Споделена история от Проза, литература |
Как да вярвам в добрите хора?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 2048 пъти
Болката в мен голяма е и пронизва ми сърцето.
Сълзите не спират да се стичат по лицето.
Никой не е до мен, когато ми трябва.
Дори светлина да има, мрака пак ме грабва.
Искам да бъда весела, щастлива,
но надеждата в мен за хубав живот бавно умира.
Отивам си бавно макар и млада,
а всеки гледа ме с очи пълни от наслада.
Никой не е вечно на земята,
но всеки души, търсейки парата.
Смеем се насила, дори да ни се плаче.
Никой чувствата на другия не таче.
Всеки върви и те предава.
За някой лев дори и те забравя.
Да паднеш и да умираш там на пътят,
хората ще минат и ще те настъпят..
Струва ли си да живееш на този свят,
щом всеки те дели на беден и богат?
ЗП
|