Споделена история от Проза, литература |
Ах, морето! (Стихотворение)
преди: 10 часа, 9 мин., прочетена 37 пъти
Ах, морето!
(Стихотворение)
Тъй си има една ивица, тя разделя златния топъл плаж от ръцете на морето. Крачат рачета по пясък парлив, мидички заровили са главици там, където докосва всичко една вода.
И, ето! Крилатата чайка лети над морето пак! И едни моряци бродят из сърцето на морето, впили се в него скромни лодчици и платноходки… Синева е морето…!
Денят чезне в мрак постепенно, морето шуми и в този час. Слънцето първо залязва, бяга да се скрие като някой хлапак. Настъпва ли нощ, пътя на морето го чертаят звездите. И затънали са в сън хората, морето ги чака да се видят пак. Ах, море…! Ах, море…! За хората ти си винаги, , Ах, морето! ” и никога просто морето…!
Автор: Р. 19г.
|