая да уча в Русия... Забравих да кажа, че съм на 16 години живея от 4 години в Кипър.. Много ще се зарадвам ако споделиш малко за живота на един студент по право в Москва.. :)))))

20.   Каквото ти се отдава или ти е хоби-така никога няма да ти се налага да работиш... в досадния смисъл.

21.   Да, удовлетворена съм, аз лично следвах детските си мечти. За да не повтарям предни изказвания, ще добавя само че човек сам се учи докато е жив, а ролята на университета като институция, в зависимост от това до каква степен е престижен, е дотолкова, че носи (или съответно не носи) добра реализация, дипломата е предпоставка за по-бързо намиране на работа (или обратното). Тоест важното е студентът да е наясно от самото начало, че неговата реализация зависи най-вече от това той сам да си търси знанията, да е активен и да забелязва възможностите. Това което университетите дават са напътствия, но това не е достатъчно за един индивид да е компетентен по специалността си. Аз вярвам, че човек може да се образова абсолютно сам без да е в дадена институция, но липсата на документ не би му отворила възможности, освен ако не е гений.
И като заключение, идеята ми беше да разгранича каква е ролята на студента и каква е ролята на самия университет. Считам това уточнение за нужно, тъй като много често студенти се оплакват от избрания университет, защото не добиват качествени знания. Това какви знания ще добие един човек си зависи изцяло от неговия избор. Ако той е избрал специалност, която не провокира търсенето на знанията, които той иска да има, значи е избрал грешно.
Затова съветвам автора да избере област, която му се отдава и в която вече има интерес, а не нещо, което е чул, че е перспективно, но и на понятие си няма за какво става въпрос. Знам, че има случаи, в които хора всъщност избират обратното, на това което аз съветвам, и всъщност се справят, и това е така, защото имат самодисциплината и хъса да се реализират. Но е още по-лесно когато освен хъса, човек се интересува от даденото нещо от самото начало.

22.   Мен от съвсем малък си ме кефят компютрите следователно ще търся нещо от този род.. проблемът е, че в моите околности има само едно училище със системно програмиране и то е с най-висок бал... та не знам.. ако уча друго няма да ми допада, но в крайна сметка нямам избор..

23.   От номер 2 до номер 12 : Ами виж, Москва е един от най-скъпите градове.. Трябва да имаш в предвид, че първата година не може да си намериш кой знае каква работа, защото нямаш гражданство, все още учиш, руският ти не е най-перфектният и просто е сложно. Ако пък не знаеш руски, отиваш на подготвителна година, която е супер скъпа и накрая караш изпит, ако не го вземеш пак отначало годината :D Но като цяло зависи от финансовите ти възможности.. Аз например нямам никакви проблеми, даже от както съм там имам много излишни пари.. Но като цяло ако имаш желание за Русия, но нямаш много възможности Москва не е градът за теб :) А живота е прекрасен, самият град е толкова красив, просто хората се отнасят много добре с теб. Естествено има и добри и лоши хора.. Ако си момиче ще те посъветвам да си намериш мъж там, живота ти ще е прекрасен, и никога нищо няма да ти липсва от финансова гледна точка. Руснаците са супер добри хора, не гледайте че тук по морето пият много, там е по друго. В началото ще е много трудно, но аз отидох да кандидатствам с един приятел, та когато имаш приятел там, които те разбира и знае български и т. н. е по различно. А друг вариант е да си супер супер умен, ще ти дадат стипендия. Но за да ти дадат стипендия в Русия трябва да си някой Менделеев или Архимед :D :) Надявам се да съм ти помогнала..

24.   Аз исках да стана адвокат.. но много хора ми казват.. че е трудно да се реализираш.. мина известно време и разбрах че искам да помагам на хората.. обичам и малките деца, но ако стана учителка мисля че заплащането е ниско.. в такъв случай какво да правя? Малко помощ

25.   До номер 24. Учи психология. Пак ще работиш с хора. Много хора учат това, но не мисли, че няма да намериш работа. Не са чак толкова много като адвокатите и икономистите.