 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Неспокоен ум !
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 3622 пъти
Здрвейте приятели! Имам голям проблем, който незнам как да разреша! Постоянно съм по напрежение. Ума ми постоянно е неспокоен.. постоянно мисля какви ли не неща и толкова се напрягам главата ми ще експлодира! Някакви малки, незначителни факти ги превръща в голееееееееми проблеми! Постоянно съм "на нокти"... усещам, че не живея пълноценен живот и това много ме натъжава! Аз съм красиво младо момиче... би трябвало да "грея като крушка", а аз ставам наспана свежа и след един час главата ми е пълна каша! Немога да си подредя мислите, не мисля трезво, не съм себе си! Ходих на психолог преди време но поради липса на средства спрях. Знам, че би ми помогнал, но трябва да ходя редовно поне 1път даже тя казваше 2 най-добре в седмицата, но просто нямам възможност в момента! Общо взето за малкото време което ходих се ориентирах, каза ми че трябва да правя техники за отпускане, защото вече ми е станало навик да съм постоянно под стрес и тревога. Опитвам се да медитирам.. не се получава всеки път. Чета позитивна психология, за усъвършенстване, за себепознание, опитвам се да мисля позитивно или да не мисля изобщо. Сега пия добавки за нервната система витамини, минерали и т. н дано поне малко от тях да се отпусне въжето на шията ми!
Някакви идей приятели???
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 50606047ad |
|
1. Здравей :) И аз съм като теб, на 19 съм... Още откакто се събудя мисля разни неща и се притеснявам денонощно. Знам какво ми е или поне предполагам.. От 1 година насам съм самотна, защото с приятелите ми не излизаме вече, а преди това бяхме заедно с години всеки ден. Имам 1 приятелка, с която се виждаме от време на време и приятел, който от 1 година и нещо е винаги до мен, но поддържаме връзка от разстояние. Липсва ми по-точно една приятелка, с която преди винаги излизахме, а от 1 година не излизаме, и то не защото с нея нещо сме се скарали, а с една друга (излизахме трите винаги), но се скарах с онази, защото винаги е била супер дръпната и с всеки може да се заяде и скара. И заради нея изгубих най-добрата си приятелка.. Всеки ден мисля за тази моя приятелка, с която бяхме като сестри, всеки ден се сещам някой хубав спомен, тя е най-истинското момиче и приятелка, която съм познавала, а сега не се виждаме и не поддържаме връзка заради онази ку*ка.. Нямам мотивация за нищо, трябва да уча, за да ме приемат сега като кандидатствам (реших да запиша една година по-късно), но не уча.. Постоянно се разсейвам с нещо, само да стоя се чувствам изморена и натоварена, отчаяна, немотивирана и т. н. , мисля че се сещате. Всеки ден съм като парцал почти, рядко имам енергия и се чувствам наистина добре. Само с приятеля ми като сме заедно на живо се чувствам наистина добре, но това не става много често, някъде 1-2 пъти в месеца, иначе всеки ден си се виждаме по скайпа. Как да си помогна? Ти какво пиеш, за да не мислиш така много за всяко нещо и да не се напрягаш толкова?
Най-важно ми е сега да уча и да ме приемат, наистина го искам, а и като ме приемат там ще се запозная с нови хора и ще си намеря приятели, но как да бъда мотивирана и концентрирана? Имам толкова много за учене, нито работя, нито съм в гимназия тази година, пред почти целия ден съм свободна (все пак имам разни задължения, затова не съм свободна през целия ден, но 80% от деня мога да уча, а аз не го правя ).. Как да си помогна, моля ви кажете ми!!! Купих си Пирамем, но след няколко дни като пих започнах да се чувствам много депресиращо и ей така без причина седя и мисля разни неща, ревнувам приятеля си без причина и всякакви глупости ми минаваха през главата (сякаш не стигат и сега) и го спрях. Сега мисля пак да почна да пия и да видя ако пак има такова действие върху мен, няма да го пия. Дайте ми съвети и идеи как да си уча, за да ме приемат като кандидатствам през юли, моля ви, това ми е едно от най-важните неща!! :)
P. S. Извинявам се, че излях мъката си в твоята тема, но все пак съвети към мен могат да помогнат и на теб и обратното :)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 40340c7ad4 |
|
2. Трябва да отидеш на ПСИХИАТЪР, а не на психолог и да му споделиш, какви точно мисли ти се въртят в главата!
