Споделена история от Проза, литература |
Тютюн
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2215 пъти
Днес го видях. Не го бях виждала от цяла седмица, не се обаждаше, не пишеше. Беше сам. Свиваше поредната цигара. Гледах го от първия етаж как слага голямо парче тютюн. Ах, как ми липсва този тютюн. Първият път в които опитах от неговите цигари тютюнът влезе дълбоко в гърлото ми и ме накара за се задавя, но втората дръпка беше също толкова примамлива, колкото и втората целувка.
Ах, как ми липсва този тютюн.
Докато го гледах си спомнях колко добре се чувствах в неговите ръце, когато ме докосваше, когато ме целуваше с меките си топли устни. Всичката любов в мен се върна, но незнайно защо продължих към втория етаж. Отново погледнах през прозореца. Още беше там. Беше сам. Не знаех дали чака някого или някоя. Исках да отида и да го попитам защо е сам, кого чака, какво прави там, но не знам защо продължих към третия етаж. Той вече държеше цигарата в устата си и поемаше дълбоко от тежкия тютюн.
Ах, колко ми липсва този тютюн, колко ми липсва да държим ръцете си, да си казваме мили думи и когато си тръгваме да прошепваме онова, пълно със загриженост и любов - "Пази се".
Вече бях на четвъртия етаж. Погледнах за последен път през прозореца. Беше сам. Цялото ми сърце искаше да изтичам обратно до първия етаж, дя го прегърна, да го целуна, да му кажа, че искам всичко да е както преди, да му кажа с цялата си искреност, че го обичам, но разумът ми не го позволи. Тогава разбрах. Не го обичах. Обичах спомена за него. Обичах чувството да е до мен, дори да ме задушаваше. Обичах целувката му. Обичах прегръдката му. Обичах нежността и загрижеността му. Но него не обичах. Обичах чувството да не се чувствам самотна. Обичах силния глас в мен, който крещеше - "Имаш човек до себе си". Продължих напред към стаята си. Вървейки си мислех - "Ах, как ми липсва този тютюн", а мозъкът ми прошепна тихо и кротко: "Липсва ти само споменът за него"
Сега съм свободна. А той ли? Той седеше там. Сам. Със своя тютюн.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: e7645b8550 |
|
1. Получило се е много въздействащо, браво!! Припознах се в този текст, почувствах го много близко. Аз също обичам да пиша, стила ми е подобен. Продължавай!!
Ж20
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 2a58ba5145 |
|
2. Ако беше жив Димитър Димов би те позлатил, дори би те номинирал за награда.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: b11e32ce19 |
|
|
