Промених се, но не съм доволна
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1537 пъти
От малка си ме влечеше да бъда металистка, макар че родителите ми са чалгари и не ми даваха да изразявам себе си. С времето наложих своето, направих си косата лилава, сложих си пиърсинг на носа, започнах да нося тениски с групи и си направих бретон, който минава през очите. Превърнах се в емо, режех се по ръцете и бедрата си, изпитвах успокоение от това, много от вас няма да го разберат, но ми помагаше да се отърва от депресията. Хората ме мразеха само заради стила ми и ме обиждаха и удряха. Това ме направи ужасно тъжна и съсипана. Видях във Фейсбук какви са харесваните момичета, а именно ''кифлите''. Нямах си гадже, нито приятели, реших да се променя. Боядисах се руса, махнах всички металски дрехи от гардероба си, накупих си токчета, рокли, екстеншъни и какво ли не. Като цяло съм различна, оставих си само някой неутрални дрехи и маратонки. Накачих си кифленски снимки с дъкфейс, с много къси патналонки, поглед тип ''коя си ти бе мършо''. Започнаха да ми пишат адски много момчета, имам харесвания, коментари, в класа ми вече се държат с мен като с човек, а не като с боклук. Сменях гадже след гадже. Да но от два месеца си имам гадже и днес ми разказа как се подигравали на някакви емо момичета с неговите приятели, колко били смешни с тези нарязани ръце и бретони и аз се развиках и сега сме скарани, обясних му, че може да съм се променила, но още ги обичам. Запознах се и с друго момче, което харесвам и той също ми каза, че ги мразел. И на двамата обясних, че е тъпо да мразят хората само заради стила, но те продължават да говорят гадни неща за тях. Да, промених се, харесвана съм, но се чувствам зле. Е, да в градския транспорт разни биячи ми се усмихват, а не ме бутат както преди и поне съм по-защитена, но самата аз не изпитвам радост. Липсва ми старото аз, липсва ми рязането, което спрях, за да не се вижда като съм с рокля. Не съм себе си, не съм доволна. Трябва ли да загърбя миналото и да се абстрахирам от това че съм била емо и да не правя филми на гаджето си и на другите хора, затова, че ги мразят или трябва да върна предишното си аз и да бъда самотна както преди? Моля ви дайте ми съвет и не ме съдете за дето съм се наранявала, осъзнала съм че не трябва, затова и съм спряла от година, но някак си това чувство ми липсва. Не мога и не мога да се запозная с някой като мен, не виждам такива хора никъде или поне ако видя и се запознаят, тяхното е само външност, нито слушат метал, нито се режат, нито нищо. Искам човек до себе си, който ще приема шантавата аз с разноцветна коса и надрани ръце и ще ме обича такава, но то вече всеки търси кифле с къса рокля и никой не те опознава, ако не си такава.

