5. Не много. И повярвай ми, знам - завършвам трети курс този месец.
Не е като да "няма", можеш да се развиеш като клиничен психолог (с ужасна заплата), като HR (по-добра), като училищен психолог (ако въобще се заплаща), трудов психолог (плаща им се, макар че това е най-жалката и комплексарска част от психологията). Останалото... каквото си намериш. Винаги можеш като учител, в БАН или в университета (тоест, да умреш от глад).
Също така, ако смяташ че след като четейки Фройд или Юнг в гимназията и ти е било интересно, това ще бъде психологията, много се лъжеш. Психологията е страхотна наука, но вече далеч не се изчерпва с една-две психотерапии - психолога трябва да разбира от статистика, експериментален дизайн, научен метод, неврология и тонове още. Юнгове и Фройдове са КРАЙНО неизчерпателни и непредставителни за съвременната психология.
В България (да не повярваш) си е зле. А образованието не е по-добро. В СУ се води най-доброто, повярвай ми - не е.
Преподавателите са в двете крайности - или изискват от тебе свръх много и не можеш да им насмогнеш, или те оставят на произвола на съдбата. Ако мислиш, че преувеличавам, ще ти ги изброя по име и недъзи:
- Психология на личността, Жорж Балев (2. курс): този човек е най-жалкото леке, което някога съм виждал. Отсъства когато си иска (без предупреждение), но ти взима от оценката ако не си идвал на упражнение; не ти дава никакъв учебник, само една гигантска библиография от томове, които няма как да прочетеш до край, просто няма; на всичкото отгоре идва пиян на лекции, както и миналата година съм чул как е закъснял с 2 часа на изпит и се е изтърсил... пиян - това от колеги, нямах просто търпението да му гледам нетрезвата физиономия още веднъж;
- Педагогическа психология, Янкулова (2. курс): пропагандираше ни колко добър ѝ бил учебника, не защото ТЯ го е писала нали. Отворих го, повярвай ми - много неща видях, психология никъде. Буквално на места си беше Копи Пейст от Уикипедия; най-великия ѝ цитат "професионалистите развиват определени професионални умения" - NO SHIT, това в учебник за 25 лева - не си струва, имайки предвид че Уикито е безплатна;
- Статистика (ако смяташ, че с психологията ще избягаш от математиката, кажи здравей на статистиката), Соня Карабельова (2. курс): много неща научих, само не и статистика. Изключително се претупва всичко, регресия дори не учехме, важни и сложни теми се отбиваха с една лекцийка (на всичкото отгоре ни учеха погрешно, визирам факторния анализ);
- Трудова/Организационна психология, Снежана Илиева (3. курс): нищо, ама буквално НИЩО не се учи тук. Със същия успех можеш да четеш глупости от фейсбук и да водиш нейните лекции. Друго нещо освен предъвкването на няколко израза (етика на труда, стрес, нагласи, ценности, Япония, теория Х) ние НЕ чухме;
- Здравна психология, Карабельова пак (2. курс): не те лъжа, аз не знам нищо, ама НИЩО по този предмет - прочетох 2 презентации нощта преди изпита, напих се - 6. 00 на теста. Същата сцена беше и по социална психология - ако няма нещо фундаментално грешно в това някой с махмурлук, незнаещ нищо да взима изпити с отличен...
- Когнитивна психология, Христова (асистентът ѝ е по-добър от нея, признавам): това са този тип хора, които да се чудиш как смеят да ти преподават, без да знаят какво въобще е предметът им. Кълна се, аз оттам когнитивна психология и веднъж не чух на лекции - нито стойностни експерименти сме правили, никаква реална помощ от университета, нито каквато и да е демонстрация със специализиран софтуер, нищо: ръсеше каква ГОЛЯМА разлика имало между социален конструктивизъм и социален конструкционизъм - т. е. п*дерастки философщинки, които нито един сериозен учебник или книга няма да ти изръсват;
- Аномална психология (3. курс) - така и не разбрахме истинското име на преподавателката - едната уж в отпуск, другата и тя не знае каква е. Асистентката, която трябва да води упражнения, НЕ. СЪМ. Я. ВИЖДАЛ. Никой не е. Тя просто я няма, освен по документ;
- Психология на детско-юношеската възраст, Ханчева (2. курс): същата беше решила, че СУ-то не ѝ стига и затова ще преподава в Австрия (австрийски възпитаник съм, наистина не знам чий к*р е смукала, за да я наемат да преподава там). Все пак, "преподаваше" си и тук - като взима на бегон всичко през уикенда, за да може да отиде във Виена. Не виждам аз лично как това трябва де наш проблем (и да е за наша сметка) - да си остане там като тук не ѝ е кеф и толко, нейната загуба лесно ще я прежаля;
Това е жалката пародия, наречена психология в СУ. Влязох с адски много ентусиазъм, СУ направи всичко за да го убие. На страницата им можеш да видиш как се хвалят, че завършилите псих-я там са 97% или колко процента с работа. Само не ти казват КАКВО работят. И не им стиска да споменат как работещите и успелите се реализират ВЪПРЕКИ, не благодарение на СУ.
Това не значи, че там няма компетентни преподаватели - има. Но те не могат да компенсират за останалите. И най-жалкото е, че СУ е буквално НАЙ-ДОБРОТО висше учебно заведение тук по психология (не искам дори да започвам с тези пародии на отрепки от НБУ, където оценяват знания по неврология с ЕСЕ).
Не го прави - ще се разочароваш. Психологията си струва - само не и тук.
|
