Споделена история от Проза, литература  |   
			
			Благодаря ти! Стихотворение 			
				преди: 7 месеца, 20 дни, прочетена 219 пъти
			
			 
			В очите да виждам                                                                                                                                                                                        сълзи от щастие,                                                                                                                                                                                           от устните да се изтръгва радостна детска глъч.                                                                                                                          Да видя първите крачки на пеленачето,                                                                                                                                        да има кой да те пита                                                                                                                                                                                  , , Как си днес?                                                                                                                                                                  Наистина ли си добре? ”.  
 
 
Да чуя първия звук                                                                                                                                                                                от първата трепната струна на китарата вкъщи.                                                                                                                                Да наблюдавам в захлас-                                                                                                                                                                         небето и неговите облаци.                                                                                                                                                                                                           Да се наслаждавам на слънцето,                                                                                                                                                       дъжда,  вятъра,  от сезона пролет чак до люта зима.  
 
 
Но!                                                                                                                                                                                                                    Мигът на дишане и да си жив                                                                                                                                                               е нищо без тяхната обич-                                                                                                                                                                          майка,  баба,  баща,  приятели и любовта на живота ти!                                                                                                                           Скъпо е…                                                                                                                                                                                                        Скъпо е,  най-вече,  когато има кой да те чака                                                                                                                                     и да те мисли,                                                                                                                                                                                                а след това те научи да се радваш на простичките неща от живота!                                                                                                 Затова си струва да кажеш едно ОГРОМНО-                                                                                                                                   , , Благодаря ти! ”.                                     
 
 
 
 
                                      Автор- Р.  18г.
			 
		 |