Направи това веднага, без да отлагаш, защото положението ти може да се влоши.
И не ти трябват пари за това, просто си взимаш направление и това е...
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 1c1ef3ecb9 |
|
3. Търся желаещи да се включат в изследване, което ще проведа в лабораторията за психофизиологични изследвания в Нов Български Университет (НБУ).
Привет от още една 19-годишна девойка :)
Заформя се интересна дискусия, защото се "намерихме" все луди глави. При мен положението е подобно.
Смешното е, че и аз ставам свежа и наспана, а след час съм вече в депресия. Вечерта е някакъв ужас - ако не съм в компанията на нашите (у дома) или на приятелките ми (в квартирата ни), сигурно ще лудна.
При мен всичко идва от това, че очакванията ми се разминаха най-брутално с реалността. Ок, простих на себе си за всичката глупост... но продължавам да чувствам сякаш животът ми не е пълноценен! Дойдох в столицата с идеята да се развивам, редом със следването, защото аз имам и интереси извън него - става въпрос за чуждите езици, култура, писане и литература.
А в главата ми е пълна каша, постоянно се обвинявам за изборите, които съм правила, че те са ме отвели до неподходящото място в неподходящото време... Имам прекалено развинтено въображение, прекалено много съмнения и колебания, а също и когато си внуша нещо - било то добро или лошо, направо си жигосвам психиката с него! Не е лесно с тоя буен темперамент.
Винаги съм се крепяла на мечтите си, но за съжаление и на някои хора. Обстоятелства ни разделят и ни дистанцират - неизбежно е. Аз самата доста израснах, но и доста се нараних в тая вихрушка - от кандидатстването до сега (средата на първи курс).
Мога да ви дам следните съвети: бъдете благодарни. Направете го изкуствено, ако трябва, рано или късно ще се почувствате истински късметлии за хората (най-вече) и хубавите неща в живота си. Аз лично обичам да спортувам, и то каквото ми падне - основно за фигура и за разтуха от всичкия стрес. Не спирайте да мечтайте, бъдете смели. Да, идеалите рухват и от това мнооого боли понякога, но нека всяка трудност ви прави по-добри и по-мъдри, като ви тласка към още по-благородни цели! :) Ще следя темата.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: d3d43a7ea7 |
|
4. Мили момичета... виждам, че сте в следтийнейджърска депресия. И аз съм била така, когато завърших имах цяла година на разположение да уча, за да ме приемат желаната специалност. Много напрежение и на мен ми се събра тогава си спомням, особено след като ме приеха чак от третия път. 2 години изпуснах от живота ми в учене, рев и сълзи че не ме приеха веднага, но това е малък кахър, чак сега го осъзнавам.
Моят съвет е да не се тревожите толкова, да се разсейвате, да излизате по-често с приятелки и най-важното да не отдавате чак такова значение на всичко това. Никакви психолози, хапчета и витамини няма да ви помогнат, и аз съм ходила на психолог. Всичко е на психологическа основа и зависи от вас самите, а не от някой друг. Най-хубава роля би имали тук родителите ви - те са хората, които трябва да ви подкрепят, успокоят, насърчат и ориентират в живота и ученето. Затова поговорете с тях, доколкото е възможно и потърсете помощ от тях. Чуждите хора няма как да ви помогнат, а хапчетата само внушават, че нещо помагат, но реално погледнато повече вредят, така че внимавайте с тях! Това са моите съвети към вас и ще видите, че след известно време сами ще излезнете от дупката, в която се намирате.
Успех!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 53a7b8f210 |
|
6. Автор: Номер 3, точно това се опитвам, но не ми се получава... незнам нещо неправилно ли правя.... Помня си първия път в който легнах да се отпусна просто, но тогава бях толкова натоварена психически, че в момента в който лягам след 1, 2 минути бях в уникално дълбока медитация. Сигурно стоях половин час така, можех и повече, но трябваше да ставам. Сега пак се опитвам често но не ми се получава... а вече знам, че това ще ми помогне! Чела съм всички материали из интернет за медитация, с музика, без музика, със звуци, медитация ръководена от човек... незнам вече какво да направя :(((
Номер 1: Не съжалявай за минали неща. В твоя случай приятелка. Колкото и да съжаляваш, тя няма да се върне. Гледай напред. Ума ти прави лоши шеги както и на мен. Както Номер 2 каза с медитация може да се постигне успкояване на тези мисли и тревоги. Потърси из интернет информация и не губи време.
