Дванайсетте кръга на моя АД
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2676 пъти
Това не е от онези любовни романи, които четете на един дъх. Това не е доказателство, че
доброто винаги побеждава и всички заживяват щастливо какво в приказките. Това е една история вдъхновена от различни случки съпреживяни от реални, истински лица и хора. Това
е история, която ни кара, за пореден път да се замислим кои сме всъщност и какво искаме да постигнем в този наистина объркан живот, който аз наричам лабиринт..

1ГЛАВА:Началото на маскарадния ми живот.
Родена съм и съм израснала в голям град, пълен с много надежди и възможности.
Бях едно дете в семейството, което си е приемущество, защото цялата любов на родителите ми
ми бе за мен (или поне така, докато бях малка)
Баща ми беше буен човек по душа. Когато бях на 11, влезе в затвора за измами и кражби. Вече бяха изминали 5 години от както лежеше там и така и него очаквахме да излезе.
Майка ми-иначе тиха и спокойна жена, се бе препила след ареста на баща ми. Сега се налага
да живеем в къщата на баба ми, защото майка ми продаде нашия дом и всичко ценно, а парите
които беше взела просто ги изпи. Да живеем при баба ми не беше толкова лошо, само че тя беше от онези склерозотични баби, който ревностно си бранят пенсията и броят всяка стотинка. Често майка ми се шегуваше, че тя пази пенсията си за своето погребение, тогава много се смеех, но след половин година баба ми почина и осъзнахме че пенсията не стигаше
даже и за едно свястно погребение. Когато тя почина всичко все да се поруква.
Аз гладувах с дни, докато майка ми се наливаше с тонове алкохол. Тогава осъзнах, че имам две възможности пред себе си:да продължа да ходя на училище гладна всеки ден или да започна работа, за да не гладувам и да плащам задълженията ни. Тогава избрах работата, пред зверския глад. Знаех, че не мога да разчитам на майка ми, която всеки ден се наливаше с каквото намирише както и спеше с когото намери. Всичко ми дойде в повече. Училището не ми липсваше много, защото ставах рано и излизах с нежелание, но поне вече изкарвах пари които стигаха едва за да плащам сметките в къщи. Майка ми продължаваше да изпада в състояния на алкохолен глад, и това само допринесе за решението да се махна от там час по скоро.
Помня до днес последния път, в който отидох да видя баща ми. Занесох му цигари и вестник
(както знаех, че обича)липсваше само кафето и гадната кашлица, пропита от дъх на ром и водка.
Казах му, че имам намеренията да се изнеса, да започна на ново и на чисто в Лос Анджелис.
Баща ми ме погледна с усмивка, зарадва се и се горееше с мен виждах го в влажните му очи.
Той ми каза, че не съм като него и като майка ми и, че може да се очаква много. Знаел е, че ще успея каквото и да реша. Оказа се прав, макар, че едва ли е имам това в предвид……
И така аз вече живеех в Лос Анджелис и работех на две места. Имах нова квартира, бях се опиянила от красотата на Ел Ей, и немислех да си тръгвам от там.
Работех много, бях половин ден в студио за танци, а през останалото време вечер бях сервитьорка в един клуб, близо до квартирата. Вече бях независима и дори не се сещах от къде бях тръгнала. Просто си живеех с нагласата, че един ден ще бъда велика и незабравима. Изкарвах добри пари, макар, че се прибирах вечер като пребита. Но хубавото беше, че бях само на 20години и всеки ден се запознавах с нови и интересни хора, който оставаха дълбок отпечатък в моето съзнание.


