 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Циментирана
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 3912 пъти
пореден ден във страшен ад,
мечтая да напусна този свят,
сред сенки мрачни и кошмари,
под техните юмруци и шамари,
със смазани душа и тяло,
пречупена съвсем нацяло,
сред никотин и наркотици
празнуват шумно моите убийци...
да, те отнеха мойта свобода,
умирайки във болка, самота,
със счупени ръце, глава, нозе,
замира тихо моето сърце....
и вместо в тих и скромен гроб,
след края на един отнет живот,
не с некролог и спомен блед,
а във цимент студен и лед
положиха останките разбити,
ръцете и краката неизмити,
остатъците от един човек,
заспала в сън дълбок и лек...
Посветено на Джунко Фурута
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: ef31846c75 |
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 7efb556791 |
|
4. Доста добре написано! Но читателите сигурно не знаят,че е написано по истинския случай на похитената,зверски убита и циментирана през 1989-та 16-годишна ученичка Джунко Фурута от град Токио. Ето повече информация: http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/dzhunko-furuta-44-dnevnite-maki-na-tsimentiranata-utchenitchka/
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 4fff4d3932 |
|
5. Учудена съм, че няма коментари... Както и да е, прочетох историята преди месец, гледах и филма -"Concrete"-и да си призная, бях шокирана и не съм спирала да мисля за това. Изглежда, не само на мен ми действа така. Впрочем, някъде другаде бях чела това стихотворение, в друг сайт... освен ако не се бъркам. Стихотворението е добро, и изразява пълно и точно цялата мрачна и зловеща обстановка. За пореден път се убедих, че японската нация е лишена от духовност, милосърдие, морал и прочие. Нека Джунко почива в мир! Поздрави.
La diabla.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 4fff4d3932 |
|
6. Много добро! Би било хубаво да се пусне в превод на английски или японски в мрежата. Трябва тази история да я знаят все повече и повече хора- все пак говорим за най- жестокото престъпление в историята. Потресаващо е, че убийците и днес са на свобода - за такива изверги трябва само разстрел или да им се причини онова, което те са сторили, но двойно. Прошка за такива-никога!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 4fff4d3932 |
|
8. Имаше една друга, подобна история. Мисля, че беше за момиче, което се казваше Силвия Лайкенс или Лайкънс.
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: d2ff292fa8 |
|
9. Да, и двете истории са по истински случаи. Наистина са шокиращи.
Авторката
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 192a1b83d7 |
|
11. Покъртителна история още по - потресаващо е че тези отрепки им се разминало леко! Дано поне щом от съда не са получили справедливо наказание един ден Господ да им отнеме най- скъпото и да изживеят същата мъка като семейството което са почернили и същото да сполети и дъщерите им да видим как ще се чувстват тогава!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 1fb964c570 |
|
12. Мдаа, от 1945 Япония не може да защити гражданите си. Много тъжно, но азиатците са студени хора. Или поне така са ми казвали на мен. Предполагам, че когато администрацията не може да работи, ще работят престъпниците.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 4fff4d3932 |
|
13. Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Това ли искаш да чуеш? Не. Няма да го кажа. Вече цялата съм твоя. Насилствено притежание, но пак съм твоя. Но няма да ти се моля. Не….
Замахваш. Удряш, късаш, рушиш. Плътта ми страда, а с нея се разкъсвам и аз. Отново, отново, отново, отново… Всеки ден, всеки час. Отново, отново, отново…
Замахваш. Защо? Защо аз? Защо на мен? Какво ти направих? В ураган от болка, кръв и сълзи, тези въпроси изникват на повърхността. Изливаш цялата си агония върху мен, изстискваш последната капчица чистотата. И не спираш. Като художник, който смесва цветове, ти пълнеше моята неопетнена палитра с черното на своята душа. Но аз нямам повече бяло. Сега и аз съм черна…
Лежа привита на пода, уморена да танцувам със смъртта. Плътта се извива, кръвта целува пода. Замахваш. Отново, отново, отново…
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Спри. Моля те, умолявам те, спри! Убий ме вече.
Посветено е на Джунко Фурута.
ТАЗИ ТВОРБА НЕ Е МОЯ! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ИЗРИЧНО!
Моля, публикувайте я!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
