Споделена история от Проза, литература |
Момчето мое
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1132 пъти
Събуждам се нощем,мислейки за теб,
денем ... и сутрин плача, мечтая за теб,
Какво се случи , момче мое - , че тайната си пред мен избра,
си замина тихомълком без сбогом да продумаш?
Какво се случи, момче мое - , че напусна ме без следа
от себе си да ми оставиш?
От болка идва ми да плача , да тъгувам , да ,,вия",
Момче мое ... тежи ми че тайната си пред мен избра,
и тръгна си в нощта... без отговор, следа от себе си
да ми оставиш ...
Защо замина си тихомълком ...без сбогом да продумаш?
Мечтите , вярата ти ги погълнаха ...
Отчаянието , депресията, превзеха те изцяло...
Какво се случи ...момче мое ... с теб самият?!
Не ме ли чу , момче мое , когато ти виках ,, Спри!"
,, Недей си тръгва!" , ,,Остани!"
Какво се случи, момче мое - , че напусна ме без следа
от себе си да ми оставиш?
От болка идва ми да плача , да тъгувам , да ,,вия",
Момче мое ... тежи ми че тайната си пред мен избра,
и тръгна си в нощта без отговор, следа от себе си
да ми оставиш ...
Защо замина си тихомълком ...без сбогом да продумаш?
Момче мое ... защо така постъпи ти така със мене?
На момчето мое...
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 11 месеца hash: 2faa127c78 |
|
1. Вместо да пишеш поеми по форумите, понеже не знаеш дали и той е от типа хора, които влизат по такива сайтове и форуми, свържи се с него, пиши му, кажи му как се чувстваш. Но не му пиши такива подобни неща, а бъди искрена от душата си. Кажи му какво усещаш в сърцето си. Пък вече Господ си знае работата. Разбирам, че споделяш тук, за да ти олекне, най-вероятно, но по-добре да му споделиш и както казах, Господ знае, ние не знаем.
Гаро
|
|