Споделена история от Проза, литература |
Мъжката ласка (Разказ)
преди: 29 дни, 12 часа, прочетена 250 пъти
, , И любовник мога да ти бъда,
и баща,
и любов мога да правя с теб,
но на теб не ти трябва това,
не и сега...
Трябва ти мъжка ласка,
истинска такава,
че да видиш, че имаш мъж до себе си! "
Тя стоеше така- застинала до прозореца. Все едно бе видяла призрак. Устните ѝ бяха посинели, кожата избледняла. От големите ѝ дълбоки очи се стичаха сълзи. А малките ѝ червени посинели устни се изкривиха в тъжна физиономия. Тя помнеше- макар и години по-късно. И ронеше сълзите си сега, защото се чувстваше отново застрашена. От него...
Той я наблюдаваше, макар и отдалеч. Знаеше добре, че тя се бои от него, но не си позволи да се възползва от слабостта и уязвимостта ѝ на момиче, млада, ранена у душата, жена.
, , Нещата трябва да се променят, няма как просто. Трябва да разбера какво ѝ има! "- мъчеше се мъжът с мислите си. , , Обичам я, а тя се бои от мен, защо? ! Нима някой да я е наранил толкова? ! "
Същата нощ, дълбока и проницателна каквато щеше да бъде и за двамата, той я чакаше в хола. Бе полунощ. Тя стана от сън. Бе сънувала кошмар и едва виждаше от новопоявилите се сълзи. Отвори вратата на стаята си и тя взе, че проскърца леко. Момичето заходи по студения на допир коридор и стигна до хола, за да си налее вода.
-Събудила си се, а? ! - проговори внезапно мъжът на момичето. То се стресна и сложи уплашено една от ръцете си на своята гръд. -Защо се събуди, късно е, трябва да спиш.
-Н-Не ми се спи... Благодаря все пак за загрижеността. - отвърна едва доловимо момичето.
Мъжът обаче- стана от мястото си. Насочи се към младата жена. И тя като чу стъпките му зад гърба си, понечи да се връща по коридора обратно към стаята си.
-Не си познала обаче.
Огнян, към 30-ет годишен, хвана здраво, но внимателно китката на момичето.
-Пусни ме, пусни ме ти казвам!
-Какво става с теб, кажи ми... Виждам, че... ти се боиш от мен, а това не ми харесва.
-К-Какво?
-Боиш се от мен, не го крий повече. Аз го виждам. Чувствам го, защото знам, че това чувстваш и ти.
Огнян повдигна леко брадичката на момичето и се загледа в дълбоките му големи очи. В тях имаше сълзи и страх: от него и то всяко едно негово движение или подход. И в мига, в който тялото му щеше да се приближи почти до нейното, младият мъж видя как момичето е поставило ръка на най-ранимото си място. Огнян разбра за какво иде реч.
-Съжалявам, малко момиче! Сега вече разбирам... Но, защо така и не ми каза? Защо така и не ми сподели? ! -рече Огнян на момичето.
-Защото ти си мъж и аз все имах чувството, че ще ме нараниш, ако ти го кажа това нещо. А аз не искам да бъда отново наранена. Не искам отново болка и сълзи. - продума му то.
-Ела тук...
-Не...
-Ела тук, малко момиче! Ела, ще се почувстваш много по-добре, отколкото сега! Повярвай ми! Ако трябва: плачи, викай, крещи, но нека само да ти мине, моля те...
Момичето се сгуши в разтворените обятия на Огнян. И го попита:
-Защо толкова ти пука за мен? А и, ти си мъж, а мъжете наранявате жените, толкова сте... груби и безпощадни... -младата жена захлипа. Огнян започна да гали косите ѝ и ѝ каза:
-И любовник мога да ти бъда, и баща, и любов мога да правя с теб, но на теб не ти трябва това, не и сега... Трябва ти мъжка ласка, истинска такава, че да видиш, че имаш мъж до себе си!
-Огнян? -момичето го погледна с тъжните си очи и го запита с учуден глас.
-Заобичах те откакто те видях, откакто те срещнах! И искам да ти помогна! Искам отново да си щастлива, усмихната, да грееш и да си горда, че си жена.
-...
-А сега ми позволи: да те прегърна нежно, ти да се унесеш в сън в моите обятия и да те положа на леглото, докато ти спиш, и да ми позволиш най-вече... да остана с теб за през нощта. И там да те прегърна още повече, в леглото, че да усетиш истинската мъжка ласка.
Автор: Р. 18г.
|
