Споделена история от Проза, литература |
В мойта тъмна стая
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1136 пъти
В мойта тъмна стая , стоя и седя си на пода сама,
страх ме е да изляза сама навън,
и , ето , стоя си в мойта тъмна стая,
седяща и тихо-ридаеща на студения гладък под сама.
В мойта тъмна стая ... гледам тихо , тайно през
прозорецът навън.
Ръми тихо , тихо дъжд. Той избира да плаче заедно със
мене. Благодаря ти , дъжд!
В мойта тъмна стая ... стоя,
седяща и тихо-ридаеща на студения гладък под сама.
И чакам аз ... с отворено-широка врата...
някой бързо да влезе , да освети мен , стаята , денят ...
|