Споделена история от Образование |
Лесно е, ако го обичаш
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1221 пъти
Здравейте, мили мои,
допреди не се бях зачитала толкова в темите за висше образование и най-вече колко хора се отказват - било трудно, не се адаптирали и т. н.
Знам, че сме разделени главно на две групи - такива които си бият студентския живот и грам не им пука, и такива, които мислят.. Като мен.
Тъжно ми е да си задам въпроса в мен ли е проблема или във всички примери, които ме заобикалят. Не ми се иска и моето образование да е така напразно, колкото да казвам, че го имам, за да работя за по-малко, отколкото бих припечелила като сервитьорка.
Известно ми е и, че всичко е въпрос на лични усилия, оная хартийка подпечатана от ВУЗ няма особена тежест, ако някой не я защити с действия, но какво става, когато изчезне мотивацията!?
Доста ме натъжи мига в който застанах пред въпроса, наистина ли искам да уча точно това..
Не ме разбирайте погрешно, не съм поредната неблагодарна студентка на гърба на мама и тати, записах, защото поне преди година смятах, че искам да се занимавам точно с това.
Уча право - изключително консервативна и да не кажа скучна дисциплина. Няма място за иновации, лично творчество и т. н.
На лекциите се чувствах като гъба.
Отделно реших да разцъкам из интернета, да се домотивирам допълнително. Преди година, поради, че не съм закостенял орех и знам как в действително стоят нещата, бях решила, че няма да се връзвам на нито една провокация от не/възпитаници на СУ (да-да, знам и сега колко защитници ще се изсипят и тук, но това за мен е просто име, марка и нищо повече. Повярвайте, традицията отдавна умря с всички онези преподаватели от преди 50 години, каквото и да си говорим, това е истината) а сега дори и коментари от типа как от СУ по-гоУемо нема и как само тамошния кадър успява, ме вбесяват.
Отделно се демотивирах и с кратък анализ на заплатите на нещо, което хем мога да практикувам, докато уча, хем да е свързано с професията - мизерия! Юрисконсулт - 360лв. А младши-експерт агрономия от 600-800лв.. И тихичко си казах "Брех, да бях записала в аграрния"..
Работя, шефката ми е от пишман-икономистите, пише "деЦки" и "Оправител"; всяка вечер в която си отворя книгите тихичко пак си задавам въпроса - има ли смисъл!?
Да, знам, че без лична мотивация и желание нищо не става, но къде замина моето!? Обмислях и да сменя, но не намирах удачен вариант.. Специалността ли сгреших, мислите ми ли вървят в грешна посока...
Но наистина от доста време насам съм демотивирана, тъжна и някак изобщо не одобрявам тая лудост да се блъскаш 5 години, ей така, разчитайки на късмета и то едва ли не за нещо, което дори не си сигурен, че обичаш..
|