Ще съм Благодарна ако искажете мнение... Ще има и още :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: 8d190c7d4b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не цяля да те накърня или нещо подобно, но искам да знаеш, че писането е далеч по-сериозно начинание, отколкото си си втълпила. Трябва да се постараеш много повече, ако искаш някой да приеме работата ти, като сериозен литературен труд. Какъв е сюжета? Кои са героите? Имаш доста правописни и пунткуационни грешки. Времената ти са объркани. После - ИМЕНА! Кой, кой е? Имам героянията, след това имам майката, бащата, бабата. Всичко супер, но как се казва героинята. Няма и една линия с диалог. Защо "дъщерята" (поради липса име, ще я наричам "дъщерята" и "момичето") предприема каквито и да е действия? Започваш с това, какъв е романът ти и за какво е, без да ни казваш нищо смислено. Получаваме информация, че героинята е гладна и е решила, за да плаща задълженията "ни, без да ни кажеш, за какви задължения става въпрос и защот трябва, да ги плаща момичето. Първо ни казваш, че мотивирана да помогнеш на майка си, с някакви задължения, които са неясни (какви са и откъде са), а след това момичето изоставя майка си. Защото майката е била лоша? Защото ѝ се е карала? Читателят не знае, а е важно, ако някога искаш да се заинтересуваме от дъщерята. И какво е интересното в тази история? Баща в затвора, майка алкохоличка. Как те оказват влияние върху дъщерята? Защото изглежда, че въпросната дъщеря, няма никакви проблеми, освен това, че не може да си позволи храна. А истината е, че храната е сравнително евтина и дори и с почасова работа, човек може да се изхранва. Героинята си има работа, социален живот, мечти (не сме наясно какви са), квартира и не и липсва нищо. Тя изглежда доволна и щастлива от живота, който води. Ако е тъжна и ѝ липсва нещо, или я горзи някаква опастност, е твоя работа, като писател, да ни кажеш. Аз не бих чел повече от тази история, защото не виждам нищо интересно в нея. Започва с обещание, за неконвенционална история, а края на тази глава почти ме приспа - Дъщерята започва нов живот, в който няма никакви проблеми и има много възможности и мечти. Ако това не е щастлив край, то не знам кое е. Каква си връзките с майката, бащата и бабата? Защо ги засегна? Защото говори последния спомен с бащата? Нарочно оставих следните неща, последни: "1ГЛАВА:Началото на маскарадния ми живот. " - Какъв маскарад? Какво е замаскирано? Защо е замаскирано? Читателят не знае и няма да разбере. "Дванайсетте кръга на моя АД" - Не видях никкъв ад. Майката "се бе препила ", а дъщерята, макар и да е имала намерение да помогне с някакви семейни задължения, я напуска за по-щастлив живот. Съвети: - Чети повече, много повече. - Проверявай собствената си работа. Word ти казва за всички грешки. Не е трудно да се ползва. - Чети написаното. И бъди готова да пренаписваш нещат отново и отново. - Изясни сама за себе си тези неща - Какъв е сюжета и кои са героите? - След това реши, какво и защо трябва да се каже на читателите. И отново - не искам да те обидя, но имаш много работа, ако искаш да пишеш добре.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 4f82ee5512

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Заинтригува ме, продължавай :)

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 652eb46330

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Позволявам си да коментирам само и защото авторката подчертава, че историята, която описва е"вдъхновена от различни случки, съпреживени от истински, реални лица и хора". Освен това, тя разказва от първо лице, което би трябвало да убеди читателя, че това е историята на нейния собствен живот. Със съжаление ще кажа, че не ме спечели по никакъв начин. Недостоверно, скучно, пълно с грешки от всякакъв род, писание. От наивитета, който лъха от всяка дума, съдя, че авторката е на не повече от от четиринадесет години. Ако е така, я съветвам, щом има желание да пише, да се захване с тема по-близка до възрастта ѝ и в унисон с интересите, вълненията и светоусещането на тийнейджърите. А за тази сериозна и дълбока тема- има време, за сега, мила, нямаш нужния ресурс от опит, години и знания, за да правиш дисекция на един живот. Извинявам се за рязката критика, но мисля, че макар и да боли, истината винаги трябва да се казва.

 

...

горе^