1. Като цяло изглежда, че учиш в добър университет - топ 74 по световна някаква класация го дават, което е много добре. На български обаче се пише ТилбурГ. Имай едно нещо в предвид - лесно се приема в Холандия, трудно се завършва. Това, че никой не ти казва да заучиш еди коя си книга на изуст нищо не значи - има литература като извор на края на всяка лекция - поне 20 книги ще са това, от тях учиш главите за съответната тема, така че да разбереш и можеш самостоятелно да извеждаш нужното знание по въпроси по темата - не ти казват точно от къде да учиш, а какво. Отделно при „статиите“, а всъщност става дума най-вероятно за научни публикации в реномирани издания на научни изследвания - тях не трябва да учиш, а да разбереш за какво става дума, НО пак в края на такава публикация имаш научна литература oт поне 5 листа с книги - учебници и дебели книги, ходиш в библиотеката, изкарваш нужното и учиш - УЧИШ ВСИЧКО, не само самите статии. Трябва свободно да можеш от МНОГО ИЗВОРИ да цитираш знанието, отделно да решаваш задачи ако има някакви математики все пак, да четеш статистики и така нататък, да имаш идеи най-важното, а ти ако не си чел не само статиите, но и изворите, няма как това да се случи
За докладите не ги подценявай - става дума за самостоятелна работа по някаква тема, за цели проекти по-късно, при които дори в тим трябва да решите някакъв проблем. Те са всъщност по-трудни и от изпита и се доближават до бакалавърската работа, а по труд са три пъти повече време от ученето за изпит
Говоря по принцип, защото съм учила в чужбина, не точно в Холандия, но по подобни методи и все пак има големи различия в отделните университети. Научно се работи обаче универсално в целия свят във всички специалности по еднакви методи. Искай препоръки от състуденти от високите курсове, но аз мога едно да ти кажа като разлика на обучението у нас и в държави като Холандия - у нас трябва по стара социалистическа традиция да учиш наизуст, недай си боже да кажеш нещо различно, но на Запад това не е така. Там е по-трудно, защото никой не ти казва учи глава 1 до 10, абзаци 3 до 5 и така нататък, а ти сам трябва от интерес да четеш всичко възможно по темата и да можеш да си правиш самостоятелни изводи и да извеждаш нужното знание. Лекции и упражнения са ти в помощ, но не е казано, че е достатачно, за да минеш изпита. 2/3 от работата е самостоятелното учене.. В първите 3-4 семестъра се учат общите теории, но после идва още повече твоята инициатива в играта - очаква се дори от теб да имаш нови заключения и при възможност дори да си чел неща, за които професорът ти не е чувал. Важното е да говориш научно доказани неща и да пишеш научно - тоест с теза, доказателство на своята теза, не само врелин-икипелин. Може да си оригинален, да имаш оригинална теза, стига да можеш да я докажеш.
Най-екстравагантния „доклад“, който съм писала например беше да докажем, че науката, която изучавахме изобщо е наука. Смятай колко отговора и колко различни начини има, за да анализираш такъв фундаментален проблем.
Ей такива неща, които в България няма как да ги научиш и затова у нас не говорим за научна среда в университетите. У нас наука и университет са разделени, а наука се прави само в БАН и отчасти в ТУ и СУ, но не със студенти. Университетите у нас са нещо като колежите на Запад - учиш и заучаваш на готово разно знание, за да упражняваш някаква професия. В твоя университет ти учиш да учиш, сам да генерираш знанието, което другите да четат, разбираш ли, и това значи не просто да прочетеш 10 публикации и да ги назубриш, а да вникнеш в темата много дълбоко и точно тук нещо не си разбрал, изхождайки от това, че стига да научиш 10 фолия и 10 публикации и си готов - това са само опорните ти точки за твоето собствено учене.
Освен това ти препоръчвам да учиш в Библиотеката - там ще се запознаеш и с хора, но и на живо ще видиш как се учи - хората взимат 10-20 книги на бюрото си и изкарват това, което ги интересува.
Има oнлайн база данни за научни публикации на твоя университет - искай кодове за достъп. Ние например ползвахме EBSCO база данните (англоезична), но може би има и други. Дори в google books има важни пасажи от много книги и лесно се търси, но едно е важно да разбереш - не подценявай следването си и не се осланяй, че е лесно, само защото имало отворени въпроси или нямало дори изпит - точно в това е трудното - да работиш научно, за което нашето образование изобщо не ни е подготвило и това е причината близо 90% от училите в чужбина българи да не завършват (говоря Континента, в UK и САЩ куцо и сакато завършва в разни университетчета), а в Холандия практически няма несериозни учебни заведения, в които да отбиеш номера, така че не се надявай на това и не си мисли, че е лесно, само защото не ти кава никой да учиш конкретни учебници и конкретни текстове - ей в това е трудното, ТИ САМ трябва да учиш и да умееш да генерираш знание и нови идеи - тоест да правиш наука.
На Континента има така наречените университети на приложните науки (University of Applied Sciences), които са с подобна на нашите университети насоченост - заучаване на определени учебници по определени предмети, практика и после на пазара на труда, но ти не учиш нещо такова, а учиш да правиш наука. Почвай още от сега да търсиш и да си изкарваш неща от дебелите книги, за да не закъсаш февруари на изпитите (мисля, че трябва да са ви тогава), а като стане дума за „докладите“ ти ще бъдеш въведен в това, което трява да работиш и постигнеш горе-долу като резултат.
Успешна учебна година и следване
Надявам се да бях полезна.
|
