Споделена история от Проза, литература |
Плътта или душата
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2247 пъти
Погледни се в огледалото?
Разпозна ли се?
Това ти ли си?
А знаеш ли кой си?
Ако не знаеш кой си, как разпозна, че това в огледалото си ти, и знаеш че си ти?
Добре де, разпозна се... но опозна ли се?
ако знаеш че това в огледалото си ти, значи си се разпознал.
А ако знаеш кой си, значи си се опознал.
Тъй че... знаеш ли кой си?
И кое всъщност е по-важно?
Да знаеш че това в огледалото си ти
или...
да знаеш кой всъщност си...
Да се разпознаеш ли е важно или да се опознаеш?
Повърхността ли е по-важна или това което е под повърхността?
плътта или душата?
За кое се грижиш повече?
И кое от двете си?
Плът или душа?
а може би и двете?
Да и двете си... сега... но не за дълго...
плътта умира... душата продължава да живее
а може би... душата умира, а плътта продължава да живее...
възможно ли е плътта да умре? А душата?
Ако отговора е "да" и на двата въпроса...
кое бихте искали да живее, кое бихте спасили от смърт?
Плътта или душата?
Кой ще спасиш?
Кой е по-ценен?
Плътта, която знаеш че рано или късно ще умре?
Или душата, за която... не знаеш, дали продължава да живее след смъртта на плътта, но за която знаеш, че ти показа първо що е тъга, за да разбереш по-късно и оцениш що е радост...
Научи те, че доброто и лошото не могат едно без друго, защото как щеше да знаеш колко голямо и красиво е доброто, ако не си изпитал и минал през лошото?
Как ще разбереш колко е красив изгрева, ако не си виждал залеза?
Минаваш през тъга, за да познаеш по-късно радостта...
задължително е... за да оценим това което имаме, това което сме постигнали. Да се научим как да се грижим, как да обичаме, как да лекуваме, да лекуваме кое? Най-вече душата...
Ако не се грижим за душата, тя бавно започва да умира... постепенно забравяме за нея... оставяме я на заден план... а на преден поставяме плътта...
алкохол, наркотици, цигари... и други плътски удоволствия навлизат бавно в живота ни... създават илюзията че сме щастливи, че ще забравим за проблемите си, че автоматично ще се разрешат или просто отминат с времето...
нараняваме плътта-убиваме душата...
лекуваме плътта-занемаряваме душата
щастлив ли си че в пиянството си, си забравил за проблемите си?
Щастлив... но временно-до утре, когато отново ще усетиш раните на душата, как горят и растат с всеки изминал ден...
алкохол не помага... какво друго ще пробваш? Наркотик?
Помогна ли ти наркотика? Да? или... отговора е отново "временно"... и поемаш още една доза...
До кога? До кога ще живееш в лъжа? До кога ще ходиш със затворени очи?
Не разбра ли, че плътта е най-бързия убиец на душата?
Плътта радост не носи, нито любов, нито спокойствие....
А само временно удовлетворение... удовлетворение, което пристрастява, защото плътта започва да иска още и още... и душата ти... забрави ли за нея?
Или въпреки раните, които ти сам си й причинил, тя ти припомня първите ти 10-12 години от живота...
истински приятели, непресторени смях и усмивки, сълзи поради допусната... двойка по математика в трети клас....
а сега какво имаш?
Приятели-изполвачи, криеш тъгата си зад престорени смях и усмивки, и когато си сам... проливаш сълзи поради това, че като цяло не си доволен от себе си и че нещата са се променили толкова много, съдбата ти е тежка и т. н.
Но чакай... кой е виновен за всичко това? Нали казват... който както си го направи? Сами ковем съдбата си?
Да-така е... но защо избра, да се грижиш повече за плътта си, отколкото за душата си?
Защото така е модерно?
Защото искаш да си обект на внимание?
Не искаш да си сам, искаш приятели... И започваш да живееш така както е... прието да се живее... така, както е модерно... без да се запиташ "Какво мен ме прави щастлив? "
И виждам вече как някогашното ти желание "Искам да бъда такъв какъвто съм и да бъда приет такъв какъвто съм" се е изменило на "Искам да бъда приет"
И ето там е проблема... живееш, търсейки начин как да бъдеш... просто приет..
и ето от там идват тези "приятели" и тези използвачи... и се луташ в лъжи и стигаш до момент в който си казваш... няма любов, няма щастие...
Но защо няма? Защото избяга от себе си. От душата която си и която е уникална сама по себе си...
Бързаш да имаш, не обичаш да чакаш, не искаш да мислиш... и най-вече... не знаеш кой си... Ти си душа. Грижи се за Себе си...
Защото най-ценна е душата... най-ценен си ти.
|
