Споделена история от Проза, литература |
Стари грешки
преди: 16 часа, 5 мин., прочетена 54 пъти
Отварям си бутилка бяло вино,
пред очите ми да бъде мътно,
искам да усетиш болка силно,
хубавото с тебе помня, ама смътно.
В календара изневери вместо дни,
жените си записал с датите по име,
мина ми часът, сега не ми се спи,
време за разплата и до три броиме.
Старите ти грешки се обаждат пак,
аз ли да им вдигна, ще се поздравиме,
скъпи, аз и тя те правим на глупак,
твоите сълзи с нея си дължиме.
Старите ти грешки се обаждат пак,
да се разбреме вече ни е време,
с тебе беше обич, нека е война,
удара под кръста кой ще го поеме?
Това не е любов, а е присъда,
един женкар да ме нарича луда,
сега съм друга, като теб ще бъда,
за всяка моя лоша вечер да ти върна.
Кажи сега защо не можеш да заспиш
и шепа хапчета дори не ти помагат,
и ти по дяволите искам да вървиш,
и нека там отляво да те стяга...
|