Любовната кулминация (Разказ)
преди: 29 дни, 10 часа, прочетена 128 пъти
, , Един ден
ще спрем да си казваме
, , Чао, сбогом за сега! ".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само, , Лека нощ! ",
докато двамата заспиваме един до друг! "


Педро събираше своя багаж в хотелската си стая. Оправяше куфара си. Нагъна прилежно дрехите си, докато, всъщност, в главата му бе пълен хаосът. Педро плачеше отвътре, докато сетне не се стекоха сълзи от очите му. Бързаше. Ужасно бързаше да се махне от тази хотелска стая, от града, а също и от страната. Но нещо за миг го накара да спре действията си. Той седна на ръба, там, в ъгъла на леглото, замислен. Почувства как сърцето му бие жално и му се прииска да завие като ранен вълк. Вместо това обаче, той само си позволи да си припомни какво го бе докарало дотук: именно, едно момиче, неговата любов, неговата слабост, плам и страст.
-Алма... Ти ме доведе до тук... -прошепна Педро сам на себе си в стаята.
Не след дълго- той тръгна. Напусна хотела си. И потегли за летището. Идвайки неговия ред да се качи в самолета, преди да се отправи към него, Педро чу гласа ѝ, гласа на любимото си момиче. Това бе Алма.
-Педро! Педро!
-Алма?
-Педро, стой! Умолявам те!
Педро, виждайки тъжния и ранен поглед на любимата си, се запъти в обратна посока- към нея. Прегърна я силно, а ръката си постави на главата ѝ отзад.
-Педро... Не ме оставяй тук сама... в тази Испания. Моля те... -плачеше момичето.
-Защо, Алма? Защо? -шептеше ѝ мило Педро.
-Защото осъзнах, Педро...
-Какво, какво осъзна, малко момиче?
-Че те обичам!
Думите ѝ шокираха ума, душата и сърцето на мъжа.
Педро, испанецът, я погледна, проговаряйки ѝ:
-Но знаеш, че полицията ме издирва, нали?
-Да, знам, знам, мой Педро... -поклати глава Алма. -Но искам да дойда с теб! Не си представям себе си, живота си тук, цяла Испания без теб!
-Алма... Опасно е за теб! Аз съм забъркан и с престъпници и ако не успея да те опазя от тях, от полицията да не те вземе от мен, няма да мога да си го простя. Разбираш ли? Разбираш ли, ти, пламенно момиче? !
Алма не се сдържа. Педро също. Целунаха се- така че не можеха да си поемат дъх.
-Ще се върна за теб, Алма!
-Обещаваш ли ми, Педро?
-Мъжката дума е най-вярна, момиче с голямо сърце! Най-вярна...
-Ще ми липсваш!
-О... И ти на мен, и ти на мен! - и с тези свои думи Педро целуна любовта на живота си- този път по челото. И преди да тръгне да се качва в самолета, той се обърна за последно към нея и ѝ рече и като любовник, и като баща:
-Един ден ще спрем да си казваме, , Чао, сбогом за сега"! Няма да ни се налага повече. Ще си шептим само, , Лека нощ! ", докато двамата заспиваме един до друг! И запомни от мен, че... дистанцията е само препятствие, тест, който иска да види докъде би пропътувала любовта!
Педро потегли. Самолетът излетя. Педро прошепна:
- Алма... Ти ме доведе до тук... Защото... те обичам!
-Педро... Обичам те, където и да си!
Две сърца прошепнаха взаимно имената си. Тъй както се бяха заобичали, сега горяха пламенно един за друг. И щяха да минат години, години преди отново те да се срещнат пак. Но Педро щеше да познае момичето си, а то щеше да познае момчето си- там, на същото заветно място, на което си продумаха с ласка прощаване, на летището. А дотогава, тяхното прощаване, бе и любовната кулминация на връзката им: в очакване и трепет да се видят отново един друг.


Автор: Р. 18г.