 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Когато провалите се превърнат в ежедневие
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1213 пъти
Здравейте :). От години следя историите в този сайт и доста често съм срещала разбиране в коментарите. Ще опитам да пресъздам своя 'проблем', надявам се успея да си помогна с разрешаването му впоследствие.
Студентка съм втора година в София, компютърна специалност. До момента не можех да се оплача от избора си, но напоследък нещо се промени. Не, че не ми харесва да правя програми и да се занимавам с това. Напротив, забавно и интересно ми е. Но ме е налегнал страшен мързел, а материята не е лека. Усещам колко много съм изостанала и как не се справям с нищо. От там тръгнаха и мисли как не се справям и в живота. Та тук започва и всичко.
Живея на общежитие и се чувствам сравнително добре за условията, които се предлагат. Никога не съм живяла в охолство, колкото и да ми се е искало. Лишавана съм и то много в детството и сега като че ли ги давам някак по-свободно, харча пари на поразия и изобщо не си правя сметката. А това идва и в тежест на майка ми, която сама се справя с мен.
Работа имам желание да започна по специалността, но в същото време не се чувствам достатъчно квалифицирана и някак все го отлагам. Приятели нямам много, а тези, с които до скоро излизах си намериха половинки и аз останах на заден план. Тук идва и другата ми болка - не знам как да говоря за любов. Никога не съм се влюбвала, стоя по-отстрани и не допускам никого до себе си. Не, че мъжете са се убили да ми налитат. Нямам самочувствие и това се усеща.
Вглъбила съм се в себе си, затворила съм се и постоянно усешам само грешките си. Чувствам се като най-големия неудачно на света. А искам един ден да съм някой, да съм щастлива и обичана. Проблемът е, че нямам мотивация да правя каквото и да било, а времето си тече. Някакви идеи как мога да поправя всичко това?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 4a0b521f85 |
|
1. С пари ! ще е по-лесно. Евала за добрата специалност. Май е нормално да е трудно. Не искам да те плаша ,но занапред ще е още по-трудно.Май тия дето повтаряха , че теен годините са най-сладки са били прави все пак!
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 072243decb |
|
2. Не се притеснявай, когато те наемат на работа на тях ще им е ясно, че ти трябва допълнително обучение няма да си единствената.
Ми много е лесно това с мотивацията. Ако искаш хубав живот и независимост трябва да се стегнеш и да учиш. На другите не им е по-лесно от колкото на теб, но се борят.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: c4b1fb1b59 |
|
3. Дай си малко време да приемеш всички промени, които ти се случват през последните две години. Някои хора се адаптират бързо и не ми мислят много, но други имат нужда от време, за да асимилират, че са на нов етап от живота си и да започнат да се справят с един замах. Нормално е да се чувстваш така.
Рано или късно ще започнеш работа, никой не е избягал от труда и на теб няма да ти се случи. Ти си втори курс и е напълно нормално, че не се чувстваш достатъчно квалифицирана за работа по специалността. Ти и като завършиш няма да си напълно квалифицирана, точно затова преди години всеки работодател държеше работниците му да имат стаж по специалността си. Уменията идват с работа, в университета се учиш на основното, научаваш терминологията и добиваш бегла представа за специалността. Щом те наемат на работа и се докоснеш наистина до професията си, тогава и добиваш истински полезните знания, които те правят добър кадър. В началото е трудно, защото имаш усещането, че си напълно негоден за работа, но с времето свикваш на ритъма и се учиш на всичко нужно. Дай си няколко месеца да наваксаш с университета и започни работа после. Може примерно да започнеш лятото, за да свикнеш до началото на трети курс с работата си и да ти е по-лесно. Имай предвид, че все някога ще работиш по специалността ти. Колкото по-рано, толкова по-добре за теб, защото ще трупаш опит.
Колкото до любовта, тя идва щом спрем да я мислим. Опитай се да се съвземеш от ударите на живота, стъпи си на краката, поеми контрол над събитията и тогава започни да мислиш за любов. Целият живот е пред теб, любовта няма да ти избяга. Всеки се е сблъсквал с разбито сърце, несподелена любов и пълно щастие във връзка, това и на теб ще ти се случи, независимо дали го искаш.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: b65246768a |
|
4. Твърде силно заглавие за толкова дребни проблеми. А отговорът за всичко е много прост - започвай усилено да си търсиш работа. Не е твоя работа да преценяваш дали си достатъчно добра, а на интервюиращите. Твоята работа е да пробваш.
С работата ще преодолееш мързела, ще натрупаш опит, ще си повишиш самочувствието, ще се отвориш към хората и по-лесно ще си намериш някого.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
