Споделена история от Проза, литература |
Благодаря ти! Стихотворение
преди: 13 дни, 15 часа, прочетена 71 пъти
В очите да виждам сълзи от щастие, от устните да се изтръгва радостна детска глъч. Да видя първите крачки на пеленачето, да има кой да те пита , , Как си днес? Наистина ли си добре? ”.
Да чуя първия звук от първата трепната струна на китарата вкъщи. Да наблюдавам в захлас- небето и неговите облаци. Да се наслаждавам на слънцето, дъжда, вятъра, от сезона пролет чак до люта зима.
Но! Мигът на дишане и да си жив е нищо без тяхната обич- майка, баба, баща, приятели и любовта на живота ти! Скъпо е… Скъпо е, най-вече, когато има кой да те чака и да те мисли, а след това те научи да се радваш на простичките неща от живота! Затова си струва да кажеш едно ОГРОМНО- , , Благодаря ти! ”.
Автор- Р. 18г.
|