Не искам майка ми и гаджето ми да бъдат приятели във Facebook
преди: 16 часа, 55 мин., прочетена 38 пъти
Това е доста дълга история и до известна степен няма пряка връзка с нашата връзка, но има общо с факта, че крия тайна от гаджето си. Ако той види снимките и публикациите от Facebook на майка ми, всичко ще стане ясно.
Аз съм ученичка в 12. клас и имам гадже от шест месеца. Връзката ни е спокойна и приятна, но проблемът е, че крия една тайна, свързана с детството ми — като дете бях с диагноза аутизъм. Криех го, защото бившето ми гадже скъса с мен заради това. Не беше само заради диагнозата, имаше и други причини, но той ми каза, че не иска да бъде с човек с увреждане или с човек, който може да му роди деца със същото увреждане.
Не искам майка ми и гаджето ми да са приятели във Facebook, защото майка ми публикува много неща, свързани с деца с аутизъм. Страхувам се как той ще приеме факта, че като дете съм имала тази диагноза. До 7-годишна възраст бях с аутизъм, а на 5 се научих да говоря. Доста бързо се научих да чета, но ми беше трудно да комуникирам с другите хора. Родителите ми постоянно ме водеха на психолози, терапевти и при ресурсни учители. Аз исках да спортувам и да бъда като нормалните деца.
Знаех, че мога да бъда равна с другите. Научих се да чета като тях, а таблицата по математика я научих дори по-рано. Исках да докажа на родителите си, че мога. В 7. клас отидох на матурите без ресурсен учител, но това доведе до подигравки от съучениците ми. Наричаха ме „аутист“, „СОП“, „човек втора ръка“ и се държаха с мен сякаш съм инвалид.
Израснах сред деца с аутизъм и виждам какво развитие имам аз и какво развитие имат те. Някои от тях не могат да говорят, други говорят, но нямат реална преценка за себе си и често изпадат в тежки кризи. Не обичам да говоря за тази част от живота си, защото хората започват да ме подценяват, а аз самата започвам да подценявам себе си.
Трудно успях да се впиша сред връстниците си, но сега в гимназията живея сравнително нормален живот — имам добри приятелки, гадже и работа. Никой от сегашните ми приятели не знае за аутизма ми. Приятелства от детството почти не успях да запазя. Помолих майка ми да изтрие снимките и публикациите за аутизма заради гаджето ми, но тя отказа. Не знам как да му кажа, дали да му кажа изобщо или да продължа да крия истината.
Страх ме е, че ако разбере, ще започне да се държи различно с мен, само защото съм имала аутизъм като дете. Не е приятно да бъдеш подценяван заради нещо, което си бил преди, но което по някакъв начин винаги остава част от теб.