Момиче 18 години

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 3c8d114778

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Извинявай, но това с рязането е страшна глупост. Какво общо има самонараняването с музиката?? Това да си "емо", да се режеш и да се депресираш не те прави метълист, рокер и т. н. Сигурно си слушала по-новите групи, като например Bring me the Horizon, Asking Alexandria, Suicide Silence и тяхни производни. Човек, аз слушам рок и метъл музика, откакто съм 4-5 клас, сега съм 11-ти, мога да ти кажа, както и много други рокери и метълисти, че тези групи нямат общо с метъла.. ама нищо. Има само едно стъргане на китари, крещене и текстове, които сякаш се състоят от суицидни мисли на психически нестабилни хора. Виж по-старите групи, например Deep Purple, Guns N Roses, AC/DC, Iron Maiden, Megadeth и т. н., изпълнители като Ози Озбърн и Слаш, Джими Хендрикс и направи сравнение. Кажи ми къде виждаш депресарски истории и рязане в техни песни.. между https://www. youtube. com/watch? v=YmOrU1v0j44&spfreload=10 и https://www. youtube. com/watch? v=scZDa6lG-Rs&spfreload=10 например има огромна разлика. Да си метълист няма общо с рязане, да си измисляш причини, за да си депресирана.. даже не е и нужно постоянно да ходиш като метълистка. Не е нужно музикалния жанр да определя стила ти на обличане. Аз слушам главно метъл и рок, останалото мога да го понасям просто :D, но си ходя всякак - и с къси панталонки, и с рокли, и с клинове, и с дънки, понякога метълска тениска, във всякакви цветове ходя облечена, всякакви обувки, гримирам се, понякога по-светли тонове, понякога тъмни.. Пък и можеш да изглеждаш като метълистка и пак да си секси. Напиши някъде "hot metal chicks" и ще видиш :d. И аз нямам по сто харесвания на снимка, събирам до 34-35, нямам и много приятели във фейса, но на живо ме познават бая хора, имам си и доста приятели, които не са лицемери, поне повечето, има какво да научиш от тях, забавни са, подкрепят ме, изкарвам си готино. Не дели хората на това дали са "кифли", метълисти, чалгари, рапъри и т. н. Аз например имам всякакви приятели - имам метълисти, имам и почитатели на поп-фолка, имам приятелка, която е голяма фенка на Lady Gaga, имам такива, които си падат просто по това, което е най-ново.. Най-важен е човека какъв е по характер, а не какво слуша, как се снима или облича. Не са ти нужни разни харесвания във фейсбук, гледай в реалния живот да имаш хора, които НАИСТИНА да те харесват и да искат да дружат с теб. За какво ти е огромната популярност, след като след няколко години, когато отидеш в университет, пък да не говориме като почнеш работа, това изобщо няма да има значение и сегашните "феймъси" ще са отдавна забравени? Просто погледни реално на нещата. Бъди себе си, бъди щастлива, носи каквито дрехи искаш, не се депресирай за глупости, имай приятели, забавлявай се, слушай каквато музика ти харесва, няма значение от жанра, общувай с всякакви хора, от всеки има какво да научиш. Аз съм така, има много хора, които ме харесват, а и много, които не ме харесват. Има и много, на които съм им просто безразлична. То всъщност винаги ще е така, какъвто и да е човек - винаги ще има хора, които не те харесват /не мразят, защото това е много силна дума!! /, такива, на които ще си им безразлична и такива, които ще те харесват и търсят компанията ти.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: df1536fa00

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Разноцветна коса - ОК, даже е яко Да слуша метъл (усилено) :D - що не? Ама колкото и да го мисля, няма как да съм окей с това, че гаджето ми се реже. Оставям настрана коментарите на хората - че да се режеш е странно, глупаво, за психиатър, и не знам какво още. Не там ми е проблема. Проблемът ми е, че колкото и да ми разправя тя, че и е приятно и има нужда от това, аз ще знам, че се наранява, и че това което прави не е добре за нея. Последиците от това да се реже сама и да я реже някой друг са еднакви. И понеже не бих оставил никой да извади нож на гаджето ми, защо тогава да я оставя да се наранява сама... Защото е неин избор? А ако реши да се самоубива или, хайде (да не кажете, че е екстремно), да шмърка кокаин поне? Пак ли да го приема ей така? Не си халосвай здравето, момиче. Добре правиш, че разсъждаваш по темата. Ако трябва да съм честен, момчетата винаги ще подценяваме интелекта и характера на "кифлетата с късите рокли". Не си права, че точно тях искаме да опознаваме. Все пак те са решили да се раздават като кифлета с къси рокли, очевидно за тях това е най-важно - да ги искаш, не да ги опознаваш. В крайна сметка ти просто ще избереш начинът на живот, който те прави по-щастлива. Искрено се надявам, обаче, той да не включва кръв, резки, отвертки, джобни ножчета, пирони, или както там се правят тези работи. Момче, 18

 

...