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 50606047ad |
|
7. Номер 1 съм.. Благодаря ти, авторке и на всички, писали досега. Изчетох мненията и съветите ви, ще се опитам сама да си помогна и се надявам да успея, защото ако продължавам така както досега, ще се побъркам наистина. Много ще се радвам да чета и следващи мнения и съвети по темата :) Успех на всички, продължавам да следя :)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 2442ec31fd |
|
8. Ох, колко добре те разбирам! И аз съм така, макар и може би в по-лека форма. Стане някакъв малък проблем в офиса и аз две нощи не спя от притеснение, че съм сгафила и ще ме уволнят. Пък после като се сетя за каква глупост всъщност става дума, обаче направо си разсипвам нервите от мислене за глупости. Ето сега преде 1 час имах клиент, работя в хотел, който си плати за стаята и сега вече от един час се тормозя дали не му върнах повече пари и дали няма да стане проблем. Ей, за такива неща се тормозя. Глупости! Направо се вкарвам в разни филми и после не мога да спя от мислене. Ужас! На психолог не съм ходила, че парите не стигат, ама се опитвам да се разсейвам с разходки в парка и да прекарвам време с любимите ми хора. Помага поне да не се побъркам, а иначе че съм нервна, това е безспорно.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: df9977420e |
|
9. И аз бях същия, и аз четях разни там психологии за силата на мисълта. И аз ходих на психолог, ама онази само взе пари, а нищо не напарви, а уж била не знам си каква степен и разни глупости.
Впоследствие успях сам да се справя след години наред страдания и депресии. Всъщност цялата работа става, защото дълбоко в себе си таиш някакъв неосъзнат вътрешен конфликт, който те тревожи и не ти позволява да се отпуснеш. Трудното обаче е да се разбере какъв е точно този конфликт, защото той е неосъзнат. Неосъзнат е, защото някакси не сме искрени със себе си, не общуваме сами със себе си, не ни е грижа за собствените ни нужди. Причините са най-вече в детството от грешно възпитание. Обществото ни кара да прикриваме чувствата си, да не издаваме слабостите си, да бъдем силни, дори и когато не е възможно, да се срамуваме от себе си, когато сбъркаме...
Ако просто намериш начин да общуваш сама със себе си, ще откриеш конфликта. Аз например го направих с пеене, рисуване, записване на спомени, на ежедневните преживявания, чувствата си, мислите си, разсъждения и т. н. Не си мисли, че съм добър в тези неща, напротив ужасен съм. Но идеята е да изразя себе си, да общувам сам със себе си. Не е важно дали рисунката ще е красива, просто искам да изразя емоциите и чувствата си. Общуването със животни също ми помогна.
И така лека по лека с времето започнах да се осъзнавам, да разбирам себе си и тревогите си. Започнах да не се плаша от грешките, защото от тях научавах много за себе си, така ставах по-успешен, защото всеки следващ опит ставаше по-добре. Даже се радвам, когато сгреша, защото така имам възможност да се самоанализирам и усъвършенствам, след като нагледно виждам къде какво не правя правилно. Осъзнах, че при мен основния проблем беше, че подсъзнателно си мислех, че просто съм лош човек, неспособен, незаслужаващ да съм щастлив. Причината беше, че аз произхождам от бедно семейство и нашите все повтаряха колко сме некадърни, глупави и незаслужаваме щастие и лесен живот, а трябва за всяко нещо да минаваме през деветия кръг на ада и пак да не го получим. Ето го конфликта - като всеки нормален човек искам да съм шастлив, но подсъзнанието ми казва "чакай, мой човек, спри, никога няма да си щастлив, защото това е присъщо само на достойните, а ти не си и затова не заслужаваш, ти си неспособен, кръгла нула. Затова се примирявай и си страдай до края на живота. " Но умът отвръща "как очакваш да се примиря със страдание цял живот, това е нелепо и не се издържа вече, но и нищо не мога да направя, защото си прав. Наистина съм кръгла нула. " И така докато се срина психически тотално.
В момента, в който го осъзнах, си казах: "Добре де, в края на краищата пък защо аз не заслужавам щастие? На кого какво лошо съм направил? Винаги съм гледал да съм учтив, да правя добро. Да не би да съм по-тъп, по-безотговорен от останалите? Защо тогава те са щастливи, а аз не? В края на краищата аз искам най-обикновени неща - щастливо семейство, деца, работа, нормален живот. Всеки човек заслужава това. Нищо че така са ме възпитали. Това е минало, майната му, сега е настояще, бъдещето е пред мен и е време за промяна, всичко зависи само от мен. Не се сърдя на родителите си, прощавам им, защото не са знаели какво ми причиняват. Те пък са такива, защото също не са имали хубаво детство. " В този момент цялата ми философия се промени. Изведнъж прогледнах, освободих се от цялата тежест в стомаха си и започнах да се чувствам човек.
