Споделена история от Проза, литература |
Война
преди: 2 месеца, 18 дни, прочетена 225 пъти
С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,
войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.
С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,
и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;
— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал! ...
Над кални реки, кръжи под аленочервени небеса,
тя се носи по вихъра и звънти с хиляди крясъци.
Войната сипе кръв от своя нос и уста, разпалва пламъци,
ослепява със своите блясъци, и се крие в пепелта;
— войната поражда адска суша по човешката земя.
С отрова кърми отрочетата си сладко,
и потрива ръцете си доволна в мръсотия голяма.
Войната е димяща лула, която вцепенява и рови яма,
а завесите й разделят сукалчета от майчиното мляко;
— войната попива раните си със злато и коприна.
Тя лети като бухал в нощта,
и тлееща искра гори в нейните очи.
Бичът на войната поразява с адови лъчи,
и на мирните оставя белези за вечността;
— децата й лежат замръзнали като ярки призраци под сивата мъгла.
|