Самочувствието ми се промени, общуването, държанието, увереността, енергичността, започнаха да ми се получават нещата от самосебе си с лекота. И най-важното почувствах вътрешен баланс, нямаше го този конфликт, стомахът ми не беше свит на топка постоянно, нямаше я тревогата, станах още по-добър човек.
Сега вече имам най-прекрасната жена, точно за каквато си бях мечтал. Имам дъщеря, имам образование, добра работа. В момента се оглеждам за стартиране на бизнес. Всяка вечер като си лягам, гледам колко е красива дъщеря ми и си казвам "Боже, благодаря ти за този невероятен подарък". Не го правя, защото така изисква Закона за привличането или защото го е написал Кехоу или някой друг идиот. Просто ми идва от вътре и си спомням как едно време съм мечтал за дете и семейство и сега виждам, че онзи горе (както и да го наричаш, все тая) ми е дал точно това, за което толкова съм мечтал.
И всичко стана не на сила, а просто се получи, нещо от вътре ме подтиква да действам, да уча нови неща, да успявам. Не съм си казал "край, от днес няма да се тревожа и ще мисля само хубави неща". Просто осъзнах конфликта си и се получи. Може и при теб да е вярването, че не заслужаваш, може да е нещо друго, не знам, но съветът ми е да общуваш със себе си, само така ще решиш вътрения конфликт. Ти самата си си най-добрия психолог за себе си, защото ти най-добре знаеш какво се случва в душата ти, а не някой си друг, бил той и психолог със всичките му там длъжност, научни степени и простотии. Отнясай се с разбиране към себе си, анализирай се, не се критикувай, обичай себе си, уважавай се, мисли за себе си като за заслужаваща.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 53a7b8f210 |
|
10. Автор: Номер 9, Благодаря ти за искренноста!! Усещам, че има нещо което ме притеснява вътрешно, но немога да открия какво е... признах си доста неща и със сравнение с преди погледа към живота ми се промени, но все още има нещо което ме мъчи... надявам се да го открия вече...
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: d3d43a7ea7 |
|
11. Номер 9 колко си прав. Браво, че си осъзнал всички тези неща, че и си по-голям от мен, със семейство вече. Най ми хареса изречението - "Всичко се получава от грешен модел на възпитание на родителите". Това и аз се опитвам от години да го осъзная и малко по малко го правя.
Ето и моя случай - в моето семейство (от баща само, имам и брат) най-голямата ценност на баща ми е работата. Постоянно е разказвал за неговата работа, какви отговорности е имал, а те наистина са огромни. Майка ми е починала, но преди това е живеела с баща ми, той е работил и е изкарвал добри пари, а тя е седяла вкъщи и си е гледала децата. Момиче съм, забравих да спомена. И така един ден.. докато не завърших училище и баща ми, той не ми е натяквал директно, но е казвал, че съм мързелива, че не мога да се задържа повече от 2 месеца на едно работно място, че съм била като майка ми. И брат ми го е казвал. Аз много се депресирах от тези неща тогава, виках си постоянно, че съм мързелива, не мога да нося отговорност и т.н. 2 години стоях и учех за да влезна висше. Все пак, ако работя искам да е престижна работа, за която съм вложила труд, а не просто продавачка. За баща ми и до ден днешен да си продавачка, дори щеше да ми предложи да съм чистачка в блока, в който работи, ама се усети, че това не отива на човек с висше и два езика. Та.. за него тези неща са нормални, той е със средно образование, цял живот е бил само бачкатор, та.. започнах да го разбирам. Грешките са в неговите родители и така... омагьосания кръг. В крайна сметка си казах, и какво толкова, че приличам на майка си? Нали и тя не е работила докато ме гледа? Той баща ми не го ли осъзнава това. И в крайна сметка спрях да се терзая, въпреки че "касичката" вкъщи намаляваше и баща ми бе единствения работещ в домакинството. А не сме от най-бедните да кажеш, че ако не работя ще сме на хляб и вода. Та така.. преодолях това неудобство, което изпитвах вкъщи че не работя. Аз имам други принципи и морали, едно е че в Б-я са се видоизменили заради голямата бедност. На запад заплатите са високи и там са типични традиционните семейства - бащата работи, а жената си гледа децата. Честно казано не го разбирам много тази еманципация на жените - от там тръгва основния проблем. Ми хубаво, жената иска да работи (като мъжа) иска и тя да кара кола да се чувства важна (като мъжа), а всички знаем, сега извинявам се ако някой ме оплюе - че това са мъжки работи. Първо тя е по-неефективна от мъжа в работата и второ - ами кой ще ти гледа децара вкъщи? Две неща едновевменно вършат ли се, значи нищо не се върши като хората. Ти ако постоянно оставяш детето си на баби, гледачки и т.н. ами кой ще го възпита на морал и ценности? На баща ми възпитанието винаги е било нали сте нахранени и облечени, ами къде отиват духовните ценности? В каква криворазбрана цивилизация живеем, радвам се че не съм от тях. От това "израждане" на жените идват и много проблеми в семействата. Затова на децата няма кой да им обърне достатъчно внимавание, защото родителите нямат време от работа да свържат двата края (в бг е така) и те странстват улиците, пият, пушат, неграмотни са, не знаят кой е ботев и т.н. Къде отиде традиционното семейство със силни устои, морал и ценности? То не че е гаранция, че жената като си стои вкъщи нон стоп пак ще възпита добре детето си, всичко е и до човек, но все пак.
Та така... мога да ви дам още по-трагичен пример. В блока ми имах приятелка от детските си години. Майка й е адвокат, даже май прокурор вече, с престижна професия, кола и т.н. Тя пътуваше често по работа, командировки, разведена е, дъщеря й живееше при нея. Често пъти като съм идвала на гости на приятелката ми, съседка ми беше сме били сами, майка и вечно отсъстваше. Тогава бяхме още на по 12-13г. Сега съм на 26. Та какво стана тогава с това момиче... даже като ви спомена случая сами ще се сетите. Премести се в друго училище, започна да пуши трева, да пие и то на тези невръстни години? И в крайна сметка живота и завърши доста трагично в дискотеката индиго, смачкана от претъпкване преди 12 години. Сигурно помните случая. Още виждам майка й отвреме навреме, тя бе направо съкрушена тогава. Сега си има ново семейство, но болката остава, още виждам разлепени некролози всяка година по коледно време.
Извинявам се предварително, не исках да насаждам мрачни мисли, а просто човек да си помисли колко много пропуска от щастието да имаш пълноценно и любящо семейство. И парите и престижните професии и колите, къщите не могат да се сравнят, най-малко да изместят нуждата от майчина обич, грижа, бащинска закрила и т.н. все важни ценности, които оттекват някакси безгласно в обществото, но малко на практика хора ги осъзнават и прилагат в семействата си.
Още веднъж много благодаря на номер 9 за коментара, накара ме да се замисля.. надявам се да си прочел моя. Поздрави
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 773cf4a502 |
|
12. Здравей мила! Разбирам твоя проблем и аз бях така аз от личен опит бих ти препоръчала следното:отдай се на някакво хоби нещо което ти е приятно да правиш, започни да спортуваш и се разхождай сама със себе си из природата това много успокоява, вкъщи следобед ако нямаш домакинска работа или нещо подобно се утпосни качи си краката нависоко и послушай спокойна музика. Мисля че някой от тези неща могат да ти помогнат. Успех!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b67bfb530d |
|
13. Оф, неприятно. Пробвай с йога и с дишанията най-вече.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 84dfa51cf8 |
|
14. Аз мога да ти кажа, че ако наистина се чувстваш толкова зле и усещаш, че не можеш сама да прескочиш тази дупка, по-добре потърси психотерапевт.
Мисля, че добре разбирам тревогите ти и объркания ти хаотичен ум - аз съм подобен случай, само че съм с окр.
Ако искаш, можеш да потърсиш някоя и друга книга за здравето на ума, но е най-добре според мен да направиш една психотерапия, в която да усвоиш техники, с които да овладяваш мислите и най-вече да учиш тялото и ума си да се успокоява. Както решиш, ти знаеш най-добре за себе си и аз не мога да ти бъда лечител, само ти казвам накъде би могла да се ориентираш, ако проблемът ти наистина затормозява прекалено ежедневието ти. Успех, повтаряй си, че ще се справиш! ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
